Р Е Ш Е Н И Е
№ 1446 04.07.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Станка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 222 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от П.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.К., срещу „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша №89Б, представлявано от Г.Г.Д.К. –изпълнителен директор, К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, М.К.Г. – изпълнителен директор, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 960 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 15.12.2016 година страните сключили застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № 440116021047666, със срок на действие от 19.12.2016 година до 18.12.2017 година. Застрахован е бил автомобил марка „БМВ“ 320d с ДК № ***. Действителната стойност на МПС е била определена на 10 960 лева. Ищцата твърди, че на 18.11.2017 година посоченото МПС е било откраднато. По повод това събитие при ответното дружество е била заведена щета № 44010211708461 от 20.11.2017 година. При завеждане на щетата от ищцата са били поискани и тя е представила на застрахователя: уведомление, талон, ключове /протокол/, документ за самоличност и полица. Връчено й е писмено искане да представи банкова сметка, ***не на наказателно производство и служебна бележка. Била е предупредена, че ако не ги представи в 6 – месечен срок застрахователят може да откаже плащане. На 27.11.2017 година тя е представила исканата служебна бележка. Носела и банкова сметка, ***, че още е рано за нея. Въпреки това пак й е било връчено искане за представи банкова сметка ***ото производство. В него отново е имало изрично предупреждение, че ако не представи документите в 6 – месечен срок застрахователят може да откаже плащане. По тази причина с уведомление представила банковата сметка и от искането документи до момента не е представено единствено постановление за спиране на наказателното производство. Ищцата се позовава на чл.106, ал.5 от КЗ и посочва, че това доказателство не следва да бъде представяно. Конкретизира, че постановлението за спиране на наказателно производство не зависи от волята на застрахования, а се съставя от държавен орган при наличие на предпоставките по чл.25 и чл.26 от НПК. На следващо място посочва, че предпоставките за съставянето му не допринасят за изясняване на основанието и размера на щетата. Твърди, че с искането на този документ застрахователят цели само забавяне изплащане на обезщетението. Излага, че предоставения шестмесечен срок за представяне на документа не зависи от тяхната воля. Счита, че постановлението може да бъде съставено и след неопределено време. Позовава се на чл.108, ал.1, т.1 от КЗ и посочва, че застрахователното обезщетение се определя и изплаща в срок от 15 дни от представяне на исканите документи. Това се признава и в исканията за представяне на документи от 20. и 27.11.2017 година и към датата на предявяване на иска този срок е изтекъл.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В., е дал писмен отговор на предявения иск. Излага на първо място довод, че предявеният иск е недопустим, тъй като застрахователят е длъжен да се произнесе в петнадесетдневен срок след представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ. Когато не са представени всички доказателства съгласно цитирания текст застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал.1 не по – късно от 6 месеца от датата на предявяване на претенцията. Излага довод на следващо място, че с цитираната норма е въведена допълнителна предпоставка за възникване на правото на иск на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Каско+“, изтичането на който срок е предпоставка за възникване на правото на иск на застрахования срещу застрахователя по имуществена застраховка и това не е обстоятелство, което трябва да се преценява от съда в хода на процеса.
На следващо място ответникът посочва, че оспорва изцяло главния и акцесорния иск. Излага, че по делото не е спорно, че ищцата не е представила искания от представляваното от процесуалния представител дружество документ – постановление за спиране на наказателно производство и поради това ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Излага, че възражението й, че този документ следва да бъде квалифициран като документ по чл.106, ал.5 от КЗ е неоснователно, тъй като практиката показва, че Прокуратурата снабдява пострадалите лица със своите актове. В случай, че в шестмесечен срок извършителят на деянието не бъде открит Прокуратурата издава постановление за спиране на наказателното производство срещу неизвестен извършител. В този случай се извършва разследване на събитието и се установяват факти, имащи значение за застрахователното събитие и размера на вредите, за които претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че към настоящия момент за застрахователя не е налице основание за удовлетворяване на претенцията по щетата, тъй като събитието и размерът на вредите, за които претендира застрахователно обезщетение не са напълно установени. Твърди, че събраните по щетата доказателства са недостатъчни за удостоверяване на всички обстоятелства, свързани със застрахователното събитие и вредите от него. Излага довод, че вземането на застрахования по полицата все още не е станало изискуемо, поради което искът е неоснователен и преждевременно предявен.
На следващо място ответникът оспорва настъпването на застрахователното събитие кражба, като твърди, че липсват каквито и да било доказателства, че автомобилът е бил откраднат.
Възразява, че не дължи плащане на застрахователното обезщетение, тъй като ищцата не е представила всички поискани й документи, установяващи размера и основанието на иска.
На следващо място ответникът, чрез процесуалния си представител, възразява, че са налице основания за изключване отговорността на застрахователя поради неизпълнение на договорни задълженията. Конкретизира, че са налице предпоставките на чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ. Твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение по т.9.1 , т.9.6 и т.9.6.6 от Общите условия по застраховката.
Ответникът посочва, че ищцата не е представила вярна и точна информация при завеждане на застрахователната претенция за изплащане на застрахователното обезщетение. Счита, че е налице основание за отказ за плащане на обезщетението, предвиден в чл.363, ал.4 от КЗ и общите условия по застраховката – т.9.1.9 ОУ и т.9.3 от раздел 9 Общи изключения на ОУ. В случая е налице деклариране на обстоятелства, различни от действителното положение и представяне на документ с невярно съдържание. Излага довод, че съгласно договорните общи условия това е правоизключващо обстоятелство и основание за отказ от страна на застрахователя. Посочва в тази връзка, че ищцата е заявила по преписката, образувана във връзка с настъпилата кражба - ДП № 3388-924/2017 година по писа на V РУП различни обстоятелства от заявените пред застрахователя.
При условията на евентуалност във връзка с непредставяне на постановление от Бургаска районна прокуратура по образувано досъдебно производство и на основание договорните клаузи – т.12.05.2.1. от раздел 12 Оценка на щетите и определяне на размера на обезщетенията от приложимите Общи условия твърди, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение за риска „кражба“. Съгласно договореното при кражба или грабеж на застрахованото МПС в случай, че бъде намерено, застрахованият е длъжен да го приеме обратно и да уведоми незабавно застрахователя, като в този случай застрахователят не дължи застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва иска и по размер. Посочва, че договорената застрахователна сума е горната граница на отговорността на застрахователя. Застрахователното обезщетение е равно на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието. В тази връзка прави възражение, че застрахователят дължи обезщетение, което е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Посочва, че размерът на претенцията е завишен спрямо средната пазарна стойност на автомобила към деня на настъпване на твърдяното събитие. Действителният размер на автомобила е 500 лева, видно от договора за покупко – продажба от 17.12.2014 година. В тази връзка ответникът прави възражение за надзастраховане.
Поради изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Посочил е доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. По повод становище на ответника излага, че на 02.06.2018 година е получила плащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева. В заседание по същество на спора моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото. Процесуалният представител на ответната страна счита, че представляваното от нея дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Предявената претенция е с правно основание чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
Безспорно е по делото, установява се и от приетите по делото писмени доказателства /два броя преводни нареждания за кредитен превод от 01.06.2018 година/, че от името на ответното дружество по сметка на ищцата е преведена сума в общ размер на 10 000 лева с основание настоящото дело и щета № 440102. Посочената щета е образувана по искане на ищцата, отправена до застрахователното дружество.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен за сумата 10 000 лева поради плащане в хода на процеса. С това действие следва да се приеме, че ответникът е признал основанието на претенцията, изложено в исковата молба, като в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответникът поддържа, че плащането е извършено след представяне от ищцовата страна на постановление за спиране на наказателното производство.
Страните спорят за това дали е дължи обезщетението в пълния предявен размер от 10 960 лева.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че действителната стойност на МПС, което е било застраховано пред застрахователя – ответното дружество, към датата на настъпване на застрахователното събитие - 18.11.2017 година, след приспадане на необходимите амортизационни отчисления, е в размер на 10 000 лева. Ищцата, чрез процесуалния си представител, е оспорила заключението, но не е ангажирала други доказателства във връзка с това процесуално действие. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите му.
При това положение настоящият състав приема, че искът за разликата между посочената в експертизата стойност и изплатеното от застрахователя е обезщетение в хода на процеса от посочената сума от 10 000 лева до пълния предявен размер от 10 960 лева е неоснователен и недоказан. Следва да бъде посочено, че застрахователната сума от 10 960 лева е различно понятие от действително претърпяната вреда към деня на застрахователното събитие, която следва да бъде обезщетена /чл.386, ал.2 от КЗ/..
В определение от 08.05.2018 година,
постановено на основание чл.140 от ГПК, съдът е приел, че искът не е
преждевременно предявен. В мотивите е посочено, че не е спорно между страните, предвид становищата им по фактите, че ответникът, в
качеството на застраховател, е поискал от
ищцата да представи по повод образуваната щета постановление за спиране
на наказателното производство. Отговорността на
застрахователя се претендира на основание договор за застраховка, сключен
на 15.12.2016г., т.е. при действието на Кодекса за
застраховането, в сила от 01.01.2016г. Последният предвижда, че застрахователят
е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или
2. мотивирано откаже плащането. В ал.2 е посочено, че когато не са
представени всички доказателства по чл. 106
по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе
по един от начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването
на претенцията.
Ответникът
в писмения отговор се позовава на тази норма, но в нея не е предвидено
ограничение за допустимост на иска на застрахования, както е при разпоредбата
на чл. 498, ал.3 от КЗ относно отговорността по застраховка „Гражданска
отговорност“, свързано с изтичане на законоустановен срок като абсолютна
процесуална предпоставка. При това положение срокът по чл.108 от КЗ не е рекламационен и съответно не обуславя
допустимост на предявения иск.
Съгласно чл.106, ал.5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Като такъв документ следва да бъде квалифицирано постановлението за спиране на наказателното производство при положение, че още не е било постановено. Такъв документ е поискан от застрахователя на 20.11.2017 година и 27.11.2017 година, видно от приетите писмени доказателства, лист 9 и лист 10 от делото. Не спорно по делото, е останалите документи са били представени. При това положение към датата на подаване на исковата молба на 08.01.2018 година срокът за произнасяне на застрахователя, посочен в закона, по претенцията е бил изтекъл.
Поради изложеното следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода от предявяване на иска на 08.01.2018 година до датата на плащането на сумата 10 000 лева като обезщетение на 01.06.2018 година и задължението е в размер на 402,78 лева.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото до размера на претенцията, която е призната за основателна. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, е направила възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 2 000 лева. При определяне на основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде взета предвид фактическата и правната сложност на делото. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение №6 от Тълкувателно дело №6 от 2012 година на ВКС, ОСГТК. В конкретния случай, предвид естеството на спора и плащането в хода на процеса, обстоятелството, че делото протече в едно съдебно заседание, настоящият състав приема, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде определено в минималния размер, който съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 828,80 лева. Разноските, направени за внасяне на държавна такса са в размер на 438, 40 лева. Съответно на уважената част от иска ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1 156,20 лева.
Съответно на отхвърлената част от иска ищцата дължи на ответника разноски в размер на 88,29 лева, при пълен размер на разноските от 858 лева възнаграждение за процесуално представителство от адвокат и 150 лева възнаграждение за вещо лице. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша №89Б, представлявано от Г.Г.Д.К. –изпълнителен директор, К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, М.К.Г. – изпълнителен директор, да плати на П.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 402,78 лева /четиристотин и два лева, седемдесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, платено в хода на процеса застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ , сключена със застрахователна полица № 440116021047666, за периода от датата на подаване на исковата молба на 08.01.2018 година до датата на плащането на 01.06.2018 година, както и сумата 1 156,20 лева /хиляда сто петдесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша №89Б, представлявано от Г.Г.Д.К. –изпълнителен директор, К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, М.К.Г.– изпълнителен директор, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 960 лева /десет хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, сключена със застрахователна полица № 440116021047666, поради плащане на обезщетение в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/ на 01.06.2018 година и за разликата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 10 960 лева /десет хиляди деветстотин и шестдесет лева/, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша №89Б, представлявано от Г.Г.Д.К. –изпълнителен директор, К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, М.К.Г.– изпълнителен директор, за осъждане на ответника да плати на ищеца разноски, направени по водене на делото за разликата между присъдената на това основание сума в размер 1 156,20 лева /хиляда сто петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ до пълния предявен размер от 2 438, 40 лева /две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА П.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша №89Б, представлявано от Г.Г.Д.К. –изпълнителен директор, К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, М.К.Г. – изпълнителен директор, сумата 88,29 лева /осемдесет и осем лева, двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша №89Б, представлявано от Г.Г.Д.К. –изпълнителен директор, К.Х.Ч. – главен изпълнителен директор, М.К.Г. – изпълнителен директор, за осъждане на ищцата П.А.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер разликата между уважения размер от 88,29 лева /осемдесет и осем лева, двадесет и девет стотинки/ до пълния предявен размер от 1008 лева /хиляда и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД