№ 331
гр. П., 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20245001000302 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №107 от 28.02.2024 г.,постановено по т.д.№477/2023 г. по
описа на Окръжен съд-П.,е отхвърлен предявения от Н., С., бул.“К.Д.“ 52
против „П.“ ООД /н./, ЕИК ***, П., ул.“З.“ 10, ет.2, ап.6 иск за установяване
съществуването на вземането на Н. по отношение на „П.“ ООД /н./, ЕИК *** в
размер на 292 111.51 лв., от които 202 289.25 лв. главници /възникнали в
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г./ и лихви - 89 822.26 лв. /възникнали до
30.06.2020 г./, установени с РА № */29.10.2020 г., издаден от Т. на Н. П..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач-„Б.“ АД с
ЕИК *** на страната на ответника-длъжник „П.“ ООД /н./, ЕИК *** и при
участието на синдика на последното дружество-К. Б.,участващ в
производството на основание чл.694,ал.4 от ТЗ.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Н. с
адрес:гр.С.,ул.“К.Д.“№52,представлявана от С. Х.-В.П.-директор на дирекция
1
„Д..В същата е изразено становище,че обжалваното решение е
неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон.Изложени
са конкретни съображения за обосноваване на това становище.Агенцията-
жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд,че
към момента на предявяване на спорните вземания от Н. с молба изх.№М-24-
15-185/20#41 от 29.03.2023 г. е преклудирана възможността за предявяването
им и че същите вземания се явяват вече погасени и неподлежащи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.Поддържа аргумента,че
хипотезата на чл.687,ал.2 от ТЗ във вр. с чл.164,ал.4 от ДОПК предвижда
синдикът служебно да вписва в списъка на предявените вземания установено
с влязъл в сила акт публично вземане,така както е предявено.Според
агенцията-жалбоподател,тези разпоредби не правят разграничение относно
периода на възникване на публичните вземания,момента на установяването
им с влязъл в сила акт и момента на предявяването им в производството по
несъстоятелност,като вменяват в задължение на синдика,ако актът е влязъл в
сила,служебно да включи в списъка на приетите вземания,предявените
публични вземания.В тази насока агенцията-жалбоподател се позовава в
жалбата си и на съдебна практика,обективирана в посочените там решения на
ВКС.
В жалбата е посочено още,че длъжникът/синдикът е имал възможността
да релевира съображенията си за погасяване,поради непредявяване на
публичните вземания в сроковете по чл.685 и чл.688,ал.1 от ТЗ,в рамките на
административното/съдебното обжалване на акта,като след влизането му в
сила противопоставянето на възражения за недължимост на публичните
вземания,установени с акта,е недопустимо,доколкото заобикаля
законоустановения ред за атакуване на акта поради обстоятелства,настъпили
преди неговото издаване,като тази забрана важи както за длъжника,така и за
третите лица,каквито са синдикът и кредиторите на
несъстоятелността.Агенцията намира,че след като са предявени спорните
публични вземания за корпоративен данък и ДДС с основание за възникването
им ревизионен акт №*/29.10.2020 г.,издаден от Т. на Н.-П. и са представени
доказателства за тяхната дължимост,Окръжен съд-П. е следвало да уважи
предявения установителен иск с правно основание чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ.
Въз основа на горните аргументи,агенцията-жалбоподател моли да се
отмени изцяло обжалваното решение №107 от 28.02.2024 г.,постановено по
2
т.д.№477/2023 г. по описа на Окръжен съд-П.,като неправилно и да се
постанови решение от настоящата инстанция,с което да се установи
съществуването и дължимостта на публични вземания за корпоративен данък
и ДДС в размер на 202 289,25 лв.-главници,дължими за периода 01.01.2015 г.-
31.12.2017 г.,както и законна лихва за забава,дължима върху посочените
главници за периода до датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност /30.06.2020 г./-89 822,26 лв.,с основание за
възникването им ревизионен акт №*/29.10.2020 г.,издаден от Т. на Н.-П..Моли
да й бъдат присъдени всички направени по делото разноски за двете съдебни
инстанции,включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият “П.3”ООД-в несъстоятелност,ЕИК ***,не е подал в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба и не е взел становище по
нея.
Отговори на процесната жалба не са подадени и от синдика на “П.3”ООД /н/-
К. В. Б. и от третото лице-помагач “Б.”АД-гр.С. с ЕИК ***,нито е изразено
становище от тях по същата жалба.
П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
правен субект /от агенцията-ищец в първоинстанционното
производство/,имащ правен интерес да обжалва конкретното
първоинстанционно решение,подадена е чрез надлежен представител и при
подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото
решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен
състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата
писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено
изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, П.ският апелативен съд намира,че
решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е
произнесъл по предявения от ищеца иск,който също намира за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
3
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,П.ският
апелативен съд приема следното:
Искът,по който първоинстанционният съд се е произнесъл с
обжалваното решение,е предявен от Н. против “П.3”ООД /н/,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.”З.”10, ет.2,ап.6 и е с правна
квалификация по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ.
В образуваното на основание този иск съдебно исково производство
участва и синдикът на ответното дружество-К. В. Б. на основание чл.694,ал.4
от ТЗ.
По делото “Б.”АД с ЕИК *** е конституирана като трето лице-помагач
на страната на ответника,като в първоинстанционното производство банката е
депозирала писмено становище по иска,считайки го за неоснователен по
изложени в становището аргументи.
С предявения от Н. иск по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ агенцията-ищец е
поискано да се установи съществуването и дължимостта на предявени от
агенцията в производството по несъстоятелност на ответника “П.3”ООД /н/,
ЕИК *** публични вземания за корпоративен данък и ДДС в размер на 202
289.25 лв. главници,дължими за периода 01.01.2015 г.-31.12.2017 г.,както и
законна лихва за забава,дължима върху посочените главници за периода до
датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност /30.06.2020 г./-89 822,26 лв.,с основание за възникването им
Ревизионен акт № */29.10.2020 г., издаден от Т. на Н. П..
Искът е основан на следните твърдения:
Твърди се,че с молба изх.№М-24-15-185/20#41/29.03.2023 г.,Н. е
предявила в производството по несъстоятелност на ответното дружество
публични вземания за корпоративен данък и ДДС в общ размер на 342 238,30
лв.-главници и лихви,установени с посочения по-горе ревизионен акт.Твърди
се,че по партидата на “П.3”ООД /н/ в ТРРЮЛНЦ под №* е обявен изготвен от
синдика на дружеството списък на предявени и приети вземания,предявени на
основание чл.688,ал.3 от ТЗ,като в този списък предявените от агенцията
публични вземания за корпоративен данък и ДДС,предмет на настоящото
исково производство,са били включени изцяло,както и други публични
вземания за данъци и такси,дължими въз основа на ЗМДТ и задължителни
осигурителни вноски,които не са предмет на установяване с процесната
искова молба.Твърди се още в исковата молба,че в срока по чл.690,ал.1 от ТЗ
кредиторът “Б.”АД е депозирал възражение,с което е оспорил процесните
публични вземания за корпоративен данък и ДДС в общ размер на 292 111,51
лв.,от които главници-202 289,25 лв. и лихви-89 822,26 лв.,установени с
горния ревизионен акт,като възникнали до датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност и подлежащи на предявяване в
рамките на преклузивните срокове по чл.685,ал.1 и чл.688,ал.1 от ТЗ,като с
определение №260417 от 27.07.2023 г.,постановено по т.д.№137/2020 г. по
описа на ОС-П. и вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на”П.3”ООД /н/ под
№20230728140425,съдът по несъстоятелността,на основание чл.692,ал.4 от ТЗ
4
уважил това възражение.
Агенцията-ищец е изложила в исковата си молба доводи срещу мотивите
на съда по несъстоятелността,въз основа на които е уважено подаденото от
кредитора “Б.”АД възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ.Най-общо казано,в
исковата молба се поддържат изложените и във въззивната жалба
аргументи,че в хипотезата на чл.687,ал.2 от ТЗ във вр. с чл.164,ал.4 от ДОПК
синдикът е длъжен служебно да впише в списъка на предявените вземания
установено с влязъл в сила акт публично вземане,така както е
предявено,независимо от момента на възникване на вземането,момента на
установяването му с влязъл в сила акт и момента на предявяването му.В тази
насока агенцията-ищец се е позовала на съдебна практика и в подадената от
нея искова молба.Твърди,че спорните публични вземания,тъй като са
предявени с посочената по-горе молба в производството по несъстоятелност
на “П.3”ООД /н/ и са представени доказателства за дължимостта им,те
подлежат на приемане в това производство и искът за установяване
съществуването им е основателен.
В срока по чл.367 от ГПК от ответника “П.3”ООД /н/,ЕИК *** не е
подаден писмен отговор на исковата молба и от дружеството не е изразено
становище по предявения срещу него иск.
Становище по иска не е изразено и от синдика на ответното дружество-
К. Б..
Третото лице-помагач “Б.”АД е изложило становище в
първоинстанционното производство,че ТЗ въвежда преклузивни срокове за
предявяване на вземания,възникнали до момента на откриване на
производството по несъстоятелност,което /според банката/ означава,че
пропускането на същите срокове обуславя неприемане на
вземанията,непредявени в същите срокове и че в случая агенцията-ищец не е
предявила вземанията си в тези срокове.Банката е поискала да се постанови
решение,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
С обжалваното решение предявеният иск е приет за неоснователен и е
отхвърлен като такъв изцяло по съображения,съдържащи се в мотивната част
на решението.
По процесния иск,извършвайки самостоятелна преценка на
представените във връзка с него доказателства,както и самостоятелен анализ
на поддържаните във връзка с него правни аргументи на ищеца,въззивният съд
приема следното:
От фактическа страна се установява,че Н. с молба изх.№М-24-15-
185/20#41/29.03.2023 г.,представена по първоинстанционното дело в заверено
копие,е предявила в производството по несъстоятелност на ответника
“П.3”ООД /н/ публични вземания,описани в молбата по основание и
размер.Същите вземания са включени от синдика на ответното дружество в
изготвен от него списък от 12.04.2023 г.,наименован “списък на приетите от
синдика допълнително предявени от кредиторите на “П.3”ООД,изготвен на
основание чл.688,ал.3 във вр. с чл.687,ал.2 от ТЗ.Този списък е обявен в
ТРРЮЛНЦ на датата 24.04.2023 г. /под №*/ и с срока по чл.690,ал.1 от ТЗ
5
срещу него е подадено възражение от кредитора “Б.”АД /конституиран по
настоящото дело като трето лице-помагач на страната на
ответника/.Възражението касае включването в горния списък на възникнали
до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност публични вземания,предявени от Н.,в общ размер на 292
11,51 лв.,като това възражение е основано на аргумента,че същите вземания са
предявени след изтичане на сроковете по чл.685,ал.1 и чл.688,ал.1 от ТЗ.
С определение №260417 от 27.07.2023 г.,постановено по т.д.№137/2020 г.
/делото за несъстоятелност на “П.3”ООД/ по описа на ОС-П.,горното
възражение е прието за основателно и е уважено,в резултат на което е одобрен
обявения на 24.04.2023 г. списък на приети от синдика вземания,като са
изключени от него публични вземания за данъци и такси,предявени от Н. с
молба вх.№261788/03.04.2023 г.,представляващи главници в размер на 202
289,25 лв. и лихви в размер на 89 822,26 лв. или общо 292 111,51
лв.,възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност-30.06.2020 г.,обективирани в ревизионен
акт №* / 29.10.2020 г.,издаден от Т. на Н.-П.,вземания за периода 01.01.2015 г.-
31.12.2017 г.
С предявения по настоящото дело иск е поискано установяване
съществуването именно на публичните вземания,изключени с определението
от 27.07.2023 г. от горния списък на приети вземания и тъй като същият иск е
предявен в срока по чл.694,ал.6 от ТЗ и са налице предпоставките по
чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ за предявяването му-предявен е от кредитор,чието
вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по
чл.692,ал.4 от ТЗ в резултат на уважено възражение на друг
кредитор,процесният иск е допустим и като такъв подлежи на преценка по
същество.
По същество се доказва,че процесните вземания са установени с влязъл в
сила ревизионен акт №* / 29.10.2020 г.,издаден от Т. на Н.-П.,който е
представен в заверено копие с исковата молба и е ясно,че тези вземания-в
предявения им размер от общо 292 111,51 лв.,включващ главници в размер на
202 289,25 лв. и лихви в размер на 89 822,26 лв.,са възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на
“П.3”ООД,т.е. до датата 30.06.2020 г.,тъй като са публични вземания за
корпоративен данък за периода 01.01.2015 г.-31.12.2017 г. и вземания за ДДС
за периода 01.06.2015 г.-20.01.2017 г. /това е видно от приложения ревизионен
акт/.Ясно е и това,че ревизионния акт,с които вземанията са установени,е
издаден и влязъл в сила след решението за откриване на производството по
несъстоятелност и че същите вземания са предявени от Н. в това производство
след изтичане на сроковете по чл.685,ал.1 и чл.688,ал.1 от ТЗ за предявяването
им.Следва ли обаче,въпреки предявяването им след тези срокове и
установяването им с нарочен акт след тези срокове,процесните публични
вземания,възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност
на ответника,да бъдат приети в същото производство-това е основния спорен
въпрос по настоящото дело и той е чисто правен.В тази връзка въззивният съд
приема следното:
6
При даването на отговор на посочения въпрос,настоящият състав се
съобразява със съдебната практика,обективирана в решение №50181 от
03.02.2023 г.на ВКС по т.д.№1777/2021 г.,I т.о.,ТК,както и в решение №4 от
21.07.2022 г. по т.д.№2475/2020 г. на ВКС,I т.о.,постановени по реда на чл.290
от ГПК.В тях е даден положителен отговор на правния въпрос следва ли
публичните вземания,възникнали до датата на откриване на производство по
несъстоятелност,но установени в влязъл в сила акт след изтичане на сроковете
по чл.685,ал.1 ТЗ и чл.688,ал.1 от ТЗ,да бъдат предявени от Н. в рамките на
тези преклузивни срокове.
В горните решения е прието,че публични вземания,възникнали до
откриване производството по несъстоятелност,актът за установяване на които
е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл.685,ал.1 ТЗ и чл.688,ал.1
ТЗ,се предявяват от Н. в сроковете по чл.685,ал.1 ТЗ,респ. чл.688,ал.1 ТЗ,като
се включват в списъка на приети вземания под условие.Съгласно
чл.688,ал.1,предл. второ ТЗ,след изтичането на срока по чл.688,ал.1,пр. първо
ТЗ,тези вземания не могат да се предявяват,съответно удовлетворяват в
производството по несъстоятелност.Разрешението е аналогично и за
случаите,когато вземанията са възникнали до откриване производството по
несъстоятелност,но актовете за установяването им са постановени и влезли в
сила след изтичане на сроковете по чл.685,ал.1 и чл.688,ал.1 ТЗ.
Горният извод е мотивиран със систематичното, лингвистичното и
логическото тълкуване на чл.685 ТЗ-чл.688 ТЗ във връзка със специалните,по
отношение тези на Глава 43-та от ТЗ,разпоредби на ДОПК при
несъстоятелност.Мотивирано е,че историческото и логическо тълкуване на
двете разпоредби-чл.164,ал.3 ДОПК и чл.687,ал.2 ТЗ-изключва чл.687,ал.2 ТЗ
да съставлява “друго предвидено в закон”,тъй като подобен извод би
обезсмислил последващото приемане на чл.164,ал.3 ДОПК.При
това,съотношението между разпоредбите на Част IV на ТЗ и конкретно глава
43-та,в частта относно предявяване на вземанията,спрямо разпоредбата на
чл.164 ДОПК е съотношение на общ към специален закон,поради което е и
правно несъстоятелно приложението на специалния да е изключено от
разпоредба,съдържаща се в общия закон.Формулирането на чл.164,ал.3 ДОПК
не оставя съмнение,че се касае за задължение на Н. за предявяване на
вземанията,а не за право,неупражняването на което не влече каквито и да е
било негативни последици досежно удовлетворяването им.Ако би било
право,а не задължение,разпоредбите на ТЗ следваше да предоставят и
съответните гаранции за приемане на публичните вземания с права за
публичния взискател,съответстващи на правата на кредиторите по чл.685,ал.1
ТЗ,без негативните последици,предвидени в чл.688,ал.3 ТЗ и чл.730 ТЗ.По
начало,от систематичното място на чл.687 ТЗ,непосредствено след чл.685 ТЗ и
с оглед предвидения в чл.686,ал.1,т.2 ТЗ срок,течащ от изтичане срока по
чл.685,ал.1 ТЗ,за съставяне от синдика на списъка по чл.687 ТЗ,е изводима
волята на законодателя,чрез въведеното служебно задължение за синдика-
обективно възможно до изтичането на срока,при влезли в сила актове за
установяване на публични вземания-от търговските книги и от досиетата на
работещите по трудово правоотношение-да гарантира максимална защита на
7
тези два вида вземания в обществен интерес,включвайки ги,като предявени в
срока по чл.685,ал.1 ТЗ,предоставящ най-много права на кредиторите в
несъстоятелността.Предоставянето на тия права за публичния взискател,по
отношение служебно вписани-ако би се приело такова тълкуване на
чл.687,ал.2 ТЗ-след срока по чл.685,ал.1 ТЗ публични вземания,не може да
бъде изведено нито от разпоредбите на ТЗ,нито от разпоредбите на ДОПК.
С оглед отговора на горния правен въпрос и обстоятелството,че
процесните вземания са възникнали преди откриване на производството по
несъстоятелност,но предявени от Н. след изтичане на сроковете по чл.685,ал.1
от ТЗ и чл.688,ал.1 ТЗ-с молба изх.№М-24-15-185/20#41 от 29.03.2023 г. /и вх.
№261788/03.04.2023 г. по входящия регистър на ОС-П./,на основание акт за
установяване на тези публични вземания,съставен на 29.10.2020
г.,предявеният положителен установителен иск по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ е
неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв с обжалваното решение на
ОС-П..Същото поради това се явява правилен съдебен акт,който следва да
бъде потвърден с настоящото въззивно решение,а разгледаната жалба срещу
това решение е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не следва да се
присъждат на агенцията-жалбоподател съдебни разноски за производството
пред тази инстанция.
Мотивиран от гореизложеното П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №107 от 28.02.2024 г.,постановено по
т.д.№477/2023 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XXIII-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач-„Б.“ АД
с ЕИК *** на страната на ответника-длъжник „П.“ ООД /н./, ЕИК *** и при
участието на синдика на последното дружество-К. Б.,участващ в
производството на основание чл.694,ал.4 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8