РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Карлово, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320102160 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД от „А. Б. Б.“ ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. С., п.к. **** р-н Т., бул. „Б.“ № ***,
представлявано от П. В. и Х. М., чрез юрк. Е. Л. против М. Д. А., ЕГН:
**********, от гр. С., обл. П., комплекс „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2018 г. между „С. К.“ ООД,
в качеството на кредитодател и М. Д. А., в качеството на кредитополучател,
бил сключен Договор за потребителски кредит № 206931, по силата на който
ответникът получил сумата от 800 лева. Кредитът следвало да бъде върнат на
9 вноски в срок до 01.06.2019 г., когато падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
1
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма,
покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването
на договора за кредит.
Твърди се, че договорът бил сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Ответникът М. Д. А. не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
13.01.2022г. г. „С. К.“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към
М. Д. А. по описания договор за потребителски кредит на цесионера А. Б. Б.“
ЕООД.
Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес на 21.03.2022 година, както и със CMC на посочения от него телефонен
номер. Сочи се, че връчването на уведомлението няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма
2
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/
от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следвало да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да
бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Ответникът М. Д. А., не изпълнил задълженията си по договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало
извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „А. Б. Б.“
ЕООД подало на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско
дело № 1243/2023 г. по описа на Районен съд Карлово, по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената заповед била
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало правния интерес на
ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответника, че дължи „А. Б. Б.“ ЕООД следните суми, за които по ч. гр. д.
№1243/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 800.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № 206931 от 29.08.2018г.;
- 687.74 лева – неплатени дължими такси;
- 321.06 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора;
- 176.26 лева – договорна лихва за периода от 29.08.2018г. до
01.06.2019г.;
- 132.51 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до
12.07.2023г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.07.2023г., до окончателното изплащане вземанията.
3
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез особения си представител адв. М. Р., намира иска
за допустим.
Счита, че искът, с оглед ангажираните доказателства, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, поради ненадлежно сключен
договор за паричен заем; поради недоказаност, че сумата е получена от
ответника и че същият не е внесъл нито една вноска по твърдяното
задължение. На следващо място, цесията не била надлежно съобщена на
ответника. Също така сумата, дължима по договора за паричен заем, ако се
приеме, че е надлежно сключен, била в размер на 976.26лв., а не
претендираната от ищеца. На следващо място, счита, че е настъпила
погасителна давност за претендираната сума и следва да се отхвърли от съда,
като недължима от ответника, поради погасяване по давност на вземането.
С оглед на това счита, че ответникът не дължи претендираната сума
от ищеца. Моли да се отхвърли установителния иск, както и издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за парично изпълнение, като неоснователни и
погасени по давност. Оспорва и приложените писмени доказателства,
доколкото не били подписани от ответника и не го ангажирали по никакъв
начин.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 1243/2023 г. на РС Карлово е
видно, че по заявление на ищцовото дружество от 17.07.2023 г. е била
издадена Заповед № 688/18.07.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за
следните суми: 800.00 лева – главница; 321.06 лева – неплатени дължими
такси; 687.74 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора; 176.26 лева – договорна
лихва за периода от 29.08.2018г. до 01.06.2019г.; 132.51 лева – лихва за забава
за периода от 01.06.2019г. до 12.07.2023г.; законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 17.07.2023г., до окончателното
изплащане вземанията 42.35 лева – разноски по делото за заплатена държавна
такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № 206931 от 29.08.2018г., сключен на 29.08.2018 г.
4
между „С. К.“ ООД и М. Д. А., вземанията по който са цедирани в полза на
„А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********.
Заповедта е връчена на ответника (тогава длъжник) при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал
указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи
доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу
него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.
Представен е по делото в писмен вариант договор от 29.08.2018 г. за
предоставяне на кредит от разстояние №206931 за който ищецът твърди, че е
сключен между „С. К.“ ООД и ответника чрез комуникация по електронен
път. Договорът е без положени подписи, като в него са записани всички
лични данни на ответника – три имена, ЕГН, № на лична карта, постоянен и
настоящ адрес. Видно от договора и приложенията към него,
кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума от
800 лева, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора, по погасителен
план, на 9 месечни вноски, три от които по 26.72 лева, а останалите 6 по
149.35 лева, с конкретно определен падеж, с краен срок за погасяване
29.05.2019 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент – 40,08% и
годишен процент на разходите – 47,98 %, като общо дължимата сума за
плащане по кредита е 976.26 лева.
В чл.6.1 чл.6.2 страните се договорили, че в случай на непредставяне
на предвиденото в чл.30, ал.1 от ОУ към Договора обезпечение,
кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 787.74 лева,
която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, по 196
лева всеки месец. С включена неустойка общият размер на плащанията по
кредита възлиза на 1764 лева.
От представения в препис договор за прехвърляне на парични
вземания от 13.01.2022 г., се установява, че цедентът „С. К.“ ООД продава на
цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД вземанията, подробно описани в Приложение №1
/непредставено по делото/.
Представена е разписка №000000159342518 от 29.08.2018 г., видно
от която С. К.“ ООД е превело по банкова сметка на М. Д. А.сумата от 800
лева. В разписката изрично е посочено, че паричният превод е по договор
206931.
5
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в
заповедта и че той е титуляр на тези вземания.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от
разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на
неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите правила на
ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова
услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че уведомил
потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и други.
Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Настоящият съдебен състав намира за доказано възникването на
облигационно отношение между С. К.“ ООД и М. Д. А. и предоставянето на
кредит от 800 лева в полза на ответника. Последният от своя страна не е
ангажирал доказателства за извършено плащане, а и не навежда такива
твърдения.
По отношение на възражението за погасяване на задължението по
давност, съдът намира следното:
С решението по гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г. о., е даден
6
отговор на правния въпрос „Кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземанията за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост?“. Разяснено е, че при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена
предсрочната изискуемост. Прието е, че началният момент, от който започва
да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви
по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена,
респективно не е настъпила, предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита. Настоящият състав споделя това
разрешение, като му е служебно известно, че по този въпрос е формирана
противоречива практика и е образувано тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на
ВКС.
След като началната дата на изискуемостта е датата на последната
вноска, която в случая е 29.05.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 17.07.2023 г., вземането не е погасено по давност.
По възражението за неуведомяване на ответника за прехвърляне на
вземането:
По делото не са ангажирани доказателства за надлежно връчване на
уведомление по чл.99 ЗЗД преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Законът вменява в задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но
съгласно трайната съдебна практика, той може да упълномощи друго лице,
вкл. новия кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
(Решение № 137/02.06.2015г., гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ВКС, Решение №
114/07.09.2016г., т. д. № 362/2015 г., II т. о., ВКС и др.). Практиката приема и
че изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по
предявен иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
7
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /Решение № 3/16.04.2014г., т. д. № 1711/2013 г.,
I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,ВКС и
др./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника. В случая, обаче такова уведомление не е приложено към
исковата молба, поради което съдът приема, че длъжникът не е бил уведомен
за извършената цесиия – нито преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
нито в хода на исковото производство.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е материалноправно
легитимиран да претендира процесното вземане срещу ответника, тъй като
ответникът, като длъжник по договора, не е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и цесията няма действие
спрямо него. Следователно при така установената фактическа обстановка
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв, следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника,
но такива не се претендират, съответно – не следва да се присъждат. В полза
на особения представител адв. М. Р. следва да се издаде разходен-касов ордер
в размер на внесения депозит.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес: гр. С., п.к. **** р-н Т., бул. „Б.“ № ***, представлявано от
П. В. и Х. М., чрез юрк. Е. Л., иск за признаване за установено, че ответникът
М. Д. А., ЕГН: **********, от гр. С., обл. П., комплекс „С.“ бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*дължи на ищцовото дружеството следните суми, за които по ч. гр. д.
№1243/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 800.00 лева – главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № 206931 от 29.08.2018г.;
- 687.74 лева – неплатени дължими такси;
8
- 321.06 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договора;
- 176.26 лева – договорна лихва за периода от 29.08.2018г. до
01.06.2019г.;
- 132.51 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до
12.07.2023г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.07.2023г., до окончателното изплащане вземанията.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. М. Р.
разходен-касов ордер в размер на внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9