Решение по дело №116/2025 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 578
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 15 април 2025 г.)
Съдия: Стоян Вълчев
Дело: 20257280700116
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 578

Ямбол, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора РЕНИ ТОДОРОВА ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ канд № 20257280600116 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. С. Г. от [населено място] за проверка на Решение №185/15.12.2024 г. постановено по анд №20242330200494 по описа на Районен съд-Ямбол за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №24-0813-000540/19.04.2024 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР-Ямбол, с което на Я. С. Г. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 15 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и е осъден Я. С. Г. да заплати на ОД на МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 120 лева.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, т.к. не е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, а от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от касатора нарушение, поради което се претендира да се отмени атакувания съдебен акт и постанови друг, с който да се отмени наказателното постановление и присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и адв.Г., като подържа жалбата и направените с нея искания.

За ответника по касация се явява ст.юрисконсулт П., която оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставяне в сила на решението и присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, и следва жалбата да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №185/15.12.2024 г. по анд № 20242330200494/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №24-0813-000540/19.04.2024 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР-Ямбол, с което на Я. С. Г. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 15 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и е осъдил Я. С. Г. да заплати на ОД на МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 120 лева.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, като актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на императивните изисквания на чл.42-44 и чл.57 ЗАНН и на сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районният съд от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че Г. е извършил нарушението на основание и на което е издадено и процесното наказателно постановление, с което са му наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, в която връзка е безспорно, че същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и не е изпълнил предписанието за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран.

В ход на въззивното производство съдът е събрал допълнителни гласни доказателства, които са довели до изясняване в пълнота и всестранност на фактическата обстановка, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване правото на страната или в липса на процесуална активност.

Следва да се посочи, че за да постанови решението си съдът е обсъдил всички гласните доказателства, като е посочил обосновани мотиви защо не кредитира част от тях.

По повод довода в касационната жалба следва да се отбележи, че санкционираното лице не е проявило процесуална активност и не е поискало събиране на доказателства, поради което последно не може да се приеме за допуснато от съда процесуално нарушение.

В тази връзка от наличните по делото доказателства несъмнено се установяват правнорелевантните факти и обстоятелства, а именно управлението на автомобила и отказа да бъде извършена проверка на водача, поради което е налице и материалноправна законосъобразност както на издаденото наказателно постановление, така и на потвърждаващото го решение.

Що се касае до пространственото изложение в жалбата, то от значение е съдържанието, а не обема й, и районният съд е посочил в достатъчна степен необходимите мотиви, като е обсъдил и отговорил на всички относими въпроси, без теоретични разсъждения, които макар и принципно правилни не са реализирани в разглеждания случай.

Изготвените от съда на тази база мотиви са подробни, обстоятелствени и аргументирани като обхващат всички аспекти и хипотези на приложимия закон, поради което се възприемат изцяло от касационния състав, т.к. всяко допълнително разсъждение би било ненужно преповтаряне на казаното, без да доведе до промяна на направените изводи.

Ето защо наведените в касационната жалба съображения или са били коментирани и им е даден адекватен и законосъобразен отговор или стоят извън предмета на разглеждане и обсъждане в настоящото производство.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Настоящата инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението си районния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта му.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като респективно се отхвърли това на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №185/15.12.2024 г. постановено по анд №20242330200494/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА Я. С. Г. от [населено място], [улица], *да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Я. С. Г. от [населено място], [улица], * за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

Председател:  
Членове: