РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. гр. Хасково, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20255640100070 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, поправена в открито съдебно заседание
от 24.06.2025 г., както и с молба с вх. № 10127/04.06.2025 г. по описа на РС-
Хасково, от КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА
КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА
ИНВЕСТ“, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8,
ет. 1, представлявана от председателя на кооперацията Р.П.Б., срещу М. Г. И.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и Р. Н. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца следните суми: сумата от 9123,89 лв. (девет
хиляди сто двадесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), по договор за
заем № *** г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска в съда – 14.01.2025 г., до пълното й изплащане; сумата
от 898,86 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща остатък от договорна лихва за периода от
20.06.2022 г. до 20.07.2024 г., от общия размер на договорните лихви 3181,39
1
лв.; сумата от 2943,64 лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща начислени и неплатени
неустойки за забава по чл. 92 от ЗЗД и чл. 18, ал. 1 от договора за заем върху
размера на просрочените и неплатени вноски за главници за периода на
забавата от 27.09.2022 г. до 12.01.2025 г. вкл.; сумата от 127,40 лв. (сто
двадесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляваща начислени и
неплатени неустойки за забава по чл. 92 от ЗЗД и чл. 18, ал. 2 от договора за
заем върху размера на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви
за периода на забавата от 27.09.2022 г. до 12.01.2025 г. вкл. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е кредитна кооперация и осъществява дейност като
финансова институция по предоставяне на кредити на членовете си със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Във връзка с подадена на 21.07.2020 г. от ответницата
М. И. молба за кредит с вх. № 194/21.07.2020 г., на 22.07.2020 г. между
ищцовата кооперация и ответницата, в качеството й на заемополучател, бил
сключен договор за заем № *** г., по силата на който й бил предоставен такъв
в размер на 5700 евро (пет хиляди и седемстотин евро) за срок от 48 месеца,
при условията и сроковете на договора, като бил съставен погасителен план в
евро за връщане на заемната сума. По изрично писмено искане на
заемополучателя и предвид възможността по чл. 1, ал. 3 и чл. 7, т. 2 от
договора за заем, от председателя на кооперацията й било разрешено
валутният заем от евро да бъде усвоен в лева, а също така да внася
погасителните вноски по заема и да го обслужва в левовата му равностойност,
във връзка с което бил изготвен и левов погасителен план, съгласно който
левовата равностойност на заемната сума - главницата 5700 евро по
официалния фиксинг на БНБ възлизал в размер на 11 148,23 лв. В чл. 4, ал. 1
от договора за заем били предвидени такси във връзка със сключването и
обслужването на заема - еднократна такса за управление на заема в размер на
2,3 % върху главницата - или сумата 256,41 лв., такса за проучване,
разглеждане и произнасяне по молбата за заем - 15 лв. и встъпителна вноска -
10 лв. Отделно, в чл. 4, ал.3 било предвидено и задължение на
заемополучателя да внесе вноска за дялов капитал за членството си в
кооперацията в размер на 750 лв. Посочените суми, възлизащи в общ размер
на 1031,41 лв. със съгласието на заемополучателя били прихванати от
2
отпуснатата заемна сума в размер на 11 148,23 лв, с оглед на което на
22.07.2020 г. кооперацията превела по банковата сметка на заемополучателя в
„Уникредит Булбанк“ АД остатъка от заемната сума в размер на 10 116,82
лева, с основание изплатен заем ***.
Твърди се още, че с договор за поръчителство № *** г., сключен между
кооперацията и ответника Р. Н. Ш., последният се е задължил да отговаря
солидарно наред със заемополучателя за цялото задължение по заема пред
кооперацията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за заем, заемополучателят
следвало да погаси целия заем - главница и договорни лихви с крайна дата -
падеж на договора на 20.07.2024 г. В левовия погасителен план била
уговорена схема за погасяване на главницата с общо 48 погасителни вноски,
от които първата в размер на 232,48 лв., а останалите 47 - по 232,25 лв. всяка,
дължими на всяко 20-то число на съответния месец. Посочените погасителни
вноски за главницата не били внасяни по договорения начин и не бил спазен
левовия погасителен план от страна на заемополучателя, тъй като не били
заплащани точно на падежа и в необходимия размер дължимите погасителни
вноски за главници, а това довело до начисляване на неустойки за забава на
просрочените и неплатени вноски за главници. Посочено е, че по време на
действие на договора за заем заемополучателят наредил банкови преводи, чрез
които кооперацията получила следните суми: на 20.08.2020 г. - 356,48 лв.; на
21.09.2020 г. - 362,04 лв.; на 20.10.2020 г. - 355,18 лв.; на 23.11.2020г. - 356,52
лв.; на 29.12.2020 г. - 349,84 лв.; на 22.02.2021 г. - 151,00 лв.; на 05.03.2021г. -
200,00 лв.; на 20.04.2021 г. - 200,00 лв.; на 26.04.2021 г. - 148,24 лв.; на
26.05.2021 г. - 234,52 лв.; на 06.07.2021 г. - 100,00 лв.; на 22.07.2021 г. - 242,71
лв.; на 28.09.2021г. - 336,48 лв.; на 25.10.2021 г. - 336,48 лв.; на 20.12.2021г. -
200,71 лв.; на 17.01.2022г. - 231,13 лв.; на 17.05.2022г. - 331,67 лв.; на
02.08.2022 г. - 328,90 лв.; на 27.09.2022г. - 323,11 лв.; на 20.03.2023 г. - 100,00
лв.; на 27.03.2023 г. - 100,00 лв.; на 01.06.2023г. - 100,00 лв.; на 12.06.2023 г. -
200,00 лв.; на 22.08.2023 г. - 200,00 лв.; на 04.09.2023 г. - 100,00 лв.; на
11.06.2024 г. - 300,00 лв.; на 10.07.2024 г. - 300,00 лв. С тези суми
кооперацията погасила вноски за договорни лихви, начислени неустойки на
просрочените и неплатени вноски за главници и за договорни лихви, както
главници, общо в размер на 2024,34 лв. С тази сума били погасени първите
осем погасителни вноски за главници, а от деветата вноска за 232,25 лв. с
падеж 20.04.2021 г. частично била погасена сумата 166.11 лв., а неплатена
3
оставала сумата от 66,14 лв. Сочи се, че всички останали 39 вноски - от
десетата вноска с падеж 20.05.2021 г. до 48-та вноска с падеж 20.07.2024 г.,
били падежирали, но не били заплатени. Същите възлизали на общата сума в
размер на 9057,75 лв., към която се добавял и неплатения остатък 66,14 лв. от
деветата вноска и по този начин просрочените и неплатени вноски за главници
по заема възлизали на общата сума от 9123,89 лв. Посочва се, че в чл. 3, ал. 1
от договора за заем било уговорено и възнаграждение за кредитора с правно
основание по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, в размер на 14 % годишна лихва върху
главницата от 11148,23 лева, дължима от датата на получаване на заемната
сума до датата на връщането й. В случая от датата на усвояването на заемната
сума - 22.07.2020 г. започнало начисляване на договорни лихви по договора,
които за периода на действие на договора за заем от 22.07.2020 г. до 20.07.2024
г. били общо в размер на 3181,39 лева. Същите били предвидени в левовия
погасителен план и разпределени на 48 месечни погасителни вноски с
различни размери. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора те се заплащали на
месечни погасителни вноски на всяко 20-то число на съответния месец по
левов погасителен план към договора, като при редовно и стриктно
погасяване на вноските за главница по погасителния план, договорната лихва
се изчислявала като "проста падаща лихва", т.е. такава се дължала само на
неплатения остатък от главницата. Посочено е, че с горепосочените получени
от заемателя суми кооперацията погасила и задължения за договорни лихви в
общ размер на 2282,53 лв., с която сума били погасени изцяло дължимите
вноски за договорни лихви до 20.05.2022 г. включително, а вноската в размер
71,80 лв. с падеж 20.06.2022 г. – била погасена частично със сумата 59,58 лв.
Падежиралите, просрочени и неплатени вноски за договорни лихви възлизали
общо на сумата от 898,86 лв., натрупана в периода от 20.07.2022 г. до
20.07.2024 г., а от вноската с падеж 20.06.2022 г. останал дължим остатък от
12,22 лв, при което към крайната дата на падежа на договора 20.07.2024г.,
остатъкът от всички неплатени от заемополучателя договорни лихви по
договора за заем възлизала в общ размер на 898,86 лв.
На следващо място е посочено, че предвид невнасянето на посочените в
погасителния план вноски за главница на кредита по договорения начин и
неспазването на левовия погасителен план от страна на ответницата М. И., на
основание чл. 18, ал. 1 от договора за заем и във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за периода
на забавата на всяка една падежирала вноска били начислени по партидата на
4
заемополучателя и неустойки за забава в размер на 25% годишна лихва върху
просрочените и неплатени погасителни вноски за главници. Изложено е, че
общо начислените неустойки на главниците възлизат на сумата от 4845,94 лв.,
като подробно в исковата молба е посочен начинът на формирането й. Сочи се,
че по време на действие на договора за заем от 21.09.2020 г. до 10.07.2024 г., от
заемополучателя били платени неустойки на просрочените и неплатени
главници за сумата 1902.30 лв., при което от общо начислените неустойки на
главниците останала неплатена сумата от 2943,64 лв. Изложено е още, че до
крайната дата на падежа на договора 20.07.2024 г. ответницата не заплатила и
изпаднала в забава по отношение на задължението за договорни лихви,
възлизащи общо в размер на 898,86 лева. По този начин тя виновно нарушила
чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, т. 2 от договора за заем, което от своя страна
водело до пълно неизпълнение на договора за заем от нейна страна, за което
била ангажирана отговорността й по чл. 18, ал. 2 от договора за заем, съгласно
който при частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за
договорни лихви по заема и/или при просрочване и забава на погасителните
вноски за договорни лихви, заемодателят начислявал по партидата на
заемополучателя, без предизвестие и без предупреждение, неустойки с правно
основание по чл. 92 от ЗЗД в размер на 25 % /двадесет и пет процента/
годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочените вноски за
договорни лихви, считано от датата на забавата на всяка една вноска с
настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят, съдлъжникът и
поръчителите дали своето предварително съгласие и одобрение. По тази
причина на основание чл. 18, ал. 2 от договора за заем и във вр. с чл. 92 от ЗЗД
за периода на забавата от 27.09.2022 г. до 12.01.2025 г. били начислени по
партидата на заемополучателя неустойки за забава в размер на 25% годишна
лихва върху просрочените и неплатени погасителни вноски за договорни
лихви, които към 12.01.2025 г. и към датата на предявяване на иска в съда
възлизали в общ размер на 2943,64 лв. за периода на забавата от 27.09.2022 г.
до 12.01.2025г. вкл. Сочи се, че общият размер на начислените неустойки на
неплатените вноски за договорни лихви за периода от 27.09.2022г. до
12.01.2025г. възлиза в размер на 425,46 лв., като подробно в исковата молба е
описан начинът на формиране на сумите за неустойка. Посочено е, че през
периода от 27.09.2022 г. до 10.07.2024 г. заемополучателят е заплатила част от
дължимата сума - 298,06 лв., като останала неплатена неустойка е в размер на
5
127,40 лв. С оглед подробно описаните факти и обстоятелства в исковата
молба, се отправя от кооперацията последна писмена покана до двамата
ответници за доброволно плащане на цялото задължение по заема, в срок от 3
дни от получаването й, по посочена банкова сметка на кооперацията.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, които оспорват исковете като неоснователни. Поддържат, че не
дължат връщане на главница по договор за заем № *** г. Сочат, че страните по
договора са уговорили изрично, че заемната сума е в размер на 5 700 евро или
11 148, 23 лв., но такава сума не била предоставяна на заемополучателя. На
същия била предоставена сумата от 10 116, 82 лв., като неправомерно била
прихваната сумата в размер на 1 031,41 лв., която била „прихваната“ преди
реално заемополучатлеят да получи заема. Излагат се съображения, че
заемодателят не е изпълнил задълженията си по договора да предаде в заем
уговорената сума от 5 700 евро или 11 148,23 лв., а е предал сумата от 10 116.
82 лв. Поради това се поддържа, че заемодателят е в неизпълнение на
задължението си по договора за заем, а претендираната сума не е с основание
процесния договор за заем. На следващо място ответниците поддържат
недължимост и на сумата от 898,86 лв, представляваща договорна лихва на
основание чл. 3, ал. 1 от договор за заем, тъй като според посочената клауза,
заплащането на договорната лихва в размер на 13% годишно се начислявала,
считано от датата на получаване на заемната сума, а заемната сума по договор
за заем № ***г. не била получена от заемодателя, поради което не се дължала
и лихва по чл. 3, ал. 1. Излагат се доводи от ответниците, че заемодателят има
качеството на търговец, а заемополучателят - качеството на потребител.
Считат за ирелевантно да се счита, че в случая заемополучателят имал
качеството на член кооператор при ищеца, тъй като реално същият не бил
направил вноска в капитала на последния, а сумата от 750 лв., както било
изложено и в самата искова молба била „прихваната“. С оглед на това
поддържат, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за заем, касаеща изплащане
на годишна лихва, е неравноправна, съответно - нищожна на основание чл.
146 от ЗЗП вр. с чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, а отделно и независимо - и на основание
чл. 146 от ЗЗП вр. с чл. 143 ал.2, т.3 и т. 4 от ЗЗП. Освен това, недължима се
явявала и сумата от 2 943,64 лв., представляваща неустойка, начислена на
основание чл. 18, ал. 1 от договора за заем, доколкото посочената клауза се
явявала нищожна на основание чл. чл. 146 от ЗЗП вр. с чл. 143 ал.2, т. 5 от
6
ЗЗП. Отделно от това, ответниците навеждат възражение за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави, като уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции съгласно
TP № 1/ 2009г., ОСТК на ВКС. Недължима според ответниците се явявала
също и сумата от 127,40 лв.- неустойка на основание чл. 18, ал. 2 от договора
за заем, дължима върху неплатената лихва, доколкото уреждащата я клауза
била нищожна на основание чл. чл. 146 от ЗЗП вр. с чл. 143 ал.2, т. 5 от ЗЗП, а
отделно от това тази неустойка съставлявала и недопустимо уговаряне на
„лихва върху лихва“ (анатоцизъм) в правоотношение с участие на физическо
лице. На следващо място се отбелязва в отговора, че на основание чл. 147, ал.
1 от ЗЗД отговорността на поръчителя се погасява, ако кредиторът е предявил
иск срещу длъжника в течение на шест месеца от падежа на задължението. В
случая били налице 48 вноски по погасителен план, неразделна част от
договора за заем, всяка вноска с конкретен и отделен падеж, което било
признато и от самия ищец в самия договор за заем и в исковата молба. Сочат,
че настоящият иск е предявен на 14.01.2025 г., поради което единствената
вноска, която е падежирала, но не била обхваната от преклузивния
шестмесечен срок на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се явявала само
последната 48- ма вноска от погасителния план за сумата от 234,92 лв., поради
което отговорността на поръчителя следвало да се ограничи само до тази
сума. Отбелязва се също, че с така изложеното погасяване на задължения по
заема в исковата молба с платените от ответника суми, ищецът е нарушил
изискванията на закона, доколкото липсвала конкретна уговорка, която да
дерогира законовия ред за погасяване на еднородно задължения при плащане,
което не е достатъчно да погаси всички от тях. По тези съображения от
ответниците се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски по делото.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за заем № *** г. (л. 22), сключен между
КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ
НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“ (ВККЧЗС
„Марица инвест“) в качеството си на заемодател и М. Г. И. в качеството си на
заемополучател, се установява, че заемодателят предоставя на
заемополучателя заем в размер на 5700 евро, а заемополучателят се задължава
7
да върне на заемодателя заемната сума заедно с договорената лихва при
условията и сроковете, определени в договора и в погасителния план,
неразделна част от него. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочена крайна дата –
падеж на договора 20.07.2024 г. плащанията се извършват на погасителни
вноски по заема – за главници и за договорни лихви на всяко 20-то число на
месеца по посочената банкова сметка на заемодателя.
От счетоводното приложение към договора от 22.07.2020 г. се
установява, че въз основа на изрично писмено искане от заемополучателя за
усвояване и за получаване на сумата по кредита в левова равностойност, което
също е прието като доказателство по делото (л. 30), е разпоредено от
председателя на кооперацията да се изплати отпуснатата сума по заема в лева,
намалена с дължимите от заемополучателя на кооперацията такси и вноски по
чл. 4 от договора.
От приетата молба за кредит от М. Г. И. се установява, че същата е с
работодател „Даршоп 6“ ООД с предмет на дейност търговия на дребно с
хранителни стоки, предназначението на кредита е „пари навреме“.
По делото не е спорно, че на 22.07.2020 г. ответницата М. Г. И. е усвоила
сумата от 10 116,82 лева по договора за заем.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за заем за обезпечаване на главницата,
лихвите, таксите, неустойките и разноските служи поетото поръчителство от
страна на поръчителите: Р. Н. Ш., „ДАРШОП“ ООД, съгласно сключения
договор за поръчителство. По делото е приет като писмено доказателство и
договор за поръчителство № *** от 22.07.2020 г., сключен между ВККЧЗС
„Марица инвест“ в качеството си на заемодател и Р. Н. Ш. в качеството си на
поръчител.
От приетото и неоспорено от страните по делото заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че между ищцовото дружество и М. Г. И. е сключен
договор за заем № *** със следните параметри: размер на кредита 5700 евро;
вид на кредита – пари навреме; срок на договора – 20.07.2024 г.; погасяване –
48 месечни вноски, в условията линейни вноски – равна главница; фиксиран
лихвен процент за срока на договора 14 %; 25 % годишна лихва върху
просрочените суми за периода на просрочие; други задължителни условия –
750 лева вноска за дялов капитал. Посочено е, че на 22.07.2020 г. сумата от
8
11148,23 лева е осчетоводена по аналитичната партида на М. Г. И.,
впоследствие със счетоводни операции са прихванати сумите от 750 лв. –
дялов капитал; 10 лв. за встъпителна вноска, 271,41 лв. за такса управление,
като сумата от 10116,82 лв., оставаща след удържаните суми е преведена по
банковата сметка на М. Г. И.. Платени суми по кредита са в размер на 6445,01
лв, от тях кредиторът е отнесъл за погасяване на главницата сумата от 2024,34
лева, 2287,53 лева за договорна лихва и 2133,14 лева за неустойки. Според
заключението по процесния договор за заем остават дължими суми, както
следва: 9123,89 лева за главница, като кредитът изпада в забава по отношение
на главницата от 20.04.2021 г., 893,86 лева за договорна лихва от 20.06.2022 г.
до 20.07.2024 г., сумата от 2943,03 лева за неустойка върху просрочената
главница и сумата от 127,40 лева за неустойка върху просрочената договорна
лихва, или общо 3070,43 лева за неустойки по процесния договор.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Тъй като ищецът е взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частните земеделски стопани, то редът, по който взаимоспомагателните
кредитни кооперации на частни земеделски стопани, наричани по-нататък
"кредитни кооперации", осъществяват дейността си като финансови
институции по смисъла на Закона за кредитните институции се урежда от
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на
дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни
земеделски стопани, изменено с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 198 на МС от
11.07.2014 г.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Постановление № 343 на МС от 30.12.2008 г.
кредитните кооперации осъществяват дейност по предоставяне на кредити на
членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. В раздел ІІІ-ти от постановлението
е изрично регламентиран редът за определяне на лихвите по договорите за
кредит, както възнаградителни, така и наказателни такива, включително и
периодите за които същите се определят. В постановлението се съдържа
Списък на взаимоспомагателните земеделски кредитни асоциации на частни
стопани (ВЗКАЧС), създадени по схемата за земеделски капиталов фонд, в
9
който фигурира и ищецът по делото.
Имайки предвид обсъдените до тук доказателства от една страна, а от
друга определението за "потребител", съдържащо се в § 13 т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, съдът намира, че в случая ответницата М.
И. няма качеството на потребител. Според цитираната разпоредба потребител
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Тези
изисквания не са налице за ответника и за сключения от него договор за заем с
кредитната кооперация на земеделски производители. В случая става дума за
отношения между кооперация и член-кооператор, а не за такива между
търговец и потребител, поради и което съдът счита за неотносими
направените от ответника възражения.
Неоснователно се явява и възражението, че ищецът неправомерно е
прихванал сумата от 1031,41 лева, съставляващи такси по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от процесния договор за заем, доколкото по делото се установи от
счетоводното приложение към договора от 22.07.2020 г., че въз основа на
изрично писмено искане от заемополучателя за усвояване и за получаване на
сумата по кредита в левова равностойност, е разпоредено от председателя на
кооперацията да се изплати отпуснатата сума по заема в лева, намалена с
дължимите от заемополучателя на кооперацията такси и вноски по чл. 4 от
договора. В чл. 4, ал. 3, изр. 2-ро от договора е посочено, че заемополучателят
изрично дава съгласието си внасянето или допълването на дяловия му капитал
в кооперацията да може да се извърши с паричните средства от предоставения
му заем, което корепосндира и с извършеното на същата дата 22.07.2020 г.
прихващане от страна на ищеца.
По делото не се спори, че ответницата е получила в заем сумата от
10116,82 лева, поради което съдът приема, че е между страните по делото е
възникнала валидна облигационна връзка по договора за заем № *** г.
Така уговорената в договора годишна лихва в размер на 14 % върху
главницата е валидно определена от договарящите в съответствие с
изискването на чл. 9 от ЗЗД. В рамките на установената от закона договорна
свобода страните са уговорили възнаградителна лихва в посочения размер. За
10
да е налице нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с
добрите нрави същата следва да надвишава значително размера на законната
лихва, който се определя на база основния лихвен процент на БНБ за
съответния период плюс 10 пункта. В настоящия случай годишната
договорната лихва е уговорена в размер на 14 %, поради което не е налице
превишение на размера на законната лихва. По отношение на договорната
клауза за неустойка - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, би могла да е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й,
ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си
функции, които са й придадени от страните. Преценката за накърняване на
пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би следвало да се
основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена
неустойката, на начина на определянето й - като глобална сума или процент от
главицата, на базата за начисляването й - съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката
или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката с
оглед на продължителността на неизпълнението, респ. възможни са и други
критерии. Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода
докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника.
Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на
волята и на отговорността на неизправния длъжник. Забавеното неизпълнение
предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които биха
могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по давност на
претенцията. В настоящия случай следва да се вземат предвид
обстоятелствата по сключване на договора за кредит, който е обезпечен
единствено с подписване на запис на заповед, както и факта, че съгласно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на
дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни
земеделски стопани осъществяват дейност по предоставяне на кредити на
членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, като те могат да придобиват имоти
или да сключват търговски сделки само доколкото те непосредствено
обслужват предмета им на дейност. От така изложеното следва, че забавата в
11
изплащането на предоставените в заем средства на членове на кооперацията
възпрепятства осъществяване на дейността по предоставяне на кредити на
други членове на кооперацията, поради и което в сключваните договори се
предвиждат гаранции за обезпечаване на изпълнението на задълженията в
срок чрез предвиждане на неустойка за забава, която е в размер на 25 % върху
просрочената главница и 25 % върху просрочената годишна възнаградителна
лихва, която в случая е предвидена в размер на 14 %, поради което
уговорената неустойка се явява в рамките на обезпечителните и
обезщетителните й функции.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. В настоящия случай падежът
на главното задължение е настъпил на 22.07.2024 г., тъй като заемът не е бил
обявяван за предсрочно изискуем. От това следва, че към датата на
предявяване на иска 14.01.2025 г. не е изтекъл преклузивния 6-месечен срок от
падежа на задължението, поради което отговорността на поръчителя не е
погасена и същият отговаря солидарно заедно със заемателя спрямо
заемодателя за изплащането на заетата сума, ведно с лихвите и разноските. По
делото се установи, че е сключен договор за поръчителство № *** от
22.07.2020 г. между ВККЧЗС „Марица инвест“ в качеството си на заемодател и
Р. Н. Ш. в качеството си на поръчител, поради което последният дължи
солидарно със заемополучателя плащане на сумите по процесния договор за
заем.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението,
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По делото е безспорно установено, че ответницата М. И. Г. е усвоила сумата в
размер на 10116,82 лева на 22.07.2020 г., като сумата от 1031,41 лева до
пълния отпуснат размер на заема от 11148,23 лева, е прихваната от
кредитополучателя в деня на сключване на договора за заем. С изтичане
крайния срок на договора - 22.07.2024 г. - са станали изискуеми всички
незаплатени суми по кредита. От приетото по делото заключение по съдебно-
счетоводна експертиза стана ясно, че по процесния договор за заем остават
дължими суми, както следва: 9123,89 лева за главница, като кредитът изпада в
забава по отношение на главницата от 20.04.2021 г., 893,86 лева за договорна
12
лихва от 20.06.2022 г. до 20.07.2024 г., сумата от 2943,03 лева за неустойка
върху просрочената главница и сумата от 127,40 лева за неустойка върху
просрочената договорна лихва, или общо 3070,43 лева за неустойки по
процесния договор. С оглед на това предявения иск за главница следва да бъде
изцяло уважен като основателен, искът за договорна лихва следва да бъде
уважен до размера от 893,86 лева като основателен и отхвърлен в останалата
част до пълния предявен размер от 898,86 лева като недоказан. Искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка върху просрочената главница
следва да бъде уважен до размера от 2943,03 лева като основателен и
отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 2943,64 лева като
недоказан, а искът с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка
върху просрочената договорна лихва следва да бъде уважен изцяло за сумата
от 127,40 лева като основателен.
С оглед изхода от спора разноски се следват на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, като съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК такива се следват в размер на 4820,64 лева съобразно уважената част от
исковете. Разноски се следват на ответниците съобразно отхвърлената част на
исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК такива се следват в размер на по 0,64
ст. за всеки от тях.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и Р. Н. Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплатят солидарно на
КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ
НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“, ЕИК
*********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1,
представлявана от председателя на кооперацията Р.П.Б., на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД сумата от 9 123,89 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за заем № *** г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда –
14.01.2025 г., до пълното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата от 893,86 лв., представляваща остатък от
13
договорна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 20.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от пет лева до пълния предявен размер от 898,86
лева, като недоказан, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2943,03 лева,
начислени и неплатени неустойки за забава по чл. 18, ал. 1 от договора за заем
върху размера на просрочените и неплатени вноски за главници за периода на
забавата от 27.09.2022 г. до 12.01.2025 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата от 0,61 ст. до пълния предявен размер от 2943,64 лева, като
недоказан и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 127,40 лева,
представляваща начислени и неплатени неустойки за забава по чл. 18, ал. 2 от
договора за заем върху размера на просрочените и неплатени вноски за
договорни лихви за периода на забавата от 27.09.2022 г. до 12.01.2025 г. вкл.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и Р. Н. Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплатят солидарно на
КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ
НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА ИНВЕСТ“, ЕИК
*********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1,
представлявана от председателя на кооперацията Р.П.Б., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 4820,64 лв., представляваща разноски пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА
КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА
ИНВЕСТ“, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8,
ет. 1, представлявана от председателя на кооперацията Р.П.Б., да заплати на М.
Г. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 0,64 ст., представляваща разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА
КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ - МАРИЦА
ИНВЕСТ“, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8,
ет. 1, представлявана от председателя на кооперацията Р.П.Б., да заплати на Р.
Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 0,64 ст., представляваща разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
14
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
15