Р Е Ш Е Н
И
Е
№
гр. Каварна, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при участието на секретаря Елена Шопова и в присъствието на прокурора
.........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 34 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за развод реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК, по молба от М.Ж.М. с ЕГН ********** ***, срещу
С.И.М. с ЕГН ********** ***.
В молбата си ищцата
излага, че със съпругът й първоначално
живели на семейни начала. През този период се родил синът им М.С.И.. По
време на втората й бременност - със синът им В., сключили граждански брак – на
03.12.2010г. в гр.Каварна.
Излага още, че
семейният им живот не потръгнал добре още в самото начало. Години наред били
издържани от нейните родители, които работели в Германия. След това и двамата
съпрузи отишли там и се устроили. Бащата на ищцата помогнал на ответника да
започне работа, а децата започнали да посещават училище в Германия. През 2017г.
се родил и третият им син – Д..
Ищцата излага, че
има заболяване – мултиплена склероза. Лечението на това заболяване в България
било непостоянно и неефикасно. През 2016г. започнала лечението в Германия, като
родителите й заплащали нужната застраховка за гледане на болен човек, което й
позволявало да получава добри медицински грижи.
През 2017г., по
настояване на ответника семейството се завърнало в България и се установили на
адреса на родителите на ответника в гр.Каварна, ул.“***“, №91. Условията за живот
там били лоши, ответникът нямал постоянна работа и не бил в състояние да се
грижи за семейството си, а разчитал на парите от майчинските и парите, които
родителите на ищцата изпращали. Така отношенията им се влошили още повече.
Ответникът започнал да бие ищцата. На 13.11.2018г. тя подала молба за развод и
било образувано гр.д.№750/2018г., а на 19.11.2018г. било образувано гр.д.
№769/2018г. по ЗЗДН.
През 2019г. страните
отново се събрали да живеят заедно, а ищцата прекратила двете образувани дела.
Три месеца след това отношенията им отново се влошили, както и здравословното й
състояние. Пристигнали родителите й, които били принудени през м.септември
2019г. да я отведат в Германия за лечение. Ответникът отказал да пътува с нея и
останал тук, заедно с децата.
Ищцата твърди, че
след пристигането си в Германия и стационарното лечение, здравословното й
състояние се подобрило, но тъгувала много за децата, които останали в България.
Счита, че в Германия децата ще се чувстват по-добре – ще ходят на училище, ще ползват
всички привилегии на тяхната система, така както е било преди това. В същото
време в България баща им не ги пращал на училище, като представял медицински
бележки, че са болни.
С оглед на изложеното
счита, че семейното им съжителстване е изпразнено от съдържание. Няма
разбиране, взаимност и близост, настъпило отчуждение между тях. Бракът им бил
дълбоко и непоправимо разстроен, като моли съдът да го прекрати с развод. Моли
още с решението съдът да предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата М.С.И., роден на ***г., В. С.И., роден на ***г. и Д. С.И.,
роден на ***г., да бъдат предоставени на нея, която да се грижи за тяхното
отглеждане и възпитание, да определи местоживеене на децата при тяхната майка,
да определи режим на лични отношения на децата с техния баща – всяка втора и
четвърта събота на месеца от 9.00 часа до 17.00 часа, както и 20 (двадесет) дни
през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, бащата
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за всяко едно от тях, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба – 24.01.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се отнася, както и
ищцата да се именува с предбрачното си фамилно име – А..
Моли на основание
чл.127а от СК, съдът да издаде разрешение заместващо съгласието на бащата С.И.М.,
да бъде издаден международен паспорт за децата, както и да пътуват,
придружавани от майката М.Ж.М. в чужбина, за срок от 5 (пет) години.
Претендира разноски.
В с.з., ищцата
редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.М.К.. Същата
поддържа исковата молба за развод и предявените с нея небрачни искове.
Ответникът С.И.М. в
срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор. В с.з. се явява лично и се
представлява от адв.М.В.. Посочва, че може да се грижи за децата и желае да
упражнява родителските права спрямо трите деца.
Каварненският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак издадено въз основа на Акт за
граждански брак № 44/03.12.2010г. на Община Каварна, се установява, че страните
са сключили граждански брак на 03.12.2010г., като съпругата е приела фамилното име на своя съпруг - М.. Съпрузите имат родени
три деца – М.С.Ж.с ЕГН **********, който е роден преди сключването на
гражданския брак и В. С.И. с ЕГН ********** и Д. С.И. с ЕГН **********, родени
по време на брака между страните, видно от удостоверенията за раждане на децата.
Установява се от представеното удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца, изх.№АО-01-971/12.11.2018г. на М.Ж.М.,***, че
ищцата има съпруг и три деца.
Писменото доказателство на
стр.14, издадено от Неврологична клиника потвърждава изнесеното в исковата
молба за наличие на заболяване у ищцата, което тя е лекувала в Германия. Освен
това е приложен и документ установяващ,
че М. има европейска здравна карта, издадена в Германия, с която може да се
лекува в цяла Европа.
Представени са писмени
доказателства установяващи, че детето М.е посещавал училище в ***, както и, че
детето В. следва да бъде записано в училище в същия град.
От удостоверенията за трудово
възнаграждение на Ж. М.а и М.М. (родители на ищцата) е видно, че същите са
трудовоангажирани в Германия и получават месечни възнаграждения. Освен това
представят доказателства, че имат възможност да помагат на семейството на
дъщеря си.
По повод изготвяне на социален
доклад за възможността майката да отглежда децата в Германия, е издадено
съдебно удостоверение, което да послужи пред социалните служби в гр.***. От
отговора на „Служба за младежта“ се установява, че майката на децата М.Ж.М. е
показала нает апартамент в същия град. Апартаментът предлага достатъчно място
за настаняване на трите деца. Наемодателят също е информиран за пристигането на
децата и е съгласен. Във финансово отношение майката и семейството се подкрепят
от нейните родители, които гарантират помощта си. Според проучването, всички
членове на семейството са готови да окажат подкрепа на майката и децата.
От разпита на свидетеля М.М. – баща
на
ищцата, се установяват изложените в исковата молба обстоятелства, че
след прекратяване на бракоразводното дело, дъщеря му се е прибрала да живее при
съпруга си в България. След като е разбрал за извършен побой върху нея
пристигнал в България и прибрал дъщеря си отново в Германия. Там започнал да плаща здравни осигуровки и за нея,
за да може тя адекватно да бъде лекувана. За ответника твърди, че не е указвал
грижи за децата и за съпругата си и той им е помагал със средства непрекъснато.
Излага твърдения, че е издържал цялото семейство на дъщеря си и в България и в
Германия, защото ответникът не работил никъде.
Твърди, че в Германия имат добри битови условия, но и финансова
възможност за наемане на по-голямо жилище, в което да живеят спокойно и децата.
Дъщеря му получавала необходимото лечение. През периода, в който семейството на
дъщеря му е живяло в Германия, децата са посещавали училище. Твърди, че има изградена емоционална връзка с
дъщеря си и с децата и дори в периода, в който децата са били при баща си в
България е изпращал пари на сестра си, която да ги подпомага.
От разпита на свидетеля М. Ч. – леля
на ищцата, се установява, че
децата живеят в момента при ищцата.
Казва, че причината и за домашното насилие, упражнено от ответника върху
пременницата й е, че С. играе на „машинките” и затова няма пари за издръжка на
семейството. Племенницата й се карала с него по този въпрос и това било в
основата на скандалите и извършеното насилие от него. Споделя, че докато децата
са били при баща си, за тях се е грижила основно баба им по бащина линия. Свидетелката
им давала пари, които е пращал брат – баща на ищцата, но децата се
страхували да ги вземат от нея,
защото баща им се карал. Пред нея провеждали
разговори по телефона с майка си и плачели.
Били неугледно облечени, с мръсни дрехи. Твърди, че в къщата на С. няма
условия – липсвала баня, а тоалетната била външна.
От социалния доклад, депозиран
от Дирекция”Социално подпомагане” Каварна се установява, че първия сигнал е
подаден от родителите на М. през м.септември 2219г., в който твърдели, че
бащата упражнявал насилие над децата и че не се грижи добре за тях. В този
период ищцата била в Германия. В последствие се разбрало, че същата е подала
молба за развод и молба за защита от домашно насилие, но по нейно искане делата
били прекратени. След заминаването й в Германия, децата останали при баща си,
като социален работник посещавал
семейството. В доклада се посочва, че бащата им нямал собствено жилище и
отглеждал децата в къща, собственост на брат му. В къщата нямало обособена кухня
и баня, тоалетната била външна. Състояла се от две стаи, като в едната
стая били настанени децата. След
пристигането на майката от Германия на 19.07.2020г., децата отишли да живеят
при нея. Жилището, собственост на нейния баща имало отредена стая за децата и
за нея, но ползвали цялата къща, защото родителите й и братята й живеели в
Германия. Бащата не възпрепятствал контактите на децата със своята майка. В
доклада се сочи, че по данни на ответника, същия притежава строителна фирма за ремонт на покриви и декларирал, че
получава 1 000-1 500.00 лв. на месец, но не била установена такава фирма в
Търговския регистър. Според проучването, бащата редовно водел най-малкото дете
на градина, а всички деца посещавали редовно личния лекар. Учителите и личната
лекарка го определят като отговорен родител. При индивидуална среща на социален
работник с децата В. и М., те изказват желание да живеят с майка си в Германия,
тъй като училището им било хубаво, а в България се страхуват от баща си.
В с.з. е проведен разговор с
детето М.И.. Същото споделя, че посещава училище „***“, но на есен не знае къде
ще бъде записан. Към момента на разпита, детето споделя, че той и братята му са
при майка му, а когато тя я няма живеят при баща си. Тогава ги гледа баба им,
но тя влизала в болница и тогава той се грижел за братята си. Детето споделя,
че баща им ходи на машинките и когато губи ги бие. Посочва, че баща му имал
друга жена, но тя заминала.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл.
49, ал. 3 СК).
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено,
че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От
около две години е налице фактическа раздяла между страните, продължаваща и до
момента. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи,
уважение и подкрепа между членовете на семейството. Съдът основава изводите си
в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства и от
изявленията на страните в с.з. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание,
това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.
Доколкото съдът е сезиран с искане по реда на чл. 49,
ал. 3 СК, то са налице предпоставките за произнасяне по въпроса относно вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От събраните по делото гласни
доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че
между съпрузите е настъпила фактическа раздяла продължаваща повече от 2 години.
Конкретните причини и персонална вина за това, както и за влошените отношения
по между им, са липсата на средства за издръжка на семейството от страна на
съпруга-ответник. От своя страна, при липсата на финансови средства той често
нанасял побой на съпругата си и децата, което допринесло до разпада на брачната
връзка. Съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените им съгласно чл. 17 СК задължения за осигуряване благополучието на семейството, като брачният им
съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона. Налице е дълбоко и
непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод. В
обобщение на изложеното до тук, съдът приема, че вина за настъпилото
разстройство на брака има съпруга – ответник.
Относно родителските права и местоживеенето на
родените от брака деца:
Съпрузите имат родени три деца – М.С.И., В. С.И. и Д. С.И..
Предимство по тези въпроси принципно би имало общото
съгласие на родителите, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най - добре по какъв начин да се организират
след развода, така че отглеждането и възпитанието на децата да бъде в техен
интерес, но при липсата на съгласие и разбирателство между двамата родители, се
налага съдът да разреши този въпрос. Във връзка с преценката, която съдът
следва да извърши по въпроса кой е по подходящият родител, за да постанови
родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за
критериите, които са от значение за решаването му - ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС
№ 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята
съвкупност се обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези
обстоятелства и в чл. 59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки
случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално
определение за понятието "интерес на детето", но от тълкуването на
разпоредбите на чл. 59, ал.4 от СК може да се заключи, че интересът на детето
се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по
начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с
нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за
живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява адекватно
упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му
обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес
на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от
съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие.
Преценявайки всички обстоятелства по делото съдът
намира, че и двамата родители притежават родителска годност за отглеждането на
своите деца, като становище в тази насока е изразено и в депозирания по делото
социален доклад. Както беше посочено, преди раздялата между страните, семейството
с помощта на родителите на ищцата са отглеждали децата. След фактическата
раздяла, настъпила след влошаване на здравословното състояние на ищцата,
вследствие нанасяни побоища от страна на ответника, грижите за отглеждането на
децата е поел бащата с помощта на своята майка. Но съобразявайки всички писмени
и гласни доказателства по делото, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на децата
следва да бъдат предоставени на
ищцата. Мотивите за това са следните: и двамата родители нямат собствено
жилище, бащата живее в къща на брат си и ползва една стая, а майката живее
заедно със своите родители. И двамата родители разчитат на помощта на своите
роднини – родители, родственици. Налице са обаче доказателства, които сочат, че
бащата има склонност към хазартни игри, които му пречат финансово да издържа
децата. Освен това същия бие децата, оставя ги сами да се гледат.
Не на последно място като критерии са и материалните условия за отглеждане на
децата. Установи се, че при майката тези условия са много добри, докато при
бащата дори няма баня и вътрешна тоалетна.
При този резултат на бащата следва да бъде определен
режим на лични контакти с децата М.С.Ж.с ЕГН **********, който е роден преди
сключването на гражданския брак и В. С.И. с ЕГН ********** и Д. С.И. с ЕГН **********.
Страните по делото не постигат съгласие по отношение на режима на лични
отношения, а заявения с исковата молба на ищцата е всяка втора и четвърта
събота на месеца от 9.00 часа до 17.00 часа, както и 20 (двадесет) дни през
лятната ваканция когато майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение на местоживеенето на децата:
След като упражняването на родителските права са
предоставени на майката, то и местоживеенето на децата следва да бъде на нейния
адрес. В исковата молба е посочено, че адресът й е гр.Каварна, ул.“***“, №13,
като съдът дава възможност при всяка промяна на адреса на ищцата да се променя
местоживеенето и на децата.
Относно издръжката:
Задължението за издръжка е установено въз
основа на семейна връзка строго лично и безвъзмездно задължение на определени
членове на семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи
се членове от същото семейство. Правото на издръжка може да търси лице, което е
нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Действащият Семеен
кодекс съдържа разпоредба, съгласно която родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си - арг. чл. 143, ал.2 СК. Нормално задължението за
издръжка се изпълнява съзнателно и доброволно, но в случаите на пренебрегване
на родителския дълг, конфликт между родителите, фактическа раздяла, развод,
липса на брак и пр. се поставя въпроса за съдебна интервенция в тези естествени
и морални задължения. В процесния казус с оглед възприетото от съда разрешение
за упражняване на родителските права, децата М., В. и Д. ще живее при майка си,
която ще полага грижи по отглеждането им, като съответно в тежест на другия
родител - бащата следва да бъде възложено участие в издръжката им. Размерът на
издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Съгласно чл. 142, ал.2 минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от минималната работна заплата, която към настоящия момент 162,50 лева.
С исковата молба ищцата е поискала присъждане на издръжка в размер от 150 лева
за всяко едно от децата на подаване на исковата молба, която издръжка следва да
бъде й присъдена. са поискани 150 лева за всяко едно от децата, която и
издръжка следва да бъде присъдена.
Относно фамилното име:
След развода съпругата следва да носи предбрачното си
фамилно име - А..
По искането с правно основание чл.127а от СК
Налице е обективна невъзможност за получаване на
изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД, нотариално заверено съгласие на бащата за
пътуване в чужбина на децата. От друга страна, осъществяването на такива,
заедно с майката, са в безспорен техен интерес. Поради това настоящият състав
счита, че са налице предпоставките за уважаване на молбата за период от 5 (пет)
години.
Съдът определя окончателна държавна такса по
допускането на развода в размер на 50 лева, По делото са ангажирани
доказателства, за внесена държавна такса
в размер на 25,00 лева от ищцата М.Ж.М.
при завеждане на молбата, поради което разликата от 25.00 лева следва да
се възложи на виновния съпруг, в случая на ответника. Същия следва да заплати и
държавна такса върху издръжката в размер на 648,00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищцата сторените по делото разноски, които са в размер на 55,00 (петдесет и
пет) лева.
На основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
По изложените мотиви Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 03.12.2010г. пред
длъжностното лице по гражданското състояние при община град Каварна граждански
брак между С.И.М. с ЕГН ********** *** и
М.Ж.М. с ЕГН ********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга.
ПОСТАНОВЯВА родените от брака деца М.С.Ж.с ЕГН **********,
В. С.И. с ЕГН ********** и Д. С.И. с ЕГН ********** да живеят съвместно с
майката М.Ж.М. с ЕГН ********** на адрес
***, а при промяна - на нейния адрес..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата М.С.Ж.с ЕГН **********, В. С.И. с ЕГН ********** и Д. С.И.
с ЕГН **********, на майката М.Ж.М. с ЕГН **********, като определя режим на
лични контакти на децата с бащата С.И.М. с
ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от
9.00 часа до 17.00 в съботния ден и 20 (двадесет) дни през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.И.М. с
ЕГН **********, да заплаща на децата М.С.Ж.с ЕГН **********, В. С.И. с
ЕГН ********** и Д. С.И. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител М.Ж.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за всяко едно от децата, начиная от 24.01.2020 г., до
настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила съпругата
да носи предбрачното си фамилно име - А..
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за
издръжка.
ОСЪЖДА С.И.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ж.М. с ЕГН ********** ***,
сумата от 55,00 (петдесет и пет) лева, представляваща направени от нея разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.И.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Каварненски районен съд сумата от
25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по
допускане на развода и сумата от 648,00 (шестстотин четиридесет и осем) лева,
държавна такса върху присъдената издръжка.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата С.И.М.
с ЕГН ********** ***, да се издаде паспорт за пътуване в чужбина
/чл. 38, т.3 ЗБЛД/ на М.С.Ж.с ЕГН **********, В. С.И. с ЕГН ********** и Д. С.И.
с ЕГН **********, представлявани от майка им М.Ж.М. с ЕГН ********** ***.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата С.И.М. с ЕГН ********** ***, децата М.С.Ж.с ЕГН **********,
В. С.И. с ЕГН ********** и Д. С.И. с ЕГН **********, да пътуват неограничен
брой пъти до страните-членки на Европейския съюз и да пребивава извън страната,
придружени от майка си М.Ж.М. с ЕГН **********
или упълномощено от нея лице, за срок от 5 (пет) години, считано от
постановяването на настоящото решение на основание чл. 127а СК.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, на основание
чл. 127а, ал. 4 от СК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич, в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………