Р Е Ш
Е Н И Е
№
260 206
гр.
Пловдив, 27.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 226 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260104 от 29.10.2020 г., постановено
по търг.д. № 352 по описа за 2017 г., Пловдивският окръжен съд е:
1. Отхвърлил предявения от К.Б.К., против „Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, иск за прогласяване нищожността на решения на Общо събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., поради вземане на решенията от съдружника Х*, който с Решение на Общо събрание от 14.04.2016 г. е изключен като съдружник.
2. Отменил като незаконосъобразни решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., а именно:
-изключване на К.Б.К., ЕГН ********** като съдружник в „Х.5.“ ЕООД, ЕИК *********;
-промяна на дружеството в Еднолично дружество с ограничена отговорност;
-промяна на наименованието на дружеството „„Х.5.“ ЕООД;
-приемане на нов учредителен акт;
3. Отхвърлил предявения от К.Б.К., ЕГН ********** против „Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, иск за отмяна като незаконосъобразно решението, взето от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., за освобождаване на К.Б.К. като управител на „Х.5.“ ЕООД.
4. Осъдил „Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.Б.К., ЕГН **********, сумата 380 лева разноски по делото
5. Осъдил „Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат А.Е.А. сумата 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл.7, ал. 1,т. 10 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е обжалвано и от
двете страни.
Ищецът К.Б.К. е обжалвал решението в частта, с която отхвърлен иска му за прогласяване нищожността на решението на Общо събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., както и в частта с която е отхвърлен иска за отмяна като незаконосъобразно на решението, взето от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г. за освобождаване на К.Б.К. като управител на „Х.5.“ ЕООД.
Ищецът изразява становище, че в тези части решението
е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон и е необосновано. Искането е в тази част решението на Пловдивския окръжен
съд да се отмени и да се постанови друго, с което се уважи установителния иск
за прогласяване нищожността на всички решения на ОСС на „Х.5.“ ЕООД,
проведено на 09.06.2017 г., евентуално – да се отмени и решението от същото
ОСС за освобождаване на К.Б.К., като управител на „Х.5.“ ЕООД. Иска да му
се присъдят направените във въззивното производство разноски.
Ответникът „Х.5.” ЕООД е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отменени решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД от 09.06.2017 г. за изключване на К.Б.К., като съдружник в „Х.5.“ ЕООД; за промяна на дружеството в Еднолично дружество с ограничена отговорност; за промяна на наименованието на дружеството „Х.5.“ ЕООД и за приемане на нов учредителен акт. Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че в обжалваните части решението е неправилно и в противоречие с трайната практика на ВКС, поради което се иска същото да се отмени и да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените
оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд първоначално е образувано по предявени от К.Б.К. против „Х.5.” ЕООД, обективно съединени искове за отмяна като незаконосъобразни на решения на Общо събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., както следва: изключване на К.Б.К. като съдружник в „Х.5.“ ЕООД; освобождаване на К.Б.К. като управител на „Х.5.“ ЕООД; промяна на дружеството от ООД в Еднолично дружество с ограничена отговорност; промяна на наименованието на дружеството в „Х.5.“ ЕООД; приемане на нов учредителен акт.
В допълнителната искова молба /л.181-л.182/, с която поддържа първоначално предявения иск, ищецът предявява в условията на евентуалност спрямо вече предявения и нов установителен иск за прогласяване нищожността на решенията на Общо събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., позовавайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба - поради вземане на решенията от Х., който с Решение на Общо събрание от 14.04.2016 г. е изключен като съдружник.
Пловдивският окръжен съд не е приел така предявения иск за съвместно разглеждане, позовавайки се липсата на предвидена възможност в разпоредбата на чл. 372 ГПК, както и на неизпълнена процедура за размяна на книжа по този иск.
Същият иск все пак е бил приет за разглеждане т.е. съдът е допуснал е обективното му съединяване с първоначално предявения, макар и под формата на инцидентен установителен иск.
Във връзка със заявените в подкрепа на исковете и възраженията, твърдения, по делото е установено следното:
Безспорно е, че към датата на
провеждане на ОСС - 09.06.2017 г. ищецът К.Б.К. е
съдружник в ответното дружество „К. и Х.“ ООД, от чийто капитал притежава 50 дяла, по 50 лв. или общо дялово участие в капитала на дружеството от 2500
лв.
Установено е също, че на 09.06.2017
г., в гр. К., на ул. „В. Л.“ № ..., в кантората и в
присъствието на нотариус С. П. Р., е било проведено Общо събрание на
съдружниците на „К. и Х.“ ООД, на което е присъствал лично съдружникът С. С. Х.,
а не е присъствал съдружникът К.Б.К..
Безспорно
установено е най-сетне, че по обявения дневен ред на ОСС, са приети процесните
решения, с които е изключен съдружника К.Б.К.,
като същият е освободен като управител на дружеството; дяловете след
изключването на съдружника К.Б.К. са
разпределени на съдружника С. С. Х.; дружеството е променено в ЕООД, съответно
е променено и наименованието /фирмата/ на дружеството на „Х.5.“ ЕООД; приет е
нов дружествен договор на дружеството.
По инцидентния установителен
иск за признаване нищожността на Решение на Общо събрание на съдружниците от
09.06.2017 г.
Искът се основава на оспорване качеството на Х. на съдружник към онзи момент, заради предшестващото му изключване като съдружник в „К. и Х.“ ООД с решение, взето от ОСС на 14.04.2016 г.
С влязло в сила решение от 04.12.2018 г., постановено по т.д. № 203 по описа от 2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, решенията на извънредно Общо събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД от 14.04.2016 г., в това число и тези за изключване на съдружника С. Х., намаляване размера на капитала на дружеството с неговия дял, освобождаването му като управител, са признати за нищожни като невзети/липсващи.
Това означава, че от посочените решения не са
произтекли каквито и да било правни последици и доколкото не се твърди
последващо /до датата на провеждане на процесното ОСС от 09.06.2017 г. / изключване
на С. Х. като съдружник в „К. и Х.“ ООД, към 09.06.2017 г.
същият е имал качеството на съдружник в дружеството, поради което и съобразно с
правата, предвидени в чл. 20, ал. 1 и сл. от Дружествения договор, е бил
легитимиран да свика, проведе и участва във вземане на решения на ОСС.
Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба на ищеца становище, че относно валидността на решенията на ОСС 14.04.2016 г., съдът не можел да се позовава на решението по т.д. № 203 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, тъй като ищецът не е бил страна по него и не бил обвързан от СПН.
С
посоченото решение е разрешен със СПН един преюдициален спрямо настоящото
правоотношение спор, по който ищецът действително не е бил страна, а и не е
могъл да бъде, тъй като спорът по преюдициалното правоотношение е бил свързан с
правата на други лица, едно от които е ответникът по настоящото дело.
Задължението
и на първоинстанционния, и на въззивния съд да зачете формираната СПН на решението по т.д.
№ 203 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд произтича от разпоредбата на чл.
297 ГПК. Това означава, че съдът не може да преразглежда и пререшава спора
между С. Х. и „К. и Х.“ ООД относно валидността на решенията, взети на
ОСС на същото дружество от 14.04.2016 г. От същата разпоредба следва, че
при произнасянето по спор, обусловен от влязлото в сила решение по обуславящо
правоотношение, съдилищата са длъжни да се съобразят с това решение.
Крайният извод е, че решението в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск за признаване нищожността на Решение на Общо събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД от 09.06.2017 г. е правилно и следва да се потвърди.
По
исковете за отмяна на взетите решения:
Предявените
искове за отмяна на взетите решения се основават на твърдения за нарушения на
разпоредбите на чл. 137, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2 от Търговския закон и на чл.23,
ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 от Дружествения договор, тъй като на събранието е
присъствал единствено лице, нямащо качеството на съдружник, поради което и е
липсвал изискуемият кворум, а освен това съдружникът К. не бил поканен редовно
на свиканото събрание. Извън тези нарушения, в подкрепа на този иск ищецът
поддържа, че не са били налице визираните основания по смисъла на чл.126, ал. 3,
т. 3 ТЗ за изключването му.
Обсъждайки съдържанието и отбелязванията на приложената по делото покана до ищеца К. за процесното ОСС и позовавайки се на показанията на Д. Й. и Ф. П. относно извършените по връчването на тази покана действия на другия съдружник и управител на дружеството С. Х., Пловдивският окръжен съд е приел, че К.К., и като съдружник, и като управител на „Х.5.“ ЕООД, е бил редовно поканен за провеждане на Общо събрание на съдружниците, насрочено за 09.06.2017 г.
Изложените
от Пловдивския окръжен съд доводи относно редовността на свикването на
процесното ОСС не могат да бъдат споделени.
Редът за свикване и провеждане на
общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност се определя
от повелителни правила на закона и дружествения договор, неспазването на които
опорочава приетите на него решения. Недопустими са каквито и да било отклонения
от този ред, доколкото чрез него се осигуряват равни възможности на
съдружниците да упражнят произтичащите от закона и дружествения договор
членствени права, поради което всяко отклонение от утвърдените правила би могло
да породи съмнения относно обстоятелства, с които съдружниците предварително
трябва да бъдат запознати, с оглед закрилата на тези права. Тъй като
процедурата по свикването, провеждането на събранието и вземането на решения е
строго формална, нарушаването й води до опорочаване на приетите на общото
събрание решения и представлява самостоятелно основание за отмяната им.
Свикването на общото
събрание на съдружниците е регламентирано в Търговския закон – чл. 138 и чл.
139, както и дружествения договор на „К. и Х.“ ООД - в чл. 20 и чл. 21. Според
тези разпоредби, Общото събрание се свиква от управителя на дружеството чрез
писмено съобщение до всеки съдружник, получено най-малко седем дни преди
определената дата на събранието, като в съобщението се посочва мястото, дата и
часа на провеждане на събранието и дневния ред.
Поканата
за процесното ОСС от 09.06.2017 г. до съдружника и управител на „К. и Х.“ ООД К.К.
съдържа предвиденото от дружествения договор съдържание. Липсват обаче
доказателства, че тази покана е връчена на ищца. Същата съдържа имената и подписите
на другият съдружник и управител, свикал събранието – С. Х., както и тези на
свидетелите Й. и П., в качеството им на „свидетели на връчването“, но липсва
подпис на адресата на поканата К.К., както и отбелязването на каквото и да било
негово действие или волеизявление, имащо отношение към връчването, което да се
удостоверява с подписите на двамата свидетели. От друга страна, процесуално
недопустимо е установяването факта на връчването, съответно отказ от връчване,
да се установява със свидетелски показания, заради изричната забрана на чл.
164, ал. 1, т. 3, пр.1 ГПК.
Предвид установеното по делото, че на ищeца не е връчена покана за провеждане на процесното общо събрание, състояло се на 09.06.2017г., в изискуемата от търговския закон и дружествения договор форма, настоящият състав приема, че в разглеждания случай е опорочена процедурата по свикването му, което представлява самостоятелно основание за отмяната на всички приети на това събрание решения. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в частта, с която е отхвърлил предявения иск по чл. 74 ТЗ.
Независимо от посоченото процедурно нарушение, обуславящо незаконосъобразността на проведеното събрание и на всички, приети от него решения, налице е и самостоятелно основание за отмяна на решението за изключване на ищеца К. като съдружник. Съдът намира, че следва да се обсъди и това основание в отговор на въззивната жалба на ответното дружество против решението на Пловдивския окръжен съд в тази му част. Като споделя изложените в подкрепа на първоинстанционното решение съображения, настоящият състав на Пловдивският апелативен съд в допълнение отбелязва и следното:
Дори да се приеме поддържаната от ответника теза, че единствено съдружникът К. е бил ангажиран с реализирането на доставката на описаното количество цвят от глог за клиент на дружеството - „Б.“ ЕООД и доставянето на по-малко от договореното и заплатено от купувача количество да е настъпило заради неосъществен от него достатъчен контрол, тези действия или това му поведение, не обуславят наличието на визираните в решението на ОСС предпоставки за освобождаването му, поради следното:
Касае се за изолиран случай. След констатиране на разликата между количеството на договорената и на доставената стока, на купувача е върната разликата между заплатената и дължима цена, което означава, че не са установени твърдените от ответника имуществени или репутационни щети за дружеството, вследствие от описаните действия.
Предвид изложеното се налага изводът, че Общото събрание на съдружниците на „К. и Х.“ ООД от 09.06.2017 г. е свикано в нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1 ТЗ и на чл. 21, ал. 1 от Дружествения договор, което опорочава всички приети от същото общо събрание решения. Следователно предявените от съдружника К.Б.К. против дружеството искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на тези решения, са изцяло основателни. Този извод налага отмяната на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за отмяна като незаконосъобразно решението, взето от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., за освобождаване на К.Б.К. като управител на „Х.5.“ ЕООД и постановяването на друго решение в тази част, с което посоченото решение се отмени. В останалата обжалвана част решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78 ГПК, в полза на страните следва да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски, съразмерно с уважената съответно – с отхвърлената част от предявените искове.
Ищецът К.К. е направил разноски за възизвоното
производство в общ размер от 80 лева, от които съразмерно с уважената част от
предявените искове следва да му се присъди сумата от 64 лева. В полза на
представляващия ищеца адвокат А.Е.А. от САК, при условията на чл. 38, ал. 1, т.
3, предл. второ от Закона за адвокатурата ще следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
което определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
960 лева с включен ДДС,.
В полза на ответното дружество, чиито действително сторени разноски за въззивното производство възлизат на 160 лева, дължимите разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове възлиза на 32 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 260104 от 29.10.2020 г., постановено по търг.д. № 352 по описа за 2017 г., Пловдивският окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от К.Б.К., ЕГН **********,***2, със съдебен адрес:*** против „Х.5.” ЕООД, *** иск за отмяна като незаконосъобразно решението, взето от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., за освобождаване на К.Б.К., ЕГН ********** като управител на „Х.5.“ ЕООД, ЕИК *********, като вместо това, в тази част постановява:
ОТМЕНЯ решение, взето от Общото събрание на съдружниците на „Х.5.“ ЕООД, проведено на 09.06.2017 г., за освобождаване на К.Б.К., ЕГН ********** като управител на „Х.5.“ ЕООД, ЕИК *********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104 от
29.10.2020 г., постановено по търг.д. № 352 по описа за 2017 г., Пловдивският
окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.Б.К., ЕГН **********, сумата 64 лева – сторени деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от предявените искове в производството по в.т.д. № 226 по описа за 2021 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат А.Е.А.,*** сумата 960 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на К.Б.К., ЕГН ********** в производството по в.т.д. № 226 по описа за 2021 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА К.Б.К., ЕГН ********** да заплати на
„Х.5.” ЕООД, ЕИК *********, сумата 32 лева – сторени деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове в производството по в.т.д. № 226 по
описа за 2021 г. на Пловдивски апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.