Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 19.09.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емилия Донкова
ЧЛЕНОВЕ:
И. Г.ев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Г.ев въззивно гражданско дело № 256 по описа на съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от З. „С.“, подадена
срещу решение № 218 от 22.12.2017г., постановено по гр.д. № 270/2016г. по описа
на Елинпелинския районен съд. С изрично изявление в
открито съдебно заседание на 19.09.2018г. жалбоподателят е уточнил, че не
обжалва първоинстанционното решение в частта му, с
която са отхвърлени предявените срещу него насрещни искове. Така, предмет на
жалбата е останало решението на ЕПРС в частта му, с която са отхвърлени
исковете на жалбоподателя по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД (за прогласяване нищожността
на договор за покупко- продажба на УПИ ХХ-382 в кв.
49 по плана на с. А., общ. Г.М., с площ 1563 кв.м. поради липса на съгласие) и
по чл. 108 от ЗС (за осъждане на ответника да му предаде владението върху този
имот). Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционният
съд за валидност на процесния договор за покупко- продажба. Твърди, че съдът не бил обсъдил приетата
като доказателство по делото влязла в сила присъда, с която бившият председател
на кооперацията е бил признат за виновен в подправка на документи, използвани
при изповядване на сделката, както и че бил изразил воля за продажба на имота,
без наличие на взето решение на общото събрание на кооперацията в този смисъл.
Счита, че никой не може да черпи права от престъпление. Позовава се на мотивите
към присъдата, в които са обсъдени документи, представени по н.д. № 398/2006г. на
нотариус Градинарова, в което фигурирали действителните документи, които
впоследствие били подправени и използвани по н.д. № 124/2007г. Твърди, че
страна и по двете нотариални дела било ответното дружество „Г.Д.“ ЕООД,
откъдето прави извод, че то е било запознато с действителното съдържание на
документите още при сключване на сделката по н.д. № 398/2006г. Представя
заверен препис от нотариалния акт, съставен по това нотариално дело, и прави доказателствено искане за задължаване на нотариус Градинарова
да представи заверен препис от цялото нотариално дело. Оспорва относимостта на цитираната от районния съд съдебна
практика. Анализира правната същност на кооперацията и прави изводи относно
целите и функциите на кооперативното сдружаване, както и относно начина на
вземане на решения и формиране на правнорелевантна
воля от страна на кооперация. Счита, че председателят на кооперацията не е имал
възможност да изрази воля, различна от колективната воля на кооператорите, а,
същевременно, насрещната страна по атакуваната сделка е знаела, че той няма
правомощие за сключването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
подаден писмен отговор от насрещните страни - „Г.Д.“ ЕООД и Г. И., чрез общия им
процесуален представител адв. Л., който изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното
решение. Счита, че, в нарушение на чл. 266, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят
въвежда нови твърдения и обстоятелства, които не са обсъждани от първоинстанционния съд. Оспорва фактическите твърдения,
съдържащи се в жалбата. Намира, че оплакванията на жалбоподателя излизат извън
предмета на правния спор. Не споделя твърдението му, че посочената от ЕПРС
съдебна практика била неотносима към процесния казус. Моли съда да остави без уважение жалбата,
като намира, че обжалваното решение е валидно и правилно.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се представлява от адв. К., която моли
съда да уважи
въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Счита, че ТР № 3/2013 г. на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният
съд, е неотносимо към казуса. Изразява становище, че
кооперацията не може да се приравни на търговско дружество, само защото е
извършвала търговски сделки. Намира, че в случая следва да се приложи Закона за
кооперациите, което първоинстанционният съд е
пропуснал да стори, а неправилно е приложил посочената съдебна практика.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемите „Г.Д.“ ЕООД и Г. И. се представляват от адв.
Л., който намира обжалваното
решение за правилно и моли съда да го остави
сила. Изтъква, че през м. май 2018 г. ВКС е постановил Тълкувателно
решение специално по Закона за кооперациите. Счита, че в отношенията си с трети
лица представляващият кооперацията е изразил воля, която има право да изразява
по закон. Представя писмени бележки, в които поддържа вече изложените
съображения в отговора, и се позовава на ТР № 4/10.05.2018г. по т.д. № 4/2016г.
на ВКС, като цитира извадки от него и счита, че то потвърждава изцяло
становището на ВКС, изразено в цитираното от първоинстанционния
съд Тълкувателно решение. Претендира направените разноски. В протокола от
заседанието е отразено изявление на адв. Л., че
представя списък по чл. 80 от ГПК, но такъв не се открива по делото.
Съдът намира, че фактическата обстановка, установена въз основа на
събраните пред първоинстаниционния съд доказателства,
е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В хода на въззивното производство не са
приемани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното.
І. По иска с правна
квалификация чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
Неоснователно жалбоподателят счита, че при
произнасянето си по настоящия правен спор ЕПРС не е следвало да прилага Тълкувателно
решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2013 г., ОСГТК. Наистина, то урежда въпросите, свързани с действия на представителните
органи на ООД, но по същество принципът на вземане на решение и изразяване на
воля за разпореждане с недвижим имот е напълно идентичен и при кооперациите: вземане
на решение от колективен орган, изразяване на воля от представляващия орган по
отношение на трети лица, както и участие на последния във външни и вътрешни
отношения във връзка с разпореждането (срвн. чл. 137,
ал. 1, т. 7 от ТЗ, вр. чл. 141, ал. 2 от ТЗ от една
страна и чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК, вр. чл. 26, ал.
2, ат. 1 от ЗК). Поради това, съвпадането на съществените признаци на
фактическия състав, уреден от това тълкувателно решение, със съществените
признаци на настоящи казус, обуславя допустимост на прилагането му по аналогия.
Относимостта на цитираната съдебна практика се обосновава и от Решение
№ 92 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5224/2013 г., III г. о., ГК, което, макар и да не съставлява задължителна
съдебна практика, все пак съдържа произнасяне на висшата съдебна инстанция по
казус, който е аналогичен на настоящия и касае именно кооперация. А според него
„липсата
на решение на общото събрание на кооперацията за продажба на недвижим имот,
собственост на кооперацията, не е основание за нищожност на договора, поради
липса на съгласие на продавача, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т.
10 ЗК регулира управлението на кооперацията и не засяга правомощието
на представителния орган да изразява воля. Подчинеността на председателя на
решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения между
него и кооперацията за евентуална отговорност за вреди към кооперацията.
Липсата на решение по чл. 15, ал. 4, т.
10 ЗК не може да се противопостави на третите лица и не съставлява
липса на съгласие. Сделките, сключени от председателя се преценяват като
действителни поради наличие на воля за сключването им.“
Също така неоснователно
жалбоподателят тълкува нормативни текстове от Закона за кооперациите, от които прави
извод, че спецификите на кооперативното сдружаване би трябвало да обусловят
различни крайни изводи по основния спорен въпрос. Във връзка с това следва да
се има предвид, че, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ТЗ,
кооперациите са търговци, което допълнително обосновава приложимостта на
цитираното Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, по аналогия и към тях. (Единственото предвидено от закона
изключение касае жилищностроителните кооперации, но З. „С.“ не е такава, поради
което то не следва да се обсъжда.)
На последно място, решаващ аргумент в
подкрепа на правилността на горните съображения се извлича от Тълкувателно
решение № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК. Тази
задължителна съдебна практика касае принципно същите хипотези, но конкретно във
връзка с разпоредителни действия от страна на кооперации с техни недвижими
имоти, поради което настоящият казус попада изцяло в приложното й поле. Според даденото
с нея изрично тълкуване, „Въведеното с
разпоредбата на чл. 26, ал. 3,
вр. чл. 15, ал. 4, т.
10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от
общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти
и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на
председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само
във вътрешните отношения между кооперацията и председателя. Наличието на
решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т.
10 от Закона за кооперациите не е необходимо условие за
действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим
имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия
кооперацията орган.“
Отнесени към
настоящия казус, горните принципни съображения обуславят ирелевантност
на факта, че ОС на З. „С.“ не е взело решение за разпореждане с процесния имот по реда на чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК.
Безспорно установената по делото липса на такова решение не обуславя претендираната от жлбоподателя
липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД. Следователно, процесната
сделка, сключена от предишния председател на З. „С.“ с имущество на
кооперацията, но без решение на общото й събрание, е валидна, като тази
валидност произтича не само от прилагане по аналогия на Тълкувателно
решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2013 г., ОСГТК, но и от пряко относимото към случая Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018
г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК.
По така изложените съображения, съдът
намира, че процесната сделка е действителна, а облигационният
главен иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд. С оглед съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с изложените
в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в тази му
част.
ІІ. По иска с правна
квалификация чл. 108 от ЗС
С оглед потвърждаване на обжалваното решение в частта му, с която
е отхвърлен искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че атакуваната сделка
е действителна и е породила целените с нея правни последици, вкл. транслативния ефект по отношение на правото на собственост
върху процесния имот. Така, то е напуснало патримониума на продавача З. „С.“ и той вече не е негов
титуляр. Непритежавайки качеството „собственик“ на имота, ищецът (жалбоподател
в настоящото производство) не е материалноправно
легитимиран да получи защита по реда на чл. 108 от ЗС. Ревандикационният
му иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд, а постановеното в този смисъл решение следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, съдът
констатира, че в исковата молба се съдържа и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК. По
него, обаче, първоинстанционния съд не се е
произнесъл, поради което в тази част липсва предмет на въззивно
обжалване.
ІІІ. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
направените от тях разноски във въззивното
производство. Такива се установяват в размер на 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено от „Гея - дек“ ЕООД съгласно договора за правна
защита и съдействие на л. 26 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
218 от 22.12.2017г., постановено по гр.д. № 270/2016г. по описа на Елинпелинския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която са
отхвърлени исковете на жалбоподателя З. „С.“ по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД (за прогласяване нищожността на договора, обективиран в н.а. № 138, т. І, рег. № 818, дело №
124/2007г. на нотариус Ивелина Градинарова, за покупко-
продажба на УПИ ХХ-382 в кв. 49 по плана на с. А., общ. Г.М., с площ 1563 кв.м.
поради липса на съгласие) и по чл. 108 от ЗС (за осъждане на ответника да му
предаде владението върху УПИ ХХ-382 в кв. 49 по плана на с. А., общ. Г.М., с
площ 1563 кв.м.).
В останалите части решение № 218 от 22.12.2017г., постановено по гр.д.
№ 270/2016г. по описа на Елинпелинския районен съд,
не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. „С.“ с ЕИК ********* и адрес ***, да заплати
на „Г.-Д.“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес гр. С., ж.к. „О. к. - 2“, бл. 34А,
партер, сумата 600 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.