№ 21032
гр. София, 14.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110132321 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. срещу „Алма Ата“ ЕООД
за заплащане на сумата от от 8 295 лв., представляваща неустойка за забава за периода
31.12.2020-09.01.2021 г. по Нотариален акт от 03.09.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК на 22.03.2023г. пред РС – Видин до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 508/2023 г. на РС – Видин,
НО, III състав.
Ищецът твърди, че имал качеството потребител по спора, поради което на
основание чл. 113 ГПК предявява установителния иск по чл. 422 ГПК пред СРС.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Видно от доказателствата към исковата молба със заявление по чл. 417 ГПК Д.
С. е сезирала РС – Видин, който с Разпореждане от 26.04.2023 г. е дал указания на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение в срок, в който да представи и доказателства за това, като
заявителят е предупреден, че неизпълнението на указанията в срок влече обезсилване
на заповедта за изпълнение.
Обстоятелствата, обуславящи промяна на местната подсъдност, настъпили след
подаването на исковата молба, не са основание за препращане на делото на друг съд и
съответно за предявяване на установителния иск пред друг съд в настоящия случай (чл.
120 ГПК и арг. т. 3 и т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС; Определение от 08.02.2018 г. по ч.т.д. № 224/ 2018г. на ВКС, I т. о.;
Определение № 292 от 29.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 828/2017 г., II т. о.).
След издаването на заповедта за изпълнение от РС – Видин, в чийто съдебен
район се намира седалището на ответника, и който съд е съответно компентен на
основание чл. 411, ал. 1 ГПК, местната подсъдност се стабилизира и на основание чл.
120 ГПК компетентният съд, пред който следва да се развие исковото производство, е
съдът, издал заповедта за изпълнение и дал указания на заявителя за предявяване на
установителен иск по чл. 415 ГПК, имайки предвид, че съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечния срок
1
по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителния иск.
На следващо място, само заповедният съд, издал заповедта за изпълнение, е
властен да обезсили същата заповед, ако прецени, че даденият срок за предявяване на
установителен иск и представяне на доказателства за това не е спазен от заявителя.
При това положение, неотносим е доводът на Д. С., че спорът пред РС – Видин бил
потребителски, след като същият съд е бил надлежно сезиран със заповедна претенция
на основание чл. 411, ал. 1 ГПК, според която разпоредба заявлението по чл. 410/чл.
417 ГПК следва да се разгледа от съда по седалището на длъжника, който съд поради
това служебно извършва и проверка на местната подсъдност на заповедното дело.
Заповедният съд – РС – Видин, е преценил, че делото му е подсъдно, поради което не
го е изпратил незабавно на надлежния, местно компетентен съд по смисъла на чл. 411,
ал. 1 ГПК.
Видно от приложените удостоверения за настоящ и постоянен адрес на Д. С.
същата е заявила промяна на тези адреси считано от 16.05.2023 г., от която дата тези
адреси са променени в гр. София, както се установява от служебно изготвена справка
от НБД „Население“. В подаденото заявление по чл. 417 ГПК Д. С. е посочила адрес в
гр. Смолян и съответно е следвало да подаде заявлението по чл. 417 ГПК именно пред
РС – Смолян, като същевременно се позове на специалната подсъдност по
потребителски спорове по чл. 113 ГПК, за чието прилагане претендира едва с
подаването на исковата молба по чл. 422 ГПК.
Неотносимо е позоваването в исковата молба на ТР № 3 от 23.02.2022 г. по т. д.
№ 3/2019 г., ОСГТК на ВКС, което касае въпроси, свързани с договор за изработка, при
положение че сам ищецът заявява, че процесният договор, въз основа на който
претендира сума в съответен размер, представлява договор за покупко-продажба,
сключен в нотариална форма, както се установява и от приложения Нотариален акт от
03.09.2020 г., с който „Алма Ата“ ЕООД продава на Д. С. съответни имоти, посочени в
нотариалния акт.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 32321/2023 г. на СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Видин.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2