№ 3
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария Ив. Ганева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20211450101173 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ф. Т. ИВ., с ЕГН:**********, от с. Долна Кремена,
депозирана чрез адвокат Д.Т. Т., против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, с искане да се прогласи нищожността на клаузите от „Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт №40003311193“ от 01.03.2021г., предвиждащи заплащане на
такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ като противоречащи на закона и добрите
нрави, и принципа на добросъвестност, заобикалящи изискванията на чл10а, ал.1 и ал. 2 от
ЗПК, и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което са нищожни.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във
вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.1 и ал. ЗПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021г. между ищеца Ф. Т. ИВ. и ответното дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключен „Договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт №40003311193“, по силата на който на ищеца е предоставена сума в
размер на 1500лева / хиляда и петстотин лева/.
Съгласно посоченото в чл. 6 „Параметри“ предоставената сума следва да се издължи
за срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски всяка в размер на 92.19 лева, представляващи
главница и лихва, с падеж 1-во число на съответния месец. За ползването на сумата
кредитополучателят дължи лихва на кредитора при годишен лихвен процент от 41.00% и
0.11% лихвен процент на ден. Годишният процент на разходите е изчислен на 48.93%.
Общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 2 212.40 лева.
В договора е посочено, че е поискана и закупена от ищеца Допълнителна услуга,
като по силата на чл. 6 от договора на ищеца е начислено Възнаграждение за закупена
1
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 375 лева. Съгласно договора тази такса е дължима
на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна
вноска от погасителния план към договора, като дори при предсрочно погасяване същата се
дължи изцяло. В чл. 15.1 от Общите условия и СЕФ е посочено, че тази допълнителна
услуга гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит от кредитора
в рамките на 1 час, а при направено искане в неработен ден - приоритетно в срок от 2 часа
на първия работен ден.
На кредитополучателя е начислена такса в размер на 900 лева за услугата „Флекси“
която също е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към
всяка една погасителна вноска от погасителния план към договора. Освен това дори при
предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя дължи частично таксата от
сключване на договора за кредит до предсрочното му погасяване. В чл. 15.2 от Общите
”
условия е посочено, че при ползване на услугата „Флекси- кредитополучателят има право
да променя едностранно погасителния си план, при спазване на определени изисквания, за
което страните подписват анекс.
С разсрочване на сумата за двете допълнителни услуги, общата месечна погасителна
вноска възлиза на сумата от 145.32лева, а общият размер на дължимото по кредита е 3
487.40 лева.
В исковата молба се твърди, че процесният договор за потребителски паричен
кредит попада в обсега на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Излага се становище, че ответното дружество е нарушило императивни разпоредба
на ЗПК, което води до нищожност както на целия договор, така и на отделни негови клаузи,
които са предмет на настоящия иск, а именно:
Нарушено е изискването на чл.10а, ал. 1 и 2 от ЗПК и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Чл.10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В разглеждания случай между страните е сключен договор за
потребителски кредит, като са начислени такси за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”
в общ размер на 1 275 левапредставляващи именно такси по управление и усвояване на
т
кредита, които противоречат пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и правят нищожни
клаузите по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така предвидените в договора клаузи за заплащане на такси за допълнителни услуги
„Фаст” и „Флекси” очевидно заобикалят закона (изискването на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК) и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение, поради което
се явяват нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Начислените такси са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, тъй като
увеличават размера на кредита без яснота относно на насрещната престация. Нещо повече
размерът на тези такси е почти равен на размера на предоставената главница по договора и
представлява 2 пъти размерът на дължимата договорна лихва, поради което водят до
неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.
На следващо място, тези такси уговорени по този начин противоречат и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.
2
Изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК се предвижда, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай съгласно посоченото в
договора ГПР е изчислен на 48.93%, като ако към него се добавят двете такси, таванът на
ГПР, който е предвиден с императивна разпоредба на закона би бил превишен многократно.
Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторите следва да извършват отговорна и добросъвестна
оценка на кредитната способност на бъдещите кредитополучатели, да създават равноправни
условия, а не да ги натоварват с допълнителни такси. Когато определени клаузи по
договорите прехвърлят риска от изпълнението на задължението на кредитодателят за
извършването на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспособността на
потребителят, същите не следва да пораждат правни последици, а да се тълкуват като
неравноправни.
Ето защо, клаузите за допълнителни услуги по договора за кредит са нищожни и като
неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Касае се за такси, които не са уговорени
индивидуално, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Таксите „Фаст” и „Флекси” за приоритетно разглеждане и промяна на погасителния
план не отговарят и на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като
изпълнението на задълженията на кредитора са поставени в зависимост от условия, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. /чл. 143, т. З ЗЗП/.
Тези клаузи са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото
от кредитополучателя възнаграждение за таксите е разсрочено с месечните вноски още с
погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения,
дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения "възможности" по допълнителния
пакет.
С депозирания отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Съгласно отговора между ищеца Ф. Т. ИВ. в качеството му на кредитополучател и
ответника „Профи кредит България” ЕООД има сключен договор за потребителски кредит
(ДПК) № **********, с параметри, видни от приложеното към исковата молба копие на
същия.
Видно от представените стандартен европейски формуляр и допълнителна
преддоговорна информация, предоставени на ищеца в най-ранния етап на преддоговорните
отношения с ответника, искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените
от кредитополучателя параметри, стандартен европейски формуляр и допълнителна
преддоговорна информация, предоставен на ищеца непосредствено преди подписване на
процесния договор за кредит, още преди встъпване в договорни отношения с ответника, на
ищеца е предоставено цялата необходима за него информация, съдържаща всички
параметри на продуктите, които дружеството предлага на своите потребители. Отделно от
изискуемите по ЗКП и ЗЗП документи, ищеца е получил и допълнителна преддоговорна
информация, включваща информация относно допълнителните услуги, които дружеството
предлага и от които потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението,
посочено в стандартния европейски формуляр /СЕФ/, е направено въз основа конкретно
искане на ищеца. Видно от приложеното към делото копие на искане за отпускане на
потребителски кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за кредит с
определени параметри, като същият е имал възможност да вземе информирано решение въз
основа на представения му СЕФ и допълнителна преддоговорна информация дали желае
сключване на договор за кредит, с какви параметри следва да бъде то, дали да сключи
договора с ответника или с друго дружество, като е разполагал с цялата му необходима
информация, за да направи своето волеизявление и да депозира същото при дружеството.
Ищецът е получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на
3
самия договор за кредит.Общите условия на дружеството, които съдържат отново
информация досежно предлаганите от него продукти, също се намира на видно място във
всеки офис на компанията. Т.е. съшият е получил цялата му необходима информация,
възползвал се е от възможностите, които дружеството предлага и едва след това е преценил,
че изборът му всъщност не го удовлетворява. Лишено от всякаква житейска логика е
твърдението в исковата молба, че не били ясни една или друга клаузи от договора.
Кредитолучателят сам е пожелал и е сключил и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, тъй като в този момент очевидно е преценил, че желае да се възползва
от първата от услугите, включени в пакета, както и да има възможността по всяко време да
се възползва и от останалите, което е и направил. Така на 17.06.2021 г. е заявил, че желае да
отложи 4, 5 и 6-та погасителна вноска от погасителния си план, за което е подписан анекс с
нов погасителен план, а размерът на ГПР е намален на 38.41%, видно от копието на
сключения между страните Анекс едно, приложено към самата искова молба.
Лишено от всякаква житейска логика е твърдението, че на ищеца му били
начислявани такси от дружеството, без същият да е договарял индивидуално клаузите, въз
основа на които дължи възнаграждение. На кредитополучателя не му е било неясно и
очевидно не е счел за противоречащи на закона или добрите нрави или за неравноправни
клаузите, оспорени в настоящото производство. когато е поискал да сключи договор за
кредит, сключил е такъв и е получил поисканата от него сума по банковата си сметка и е
правил промени в погасителния си план като е отлагал едностранно погасителните си
вноски.
Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
конкретния случай възнаграждението за допълнителни услуги, определено в клауза VI от
договора за потребителски кредит, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза.
Изследвайки същността на дейностите по усвояване и управление на кредити и
внимателната преценка дали възнаграждението, дължимо по клауза VI от договора, следва
да бъде приобщено към този тип дейности водят недвусмислено до извода, че
неоснователно би било да се твърди, че допълнителните услуги са свързани с усвояване и
управление на кредита, за които действия кредиторът не може да изисква плащане.
Предлаганите допълнителни услуги включват приоритетно разглеждне и изплащане на
потребителския кредит, възможност за едностранна промяна на погасителния план.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на
вещ.“ От това правило се налага изводът, че описаните по-горе възможности за потребителя
представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на сключения
договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика
с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено
са фактически. При определяне на същността на договор за потребителски кредит по чл. 9,
ал.1 от ЗПК, е предоставена свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги,
различни от отпускането на кредит, като тази свобода е ограничена от правилото на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Чл.10а, ал.2 ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за усвояване
на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за това, че му е отпусната
заемна сума и същата е налична по сметката му. Същата е дължима към момента на
отпускането на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпусната главница.
Очевидно възнаграждението за нито една от посочените по-горе допълнителни услуги не се
дължи за предоставената наличност по посочената от ищецът в договора за потребителски
кредит банкова сметка. Таксата за управление е свързана с административните разходи на
4
банката по управлението на кредита и обикновено е процент от главницата. Т.е. таксите по
усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че
отпуска един потребителски кредит, те са част от самата дейност по кредитиране и които
разходи следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Поради това, че са
свързани със самата дейност по кредитиране, същите бяха забранени с промените в ЗПК,
влезли в сила от 23.07.2014 г. Възнаграждението, което се дължи за поисканите и закупени
от ищеца допълнителни услуги, по никакъв начин не може да се възприемат като такса за
дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Това е така формално, защото
възнаграждението в случай на поискани и закупени допълнителни услуги не е еднократно
при извършване на действието, каквато е семантиката на забранените с правната норма
такси. На второ място, допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца
му дават възможности да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита
си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни
административни действия по кредита. На следващо място, допълнителните услуги
предоставят на ищеца право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по отпускане на кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното
финансово състояние на ищеца. Със закупуването на допълнителни услуги, ищецът си е
гарантирала приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава,
че ищецът си е гарантирала получаването на бързо крайно становище по искането й за
кредит и е получила такова в рамките на същия ден. Тази услуга не представлява такса за
усвояване или за управление на кредита. Тя е предоставена по избор и по искане на ищецът.
Сходни по смисъл такси се събират от банките към днешна дата, които обаче не подлежат на
преценка от страна на потребителя. С оглед на гореизложеното и предвид практиките на
пазара, разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането
на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД предоставя
на потребителите си възможност да закупят допълнителни услуги, в случай че потребителят
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и в случай че
желае да извършва промяна в погасителния си план само при изразено желание от негова
страна. Така закупувайки допълнителни услуги, ищецът си е гарантирала и допълнително,
че при настъпване на неблагоприятни за нео събития, той няма да изпадне в забава и да
дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането на 4 вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него.
Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на 4 други
вноски - ищецът може да поиска от кредитора да намали с до 75% размера на погасителната
вноска. Гарантирал си е, че, например, ако сменят датата на изплащане на месечното
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за
него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще
може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя отново
купища документи. Гореизложените представляват своеобразни възможности за
едностранна - по желание на ищеца - промяна на погасителния план по договора за кредит.
Всички тези възможности, които ищецът е получил, съответно всички тези услуги, които
кредиторът му е предоставил и се е задължил да му предоставя за в бъдеще със закупуването
на допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се приемат като действия по
усвояване и управление на кредита, каквото е неоснователното твърдение на ищеца.
Относно предявената в исковата молба претенция, че с допълнителните услуги, се
целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за
„допълнителни услуги“ следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент
на разходите по договора за потребителски кредит. Тези твърдения на ищеца са изцяло
неоснователни и същите противоречат на ЗПК. В обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни
5
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо
от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК
и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.
Допълните услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на които
кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за
отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупениите допълнителни услуги не следва
да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на
възнаградителната лихва, която е част от този ГПР
Според ответника твърдения са неоснователни и на чисто формално основание. Това
е така, тъй като заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД е отделно основание за
нищожност. Тълкувайки тази разпоредба следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне
на закона е налице, когато законът установява забрана за постигане на даден правен резултат
с определена сделка. За да има заобикаляне на закона страните трябва да съзнават това, да
искат една цел, която законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга
сделка, която не е забранена. Или, основанието има субективен елемент, т.е. за да заобиколи
закона една сделка е необходимо и двете страни по нея да имат съзнание за това.
Допълнителна особеност на заобикалянето на закона е, че страните използват една
или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е
недопустим от закона, който обективен елемент също не е налице в процесния случай. В
процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени
допълнителни услуги, с което, по искане на ишеца, кредиторът се задължава да предостави
на кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да се променят
първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски,
срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение ищецът се е задължил да отговаря.
Субективният елемент на заобикалянето на закона като основание за нищожност също не е
налице в процесния случай.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай не е налице фактическия състав на
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализиране на процесната
сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19,
ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а
регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и
съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би
довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая
при сключването па процесния договор тези изисквания са спазени.
Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги са ясно определени на
първо място в допълнителната преддоговорна информация, подписано копие от която е
приложен към отговора.
Освен това, преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят
изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е
сравнително добре информиран (какъвто ищецът очевидно е. с оглед кредитната история на
същия) и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. В практиката си
Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че националните юрисдикции трябва да вземат
предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен
В исковата си молба ищецът бланкетно твърди, че процесната клауза, касаеща
6
размер на ГПР, била неравноправна.
На първо място следва да се вземе предвид това, че законодателят изрично е посочил,
че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, поради което
параметрите на кредита, както и параметрите на допълнителните услуги не биха могли да се
подлагат на преценка за неравноправност съгласно правилото на чл. 145. ал. 2 от ЗЗП.
Освен това параметрите в раздел VI относно заплащането на възнаграждение на
кредитора за предоставянето на допълнителни услуги са незадължителни за отпускането на
кредит и са уговорени по искане на кредитополучателя, съобразно заявеното от ишеца в
искането за отпускането на процесния кредит на база предоставената допълнителна
преддоговорна информация с условията по предлагания допълнителни услуги. С оглед на
това счита, че процесната клауза е индивидуално уговорена, при положение, че
допълнителните услуги са поискани от кредитополучателя, предоставянето им е одобрено от
кредитодателя и в последствие е обективирано в договора за кредит, с които параметри
ищецът се е съгласил и е подписала договорната документация.
Счита че уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит не се съдържат
нито общите предпоставки за неравноправност, нито съдържат специалните такива в
отделните хипотези на неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните,
съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца Ф. Т. ИВ. в качеството му на
кредитополучател и ответника „Профи кредит България” ЕООД има сключен Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт №40003311193“, по силата на който на
ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1500лева / хиляда и петстотин лева/.
Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, с наименование
"Параметри", ищецът следва да върне сумата по кредита за срок от 24 месеца на 24
погасителни вноски всяка в размер на 92.19 лева, включваща главница и лихва, с падеж 1-во
число на съответния месец, като общата дължима сума възлиза на 2 212.40 лева, при ГПР
48,93%, годишен лихвен процент 41. 00 % и лихвен процент на ден 0, 11. Съгласно същия
раздел от договора кредитополучателят трябва да заплати и пакет от поискани
допълнителни услуги в размер на 1275,00лева. Размер на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги – 53,13 лева. Общ размер на вноската – 145,32 лева. Общият размер на
задълженията по кредита със закупените допълнителни услуги възлиза на 3487,40лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявените обективно съединени искови претенции. искове с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22, вр. чл. 5, чл. 11 и чл. 19 ЗПК са процесуално допустими по
следните съображению
Отпуснатият на ищеца като физическо лице заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този
закон,според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител ищецът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи и служебно, по който въпрос е
7
налице категорично установена съдебна практика. Съгласно практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и
по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика.
По основателността на исковете:
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, е именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 20 точки от посочената разпоредба.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подробно изброени в договора, а именно -
„Фаст“ с възнаграждение от 375 лева и за услугата „Флекси“ с възнаграждение от 900,00
лв.
Настоящият съдебен състав намира, че договора в частта за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и тези клаузи от същия са нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Всички описани елементи от пакета допълнителни услуги са
договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на
кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да
заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното
и евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, доближаващо се до размера на
главницата по договора /главницата е 1500.00 лева, а възнаграждението за пакета – 1275,00
лева /, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или услуга,
а единствено при наличието на множество допълнителни условия и предпоставки пред него
може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква незначителна преференция,
която е нееквивалентна на цената на допълнителния пакет от услуги, като освен това зависи
и от одобрението на кредитора.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от
ответника задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата
на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в договора допълнителни „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. С тези договорени допълнителни услуги на практика длъжникът е поел задължение за
заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
което е забранено от закона, като с уговореното задължение за плащане на възнаграждение
се нарушава и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния
процент на разходите по кредита, а ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита
по начин, различен от законовия е недопустимо. В случая не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е
включено и изплащане на задължения по уговорките за допълнителни услуги.
В противоречие с изискванията на закона за т. н. предоставен пакет от допълнителни
8
услуги е предвидено заплащането на възнаграждението от потребителя като предварително,
а не за реално предоставени услуги. В този смисъл са нарушени и принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето, които изискват заплащане на такса при
реалното ползване на определена услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне
на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като
това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самия
договор и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя.
Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите
поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно
чл. 143, т. 3 ЗЗП.
На следващо място на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за
нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне
на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане
на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй
като на практика излиза, че потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава в тази насока е
налице многобройна практика на съдилищата / решение № 963/08.11.2019 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1180/2019 г., решение № 511/08.11.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1172/2019 г., решение № 399/06.11.2019 г. на Пернишки окръжен
съд по в.гр.д. № 522/2019 г., решение № 166/23.07.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.гр.д.
№ 202/2019 г., решение № 161/29.10.2019 г. на Търговищки окръжен съд по в. гр.д. №
263/2019 г., решение № 376/17.10.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 470/2019
г., решение № 247/25.07.2019 г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. № 348/2019 г.,
решение № 144/13.05.2019 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 138/2019 г., решение
№ 431/18.10.2019 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 702/2019 г., решение №
869/11.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 962/2019 г., решение №
546/19.07.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в. гр. д. № 289/2019 г., решение №
84/30.04.2019 г. на Русенски окръжен съд по в. т. д. № 77/2019 г./ с които е прогласена
нищожност на споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги на същия
ответник по напълно идентични договори/.
Отделно от всичко изложено в предходния абзац следва да се подчертае, че по
настоящото дело размерът на възнаграждението по пакета допълнителни услуги е в размер
на 1275,00лв., а кредита е в размер на 1500лв. Т.е. касае се до близки по
размер суми, което води до извода, че уговореното възнаграждение е прекомерно и е в
противоречие с принципите на справедливост. На практика, заплаща се сума в размер
близка до размера на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя за
еквивалентна престация. Само това е достатъчно основание да се прогласи нищожността на
това споразумение, чието съществуване не отговаря нито на буквата на закона, нито на
добрите нрави.
Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите, с които е
уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват
нищожни.
9
При този изход от делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Тъй като на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнараждение в размер на 600лева на
основание чл. 7 ал.1,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая ищецът е освободен от внасянето на държавна такса, поради което на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на МРС
държавна такса в размер на 60,00лева
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по иска на Ф. Т.
ИВ. с ЕГН:**********, от с. Долна Кремена, против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: *********, на клаузите от „Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№40003311193“ от 01.03.2021г., предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, като противоречащ на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на
адв. адвокат Д.Т. Т. от АК Хасково, с личен № ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: *********, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на РС Мездра дължавна
такса от 60, 00лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
10