Решение по дело №8331/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

гр.Варна, 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 27.04.2021 год. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8331/2020год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от В.Д.М. ЕГН********** с адрес ***, против Е.С. ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** като правоприемник на преобразуваното дружество „****" СД ЕИК ****, Г.Б.Е., ЕГН********** и Д.С.Е., ЕГН********** *** ПИ с идентификатор №54145.502.234.1, с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 70000лв./седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, вследствие преживяна трудова злополука, в качеството му на общ работник по трудов договор с ответника, както и 11000лв./единадесет хиляди лева/ понесени имуществени щети изразяващи се в заплащане на медицински консумативи, услуги и лекарства, както и загуба на средства поради временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва за всяка една от сумите, считано от датата на трудовата злополука.

В проведено открито съдебно заседание на 27.04.2021г. ищецът, чрез процесуален представител прави частичен отказ на основание чл.233 от ГПК от имуществената претенция за сумата от 4027.84 лева. Съдът прие за своевременно искането и прекрати частично производството по гр.д.№ 8331/2020 г., по описа на ВРС, ХLІХ състав, по отношение на исковата претенция за предявения от ищеца размер, като вместо първоначално предявения размер за причинена имуществена вреда от 11 000 лв. същата да се счита предявена без сумата от 6972.16 лв.

Обстоятелства, на които се основава исковата претенция: Ищецът твърди, че на 16.10.2017г. претърпял злополука като общ работник в **** СД, при падане от четири метрова височина, която била приета за трудова с влязло в законна сила разпореждане № 5104-03-18 от 03.02.2020г. на НОИ ТП Варна. Твърди, че в следствие злополуката получил тежки увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб изразяващи се в счупване - фрактура ТН-12 посочена в издадената епикриза от **** „Св.Анна –Варна“ АД. Твърди, че това е наложило да му бъде извършена тежка хирургическа интервенция по спешност-операция, която едва преживял, тъй като при извършването й имало сериозна опасност да му бъде прекъснат гръбначният стълб и да остане инвалид за цял живот. Твърди, че благодарение на високо професионалната намеса на лекарите и последващото продължително лечение, тази опасност била избегната, но независимо от това и до днес изпитвал затруднения в походката си, влачейки десния си крак и довело до хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата. Твърди, че не може да стои на пети и пръсти, изпитва постоянни болки в кръста, с постоянно чувство за напрегнатост, безсъние и проблеми с отделителната и други жизненоважни системи в организма. Твърди, че всичко това обусловило много сериозни физически и психически болки и страдания, които продължавали и до днес. Твърди, че състоянието в което изпаднал било изключително тежко физическо и психическо, тъй като бил неподвижен на легло, ползвал памперси. Имал тежки нарушения в съня, както и неописуеми физически болки. Твърди, че всичко това се отразило тежко на семейството му, в частност на съпругата му, която била и продължавала да е непрекъснато до него. Твърди, че едновременно с преживелите болки и страдания се наложило да заплаща и много за консумативите, операция и последващо лечение, продължаващо и до днес, като само медицинското изделие необходимо за извършването на операцията му струвало 5799 лв. Твърди, че платил и продължавал да плаща непрекъснато за необходимите медикаменти. Твърди, че преживяното оставило травма за цял живот предвид факта, че увреждането му е с тежки последствия и засягащо жизнено важни органи. Твърди, че трайна последица от нараняването му остават гореописаните физически болки и душевни страдания, които намалявали неговата жизнеспособност. Изтъква, че насочва иска си за заплащане на имуществени и неимуществени вреди вследствие трудова злополука срещу работодателя СД „****“, но тъй като това дружество е прекратено и преобразувано в регистрирано ново дружество с ограничена отговорност, със същите съдружници, насочва иска си и срещу правоприемника „Е.с.“ ООД с ЕИК **** със представители същите лица Г.Б.Е. и Д.С.Е. и лично срещу тях, тъй като съгласно чл.88 от ТЗ, СД отговаря не само със своето имущество, но и с това на своите членове, като независимо от факта на преобразуването му в друго дружество, съдружниците отговарят до 5 г. след прекратяването на СД.

Ответниците в срока по чл.131 от ГПК, чрез упълномощения си процесуален представител са депозирал отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като недопустими предвид факта, че ответниците не са работодатели на ищеца, който претендира обезщетение за трудова злополука. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение, както и твърдяната неработоспособност от страна на ищеца. Изтъква се, че ищецът е представил болнични листи, от които е видно, че му е начислено обезщетение от НОИ за неработоспособност, но той не ги е представил своевременно в ответното дружество. В същото време не се оспорва наличието на решение на НОИ-ТП Варна за определяне на злополуката като трудова, както и че е налице влязло в сила решение на Административен съд- Варна, с което е потвърдено постановлението за обявяване на трудов договор между ищеца и ответното дружество. Оспорва се представител на дружеството да е възлагал на ищеца каквато и да е работа. Оспорват се изнесените от ищеца факти, касаещи механизма на възникване на злополуката.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните пидсмени доказателства: Определение №362/10.01.2020г. на ВАС РБ шесто отд., Решение №2102/02.11.2018г. по адм.д. №3052/2017г.по описа на Административен съд Варна за трудово правоотношение; Разпореждане на НОИ №5104-03-18 от 03.02.2020г.; Декларация за трудова злополука вх.№5101-03-265 от 06.11.2017г.; Постановление за обявяване на трудовото правоотношение от 19.10.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда" Варна; Писмо изх. № 17257486/25.10.2017г. на ИА Главна инспекция по труда Варна; Амбулаторен лист от 10.02.2020г.епикриза от 25.10.2017г. **** „****Варна; Медицинско направление за ТЕЛК № 12600/11.04.2018г.; Протокол № 5101-03-265 23 от 19.06.2018г. на ТД НОИ Варна; 12 бр.листи за преглед на пациент и фишове за спешна медицинска помощ; П.Талон за медицинско изделие - 2017г.№ N 16162030000007; Фактура № 30141/18.10.2017г. преводно нареждане от 18.10.2017г; Операционна бележка от ЦКБ; фактура № 4455/25.10.2017г.; Етапна епикриза от 21.03.2018г.; Фискален бон; Електромиография от ДКЦ 5"СВ. Екатерина"; Копие от фискални бонове от ****за закупени лекарства; Удостоверения от TP; Справка от АВ Варна; постъпила на 26.11.2020 г. изискана преписка от НОИ по досие за ТЗ № 263/2017 г., преводно нареждане от 01.12.2020 г., извадка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към дата 18.01.2021 г. – два броя, седем броя болнични листи, определение на ВАС, VІІІ състав от 17.07.2020 г., разпореждане на НОИ № 5104-03-18 от 03.02.2020 г., писмо от РЗИ – Варна изх.№ 94-2103-1 от 03.11.2020 г., експертно решение № 1856 от 08.05.2018 г. – 2 стр., писмо от РЗИ – Варна изх.№ 94-2103-2 от 23.03.2021 г., експертно решенеи № 0013 от 04.01.2021 г., експертно решение № 1856 от 08.05.2018 г.

От приложен по делото Договор от 03.07.2017г. се установява, че ответното дружество в качеството си на изпълнител е поело задължение към възложителя „****“ ЕАД-Варна, да извърши СМР на обект „Преустройство на Филиал „****“ на „****“ ЕАД, гр.Варна, ж.к.“****“, Битов комбинат.

С влязло в законна сила Постановление на ИА „Главна инспекция по труда“ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ищеца В.Д.М. и ответното дружество „****" СД ЕИК ****, представлявано от ответниците Г.Б.Е. и Д.С.Е., считано от 16.10.2017г. за длъжността „общ работник в строителството“.

С влязло в законна сила Разпореждане №5104-03-18/03.02.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ, настъпилата на 16.10.2017 г. злополука с В.Д.М. ЕГН ********** е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

От събраните и приобщени по делото доказателства, вкл. и материалите по адм.дело №3052/2017г. по описа на Адм.съд Варна, по което е постановено и влязло в законна сила съдебно решение №2102/02.11.2018г. се установява, че на 13.10.2017г. ищецът М. се явил в на обект, в който ответното дружество е извършвало строително ремонтни работи, находят се на адрес гр.Варна, кв. ****- бивш битов комбинат с молба да започне работа. Разговарял с отв.Г.Е.. Впоследствие, на 16.10.2017г. ищецът М. отново се явил на строителния обект и потвърдил желанието си да започне работа там. Установено е, че отв.Е. му обяснил, че следва първо да се снабди с документи, необходими за започване на работа. Установено е, че ищецът е бил на покрива на строителния обект, без да е бил снабден с каквито и да са обезопасителни средства. Установено е, че около 16,30 часа друг от работниците на обекта - **** Д. Д. се обадил на ответника и му съобщил, че ищецът е паднал от покрива и е претърпял инцидент.

Приобщен към доказателствата по делото е Протокол № 5101-03-265#23 от 19.06.2018г., съставен от ТП на НОИ Варна за резултатите от извършеното разследване- на злополуката, станала на 16.10.2017г. Установява се, както от неговото съдържание, така и от представения списък с лицата, назначени в СД „****" към 16.10.2017г., че работещи на същия обект били както следва: Г.Б.Е. - технически ръководител строителство, ****А. (работник строителство), ****Д. (арматурист), П.С.И. (работник строителство}, ****(строителен инженер) и ****.

От приложения Протокол №ПР1737342/16.11.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, за извършена проверка на СД”****” с дата 17.10.2017г. се установява, че в качеството си на работодател дружеството е допуснало до работа ищецът В.Д.М. да изпълнява трудови функции на длъжност „общ работник, строителство” на 16.10.2017г. при работен процес по подмяна на интернитеви плоскости с оесби плоскости на височина около 4 метра на покрив на съществуваща сграда: филиал „****” на ****, находяща се в гр. Варна, жк. „****”, бивш „Битов комбинат”, без да е предотвратена опасността от падане от височина на работещия при работа чрез използване па приспособления, които осигуряват безопасно извършване на работата, като не са взети мерки за предотвратяване на неволно стъпване върху иьтернитова плоскост, чрез колективни или лични предпазни средства, вседствие на което същата се счупва и работещия пропада от покрива на сградата на земята и получава фрактура на таз. Установено е, че ответното дружество е извършило редица нарушения на КТ, а именно непроведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа; непоставени планове за предотвратяване и ликвидираме на пожари на видни места; незапознаване на работниците с: плановете за предотвратяване и ликвидиране на аварии.

Прието по делото е Обяснение от Г.Б.Е. - технически ръководител строителство и ответник по делото, от което е видно, че същия е провел разговор с ищеца на 13.10.2017г., който е дошъл на строителния обект, за да търси работа на 4-часов работен ден. Отв.Е. му обяснил, че в момента не търси работници за такова работно време. Впоследствие на 16.10.2027г., около 09 часа ищецът отново пристигнал на строителния обект и отново разговарял с отв.Е., като заявил, че е готов да работи на 8-часов работен ден. Отв.Е. му обяснил, че трябва да се снабди с документи, за да бъде назначен на работа. В обясненията си отв.Е. заявява, че след това имал друга работа и не бил обърнал внимание дали ищецът все още е на строителния обект. По-късно през деня, около 15,00 часа му се обадил друг от работниците – ****, който му казал, че били дошли някакви хора, за да вземат размери за обшивка на покрива. Около 16,30 часа отново му се обадил ****, който му казал, че ищецът е паднал от покрива. Отв.Е. предположил, че ищецът се е качил на покрива с тези хора, които били дошли, за да вземат размери за поставяне на обшивката.

Приобщени в настоящото производство са заверени преписи на материалите по ДП 1486/2017г. по описа на III РУМВР-Варна.

Представено е извлечение от книга за инструктаж на „****" СД, в която липсва вписване за инструктаж на ищеца В.Д.М. за 16.10.2017г.

По делото е приложен талон за медицинско изделие N16162030000007/2017г., касаещ закупуване необходими за операция консумативи, както и фактура No0000030141/18.10.2017г. за закупуването им от ищеца, на стойност 5799 лева и банкова такса в размер на 2,50 лв.

Представена е фактура N:**********/25.10.2027г. за закупуване от страна на ищеца на проходилка, на стойност 72 лева.

Представено е копие касов бон за заплатени копирни услуги на стойност 7,96 лева, както и копия от фискални бонове за закупуване на лекарства и медицински хконсумативи от „****“ гр.Варна в периода 15.11.2017г. – 19.10.2018г., на обща стойност 613,01 лева.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.С.И., а в полза на ответниците – св.****и ****.

Св.И. – без родство и дела със страните заявява, че е работил за „****“. Познавал ищеца от водените дв продължение на 4 години дела. Обяснява, че към 16.10.2017 г., е работил за „****“, на обект - банката във „****“, където правили и ремонта на покрива на банката. Твърди, че е виждал ищеца на този обект и именно той е паднал от покрива на банката във „****“. Когато отишъл сутринта на посочената дата, В. не бил там и не знае кога точно се е появил и през деня не го бил виждал на обекта. Около четири и половина – пет часа чул някакъв шум от падане, но не бил точно там. Видял събрани хора и отишъл. Ищецът тежал на земята. По това време на обекта работили 3-ма души. През деня идвали и други хора – подизпълнители, които правели някакви замервания. След малко пристигнала линейка, която взела ищеца.

В показанията си св. ****/без родство и дела със страните/ заявява, че към момента на инцидента е работела в ответното дружество, като координатор по безопаснот на труда. На процесната дата не била на обекта – банката в кв.****. Твърди, че в обекта имало разлепени на видно място всички необходими инструктажи за безопасност на труда. Твърди, че вида работа, която требвало да извършват работниците била да демонтират интернитови плоскости от покрива посредством скеле. Твърди, че конструкцията не позволявала традиционни обезопасителни средства, затова взели спомагателни. Твърди, че били спуснати проволки между фермите, извършили инструктаж на работниците и им раздали колани, снабдени с карабини и въже, посредством които трябвало да се захващат за тази проволка и да се придвижват по наредени на покрива дървени талпи с ширина около 30 см. Твърди, че в деня на инцидента работниците трябвало да работят на земята, без да се качват на покрива. Твърди, че през този ден трябвало да идват представители на други фирми, които да огледат обекта за поставяне на обшивка на покрива, след като се сложат ОСБ плоскости. Твърди, че обекта бил затворен и се допускали само хора, които трябва да дойдат, но лично тя не знаела кой трябвало да дойде. Твърди, че контрола за допускането на хора в обекта се осъществявал от ответника Е., който бил технически ръководител. Ако той не бъдел там, нямало как да се влезе в обекта, тъй като бил ограден и се влизало единствено с разрешението му. Заявява, че ако дойде външен човек, преди да бъде допуснат в обекта, трябвало да му бъде извършен инструктаж и да му се предоставят лични предпазни средства. Това се отнасяло и за хора, които по някаква прпичина трябвало да се качат на покрива. Твърди, че изпълняването на работата на покрива било предвидено да се извършва задължително с колани с карабина, които се закачват за проволки и така хората се придвижват. Заявява, че не би следвало никой да не може да се качи без обезопасяване, като това се отнасяло и за подизпълнител на фирма „****“. Твърди, че ако някой не изпълнявал мерките за безопасност, се отстранявал от обекта, без значение дали е работник или външно лице, но това не се било случвало. Правел се ежедневен инструктож на работниците за мерките за безопасност и се проверявало дали ги спазват от отв.Г.Е.. Заявява, че е възможно някой недобронамерено да прескочи оградата и докато работниците не гледат, да се покачи на покрива. Заявява, че не е присъствала на инцидента с ищеца, а само знае от разкази на други хора какво се е случвало. Не познавала ищеца и не знаела какво е правил на строителния обект на фирмата. Не знае кой е разрешил на ищеца да се качи на покрива, както и каква била причината да го прави. Впоследтвие не успяла да установи кой го е допуснал да обекта. Знаела, че отв.Е. по това време не бил на обекта. Не знае дали някой е казал на ищеца, че трябва да ползва обезопасителни средства.

В показанията си св. **** /без родство и дела със страните/ заявява, че в деня на злополуката бил на строителния обект, тъй като трябвало да започва работа. Твърди, че през целия ден бил на строителния обект, но не видял там ищеца. През деня имало някакви хора, които мерели нещо на покрива и били без каски и обезопасителни колани. На обекта имало някаква стълба и някакви парапети, по които човек може да се качи на покрива. Не знае кой ги е пуснал на покрива. Отв.Е. не бил там. Около 17 часа ходил до пазара и като се връщал видял струпани хора. Приближил се и видял паднал човек. Тогава за първи път видял ищеца.Той бил без каска и обезопасителни колани.

Съдът кредитира показанията на свидетелите досежно наличието на строителен обект, фирмата, която е издвършвала СМР на обекта, датата и мястото на процесния инцидент. В същото време не кредитера показанията им относно механизма на възникването на трудовата злополука с ищеца, като приема, че те са резултат от опит за обосноваване на ответната позиция. От показанията им се създава впечатление, че непознатия за тях ищец е стоял скрит до оградата на строителния обект, тъй като никой не го е видял през целия ден, изчакал е момент, когато никой от работниците не е наблизо, а същевременно отв.Е. и св.Цанева не са в района, прескочил оградата на обекта, притичал през терена, покатерил се е крадешком на покрива на строителния обект с едиствената цел да падне от този покрив.

Прието е по делото заключение на вещите лица д-р.Р.В.Б. и д-р. Д.А.Д. по допусната комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза. В заключението си вещото лице в съдебно-медицинската част изтъква, че от приложените множество медицински документи – епикризи, фишове за преглед, консултативни прегледи, амбулаторни листове и др. се установява, че вследствие падане от височина 3-4 метра е получил множество травми, сред които фрактура на 12-ти гръден прешлен с разместване на фрагменти и засягане на гръбначния мозък на същия отдел. Счупването на 12 гръден прешлен е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца. В период от три години след инцидента се установява долна парапареза - затруднение в предвижването в пространството, нарушена походка, като считам, че същите ще останат завинаги. Нарушенията в отделянето на урина и фекалии води до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Нарушеният в сексуалната функция водят до нарушения във функциите на половите органи, без причиняване на детеродна неспособност.

В заключението си в част съдебно-психиатрична, вещото лице приема, че ищеца не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата психоза. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни вещества. В същото време са налице разстройства от голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства, представляващи неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушаване на социалното функциониране. Стресът от своя страна представлява остро или продължително психическо и /или физическо натоварване, което може да доведе до общи психовегетативни разстройства и също до органични заболявания. Вещото лице приема, че ищецът е бил в състояние на остър стрес след претърпяната злополука на 16.10.2017 год. В последттвие острата стресова реакция е преминала в Разстройство на адаптацията, изразяваща се в субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени събития. Клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, невъзможност със справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация и в крайна сметка се достига до нарушаване в някаква степен на извършване на рутинни ежедневни дейности, установени при ищеца. Вещото лице приема, че по отношение на ищеца са налице симптоми на Посттравматично стресово разстройство, тъй като поради тежестта на психотравмата, той не е бил в състояние за преработи и рационализира случилото се и то е преминало в по-тежко психогенно разстройство. Преживял е травматично събитие, което представлява реална заплаха за него или за други, отговорът включва страх, безпомощност и ужас. Травматичното събитие се преживява повторно по един от изброените начини: Повторни и интензивни смущаващи спомени за събитието, включващи оживени образи, мисли и усещания. Интензивен психологичен дистрес при излагане на вътрешни или външни стимули, които символизират или наподобават с нещо травматичното събитие. Налице е постоянно избягване на стимули, свързани с травмата- усилия за избягване на мисли, чувства или разговори, свързани с травмата, усилия за избягване на дейности, места или хора, които изискват спомени за травмата, неспособност за спомняне на някои важни елементи от травмата. Установява се, че продължителността на симптомите е повече от един месец. Разстройството е причинило значителен дистрес или нарушение в социалните, професионални или други важни области на функциониране.

Вещото лице заключава, че Посттравматичното стресово разстройство е причинено психогенно от злополуката, случила се с ищеца на 16.10.2017 год. То има голяма продължителност, често през целия живот на страдащия и нарушава цялостното му функциониране.

В хода на производството бе допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице изтъква, че в счетоводството на дружеството, на основание задължителни предписания от ТД на НОИ Варна са подадени декларации обр.1 и обр.6 за периода на болничните, както и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за дата на сключване на трудов договор - 16.10.2017г., размер на основно трудово възнаграждение - 460.00 лв., придружено със справка и придружително писмо от дата 08.10.2020 г. На ищеца с основание код.4 - злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО, е изплатено обезщетение в размер на 4027.84 лв. Вещото лице приема, че при заявен минимален осигурителен доход /минимална работна заплата за страната/, изчисленото обезщетение за ищеца с основание „код.4 злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО",е в размери по големи от обявения осигурителен доход/минимална работна заплата за страната/.

В проведено открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Изтъква, че на практика полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособнаст от НОИ е в по-голям размер от трудовото възнаграждение, което той би получил от ответното дружество за същия период.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

От представените по делото писмени доказателства, а именно справки от Търговски регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел се установява, че ответникът „Е.С.“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** е правоприемник на преобразуваното дружество „****" СД ЕИК ****. От своя страна ответниците Г.Б.Е., ЕГН********** и Д.С.Е., ЕГН**********, в качеството си на съдружници в събирателното дружество отговарят за задълженията на събирателното дружество, заедно с неговия правоприемник.

С разпоредбата на чл.200 КТ се въвежда отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите. Изисква се вредните последици да са резултат на пряка или косвена връзка с трудовата дейност на този работник - при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието или по пътя към местоработата му. Законът изисква още да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите.При установеност на горния фактически състав и на основание чл. 200 КТ, възниква задължението на работодателя за възстановяване на вредите, породени от настъпването на професионалния риск - трудова злополука. Тази отговорност на работодателя има социално предназначение - пострадалият работник да получи по-пълно възстановяване на претърпените от него вреди и осигурява засилената закрила на живота и здравето му. Факта на настъпилата трудовата злополука е израз на неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 275, ал. 1 КТ - да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от вината му. Следва да се отбележи също, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е отговорност за причинените на работника вреди и намира основанието си в основния принцип на правото - "никой да не вреди другиму" и ако вреди - да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед горното, за успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищецът е да установи, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, че е настъпила трудова злополука, от която е претърпял травматични увреждания, които са довели до трайната му неработоспособност, както и обстоятелствата, обосноваващи размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Ответникът следва да установи заплащането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, или обстоятелствата изключващи дължимостта на обезщетението, включително наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при условията на груба небрежност.

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Разпореждане №5104-03-18 от 03.02.2020г. по чл.60, ал.1 КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на подадена от работодателя декларация, е определило злополуката като трудова. Трайната практика на ВКС приема, че е недопустимо при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение /в тази връзка решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г.

на ВКС, решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ВКС, решение № 141/29.04.2009 г. по гр. д. № 347/2008 г. на ВКС, решение № 1247/2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ВКС и др./. След като злополуката на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от претърпяната вреда.

Съдът приема за безспорно установено наличието към 16.10.2017г. на валидно трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество за длъжността „общ работик в строителството“, както и обстоятелството, че към момента на инцидента – около 16,30 часа на същата дата, ищецът се е намирал на покрива на строителния обект и е изпълнявал трудова функция, установено с разпореждане на ТП на НОИ-Варна. Съдът приема за безспорно претърпяването на злополука от страна на ищеца, която в същото време е приета за трудова по съответния законоустановен ред. Съдът приема за безспорно доказана и неоспорена от страните причинно - следствената връзка между трудовата злополука и настъпилите телесни увреждания на ищеца М..

От приложено по делото експертно решение №1856/08.05.2018г. на първи състав на ТЕЛК към ****“****“ гр.Варна се установява, че на ищеца М. е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години.

От представено по делото експертно решение №13/48.01.2021г. на ТЕЛК към У****“****“ гр.Варна се установява, че същото е издадено по искане на работодателя, единствено на база документи, без извършване на преглед на ищеца М.. С цитираното експертно решение не е определен различен размер на трайно намалена работоспособност, като е указано евентуално му трудоустрояване при облекчени трудови условия с избягване на виксочинна работа и натоварване над 40 кг.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата претенция е установена по основанието си.