О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260103/20
23.10.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т.
д. № 513
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на И.И.Р. от гр. Русе, представлявана от адв. Н.В. ***, срещу решение № 260109/27.07.2020г.,
постановено по т. д. № 433/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта,
с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата осъдителен
иск с правно основание чл. 425, ал. 1 и ал. 2 КЗ вр. чл. 432 КЗ срещу „ДЗИ Общо
застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, за присъждане на разликата над
20 000 до 100 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на бащата
ѝ Иван Николаев Русев, настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр. Варна,
бул.“Владислав Варненчик“, по вина на водача на л.а.“Тойота Рав 4“, с рег.№В
3753 ВВ, застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване на
произшествието, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
07.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В
жалбата са релевирани оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението по справедливост, което според въззивника е
силно занижено, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за
процент на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 2/3 - чл. 51, ал.
2 ЗЗД, като се сочи, че конкретните обстоятелства, в това число поведението на
пострадалото лице, не обосновават по – висока квота на съпричиняване от 1/3.
Петитумът на жалбата е за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което искът да се уважи изцяло.
Процесуалният представител на ответника
„ДЗИ Общо застраховане“ АД– гр. София депозира отговор в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на
насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е
процесуално допустима.
Страните не са направили искания за
събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Съставът на ВнАпС намира, че не се
налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за
предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и
обстоятелства, тъй като очертаният от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция е във връзка с тълкуване на юридически факти и преценка на събрани
доказателства от първоинстанционния съд.
Предвид изводите за допустимост и
редовност на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното,
съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на И.И.Р. от гр. Русе, представлявана от адв. Н.В. ***,
срещу решение № 260109/27.07.2020г., постановено по т. д. № 433/2019г. по описа
на Варненски окръжен съд, в отхвърлителната му част.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.12.2020г. от
14.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Р Е Ш Е Н
И Е
№….…………./.……..07.2020г., гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №433 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба предявена от И.И.Р., с ЕГН **********, с адрес:
***, действаща чрез адв.Ангел Стойчев и адв.Н.В., с адрес ***, против “ДЗИ Общо
застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева, със съдебен адрес:***, №2, чрез адв.П.П.-Д., с която е
предявен иск с правно основание чл.425, ал.1 и ал.2 от КЗ вр. чл.432 от КЗ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, в резултат от смъртта на бащата ѝ-Иван Николаев Русев,
настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, по
вина на водача на л.а.“Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753 ВВ, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към датата на настъпване на произшествието, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019г.-датата на изтичане на
срока за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба се твърди, че на 23.10.2018г. в гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“, е настъпило ПТП, в резултат на което е починал бащата на
ищцата-Иван Николаев Русев. Сочи се, че произшествието е причинено от водача на
автомобил “Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753 ВВ, който е ударил пешеходецът Иван
Русев. Сочи се, че според данните в Гаранционен фонд към дата на настъпване на
събитието за въпросният автомобилът има валидна застраховка “Гражданска
отговорност“ сключена с ответника. Твърди се, че в резултат от процесното ПТП,
ищцата е загубила човекът, който я е отгледал и е бил нейна морална упора в
живота. Поддържа се, че трагедията и болката на ищцата никога не би могла да
бъде забравена, както и към момента болките и страданията претърпени, в
резултат на загубата на толкова близък човек, не са преодолени. Сочи се, че с
Писмо вх.№96-А-140/06.11.2018г. ищцата предявила претенция пред ответното
дружество за доброволно определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,
като към момента това не се е случило. Поддържа се, че мълчаливият отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, налага решаването на
претенцията да стане по съдебен ред. Сочи се, че на 07.02.2019г. е изтекъл
срока по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне от страна на застрахователя, поради
което същия дължи законната лихва върху на главницата, считано от посочената
дата до окончателното ѝ изплащане. Сочи се, че банкова сметка, *** ***, а
именно банкова сметка *** ***.
С
депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се
признава наличието на сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица
№BG/06/118001339978/03.05.2018г. валидна за периода от 07.05.2018г. до
06.05.2019г., по отношение на товарен автомобил “Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753
ВВ. Не се оспорва, че на 23.10.2018г., около 13:40 ч., в гр. Варна, на
бул.“Владислав Варненчик“ е настъпило ПТП между автомобил “Тойота Рав 4“, с
рег.№В 3753 ВВ и пешеходеца Иван Николаев Русев, който е починал, вследствие от
инцидента. Не се оспорва и че ищцата, е депозирала искане за определяне и
изплащане на обезщетение, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод което е била
образувана преписка №43072951800235. Оспорва се наличието на елементите от
фактическия състав на непозволено увреждане, като се поддържа, че в случая не
са налице категорични доказателства, които да сочат, че вина за процесният
инцидент, има водачът на т.а.“Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753 ВВ, респективно че е
налице основание ангажиране отговорността на застрахователя. Поддържа се, че
цялата вина за настъпилия пътен инцидент, се носи от починалият Иван Николаев
Русев, в качеството му на пешеходец, който е допуснал грубо нарушение на
правилата за движение за пешеходците, регламентирани в чл.32. ал.1 и ал.2,
чл.108. ал.1, чл.113. ал.1. т.1 и т.2 и чл.114. т.1 и 2 от ЗДвП. Твърди се, че
единствената причина за пътния инцидент, са неправомерните действия на
починалия, който като пешеходец, е предприел пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за целта място, без съобразяване с пътната обстановка,
разстоянието до приближаващите превозни средства и тяхната скоростта на
движение. Оспорват се твърдения относно размера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, като се поддържа, че същия е значително завишен, с оглед
обществения критерий за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдебната практика по аналогични случаи и икономическата обстановка в страната,
преценена към датата на събитието, както и обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП. В условията на евентуалност, се прави възражение на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалото лице, по гореизложените съображения за допуснато грубо нарушение
на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че претенцията за присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от дата на изтичане на срока за
произнасяне от страна на застрахователя, е неоснователна, тъй като ответника не
е дал повод за завеждане на настоящото производство. Твърди се, че дружеството
било поканено да разгледа претенцията по реда, предвиден с разпоредбата на чл.
380 от КЗ, но след проведена кореспонденция и изложеното от застрахователя
становище, от ищцата или упълномощените от нея лица, не са представени
изисканите в писмен вид допълнителни документи, от които да се съди за
механизма на настъпилото ПТП, вината на водача на товарния автомобил.
С
подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на
ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че възражението
на застрахователя, че не е дал повод за настоящия иск, е неоснователно, тъй
като разпоредбата на чл. 380 от КЗ не освобождава застрахователят от
задължението му да събират доказателства във връзка с настъпили събития. Твърди
се, че добросъвестно ищцата е представила всички необходими и съществуващи към
този момент доказателства за изясняване на настъпилото произшествие. Декларира
се готовност за извънсъдебно уреждане на спора. Относно възраженията за
механизма на ПТП, съпричиняване на вредоносния резултат, размера на
претърпените вреди, респективно размерът на дължимото обезщетение, се сочи се,
че тези обстоятелства подлежат на изясняване в хода на съдебното дирене.
С
отговора на допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията
изложени в първоначалният отговор.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощниците си, поддържа предявения иск. Моли
за уважаване на претенциите и присъждане на деловодни разноски. С писмени
бележки се доразвиват съображения за основателността на претенциите.
Ответникът, чрез процесуалният си представител,
оспорва предявеният иск и поддържа възраженията си. Претендира деловодни
разноски. Депозира писмени бележки, с които допълва доводите си за
неоснователност на претенциите.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че на 23.10.2018г., около
13:40 ч., в гр.Варна, на бул.“Владислав Варненчик“ е настъпило ПТП между
автомобил “Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753 ВВ и пешеходеца Иван Николаев Русев, в
следствие, на което е настъпила смъртта на последният. Към посочената дата
процесният автомобил е бил
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответникът, обективирана в Застрахователна полица
№BG/06/118001339978/03.05.2018г. С Писмо вх.№96-А-140/06.11.2018г. ищцата е
предявила претенция за обезщетение, пред ответния застраховател, по която е
образувана Преписка с №000-1709-17-614410.
По
делото са назначени първоначална, повторна и допълнителна повторна САТЕ, като
заключенията на вещите лица, са единни по въпроса за механизма на настъпване на
процесното ПТП, а имено че инцидента е настъпил на 23.10.2018г. около 13.40 ч.
на входа в гр.Варна, в посока центъра на града, на бул.“Владислав Варненчик“,
до кръстовището с ул.“Перла“, т.е. преди отбивката за десен завой за навлизане
в успоредното /локално/ платно на булеварда. Булеварда е с две платна за
движение във всяка посока, платното по посока на ПТП е с две ленти-лява с
ширина 4.40 м. и дясна с ширина 3.40 м., като пътната настилка е била суха и
без неравности, с лек наклон надолу. Двете платна на булеварда са разделени със
затревен остров и монтирана в него метална ограда с височина от 1.15 м., която
няма деформации, пролуки или липсващи елементи и служи да възпрепятства
преминаването на МПС и пешеходци между двете платна. В района на ПТП няма
пешеходна пътека, подлез или надлез. Към момента на произшествието в дясна
лента, се е движило друго МПС-тип лек висок камион, а в лявата лента се е
движил процесния автомобил “Тойота Рав 4“. Пешеходецът е предприел пресичане на
булеварда в посока от дясно наляво, която като прибягал през дясната лента пред
движещото се там МПС и продължил да пресича лявата лента, при което попада пред
автомобил “Тойота Рав 4“, чиито водач не е успял да спре и го блъска с предна
централна част на автомобила. Вещите лица, са единни и по въпроса, че за водача
на автомобил “Тойота Рав 4“, не е съществувала техническа обективна възможност
да спре или да предприеме спасителна маневра, тъй като пешеходецът е попаднал в
“опасната зона“ на спиране на автомобила. Заключенията си кореспондират и по
въпроса, че поведението на пешеходеца, представлява внезапна опасност, тъй като
е предприето на място от пътен участък, на което не би трябвало да се извършва
пресичане, респективно водачите не очакват да има пресичащи пешеходци в
конкретния пътен участък. Налице е разминаване в заключенията относно скоростта
на автомобила по време на удара, като според първото вещо лице инж.маг. Атанас
Янков, определена по изчислителен метод тя е в границите на 40-45 км/ч, а
според допълнително заключение на вещото лице инж.Стефан Капинчев измерена по
видеоматериали средната скорост на автомобила в началната отсечка на обхвата на
кадрите е 66 км/ч и 63.5 км/ч не посредствено преди момента на ПТП.
В
показанията си свидетеля Коста Антонов Иванов сочи, че е управлявал процесният
автомобил, като инцидента с пешеходеца е настъпил, тъй като същия е изскочил
внезапно на пътното платно и преминавайки, пред движещо се съседната пътна
лента МПС.
Свидетеля Камен Стойков Янков /съпруг на ищцата/,
чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, но като изградени на
база лични възприятия, последователни и логични, сочи че починалият живеел в
с.Тополи, а неговата дъщеря-ищцата живее в гр.Русе от 1983г. Сочи, че родителят
посещавал дъщеря си редовно-веднъж месечно или на два месеца, като поддържали
непрекъснат контакт по телефона. Сочи, че починалият работел като разносвач на
вестници и помагал на семейството на ищцата. Сочи още, че между тях имало любов
разбирателство. По думите н свидетелят ищцата много тъгувала за баща си, като и
понастоящем и е трудно да приема факта, че той е мъртъв.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С
оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора
за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид
горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
В
разглежданият казус по делото е прието за безспорно, че към датата на
процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на бащата на ищцата, по отношение
на автомобил “Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753 ВВ, е имало валидна застраховка
”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като не е спорно и че водача на застрахования автомобил, е
ползвал същия на законно основание. От изслушаните по делото заключения на САТЕ
и по конкретно от заключението на повторната допълнителна експертиза, се
установяват и останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено
от същото виновно противоправно деяние. Тук е мястото да се посочи, че съдът
приема за достоверно и кредитира имено допълнителното заключение на в.л.
инж.Стефан Капинчев, тъй като същото е изготвено на база обективни данни
свалени от видеоматериалите, а не по изчислителен път на база косвени данни.
Въпросното деяние на водача на процесният автомобил, се изразява в неспазване
на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.21, ал.1 от ЗДв.П., тъй
като преди настъпване на процесното ПТП, същият се движил със скорост е около
66 км/ч, т.е. със 16 км/ч над разрешената за движение в градски условия. В този
връзка е налице нарушение и на чл.20, ал.2 от ЗДв.П, според който съгласно
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За пълнота следва да се
посочи, че констатацията на вещите лица, че пешеходецът е попадал в опасната
“зона на автомобила“, не изключва априори отговорността на водачът му, тъй като
ако същия бе управлявал с разрешената от закона скорост, се повишава
вероятността да не настъпи летален изход от инцидента.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че
иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, е
доказан по основание.
Относно
определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
На
първо място, следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота като
най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването ѝ от една
страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско
събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение,
спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. Характерът и
тежестта на вредите търпени от ищцата, се установиха от показанията на
свидетеля Камен Стойков Янков, а имено че същата е преживяла тежко загубата на
своя баща, с когото са поддържали регулярни контакти и са имали топли
отношения. На следващо място следва да се отчете и вида на родствената връзка
между ищцата и починалият-дъщеря и баща, както и че втория е участвал активно в
живота на първата, включително и с финансова подкрепа.
По
изложените съображения и като съобрази възрастта на ищцата, съответно
продължителността на негативните психически преживявания, както и предстоящите
такива, съдът счита, че за репариране на претърпените неимуществени вреди, е
необходима сумата от 60000лв.
От
друга страна възражението на ответника за съпричиняване на вредата от
пострадалия, се явява основателно. За да е налице съпричиняване, е необходимо
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква стенен.
От заключенията на САТЕ, безспорно се установи, че починалият при ПТП
пешеходец, е нарушил грубо задълженията си предвидени в чл.113, ал.1, т.1 и т.4
от ЗДв.П, който повелява пресичането на платното за движение да се
извършва на пешеходна пътека, като преди да навлязат на платното за движение,
пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства
и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая поведението
на пешеходеца, може да се определи като внезапна опасност, тъй като пресичането
е предприето на пътен участък, с по двете платна във всяка посока, които са
разделени със затревен остров и монтирана в него метална ограда с височина 1.15
м., която служи да възпрепятства преминаването на МПС и пешеходци между двете
платна, т.е. на място, на което не би трябвало да се извършва пресичане,
респективно водачите не очакват да има пресичащи пешеходци в конкретния пътен
участък. За пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице изключението
по чл.113, ал.2 от ЗДв.П, която позволява пресичането на двулентови двупосочни пътища
в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека,
пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, но само ако спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4, за които както вече
се посочи по-горе са нарушени.
Воден
от горното съдът намира, че поведението си починалият пешеходец е предизвикал
инцидента, съответно допринесъл за настъпване на вредоносните последици,
респективно че размера на определеното по-горе обезщетение за неимуществени
вреди следва да се намали с две трети.
Предвид
изложеното предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и
доказан за сумата 20000лв., до който размер следва да се уважи, като за
разликата над този размер до претендираните 100000лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД застрахователя дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента, в който е той изпаднал в забава. На
06.11.2018г. ищцата е предявила пред застрахователя искане за заплащане на
обезщетение по реда на чл.380 от КЗ, като на практика с изтичане на визирания в
чл.496, ал.1 от КЗ максимален срок от три месеца и липсата на положително
произнасяне от страна на застрахователя, е налице мълчалив отказ. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава, считано от денят следващ, изтичане на срока или
от 07.02.2019г., респективно следва да се уважи искането на ищцата за
присъждане на законната лихва върху главницата от посочената дата. За пълнота
следва да се отбележи, че искането на застрахователят за представяне на
допълнителни документи от пострадалия, съдържащо се в писмо от 05.02.2019г., не
може да го освободи от забавата, доколкото поставя обективно неизпълними
условия от ищцата.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата, се
полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в случая такива липсват. Предвид обаче
направеното искане от процесуалният ѝ представител за присъждане на
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2
от ЗА и тъй като условията за това са налице, в полза на адв.Ангел Стойчев,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита
на ищцата по делото, чиито размер изчислен по реда на НМРАВ, в актуалната
ѝ редакция, съобразно размера на иска възлиза на 1130лв.
На
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и съобразно отправеното искане от
ответника, в негова полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска, чиито размер изчислен по посоченият начин възлиза
на 3204лв. В тази връзка следва да се посочи, че направеното от ищцата
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, е неоснователно, предвид
факта, че изчислен по реда на НМРАВ минималния размер на хонорара възлиза на
3530лв., колкото в случая страната претендира.
Във
връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси и разноски, и
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 800лв. и
направените разходи от бюджета на съда в размер на 900лв., или общо сумата от
1700лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК
ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева, да заплати на И.И.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 20000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания, в резултат от смъртта на бащата ѝ-Иван Николаев
Русев, настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“, по вина на водача на л.а.“Тойота Рав 4“, с рег.№В 3753 ВВ, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване на произшествието, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя-07.02.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата
над 20000лв. до претендираните 100000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева, да заплати на адв.Ангел Стойчев и адв.Н.В., със
съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение в размер на 1130лв., за осъществено безплатно
представителство на И.И.Р., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА “ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд Варна, сумата
от 1700лв., от която 800лв.-дължимата държавна такса за производството и
518.40лв.-заплатено от бюджета възнаграждение на вещи лица, и сумата от 5лв. за служебно издаване
на ИЛ.
ОСЪЖДА И.И.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ДЗИ Общо
застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева, сумата от 3204лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: