№ 735
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000501035 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260 315 от 17.02.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 260 425 от 07.03.2023 г., постановени по гр.д. № 2172/2019
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от А. М. Б., ЕГН
********** против Министерство на правосъдието на Република България и
Агенция по вписванията
І. Искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
имащи за предмет солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от
174 376 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата
96 938 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 21.08.2018 г., произлезли от вписани в Службата по
вписвания:
- Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 5,
находящ се в гр.***, ул. „***“, № **, издадено по изп.д.№ 20158490400711 от
1
ЧСИ А. П., район на действие – Софийски градски съд;
- Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 7,
находящ се в гр. ***, ул. „***“, № **, издадено по изп.д.№ 20158490400711
от ЧСИ А. П., район на действие – Софийски градски съд;
- Обезпечителна заповед от 24.10.2007 г. за допусната възбрана върху
Гараж № 7, находящ се в гр.***, ул. „***“, № **, издадени по гр.д. №
3641/2007 г. по описа на СГС, 1-1 състав;
- Обезпечителна заповед от 04.02.2009 г. за допусната възбрана върху
1/2 ид.ч.от Гараж № 5, находящ се в гр.***, ул. „***“ № **, издадени по гр.д.
№ 3641/2007 г. по описа на СГС, 1-1 състав;
ІІ. Искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
солидарното осъждане на ответниците да заплатят общо сумата от 248 524
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, за периода от
24.10.2007 г. до 09.11.2018 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата А.
М. Б., ЕГН ********** да заплати:
- деловодни разноски на Министерство на правосъдието на Република
България, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 540
лева;
- деловодни разноски на Агенция по вписванията разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 540 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата А. М. Б.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателката поддържа, че съдиите по вписвания при изпълнение
на възложените им функции е следвало да постановят откази и да не допуснат
вписване на посочените от нея две Постановления за възлагане на недвижим
имот и двете обезпечителни заповеди.
Поддържа, че вследствие на тези вписвания е претърпяла имуществени
2
и неимуществени вреди, предмет на главните искове.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да
осъди ответниците при условията на солидарност да заплатят посочените по
размер обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, обезщетение за
забава и законната лихва, така както е посочено в исковата молба.
Насрещната страна – Министерство на правосъдието, чрез своя
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Насрещната страна – Агенция по впивания е подала отговор и чрез своя
процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбата, поради което моли да се потвърди изцяло атакуваното решение.
Подпомагащата страна З. Д. В., чрез своя процесуален представител
оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд.
Подпомагащата страна В. Г. С. не е изразила лично или чрез
процесуален представител становище по основателността на въззивната
жалба.
Подпомагащите страни И. П. И. и К. С. В. са подали отговор на
въззивната жалба, с който са изразили становище за нейната
неоснователност, което се поддържа от техните процесуални представители и
молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищцата - А. М. Б., ЕГН ********** е предявила против против
Министерство на правосъдието на Република България и Агенция по
вписванията искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
3
искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет солидарно осъждане на
ответниците да заплатят:
- сумата от 174 376 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди и сумата 96 938 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда - 21.08.2018 г., произлезли от вписани в
Службата по вписвания:
- Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 5,
находящ се в гр.***, ул. „***“, № **, издадено по изп.д.№ 20158490400711 от
ЧСИ А. П., район на действие – Софийски градски съд;
- Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 7,
находящ се в гр. ***, ул. „***“, № **, издадено по изп.д.№ 20158490400711
от ЧСИ А. П., район на действие – Софийски градски съд;
- Обезпечителна заповед от 24.10.2007 г. за допусната възбрана върху
Гараж № 7, находящ се в гр.***, ул. „***“, № **, издадени по гр.д. №
3641/2007 г. по описа на СГС, 1-1 състав;
- Обезпечителна заповед от 04.02.2009 г. за допусната възбрана върху
1/2 ид.ч.от Гараж № 5, находящ се в гр.***, ул. „***“ № **, издадени по гр.д.
№ 3641/2007 г. по описа на СГС, 1-1 състав;
Ищцата А. М. Б., ЕГН ********** е предявила против Министерство на
правосъдието на Република България и Агенция по вписванията иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет солидарното осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 248 524 лева, представляваща общо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, за периода от 24.10.2007 г. до
09.11.2018 г.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че срещу
нея проведено изпълнително производство по изп.д. № 20158490400711 по
описа на ЧСИ А. П., район на действие на СГС, по което е била извършена
публична продан и с две постановления от 18.10.2017 г. на взискателката И. Г.
Ж. са били възложени 1/2 ид.ч. от гараж № 7, находящ се в гр.***, ул. „***“,
№ ** и 1/2 ид.ч. от гараж № 5, находящ се в гр.***, ул.*** № **.
4
Постановленията са вписани в Агенция по вписванията на 09.08.2018 г.
Вписването на постановленията се предхожда вписването две възбрани
въз основа на две обезпечителни заповеди, издадено по гр.д. № 3641/2007 г.
от Софийски градски съд.
Обезпечителните мерки „възбрана“ са допуснати, като обезпечение на
предявените от И. Ж. против нея осъдителен иск за сумата от 130 100 евро по
запис на заповед.
Първата възбрана е вписана в Агенция по вписванията на 26.10.2007 г.,
а втората на 05.02.2009 г.
Ищцата твърди, че постановленията за възлагане и обезпечителните
мерки са вписани с приложени нередовни документи и противно на
изискванията, установени в Правилника за вписванията.
Постановленията за възлагане са издадени от ЧСИ, който е провел
изпълнително производство в полза на нелегитимен и привиден кредитор,
ползващ се от нередовен запис на заповед.
Вследствие на тези вписвания, извършени от съдии по вписвания и
служители на Агенцията по вписвания е претърпяла имуществени и
неимуществени вреди в посочените стойности, поради което с предявените
искове е поискала солидарното осъждане на ответниците да заплатят
обезщетения за тези вреди, ведно със законната лихва и обезщетения за
забава върху главниците, в размер на законната лихва за посочения от нея
период.
Ответникът Министерство на правосъдието подал отговор на исковата
молба /т. 1, л. 313/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да
се отхвърлят с доводи, че приложените писмени доказателства не установяват
фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Постановленията
за възлагане са били влезли в сила, а обезпечителните заповеди са били
надлежно издадени въз основа на съдебни актове.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът – Агенцията по вписвания подала отговор на исковата
молба /т. І, л. 73/ с който оспорила основателността на предявените искове и
поискала да се отхвърлят с доводи, че служителите на Агенцията извършват
само технически действия по вписването въз основа на нареденото им от
съдиите по вписвания.
Поискала присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът по молба на ответника – Министерство на правосъдието като
подпомагащи страни с определение от 28.04.2021 г. /т. ІІ, л. 98/, на основание
чл. 219 от ГПК е конституирал съдиите по вписвания З. Д. В., В. Г. С., И. П.
5
И. и К. С. В..
Подпомагащата страна В. Г. С. подала писмено становище /т. ІІ, л. 108/,
с което оспорила основателността на предявените искове и поискала да се
отхвърлят.
Подпомагащата страна З. Д. В. подала писмено становище /т. ІІ, л. 173/,
с което оспорила основателността на предявените искове и поискала да се
отхвърлят.
Подпомагащата страна И. П. И. подала писмено становище /т. ІІ, л. 195/,
с което оспорила основателността на предявените искове и поискала да се
отхвърлят.
Подпомагащата страна К. С. В. подала писмено становище /т. ІІ, л. 242/,
с което оспорила основателността на предявените искове и поискала да се
отхвърлят.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
Приложените по делото писмени доказателства установяват предявени
от И. Ж. против А. Б. М. осъдителни искове, по които е било образувано гр.д.
№ 3641/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
С определение от 17.10.2007 г., постановено по посоченото дело е
допуснато обезпечение и издадена обезпечителна заповед /т. ІІ, л.428/ за
допусната обезпечителна мярка „възбрана“ на апартамент и на гараж № 7,
надлежно индивидуализирани.
6
Софийски градски съд по гр.д. № 3641/2007 г., въз основа на
определение, постановено по посоченото дело и на определение № 879 от
04.11.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1986/2008 г. от Апелативен съд София
е издал на 04.02.2009 г. обезпечителна заповед за допусната обезпечителна
мярка „възбрана“ върху ½ д.ч. от подземен гараж № 5, находящ се в гр. ***,
ул. „***“ № ** /адм.д. № 8999/2018 г. по описа на АССГ, л. 16/.
Въз основа на обезпечителните заповеди възбраните са вписани.
С решение № 891 от 05.03.2009 г., постановено по гр.д. № 3641/2007 г.
от СГС ответницата М. е била осъдена да заплати паричните суми, предмет на
предявените искове.
С решение от 10.10.2009 г., постановено по в.гр.д.№ 1804/2009 г. от
Апелативен съд София е обезсилено решението на СГС, постановено по гр.д.
№ 3641/2007 г. и делото върнато за нова разглеждане.
Образувано е гр.д. № 12957/2009 г. по описа на СГС, по което е
постановено ново осъдително решение № 746 от 24.02.2010 г.
Решение № 746 е било обжалвано и оставено в сила с решение № 525 от
19.03.2013 г.,постановено по гр.д. № 4012/2011 г. от Апелативен съд София.
С определение № 484 от 25.07.2014 г. по т.д. № 3186/2013 г. от ВКС не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за
главницата по записа на заповед, а с решение № 24 от 12.05.2016 г. е оставено
в сила въззивното решение в частта за лихвите за забава.
Въз основа на влязлото в сила решение е бил издаден изпълнителен
лист и образувано изп.д.№ 20158490400711 от ЧСИ А. П., район на действие –
Софийски градски съд.
В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан
и ЧСИ е издал две постановления за възлагане, които са атакувани и
потвърдени:
7
- Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 5,
находящ се в гр.***, ул. „***“, № **, издадено по изп.д.№ 20158490400711 от
ЧСИ А. П., район на действие – Софийски градски съд;
- Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 7,
находящ се в гр. ***, ул. „***“, № **, издадено по изп.д.№ 20158490400711
от ЧСИ А. П., район на действие – Софийски градски съд;
Постановлението за възлагане от 18.10.2017 г. за 1/2 ид.ч. за гараж № 5,
находящ се в гр.***, ул. „***“ № ** е вписано по разпореждане на съдия по
вписванията на 09.08.2018 г., акт № 166, том 119, вх. рег. № 51685.
Заявлението за вписване е подадено от упълномощен от взискателя
процесуален представител с приложен документ за платена държавна такса,
пълномощно, съответния брой преписи от подлежащия на вписване акт и
удостоверение от АГКК, според което за територията на адреса, на който се
намира имота няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.
По заявление на взискателя на 09.08.2018 г., чрез упълномощен адвокат
е поискано вписване и Постановление за възлагане от 18.10.2017 г. за 1/2 ид.ч.
от гараж № 7, находящ се в гр.***, ул. „***“, № **, придружено с документ за
платена държавна такса, пълномощно, съответния брой преписи на акта и
удостоверение от АГКК от месец 01.2017 г. за липса на одобрена кадастрална
карта.
Съдията по вписванията е постановил отказ по чл. 32 Правилника за
вписвания с определение от 09.08.2018 г. след като установил, че към тази
дата за района на имота има одобрена кадастрална карта и регистри, а имотът
не е надлежно индивидуализиран, съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗККИР
и не е приложена схема от кадастъра. Определението не е обжалвано.
На 08.11.2018 г. взисикателят отново е подал заявление за вписване на
постановлението за възлагане, като е приложил необходимите документи и
схема на имота, издадена от АГКК, поради което съдията по вписванията е
разпоредил вписване, извършено същия ден на 08.11.2018 г., акт № 167, том
171, вх. рег. № 73282.
От правна страна:
8
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищцата въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите,
дали съдиите по вписвания и служителите в Агенцията по вписванията при
вписване на процесните постановления за възлагане и на обезпечителните
мерки „възбрана“, т.е. при и по повод на тази им възложената работа са
действали виновно и противоправно и това си поведение са причинили на
ищцата имуществени и неимуществени вреди - предмет на главните искове с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
Съгласно постановеното в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25
април 2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а., ал. 1
от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закон.
В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който
изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.
В случая са вписани:
Две постановления на ЧСИ за възлагане на имот, които са били предмет
9
на съдебен контрол и са влезли в сила, като последният факт е бил отбелязан.
Постановленията за възлагане са акт, който подлежи на вписване и са
съставени от ЧСИ, съобразно изискванията за форма и съдържание.
Вписаните възбрани се основават на две обезпечителни заповеди,
издадени въз основа съдебни определения, т.е. изхождат от съда, а
доказателствата по делото установяват, че тези определения са били предмет
на въззивен контрол и са били потвърдени.
В заключение, въззивният съд не намира осъществено противоправно и
виновно поведение от съдиите по вписвания, които са разпоредили вписване
на подлежащите на вписване актове и от това поведение да са произлезли
имуществени и неимуществени вреди за ищцата.
Предявените искове за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, лихви за забава за периода, предхождащ подаването на
исковата молба и за присъждане на законната лихва върху обезщетенията,
считано от деня на подаване на исковата молба са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
С оглед на изложеното подадената от ищцата въззивна жалба е
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло атакуваното
решение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260 315 от 17.02.2023 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 260 425 от 07.03.2023 г.,
постановени по гр.д. № 2172/2019 г. от Софийски градски съд
Решението е постановено при участието на З. Д. В., В. Г. С., И. П. И. и
К. С. В., конституирани като подпомагащи страни по молба на ответника
Министерството на правосъдието.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11