Определение по дело №72/2021 на Административен съд - Стара Загора

              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 497

                         25.07.2022г., гр. Стара Загора

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия Костова-Грозева а.д. № 72 по описа на съда за 2021 година.

Производството е по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Съдебното производство е било образувано по жалба от Л.С.М.Б. от гр. Ст. Загора с искане за обявяване нищожността на Решение № 1115 по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на Общински съвет-Стара Загора, с което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му,  с което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му за квартал/парк „Бедечка” при граници: юг – ул. „Христина Морфова”, север – алеята към предприятие „Труд”, запад – ул. „Иван Вазов”, изток – ул. „Хан Тервел”, в частта му относно територията, в която попадат имот с идентификатор 68850.513.6833 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХІ-6168 в кв.809 по ПУП-ПРЗ на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на Общински съвет - Стара Загора; имот с идентификатор 68850.513.6834 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХІІ-6168 в кв.809 по ПУП-ПРЗ на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на Общински съвет - Стара Загора; имот с идентификатор 68850.513.6937 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХVІ-6715 в кв.804 по ПУП-ПРЗ на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на Общински съвет - Стара Загора и имот с идентификатор 68850.513.6917 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ VІІІ-6169 в кв.816 по ПУП-ПРЗ на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на Общински съвет - Стара Загора.

С Определение №401/10.06.2022г., Съдът е оставил без разглеждане подадената жалба. Със същото съдът е определил възнаграждение за изготвеното и представено по делото  заключение по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. С.Я., в размер на 530,50 лева, платимо както следва: 250 лева от внесения от жалбоподателката депозит и е задължил Л.С.М.-Б. да внесе сумата от 280,50 лева по набирателна сметка на Административен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от получаване на препис от определението и в същия срок да представи платежния документ по делото, както и осъдил Л.С.М.-Б. *** сумата от 1150 лева разноски за един адвокат.

Определението било съобщено лично на оспорващата на 15.06.2022г., която с молба рег. № 3773/17.06.2022г. поискала изменението и допълването му в частта, в която Съдът определил възнаграждение за изготвеното по делото съдебно заключение и задължил жалбоподателката да довнесе сумата от 280,50лв., както и в частта, в която същата била осъдена да заплати на ответника направените от него разноски за един адвокат.

Подателката на молба твърди, че в нарушение на принципа на равнопоставеността на страните Съдът оставил без обсъждане молба вх. № 3511/10.06.2022г., съдържаща искане от жалбоподателката да й бъдат присъдени направените от нея разноски, която била заявена валидно преди с.з., насрочено за 13.06.2022г. Към нея били приложени надлежни доказателства, че били направени тези разноски, не били обсъдени няколкото възражения за прекомерността на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Община Стара Загора, като Съдът не съобразил, че именно тази страна станала повод за завеждане на делото. Обобщава се, че била приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и ответникът следвало да понесе отговорността за разноските по производството и при прекратяването му. /цитира се практика на ВКС/.

На следващо място се сочи, че на тази страна не се следвали такива разноски, защото не само били прекомерни, но и нямало доказателства за тяхното заплащане. Мотивират се конкретни доводи в тази насока. Коментира се и чл.78, ал.4 от ГПК.

Молителката счита за неправилно и присъдените за ВЛ, тъй като де факто и де юре заключението не било изслушано и не било прието от Съда.

Молбата е изпратена за становище от другата страна в 7 дневен срок от получаването й, като такова не е депозирано по делото.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира процесното искане по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице и направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество, го намира за напълно неоснователно по следните съображения:

Относно искането за изменение на определението, в частта, в която Съдът е определил допълнително възнаграждение за ВЛ за изготвената от арх. Я. съдебно-техническа експертиза и е възложил същите в тежест на жалбоподателката, съдебният състав не намира основания за изменение на тази част от съдебния акт, тъй като там подробно е мотивирал доводите си на кои основания от Наредба №2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на ВЛ арх. Я. има право на възнаграждение за изготвената от нея експертиза.

Относно възражението на молителката за изменение на Определение №401/10.06.2022г. и в частта му, в която същата е била осъдена да заплати възнаграждение за един адвокат в полза на Община Стара Загора, то следва да се посочи, че правното основание за присъждане на тези разноски е чл.143, ал.3 от АПК, като в това производство не намира приложение текстът на чл.78 от ГПК, доколкото е налице специален такъв, надлежно цитиран и приложен от съдебния състав. Съдът е обсъдил също надлежно заявеното възражение от инж. Л.Б. за прекомерността на претендираното от ответника като разноски заплатено адвокатско възнаграждение, като е преценил, че същото е частично основателно и при съобразяване на посочените в определението обсотятелства е присъдил такова в редуциран размер. Оплакванията за необсъждането на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, както е и неоснователно искането то да се редуцира до 200-300лв. последното ще се явява в нарушение на относимия  норматив /Наредба №1/2004г./, в която за този тип дело се предвижда минимално възнаграждение от 900 лв., поради което и присъденото такова от 1150 лв. не се явява прекомерно и същото е съобразено с броя с.з. и личното явяване на адв. К. в с.з., в които от него са били извършвани и процесуални действия.

Не се споделя за основателно възражението, че не се удостоверявало надлежно /валидно/ основание за заплащане на възнаграждение за адв. К., като се мотивира, че приложеният по делото договор /л.204, гръб/ бил недподписан. Съдът констатира от доказателството, че съгласно Договор за правна защита и съдействие №8/16.11.2021г. Община Стара Загора /която е правосубектната страна да сключи този гражданско правен договор/ и адв. А.К. са договорили оказване на правна защита и съдействие по а.д. № 72/2021г. на Адм. съд Стара Загора, за което било и договорено адвокатско възнаграждение от 1700лв., платимо по банков път /по сметка/. Приложеното копие на този договор не удостоверява в себе си положен подпис за „клиент“, но по делото се доказва от доказателството на л. 205, че на 22.11.2021г. в полза на адв. К. е бил извършен превод на сумата от 1700лв., наредена от Община Стара Загора, с посочено основание - заплащане за адвокатска услуга по адм. дело №72/2021г. Последното доказателство в пълна степен е годно да удостовери както факта на договорено възнаграждение за един адвокат между Община Стара Загора и адв. К. за оказване на защита по това дело, така е уговорения негов размер, който е претендирания, видно от списъка на л.204.

Ето защо наведените доводи в молбата на инж. Б. за изменение/допълване на Определение №401/10.06.2022г. в частта на разноските, Съдът намира за изцяло неоснователни и поради това следва да отхвърли молбата като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ изцяло молба рег. № 3773/17.06.2022г., подадена от Л.С.М.Б. от гр. Ст. Загора, съдържаща искане за изменение/допълване на Определение №401/10.06.2022г. в частта на разноските.

Настоящото подлежи на обжалване пред ВАС в 7–дневен срок от съобщаването му на страните.

                          

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: