Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от М.Я.К. ***, срещу Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Хасково, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на нов обект – сграда с идентификатор 72761.10.88.1.

Иска се отмяна на акта като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че направените от жалбоподателя възражения не са взети предвид и не са обсъдени в мотивите на заповедта, което според твърдението в жалбата е самостоятелно нарушение на процесуалноправните норми. Навеждат се доводи за нарушено право на защита в хода на проведеното административно производство поради непредставяне в пълнота на относимите към казуса материали от страна на административния орган. Твърди се още, че започната процедура не попада в обхвата на чл. 53б от ЗКИР, тъй като в случая не е налице явна фактическа грешка, защото всички данни към кадастъра са подадени коректно. В тази връзка се сочи, че с инициираното производство заявителят всъщност се стреми да узакони един незаконен строеж - сграда, което според твърденията в жалбата представлява заобикаляне на закона, същото е недопустимо и противоречи на целта на закона; липсват каквито и да било данни за издадено разрешение за строеж на сградата, за въвеждането в експлоатация и т.н., което именно е причината до настоящия момент сградата да не е нанесена в кадастралните карти и регистри. Това обстоятелство се обосновава с позоваване на приложената скица-проект, от която се вижда, че върху имотите – собственост на жалбаподателя до настоящия момент не съществува никаква сграда. На следващо място се твърди немотивираност на оспорения акт поради липса на яснота коя от хипотезите по дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е имал предвид административният орган. Отделно от това липсва посочване на правното основание за издаване на скица-проект. Административният орган е бил ограничен в това отношение от изчерпателно изброените в чл. 52 от ЗКИР случаи, при наличието на които това е възможно – в конкретния казус нито едно от посочените основания не е налице по отношение на сградата, а при анализ на разпоредбата се установява, че законодателят е имал предвид правни действия след влизане в сила на съответния кадастър, какъвто не е нашият случай. Счита се, че представеният проект не отговаря на изискванията по чл. 81а, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. и категорично липсва посочване на фактическото ползване на засегнатите имоти. Освен това не са отразени и сервитутите, което е задължително, за да се осигури достъп до незасегнатите части от имотите. Твърди се и наличие на съществено процесуално нарушение поради необсъждане в мотивите на заповедта на Становище изх. № РД-12-03-12-2-12.04.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково, с което оспорващият не бил запознат. Сочи се и нарушение, обосновано с липсата на посочване на материалноправното основание за издаването на акта. За нарушение се счита и посочването в диспозитива, че се одобрява нанасяне на нови обекти в КККР, а в мотивите е описан един обект, както и в самия диспозитив. Нарушение според жалбоподателя е и посочването в диспозитива, че сградата е собственост на Държавата чрез МЗГ „Държавно лесничейство“, гр. Тополовград, каквато структура към момента на произнасяне на акта не съществува, а освен това заявител е друго юридическо лице, което чрез представителите си претендира изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри. Налице е нарушение на процесуалните правила според твърденията в жалбата поради неуведомяване за издадената заповед на съпругата на оспорващия. Навежда се довод, че представеният от заявителя АДС, който не е вписан в Службата по вписванията, не може да го легитимира като собственик на сградата, тъй като липсват първични документи, от които да е видно, че към момента на издаването му вещното право е налично; титулът за собственост не би могъл да се противопостави на оспорващия като собственик на имотите, в които попада процесната сграда, нито на останалите засегнати лица. Твърди се, че сградата е построена върху земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и в този смисъл представлява незаконен строеж. Сочи се, че титулът за собственост, въз основа на който жалбоподателят се легитимира като собственик на имоти с идентификатори 72761.10.88 и 72761.10.91 в землището на град Тополовград, област Хасково, е издаден при вече действащи Кадастрална карта и кадастрални регистри за землището, одобрени със Заповед РД-18-670/09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В приложените към изповяданата сделка скици за имотите е посочен начин на трайно ползване „друг вид непроизводителна горска площ“, а трайното предназначение на територията е горска; в скиците липсва посочена сграда, тъй като няма основание за това. Отделно от приложените към възражението удостоверения, издадени от Областен управител на област Хасково се установява, че тези два имота не са актувани като държавни. Счита се за нищожен съставеният АДС № 2425/15.09.2000 г. поради неспазена форма, липса на годен обект и липса на съществени реквизити, като оспорващият се позовавам на тази нищожност и иска съдът да се произнесете изрично в тази връзка. С позоваване на разпоредбите на чл. 63-67 и чл. 92 от Закона за собствеността се твърди, че оспорващият като собственик на земята е и собственик на сградата и като такъв може да поиска на собствено основание изменението в картата и регистрите. В тази връзка се твърди наличие на спор за материално право, който административния орган няма компетентност да реши, тъй като това става само по съдебен ред според изричната регламентация на чл. 54,ал. 2 от ЗКИР, съответно - няма как да приключи започнатото административно производство преди да се реши спорът за материалното право поради неговият преюдициален характер. По подробно изложените аргументи се иска отмяната на оспорената заповед и прекратяване на производството поради липса на основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на имоти с идентификатори 72761.10.88 и 72761.10.91, алтернативно – връщане на преписката на административния орган със задължителни указания, алтернативно - спиране на съдебното производство до решаване на спора за материалното право.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправените искания. В представени по делото в срок писмени бележки излага подробни съображения по съществото на спора. Не се претендират разноски по делото, но се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно адвокатския хонорар на процесуалния представител на ДЛС „Тополовград“.

Ответната страна - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Хасково, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представено по делото становище се застъпва тезата за неоснователност на жалбата и се иска отхвърлянето по подробно изложени аргументи. Не се претендират разноски.

Заинтересованото лице „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ТП „Държавно ловно стопанство“ - Тополовград, редовно призовано, се представлява в процеса от адвокат М.П. ***, редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето  по съображенията, подробно изложени в представения по делото отговор на жалбата, който поддържа. Счита, че заповедта е законосъобразна, доколкото категорично по делото е установено, че е налице явна фактическа грешка, изразяваща се в липсата на сградата в кадастралната карта - грешката е отстранена чрез изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53б от ЗКИР. Претендира направените по делото разноски съобразно представен списък.

Заинтересованото лице „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр. Сливен, редовно призовано, се представлява от редовно упълномощен представител - Началник отдел „Правни дейности, административно обслужване и човешки ресурси“ Г.П., правоспособен юрист, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в случая е налице условието за установяване на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР - несъответствие в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на закона, изразяващо се в липса на отразен обект в кадастъра. Сочи, че същото е констатирано по повод предприетите действия от страна на Държавно ловно стопанство „Тополовград“ като заинтересовано лице и се доказва безспорно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице в посочените представения списък размери.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт. Назначена и изготвена е съдебно-техническа експертиза, даваща отговор на поставени от страните въпроси, относими към повдигнатия правен спор. Представеното заключение, ведно с направените при изслушването му уточнения и допълнения, е приобщено към доказателствения материал по делото. Същото е неоспорено от страните.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното:

Административното производство е образувано въз основа на подадени от „Югоизточно държавно предприятие“, ДП ТП „Държавно ловно стопанство“ - Тополовград (ЮДП ДП ТП ДЛС) Заявление вх. № 01-376721/01.07.2022 г. и Заявление вх. № 01-389483/07.07.2022 г. по описа на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) – Хасково, придружени от съответни документи, в т.ч. актове за държавна собственост (АДС) № 1571 от 14.11.1991 г и № 2425 от 15.09.2000 г., Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.1995 г., както и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по ЗКИР съгласно изискванията на закона и наредбите към него. Със заявленията е поискано на основание чл. 53б, вр. чл. 51, ал. 1, т. З от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) отстраняването на явна фактическа грешка (ЯФГ) в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за неурбанизираната територия в землището на град Тополовград, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-670/09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), за сграда - „Ловен дом - Сакар“, с функционално предназначение: „курортна туристическа сграда“, с проектен идентификатор 72761.10.88.1, попадаща в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 72761.10.88 и засягаща част от ПИ с идентификатор 72761.10.91 по КККР. Поисканото изменение на КККР се изразява в нанасяне на сградата с посочения проектен идентификатор 72761.10.88.1 с граници, определени чрез преки геодезически измервания.

С Уведомление изх. № 24-20111/08.07.2022 г. на Началника на СГКК - Хасково на основание чл. 26, ал. 1 от АПК заинтересованото лице М.Я.К. в качеството му на собственик на поземлените имоти с идентификатори 72761.10.88 и 72761.10.91 съгласно Нотариален акт № 120 от 30.10.2018 г., вх. peг. № 730, т. 3, дело 391 на CB-Тополовград, е уведомен за инициираната промяна, като е дадена възможност за становище и ангажиране на доказателства по преписката. В отговор от М.Я.К. е постъпило Възражение вх. peг. № 02-811/18.07.2022 г. по описа на СГКК - Хасково, в което са изложени доводи по отношение на исканото изменение и представени съответни писмени доказателства. Направено е искане за предоставяне на документите по образуваното административно производство, приложени към изпратеното до К. Уведомление изх. № 20-39895/22.07.2022 г., с което е предоставен и нов седемдневен срок за допълнително становище по изменението. С първоначалното възражение М.К. е направил предложение за постигане на споразумение с ЮДП ДП ТП ДЛС-Тополовград, като изрично е поискал то да бъде доведено до знанието на заявителя. В тази връзка на 25.07.2022 г. е изпратено по електронна поща писмо до Директора на ТП ДЛС - Тополовград за запознаване с подаденото от К. възражение и отправеното предложение за споразумение. В отговор заявителят отново е приложил титулите за собственост (двата АДС и договора за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.1995 г.), ведно с Удостоверение за данъчна оценка от 05.07.2017 г., издадено от община Тополовград, сектор МДТ. Последващи документи, сочещи на постигнато споразумение или искане за спиране на административното производство по реда на чл. 53б от ЗКИР пред административния орган до произнасянето на процесната заповед не са представени.

Изменението е процедирано въз основа на внесен проект с вх. № 01-376721/01.07.2022 г и изготвеното от СГКК - Хасково Удостоверение за приемане на проект за изменение № 25-206982- 07.07.2022 г., ведно с приложена към него графична част.

На 30.03.2023 г. е проведено заседание на Междуведомствена комисия по чл. 47 от ЗКИР, назначена на основание чл. 81б, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 със Заповед № РД-14-28 от 31.01.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със задача да констатира наличие или липса на ЯФГ в обхвата на обекта на разглеждане и да вземе решение за наличието или липсата на основание за обезщетяване на засегнатите имоти и части от тях, както и да разгледа направеното възражение срещу изменението. За работата на комисията е съставен Протокол № 21-963/30.03.2023 г., от съдържанието на който се установява, че след анализ на събраните документи и материали комисията констатира, че е налице условието за установяване на ЯФГ в КККР - липса на отразен обект на кадастъра. Разгледано е и подаденото Възражение вх. № 02-811-18.07.2022 г. от заинтересованото лице М.Я.К. - собственик на ПИ 72761.10.88 и ПИ 72761.10.91, в които попада сградата, с изложените в него доводи за незаконосъобразност на извършваното изменение на КК и КР. Комисията констатира, че сградата „Ловен дом - Сакар“ фактически е съществувала и към момента на възстановяване на горите и земите в горския фонд, при действащата КВС преди преобразуването и одобряването й в кадастрална карта. В този смисъл тя е съществувала и към датата на придобиване на горепосочените поземлени имоти от сегашния им собственик М.Я.К., в които попада сградата. По тези съображения комисията отхвърлила като неоснователни направените възражения. Към момента на заседанието в комисията не е постъпвала информация за провеждане на процедура по обезщетяване на засегнатите имоти по реда на ЗСПЗЗ и чл. 6 на ЗВСГЗГФ, и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ от компетентните органи. Въз основа на горните установявания комисията приела, че отстраняването на явната фактическа грешка, изразяваща се в липса на отразена в действащата кадастрална карта и в предходната КВС сграда „Ловен дом - Сакар“ - собственост на ЮДП ТП „Държавно ловно стопанство“ - Тополовград, съществуваща на място, следва да бъде одобрено със заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, с оглед процедиране на приетия проект за изменение на КККР с Удостоверение № 25-206982-07,07.2022 г., по Заявление вх. № 01-389483/07.07.2022г. на СГКК – Хасково; приела, че има наличие на основание за обезщетение по реда на ЗВСГЗГФ, респ. ЗСПЗЗ относно засегнатите поземлени имоти. Взето е и решение, приетият проект да бъде изпратен съгласно чл. 81б, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съгласуване и становище от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково по отношение на наличието или липсата на основание за обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 6 на ЗВСГЗГФ и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ относно засегнатите поземлени имоти. В изпълнение на последното е изпратено писмо до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково с изх. № 20-16295-31.03.2023 г. по описа на СГКК-Хасково, (вх. № РД-12-03/03.04.2023 г. по описа на ОДЗ), с приложен проект за изменение в цифров вид, ведно с всички относими към него документи и материали за съгласуване и становище. Изразено е Становище изх. № РД-12-03-12-2/12.04.2023 г. на Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково, заведено във входящия регистър на СГКК - Хасково под вх. peг. № 07-10810/12.04.2023 г., че засегнатите от проекта имоти – частна собственост подлежат на обезщетение с равностойни земи от ДПФ/ДГФ или ОПФ и/или с ПКБ.

Със Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. на Началника на СГКК, гр. Хасково, на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната територия в землището на град Тополовград, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18- 670/09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Удостоверение за приемане на проект за изменение № 25-206982-07.07.2022 г., състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР – двуетажна сграда с идентификатор 72761.10.88.1, с площ 284 кв. м, с предназначение „курортна, туристическа сграда“, собственост на Държавата чрез МЗГ-„Държавно лесничейство“, гр. Тополовград съобразно Акт за частна държавна собственост № 2425 от 15.09.2000 г., издаден от МРРБ, ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ, гр. ХАСКОВО. От фактическа страна в акта е посочено, че към подадените от заявителя ЮДП ДП ТП ДЛС- Тополовград, чрез пълномощника инж. Х. Р. - правоспособно лице по кадастър, вписано в регистъра по чл. 12, т. 8 ЗКИР, Заявление вх. № 01-389483/07.07.2022 г. и Заявление вх. № 01-376721-01.07.2022 г. са представени АДС № 1571 от 14.11.1991 г. и АДС № 2425 от 15.09.2000 г., както и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.1995 г., въз основа на които заявителят ЮДП ДП ТП ДЛС - Тополовград се легитимира като собственик на двуетажна сграда „Ловен дом - Сакар“ - Профилакториум Сакар, в отдел 213-3 построена през 1978 г., вид територия по предназначение: горска, в местност „Карда чешма“ в землището на гр. Тополовград. Сградата попада в ПИ с идентификатор 72761.10.88 и засяга част от ПИ с идентификатор 72761.10.91 по действащата КККР на неурбанизираната територия в землището на град Тополовград, стопанисвана от ЮДП ДП ТП ДЛС-Тополовград. Поискано е със заявленията да се измени КККР за неурбанизираната територия в землището на гр. Тополовград в съответствие със съществуващите и заснети на терен чрез преки геодезически измервания материализирани граници на сградата съгласно приложената скица - проект. Прието е от административния орган въз основа на представените документи и приобщените в хода на процедурата доказателства, че исканото изменение е в съответствие с установеното от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР наличие на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяваща се в липса на отразен обект на кадастъра - несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизираната територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, със съдържанието на действащата кадастрална карта (КК), одобрена със Заповед № РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК по специалния ред на § 32 и § 33 от ПЗР на ЗКИР въз основа на преобразуването на предходно действащата КВС в КККР. Възприето е, че в случая се касае за сграда, която не е била заснета и отразена в предходно действащата КВС на землището на гр. Тополовград, което несъответствие е констатирано по повод предприетите от ЮДП ТП „Държавно ловно стопанство“ - Тополовград действия след възлагане извършването на геодезически измервания на съществуващата на място сграда от правоспособно лице по кадастъра и изготвяне на проект за изменение на КККР и процедиране по отразяването . Заключено е, че заявителят има правен интерес и в този смисъл се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Въз основа на подробно описаната в акта фактическа обстановка административният орган приел, че в конкретния случай са относими разпоредбите на чл. 53б от ЗКИР и инициираното пред него производство е за отстраняване на явна фактическа грешка. Касае се за нанасяне на сграда, която към момента на одобряване на КККР на неурбанизираната територия в землището на гр. Тополовград, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-670/09.03.2018 г. на ИД на АГКК, както и към настоящия момент, липсва в действащата кадастрална карта съобразно действителното състояние на място. Изведен е извод, че съществуващата на място сграда - „Ловен дом - Сакар“ следва да се отрази в кадастралната карта като сграда с идентификатор 72761.10.88.1 в съответствие с границите, посочени в приетия с Удостоверение за приемане на проект за изменение № 25-206982/07.07.2022 г., изработен от правоспособно лице по кадастър съгласно изискванията на чл. 81а, ал. 2, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Наличието на ЯФГ в КККР, която следва да бъде отстранена по описания ред на ЗКИР, е обоснована с извършените геодезически измервания на място и всички приложени към преписката документи и приобщени доказателства. Въз основа на това е прието за безспорно установено, че искането за нанасяне на изменение на КККР за сграда с проектен идентификатор 72761.10.88.1 е основателно и същото следва да бъде извършено с оглед отстраняване на явната фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. в определящите граници на сградата - обект на кадастъра спрямо действителното състояние. Неразделна част от заповедта е Скица-проект № 15-439568/24.04.2023 г.

Заповедта е изпратена на Общинска служба „Земеделие“ чрез ОДЗ-Хасково за провеждане на процедура по обезщетяване на засегнатите лица по реда на ЗСПЗЗ. На основание чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР заповедта е съобщена на заявителя „Югоизточно държавно предприятие“, ДП ТП „Държавно ловно стопанство“ - Тополовград и на заинтересованото лице М.Я.К., като е указана съобразно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 53б, ал. 9 от ЗКИР възможността за оспорването по съдебен ред пред Административен съд-Хасково чрез СГКК - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването по реда на АПК.

Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 27.04.2023 г. Жалба рег. № 06-1526 от 15.05.2023 г. по описа на АГКК, Служба Хасково против Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. на Началника на СГКК, гр. Хасково е депозирана от М.К. чрез административния орган до съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на акта, от надлежна страна - лице, неблагоприятно засегнат от него, и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден на правно основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, съгласно която норма измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота. От събраните по делото доказателства се установява, че с обжалвания административен акт е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната територия в землището на град Тополовград, област Хасково, (одобрена със Заповед № РД-18- 670/09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК), съгласно Удостоверение за приемане на проект за изменение № 25-206982-07.07.2022 г., състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР – двуетажна сграда с идентификатор 72761.10.88.1, с площ 284 кв. м, с предназначение „курортна, туристическа сграда“, собственост на Държавата чрез МЗГ-„Държавно лесничейство“, гр. Тополовград, съобразно Акт за частна държавна собственост № 2425 от 15.09.2000 г., издаден от МРРБ, ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ, гр. ХАСКОВО. Административният акт в случая е произнесен от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Хасково. Предвид изложеното следва да се приеме, че спорната заповед е издадена от компетентен орган в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Обжалваната Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. на Началника на СГКК-Хасково е издадена и при спазване на разписаната в закона процедура. Проектът за изменение на КККР е изработен и представен в предвидения от закона вид и форма от правоспособно лице по кадастъра в съответствие с изискуемото от закона съдържание. Последният е разгледан на заседание на комисията по чл. 47 от ЗКИР съобразно разписаните в Глава осма „Отстраняване на явна фактическа грешка“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. правила, като е изпълнена процедурата по чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР - Директорът на ОД „Земеделие“–Хасково е съгласувал проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка, който е изразил изрично становище по чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР във връзка с обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно на чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изпратено уведомление до заинтересованото лице – собственикът на засегнатите от промяната имоти, като по този начин е осигурена възможността то да се защити в хода на административното производство, което е сторено посредством поддаване на възражение. Административният акт е издаден и в съответствие с чл. 35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. При това положение съдът намира, че при издаването на оспорения акт са спазени административнопроизводствените правила и не е налице основание за отмяна на процесната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая оспорената заповед е издадена при спазване на изискуемата от закона писмена форма, при наличието на всички реквизити, предвидени в посочената разпоредба от АПК, с изискуемото се от закона съдържание. Актът съдържа посочване както на фактическите, така и на правните основания за неговото издаване. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, както и уточнението, че същата се издава за отстраняване на явна фактическа грешка; посочена е също така и нормата на чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В съдебната теория и практика е прието, че е допустимо мотивите към административния акт да се съдържат в подготвителни по издаването на акта документи, съставени с оглед предстоящото му издаване и в тази хипотеза изложените в тях мотиви се считат за такива и по издаването на административния акт. В настоящия случай такива мотиви се съдържат в приложения към преписката проект за изменение на КККР, скицата-проект и удостоверение на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесната сграда, както и в съставения в хода на проведеното административно производство Протокол № 21-963/30.03.2023 г.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съдебният контрол за правилното приложение на материалния закон обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите са съответстващи на посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. дали се следват разпоредените правни последици.

В заповедта са изложени подробни съображения защо административният орган е приел, че със заявлението се цели отстраняването на явна фактическа грешка, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Прието е, че в конкретния казус е налице „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, където е дадена легална дефиниция на понятието - това е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Съдът намира, че в случая е налице втората хипотеза, дадена в тази легална дефиниция, както правилно е приел и административният орган, а именно - несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизираната територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, изразяващо се в липса на отразен обект на кадастъра. Това несъответствие е констатирано по повод предприети от ЮДП ТП „Държавно ловно стопанство“ - Тополовград действия в качеството му на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Съобразно приложените документи за собственост сградата е масивна двуетажна с функционално предназначение „курортна, туристическа страда“ по Класификатора на кадастралните единици по Наредба № РД-02-20-5/2016 г. От представения Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.1995 г. се установява, че заснетата страда притежава разрешение за строеж съгласно Заповед № 4568/19.11.1974 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда. Сградата е предмет на АДС № 1571 от 14.11.1991 г. и АДС № 2425 от 15.09.2000 г., като във втория акт е посочена и годината на построяването - 1978 г. Изменението на КККР е процедирано по предвидения в чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. ред, където изрично е разписана възможността за нанасянето на основни обекти на кадастъра, какъвто обект е и процесната сграда на „Ловен дом - Сакар“ - тя е съществувала фактически към момента на възстановяване на горите и земите в горския фонд при действащата КВС преди преобразуването и одобряването в кадастрална карта. В този смисъл сградата е съществувала още към датата на възстановяване на правото на собственост с Решение № Т от 12.05.1999 г. на ПК - Тополовград, както и към 2018 г., когато горепосочените поземлени имоти, в които попада сградата, са придобити от сегашния им собственик - оспорващият М.Я.К.. Тази сграда не е била отразена в КВС, но причините за това несъответствие между отразените данни в КВС и КККР са ирелевантни в случая. Издаването на административния акт е извършено, за да се отстрани явна фактическа грешка, допусната от изпълнителя при създаване на КККР за землището на гр. Тополовград. Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, (която съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно изготвена, обоснована и съответстваща на писмените доказателства по делото, неоспорена от страните), както и от приложената към заявлението скица-проект, (изработен и представен в предвидения от закона вид и форма от правоспособно лице по кадастъра, отговарящ на изискванията по чл. 74 и чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри). Според експертното заключение сградата с проектен идентификатор 72761.10.88.1, попадаща в имоти с идентификатори 72761.10.88 и 72761.10.91, (собственост на жалбоподателя), е видима на ортофотокартите на КАИС портала на АГКК и на сателитните снимки в Google Earth, което сочи, че същата действително съществува. При преглед на предоставените данни от КВС вещото лице установило, че сградата не е била генерирана като контур, което е вероятната причина същата да не е отразена в КККР при прехвърлянето на данните от КВС към КККР. При преглед на архивните сателитни снимки в Google Earth експертът е установил, че сградата е съществувала и към 17.04.2001 г.; тя е заснета и на наличните в КАИС портала на АГКК ортофотокарти от 2010-2011 г. и от 2016-2019 г. Сградата е с площ 284 кв. м, от които 247 кв. м попадат в имот 72761.10.88, а 37 кв. м попадат в имот 72761.10.91. Въз основа на тези констатации вещото лице дава заключение, че сградата е траен топографски обект, с изкуствен произход, в неурбанизираната територия, който не е бил отразен в одобрените КККР, както и че в случая е налице явна фактическа грешка, състоящата се в липсата на отразяване, в одобрената КККР на съществуваща сграда в неурбанизирана територия, което е и посоченото основание за искане поправката на явна фактическа грешка в КККР. Представеното писмено заключение се поддържа и при изслушването му в проведеното по делото съдебно заседание, като вещото лице е категорично, че при изработването на кадастралната карта и одобряването въпросният обект (сграда) не е нанесен като съществуващ и впоследствие с процесното изменение е осъществено нанасянето му, като е използвана процедурата за отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като при изработването на кадастралната карта е имало пропуск в нанасянето на сградата.

При тези данни категорично се установява по делото, че процесната сграда е съществувала на място както към момента на възстановяване на горите и земите от горския фонд при действащата карта на възстановената собственост преди преобразуването и одобряването на кадастралната карта, така и понастоящем – сграда с идентификатор 72761.10.88.1 съществува на място в поземлените имоти с идентификатори 72761.10.88 и 72761.10.91, придобити от жалбоподателя през 2018 г. чрез покупко-продажба от наследниците на М. Д. М..Ето защо правилно е било прието от ответника, че се касае за отстраняването на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър, но не и за изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР, нито за отстраняването на непълноти и грешки. Безспорно е установено, че сградата е траен топографски обект, с изкуствен произход, в неурбанизираната територия, който не е бил отразен в одобрените КККР. При това положение правилно ответникът е приел, че заявлението следва да се квалифицира като такова по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, тъй като не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 от с.з. Съгласно чл. 53б, ал. 2 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице, а съгласно ал. 3 на същия текст обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка. В случая няма спор, че такъв проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър е бил възложен и изработен от правоспособно лице, както и че обхватът на проекта е включвал всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка.

На наследниците на М.Д.М. през 1999 г. с Решение на поземлена комисия-Тополовград е възстановено право на собственост върху поземлени имоти във възстановими стари реални граници, без да е отчетено наличното застрояване и без да е извършена преценка за наличието на пречки по аргумент за приложение на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка разпоредбата на чл.53б, ал.6 от ЗКИР предвижда провеждане на отделна процедура за определяне на друг вид обезщетение, след издаване на заповедта за изменение на кадастралната карта, която в случая е изпълнена и компетентната служба следва да се счита сезирана - Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Хасково, придружена със скица-проект №15-439568-24.04.2023г. е изпратена на Директора на ОД"Земеделие"-Хасково за предоставяне на Общинската служба по земеделие-Тополовград за провеждане на процедура по обезщетяване на правоимащите лица по реда на ЗСПЗЗ(л.24-25 от делото).

В контекста на гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед се явява законосъобразна, като постановена от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването и съобразена с целта на закона. Оспорването е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

Направени са искания за присъждане на разноски по делото от страна на заинтересованите лица и на жалбоподателя. Ответната страна не претендира разноски.

В производството по делото „Югоизточно държавно предприятие“ ДП-ТП "Държавно ловно стопанство–Тополовград", с ЕИК 2016176540285, гр.Тополовград, ул."Ал.Стамболийски" №17, е конституирано за участие като заинтересовано лице, в качеството си на заявител на исканото изменение на КККР, който е лице с предоставени права за стопанисване и управление на сграда Ловен дом"Сакар", собственост на МЗГ, и като посочено в списъка на заинтересованите лица от административния орган, въз основа на документ за собственост АЧДС №2425/15.09.2000г. на Областен управител Хасково

Впоследствие по делото съдът е конституирал като заинтересовано лице и неучаствалото в административното производство пред СГКК-Хасково „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК **********, ***, поради представен от жалбоподателя съставен след издаване на Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. нов Акт за частна държавна собственост с №8569 от 14.07.2023г. от Областния управител на Област Хасково, вписан в Служба по вписванията-Тополовград на 27.07.2023г., в който като лице с предоставени права за управление на сградата Ловен дом "Сакар" е вписано „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК **********, гр.Сливен, и предходно съставения за сградата АДС №2425/15.09.2000г. на Областен управител Хасково.

Искането на заинтересованото лице „Югоизточно държавно предприятие“ ДП - ТП „Държавно ловно стопанство“–Тополовград за присъждане на разноски за процесуално представителство за адвокат съдът намира за основателно до предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минимум от 1 250 лева за една съдебна инстанция, а не в пълния претендиран размер от 3 600 лева, който е платен, предвид направеното възражение на оспорващия за прекомерност на платения адвокатския хонорар и обстоятелството, че сключеният договор за правна защита и съдействие е с "Еднолично адвокатско дружество-Ш.", представлявано от адвокат П.П. Ш. от *, като по силата на раздел ІІІ, т.5 от договора упълномощаването не е само за първоинстанционното производство, а до приключването на делото пред всички инстанции, в производства по отмяна и възобновяване, за извършване и на други действия - за получаване на пари и други ценности, за изготвяне и подаване на молби и жалби срещу актове на съдилищата в производството, включително и с права да преупълномощава други адвокати и лица без юридическа правоспособност с всички или с част от правата.В тази връзка за осъщественото процесуално представителство на страната пред първата съдебна инстанция от адв.М.Д.П. ***, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер за една съдебна инстанция.

Искането за присъждане на разноски на заинтересованото лице „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, гр. Сливен, съдът намира за основателно – такива са дължими за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в претендирания размер от 200 лева, който е съответен на предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и за платен депозит за вещо лице в размер на 780 лева, възлизащи общо на 980 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Я.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 18-4691-24.04.2023 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Хасково, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на нов обект – сграда с идентификатор 72761.10.88.1.

ОСЪЖДА М.Я.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП-ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО“-ТОПОЛОВГРАД, с ЕИК 2016176540285, гр.Тополовград, ул."Ал.Стамболийски" №17, разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

ОСЪЖДА М.Я.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, с ЕИК *********, гр.Сливен, ул."Орешак" №15А, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за вещо лице общо в размер на 980 (деветстотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.

60