М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 1245/2020 г.
на СГС, НК, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинениe против И.Г.М. за
извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК – за това, че на 11.11.2018 г.,
около 9,45 ч., в гр. София, на бул. „Никола Вапцаров“, на входа на тенис
кортове „Малееви“, като длъжностно лице – полицейски орган, старши полицай в 04
група на 04 сектор „Охрана на обществения ред и оперативни обекти“, отдел
„Охранителна полиция“ – СДВР, съгласно Заповед рег. № 513з-1259/23.02.2017 г., не
е изпълнил служебните си задължения по чл. 82, ал. 1 от ЗМВР: „За всеки случай
на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол“,
като не е съставил протокол за извършена проверка на МПС с рег. № *******по
реда на чл. 81, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от ЗМВР за констатирано нарушение на
обществения ред (неправилно извършване на обратен завой), чл. 6, ал. 1 от Инструкция
№ 8121з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по реда
на чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР на Министъра на вътрешните работи
- „За всички случаи на извършена проверка на лични вещи, превозни средства,
кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, по
чл. 81 от ЗМВР полицейският орган е длъжен да състави протокол (приложение
№ 1)“ и чл. 9 от Заповед № 513з-5914/19.08.2015 г. на Директора на СДВР: да
изготви докладна записка за констатирано нарушение на ЗДвП, за това че
управляваният от страна на А.Р.М. лек автомобил „Нисан“, модел „Микра“ с рег. №
*******няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането и да я предостави по
установения ред на отдел „Пътна полиция“ - СДВР за предприемане на съответните
мерки по административен ред, с цел да набави за себе си облага – да бъде
„почерпен“ от страна на А.Р.М. и от това могат да настъпят немаловажни вредни
последици, изразяващи се в разколебаване на авторитета и доброто име на МВР
пред обществото и възможността на полицейските органи да изпълняват
задълженията си в съответствие със законите в Република България и подзаконовите
актове, регламентиращи дейността им.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу подсъдимия И.М. обвинение. Счита, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства е установена по категоричен начин
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, както и нарушението от
страна на подсъдимия на задълженията му, произтичащи от вменените от
обвинението като нарушени норми. Излага доводи, че с поведението си,
подсъдимият И.М. е извършил престъпление именно по възприетия в обвинението текст
на чл. 282, ал. 1 от НК, като в това отношение се позовава на задължителните
указания за приложение на закона, дадени в т. 3 от Постановление № 8/1981 г. на
Пленума на ВС и в т. 2 от Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС, доколкото
поведението на свид. А.М. и характерът на преследваната от подсъдимия облага
разграничават инкриминираните действия от тези, представляващи престъплението
пасивен подкуп. Представителят на прокуратурата пледира, при определяне на
наказанието на подсъдимия, да бъдат отчетени като имащи превес смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито се явяват чистото му съдебно минало и
добрите характеристични данни, както и инцидентността на деянието в живота на
подс. М.. Счита, че справедливо се явява наказание лишаване от свобода за срок
от една година, с отложено изтърпяване за срок от три години и лишаване от на
подсъдимия от право да заема държавна служба в МВР.
Защитникът
на подс. И.М. счита, че в хода на съдебното следствие е било установено, че
подсъдимият не е бил надлежно запознат с актовете, от които произтичали
вменените му от обвинението служебни задължения, за чието нарушение е обвинен.
Поддържа и че по делото е установено, че задължение да изготви протокол и
докладна записка за извършената проверка на свид. А.М. е имал не подс. М., а
старшият на патрула, какъвто се е явявал свид. П.П.. Защитникът на подс. И.М.
се позовава и на показанията на свид. М., както и на останалите събрани по
делото доказателства, от които се установява, че не са му били искани пари от
подсъдимия, нито той е давал такива пари на полицейските служители при
извършената му проверка. Пледира за постановяване на оправдателна присъда по
повдигнатото на подсъдимия обвинение или за налагане на наказание към минималния
предвиден в закона размер, като бъдат отчетени чистото съдебно минало на подс. И.М.
и неговите добри характеристични данни.
Подсъдимият
И.М. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. Моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Подсъдимият И.Г.М.
е роден на *** година в гр. Пловдив, българин, български гражданин, разведен,
работещ като старши полицай в 04 група на 04 сектор „Охрана на обществения ред
и оперативни обекти“, отдел „Охранителна полиция“ - СДВР, неосъждан, с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
На 11.11.2018
г., за времето от 06,10 ч. до 18,10 ч., подс. И.М. и свид. П.П. били назначени
като състав от автопатрул АП 547-1 от 4 група на 04 сектор ООРОО към ООП при
СДВР, със служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *******. Старши на патрула бил
свид. П.П..
На 11.11.2018
г., около 9.45 часа, в гр. София, свидетелят А.Р.М. се придвижвал със
собствения си лек автомобил „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № *******, по бул.
“Никола Вапцаров“. В близост до тенис кортове „Малееви“, на отклонението за
болница „Токуда“, свид. А.М. направил обратен завой, на място, на което това не
било разрешено.
След извършването
на посочената маневра, свид. А.М. бил спрян от служител от полицейския патрул в
състав от подс. И.М. и свид. П.П. и след като представил своите документи и
тези на управлявания от него автомобил, бил поканен да отиде до полицейския
автомобил на патрула.
При отиването на
свид. А.М. до полицейския автомобил, подс. И.М. се намирал седящ на шофьорското
място, а свид. П.П. – на другата предна седалка. Свид. М. застанал до предната
дясна врата на полицейския автомобил, до седалката, на която се намирал свид. П..
Последвал
разговор със свид. А.М., в който вземали участие и подс. И.М., и свид. П.П.,
които обяснили на М., че застраховката „Гражданска отговорност“ на управлявания
от него автомобил е била изтекла. Двамата полицейски служители казали на свид. М.,
че за това нарушение е предвидена глоба в размер на 400 лв., както и сваляне на
номерата на автомобила на място и извозването му с репатрак. След тези
обяснения за последиците от управляването на автомобила без актуална
застраховка „Гражданска отговорност“, подс. И.М. и свид. П.П., взаимно
допълвайки се, попитали свид. А.М. какво да правят – да му съставят ли акт за
нарушението или нещо друго. От своя страна, свид. М. попитал какво друго може
да бъде направено, след като полицейските служители знаели какво е предвидено в
закона. Тогава двамата полицейски служители казали на свид. А.М., че може и на
място да плати глобата от 400 лв. Свидетелят М. поискал разяснения как може да
плати на място тази глоба, но не получил конкретен отговор от страна на подс. М.
и свид. П., като вместо това му било казано, че може и да бъде пуснат, въпреки
нарушението.
След изказано от
свид. А.М. неразбиране какво трябва конкретно да направи, от страна на двамата
полицейски служители към него бил отправен въпрос дали за пръв път е спиран,
като водач на превозно средство и не знае ли за какво става въпрос. Свидетелят М.
продължавал да показва неразбиране относно това, което следва да се случи с
така осъществяваната проверка, докато в определен момент, свид. П.П. му казал
да отиде до вратата на шофьорското място на полицейския автомобил, а той самият
излязъл от него и се отдалечил.
Свид. А.М.
отишъл до вратата на полицейския автомобил, която била до шофьорското място, на
което седял подс. И.М.. Подс. М. казал на свид. М., че може двамата полицейски
служители да го пуснат, но за да стане това, той трябва да „почерпи“. Свид. А.М.
попитал подсъдимия И.М. това не е ли незаконно, на което той отговорил, че и
това, което М. е направил, като нарушения, също е било незаконно. Свид. А.М.
продължавал да настоява, че е незаконно да почерпи полицейските служители, при
което подс. И.М. му върнал документите и му казал, че е свободен да си тръгва.
Свид. А.М.
потеглил с автомобила от мястото, на което бил спрян и тръгнал към МОЛ „Сердика“,
за да поднови полицата на застраховката „Гражданска отговорност“. Междувременно,
той се обадил на тел. 112 и подал сигнал, че му е бил искан подкуп от спрелите
го преди минути полицейски служители. При проведения разговор с оператора на
тел. 112 свид. М. разказал къде е бил спрян за проверка и какво се е случило
при последвалата комуникация с двамата спрели го полицейски служители, но не
бил сигурен в номера на полицейския автомобил, тъй като същият не се виждал
добре.
По-късно свид. А.М.
се върнал на мястото, на което бил спрян и видял задния номер на полицейския
автомобил, който бил ползван от автопатрула в състав подс. И.М. и свид. П.П..
Свид. М. отново се обадил на тел. 112 и уточнил номера на автомобила, с който
били полицаите, за които се оплакал, че са му поискали подкуп.
В изготвения доклад
за проверени лица и превозни средства от страна на АП-547-1 в състав подс. И.М.
и свид. П.П., за времето от 06,10 ч. до 18,10 ч. на 11.11.2018 г. не е било отразено
спирането на лек автомобил „Нисан“ модел „Микра“ с рег. № *******с водач свид. А.М..
Въз основа на
подадения от свид. А.М. сигнал за поведението на подс. И.М. и свид. П.П., срещу
двамата били образувани дисциплинарни производства, които приключили с налагане
на дисциплинарни наказания „Порицание“.
На 28.07.2019 г.
подс. И.М. подписал протокол, с който декларирал, че е запознат с различни
нормативни документи, между които и Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за
реда и условията за извършване на проверки по реда на чл. 81, ал. 1 и 2 и чл.
83, ал. 1 от ЗМВР на Министъра на вътрешните работи.
В СДВР не се
съхраняват писмени материали, удостоверяващи запознаването на подс. И.М. със
съдържанието на Заповед № 513з-5914/19.08.2015 г. на Директора на СДВР.
Така установената
фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите А.М. и П.П.;
протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства,
приложени по досъдебното производство; писмените доказателства, приобщени в
хода на съдебното следствие.
По категоричен,
от приложените в хода на досъдебното производство документи от кадровото досие
на подс. И.М. се установяват обстоятелствата по заеманата от него длъжност като
полицай в 04 група на 04 сектор „Охрана на обществения ред и оперативни
обекти“, отдел „Охранителна полиция“ – СДВР.
Също така, от
приложените по делото, в хода на разследването и на съдебното следствие,
писмени доказателства, по несъмнен начин се установява, че на 11.11.2018 г., за
времето от 06,10 ч. до 18,10 ч., подс. И.М. и свид. П.П. били назначени като
състав от автопатрул АП 547-1 от 4 група на 04 сектор ООРОО към ООП при СДВР,
със служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *******, като старши на патрула бил
свид. П.П..
По еднопосочен и
безпротиворечив начин, от показанията на свидетелите А.М. и П.П., както и от
писмените доказателства по досъдебното производство – разпечатки от проведени
разговори с тел. 112, документи от дисциплинарното производство срещу подс. М.
и свид. П., се установят обстоятелствата по извършване на инкриминираните дата
и място от страна на свид. М., при управлението на лекия автомобил „Нисан“,
модел „Микра“, с рег. № *******, на маневрата „обратен“ завой на място, на
което това не е било разрешено, спирането на М. от автопатрула, в който са били
подсъдимият И.М. и свид. П.П. и установяването, в хода на последвалата проверка
на представените от свид. А.М. документи, че управляваният от него автомобил е
бил с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът прие за
установени обстоятелствата относно съдържанието на проведения разговор между
свид. А.М., от една страна и двамата полицейски служители – подс. И.М. и свид. П.П.,
от друга, въз основа на показанията на свидетелите М. и П., както и
съпоставянето им с останалите събрани по делото доказателства. По еднопосочен
начин и от показанията на свид. А.М., и от показанията на свид. П.П. се
установява, че основен предмет на този разговор е била изтеклата полица на
застраховката „Гражданска отговорност“ на управлявания от свид. М. автомобил,
както и че въпреки така констатираното нарушение, както и на другото нарушение
на същия водач – извършването на обратен завой на забранено за това място, той
е бил освободен от полицейските служители, без да му бъде съставен акт за установяване
на което и да е нарушение, както и без да бъде извикан патрул на КАТ за това.
Налице са
противоречия между показанията на свидетелите А.М. и П.П. относно въпросите
дали полицейските служители са споменавали пред свид. М. за възможност той да
заплати на място дължимата сума за липсата на действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ и имало ли е момент, в който свид. П. е излязъл от полицейския
автомобил и се е отдалечил от него, като е оставил подс. И.М. сам да разговаря
със свид. А.М.. Съдът счете, че следва да кредитира показанията на свид. М. за
тези обстоятелства, доколкото, освен последователни и логични, същите
съответстват напълно и на писмените материали по досъдебното производство,
които документират съдържанието на проведените от него разговори с оператора на
тел. 112 непосредствено след извършената му от полицейския автопатрул проверка,
при които разговори свид. А.М. е подал оплакване за проявено корупционно
поведение, изразяващо се в поискана му „почерпка“, за да бъде пуснат, без
последствия за нарушенията си, изразяващи се в извършване на неразрешен обратен
завой и липса на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания
от него автомобил. Същите обстоятелства, за които свидетелства при разпита му в
хода на съдебното следствие, свид. А.М. е съобщил и при проведените разговори с
диспечера на тел. 112, за тези обстоятелства съдът не отчете и противоречия с
показанията на свид. М., дадени в хода на досъдебното производство. Същевременно
съдът намира за непоследователни и нелогични показанията на свид. П.П., от
които не става ясно защо, при констатираното нарушение на свид. А.М.,
изразяващо се в управление на автомобил с изтекла застраховка „Гражданска
отговорност“, същият водач е бил пуснат да продължи да управлява автомобила си,
без нито да му бъде съставен акт за установяване на нарушението, нито да бъде
поискано съдействие от служители на КАТ, които, според свид. П. имали
компетентността да съставят такъв акт.
Съдът кредитира
показанията на свид. А.М. за съдържанието на проведения разговор с подс. И.М.
след отдалечаването на свид. П.П. от полицейския автомобил, доколкото тези
показания, освен последователни и логични, и не противоречащи си с показанията
му от досъдебното производство, напълно съответстват и на съдържанието на
писмените материали, документиращи съобщеното от свид. М. при проведените от
него разговори с диспечера на тел. 112 непосредствено след извършената му
проверка от полицейския патрул в състав от подс. М. и свид. П..
От съдържанието
на изготвения доклад за проверени лица и превозни средства от страна на
АП-547-1 в състав подс. И.М. и свид. П.П., за времето от 06,10 ч. до 18,10 ч.
на 11.11.2018 г., приложен на л. 82, т. 1 от досъдебното производство, по
категоричен начин се установява, че в същия доклад не е било отразено спирането
на лек автомобил „Нисан“ модел „Микра“ с рег. № *******с водач свид. А.М..
По несъмнен
начин, от приложените по досъдебното производство писмени материали се
установяват и обстоятелствата по образуване, въз основа на подадения от свид. А.М.
сигнал, на дисциплинарни производства срещу подс. И.М. и свид. П.П. и
приключването на тези производства с налагане на дисциплинарни наказания
„Порицание“.
От съдържанието
на изискания и получен в хода на съдебното следствие отговор от СДВР и
приложените към него документи /л. 37 и сл. от съдебното дело/, се установява,
че на 28.07.2019 г. подс. И.М. е подписал протокол, с който декларирал, че е
запознат с различни нормативни документи, между които и Инструкция №
8121з-464/26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по реда
на чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР на Министъра на вътрешните работи,
като в СДВР не се съхраняват писмени материали, удостоверяващи запознаването на
подс. И.М. със съдържанието на Заповед № 513з-5914/19.08.2015 г. на Директора
на СДВР.
При така
установените по делото факти, от правна страна поведението на подсъдимия И.М.
не се явява съставомерно от обективна и субективна страна по състава на
престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с
внесения от СГП обвинителен акт.
По делото беше
установено, че подс. И.М. е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „а“ от НК, с оглед на заеманата от него длъжност като старши
полицай в състава на МВР.
На следващо
място, по делото беше установено, че подс. И.М. не е изпълнил служебните си
задължения, произтичащи от вменените като нарушение от обвинението разпоредби
на чл. 82, ал. 1, вр. чл. 81 от ЗМВР; по чл. 6, ал. 1 от Инструкция №
8121з-464/26.08.2014 г. за реда за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2
и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР на министъра на вътрешните работи, тъй като, в
качеството си на полицейски орган, не е изготвил протокол за извършената
проверка на водача на МПС свид. А.М., в който да отрази и установените
нарушения – извършен неразрешен обратен завой и липса на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на управлявания от него лек автомобил. В качеството си
на полицейски орган, част от патрула, който е установил непосредствено
посочените нарушения при извършената проверка на свид. М., подс. И.М. е бил
самостоятелен адресат на задълженията по посочените разпоредби и се явява
нарушител на произтичащите от тях задължения, чрез непредприемането на действия
по документиране на нарушенията на свид. А.М., извършени при управления на
неговия автомобил. Разпоредбите на чл. 82, ал. 1 и чл. 81 от ЗМВР са част от
закон, чието познаване се презумира, доколкото законът е нормативен акт, който,
чрез публикуването му, става достояние на всички задължени да го спазват правни
субекти. Презумира се, че същата нормативна сила има и разпоредбата на чл.
чл. 6, ал.
1 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда за извършване на проверки по
чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР на министъра на вътрешните работи,
доколкото тази инструкция има качеството на нормативен акт и същата е била
публикувана в Официалния раздел на Държавен вестник, брой 74 от 5.9.2014 г. и в
този смисъл без значение се явява обстоятелството кога е бил запознат срещу
подпис подс. И.М. със съдържанието й.
По делото не
беше установено от обективна и субективна страна подс. И.М. да е извършил
нарушение на другото вменено му от обвинението задължение – това по чл. 9 от
Заповед № 513з-5914/19.08.2015 г. на Директора на СДВР. По досъдебното
производство, на л. 71, т. 1, е приложена изготвена от подс. И.М. докладно
записка за установените при проверката на свид. А.М. нарушения на задълженията
му като водач на МПС. Макар и да е видно, че същата докладна записка е
изготвена в хода на започналата проверка срещу свид. М. след подадения от свид.
М. сигнал срещу него за корупционно поведение, доколкото в разпоредбата на чл. 9 от Заповед
№ 513з-5914/19.08.2015 г. на Директора на СДВР не е предвиден срок за
изготвянето на докладната записка, по-късното изготвяне на същата и то в хода
на вече извършваната проверка, представлява изпълнение на произтичащите от
същата разпоредба задължения и в този смисъл не е налице нарушаването им. На
следващо място, по делото не беше установено, че подс. И.М. е бил запознаван
със съдържанието на Заповед № 513з-5914/19.08.2015 г. на Директора на СДВР и
доколкото същата не е била публикувана официално, не може да се приеме, че от
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че извършва произтичащо от тази
заповед негово служебно задължение.
Макар и да беше
установено по делото, че подс. И.М. е извършил вменените му от обвинението
нарушения на служебните му задължения, произтичащи от чл. 82, ал. 1, вр. чл. 81
от ЗМВР; по чл. 6, ал. 1 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. за реда за
извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР, това
негово поведение не е осъществило състава на престъплението по чл. 282, ал. 1
от НК, за което му е повдигнато обвинение. Съдът достигна до този извод, като
взе предвид, че по делото беше установено по категоричен начин, че тези
нарушения на служебните му задължения подсъдимият М. е извършил не за да набави
за себе си облага – да бъде „почерпен“ от свид. А.М., а за да предотврати
изобличаването от страна на същия свидетел в това, че е поискал от него такава
облага.
По делото беше
установено, че след като са констатирали нарушенията на свид. А.М. като водач
на МПС – извършването на неразрешен обратен завой и управление на автомобил без
действаща застраховка „гражданска отговорност“, подс. И.М. и свид. П.П., вместо
да пристъпят към необходимите действия по документиране на нарушенията, чрез
съставяне на протокол за проверката, съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, респективно поискване на съдействие от оперативния
дежурен за изпращане на патрул от КАТ, са започнали разговор със свид. М., при
който са му отправили намеци, че въпреки нарушенията, той може да избегне
съответната административнонаказателна отговорност. Тези намеци са се
изразявали в твърдения, че понасянето на тази отговорност не е единственият
възможен изход в случая, че свид. М. би могъл и да плати следващата се глоба на
място, като след молбата на свидетеля да му бъде разяснена тази възможност,
полицейските служители са му казали и че може да бъде пуснат, без да бъде
санкциониран и започнали в тази насока да го питат не е ли спиран и друг път и
не знае ли“за какво става въпрос“. Съответните намеци са били и конкретизирани
от подс. И.М., след като е бил оставен сам да разговаря със свид. А.М. от
напусналия полицейския автомобил и отдалечил се от него свид. П.П.. Това е
станало чрез даденото от подс. М. уверение на свид. М., че той може да бъде
пуснат, въпреки нарушенията, но за да стане това, той трябва да „почерпи“. Подс.
И.М. допълнително е потвърдил пред свид. А.М., че полицейските служители са
съгласни да го пуснат, въпреки извършените от него нарушения срещу „почерпка“
от негова страна и това е станало чрез изразяване на отношение към заявеното от
страна на М., че това би било незаконно с думите, че и неговите нарушения са
нещо незаконно.
Съдът счита, че
с така отправеното искане за „почерпка“ към свид. А.М., като условие да не
бъдат документирани извършените от него, като водач на МПС нарушения, подс. А.М.
е поискал подкуп по смисъла на чл. 301, ал. 1 от НК. В този смисъл и не може да
бъде възприета тезата на прокуратурата, че поисканата „почерпка“ не би могла да
бъде предмет на това престъпление. „Почерпката“ се явява облага, която е годен
предмет на пасивния подкуп и това изрично е посочено в задължителните указания
по приложение на материалния закон, на които се позовава и представителят на
държавното обвинение. В изр. 6 от мотивната част към т. 3 от Постановление № 8/1981
г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че „почерпвания, без надлежно плащане“
се явяват облага от имуществен характер, чрез поискването на каквато, за
нарушаване на определени служебни задължения, се осъществява състава на
престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК. Без значение е обстоятелството, че
конкретната стойност на „почерпката“ не е посочена от страна на искащия
подкупа, а е оставена на усмотрението на водача на МПС, доколкото сама по себе
си, исканата „почерпка“ предполага предоставяне или на парична сума или на
друга престация с имуществен характер.
Поведението на
подс. И.М. не е представлявало престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, за каквото
той е обвинен, доколкото по делото беше установено, че след като свид. А.М. е
отказал да даде поисканата му „почерпка“ и е демонстрирал последователно, че
счита това за незаконно, подсъдимият е „пуснал“ свид. М. да си тръгне от
проверката, без да бъдат документираните от него нарушения и това е станало не
защото подсъдимият М. е очаквал насрещна облага от М., а защото се е опасявал,
че последният би могъл да изобличи проявеното от него корупционно поведение. По
категоричен начин по делото беше установено, че в края на разговора си със
свид. А.М., подс. И.М. е демонстрирал, че го „пуска“ и не очаква от него вече
поисканата преди това „почерпка“. Именно това обстоятелство, преценено със
съдържанието на разговора, проведен преди това между двамата, сочи по
категоричен начин, че подсъдимият М. не е имал очаквания свид. М. да даде
исканата „почерпка“, а го е „пуснал“, защото е виждал, че той не желае да даде
такава, защото счита това за незаконно.
Доколкото „пускането“ на свид. А.М. да
продължи да управлява автомобила си, без да бъдат документирани извършените от
него нарушения при управление на автомобила, е представлявало осъществяването
на нарушението от страна на подс. И.М. на служебните му задължения по чл. 82,
ал. 1, вр. чл. 81 от ЗМВР; по чл. 6, ал. 1 от Инструкция № 8121з-464/26.08.2014
г. за реда за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗМВР, то е ясно, че това нарушение не е извършено от подсъдимия, за да набави
за себе си облага – поисканата „почерпка“, доколкото той е бил наясно, че
такава облага няма как да бъде набавена в резултат на така нарушените служебни
задължения, тъй като свид. А.М. е отказал да „почерпи“ и в този смисъл не е бил
оставен да напусне мястото на проверката, за да се върне с исканата „почерпка“,
а е бил окончателно освободен. Както съдът прие за установено, това е станало,
защото подс. И.М. не е искал да бъде изобличавано вече проявеното от него
корупционно поведение, а не защото е очаквал от свид. А.М. да „почерпи“ за
това, че е „пуснат“.
Доколкото
престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК, каквото съдът намери за осъществено от
страна на подс. И.М. се явява по-тежко наказуемо от престъплението по чл. 282,
ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение, процесуалният закон, по аргумент
на чл. 287, ал. 1 и сл. от НПК, не позволява, при липса на съответно изменение
на обвинението, постановяване на осъдителна присъда за по-тежко наказуемото
престъпление. След като съдът установи, че поведението на подс. И.М. не може да
бъде подведено под състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК, същият
беше оправдан по обвинението, че е извършил такова престъпление.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: