Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 921
гр. Русе, 22.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 23 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 5783 по описа на 2012 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са
обективно съединени искови с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Ищцата Е.К.Б. твърди, че след
смъртта на наследодателя и К
Д. Б, починал на 30.05.1996
година, станала собственик на реална част от недвижим имот: апартамент на осмия етаж във вход „"
на жилищен блок „М к"
в ж.к."В-" в град Р, който бил разделен на две части, обособени на място, без одобрени
строителни книжа. Съгласно
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ №18785/15.05.1991 г., бащата на ищцата
закупил реална част от апартамента,
състояща се от стая, дневна-кухня и сервизни помещения със застроена площ от 37,49 кв. м., заедно
с избено помещение №86 с полезна
площ от 1,77 кв.м., заедно с 0,461% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото. Посочва, че преди
разделянето в четиристайния апартамент имало три сервизни помещения – баня,
тоалетна, както и мокро помещение-пералня. Тоалетната и пералното помещение
били самостоятелни, разположени едно до друго, вдясно на входа на апартамента. Банята се намирала
вляво на входа на апартамента.
При закупуването банята и
тоалетната принадлежали към дял, обозначен като апартамент №6Б, въпреки че достъпът до тоалетната бил
осъществяван през общия
за двата дяла коридор. В
другия дял останало мокрото помещение-пералня, вдясно от входа на апартамента, залепено до
гореописаната тоалетна. Същото следвало да се преустрои в баня с тоалетна, поради наличието на канал /в
граничещата с мокрото
помещение тоалетна/ и съществуващ в помещението водопровод. Това сервизно помещение било
предназначено да обслужва другия дял на четиристайния апартамент, условно
обозначен при продажбата, като
апартамент №6А. Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ №18788/17.06.1991 г. първите собственици М К и М К закупили останалата реална
част от четиристайния
апартамент на същия адрес, обозначен като апартамент №, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 58,07 кв.м., заедно с избено помещение
№8а с площ 1,77 кв.м. и 0,715 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото.
Апартамент № сменил няколко
собственика, които променили
единствено възможния вариант за законосъобразно разделяне на четиристайния апартамент. Ползването на тоалетната от апартамент
№ било преустановено със зазиждане
на стената на вратата на тоалетната откъм общия коридор. Тоалетната била
приобщена към мокрото помещение на апартамент №, като по този начин реалната част, закупена
от бащата на ищцата останала без тоалетна и на практика станало невъзможно
използването й за жилище, съгласно
чл.95 вр. с чл.110 ал.1 от Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Едва през 2000 година ищцата посетила апартамента и установила извършените промени в
банята, част от която била незаконосъобразно преустроена в тоалетна. Тъй като там нямало широк щранг била
поставена пластмасова тръба през коридора, която се включвала в канализацията в другия реален дял на
същия апартамент, условно обозначен, като апартамент №. Счита, че
И Т съсед от седмия етаж в същия вход, под
четиристайния апартамент със съдействието на собственика на другата част от апартамента, закупен като
апартамент №, прекъснали и циментирали
отходната тръба и от тогава наследственият апартамент № останал без тоалетна. Двамата ответници Г.В.В. и П.И.А.В. закупили апартамент №, като продължили да поддържат това
състояние фактически и правно, установено от техните праводатели, като пречили на ищцата да упражнява пълноправно правото си на
собственост върху наследения апартамент №. Въпреки
отправените към тях молбите от страна на ищцата да съборят зазиданата стена на
тоалетната откъм общия
вход, която обслужвала дела на баща й, ответниците отказвали да извършат необходимото
преустройство. Моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да възстановят
правомерното състояние на апартамент № - да съборят зазиданата стена откъм коридора на входа и да
поставят врата, като зазидат
стената откъм мокрото помещение в собствения си дял, както и да предадат на ищцата владението на тоалетната. В условията
на евентуалност, при приемане, че поради липса на строителни книжа, разделянето на четиристайния
апартамент не било осъществено реално и била продадена идеална част от него, да
бъде постановено решение,
с което да се осъдят ответниците да възстановят правомерното състояние на тоалетната на четиристайния апартамент - да съборят зазиданата
стена откъм коридора на входа и да поставят врата, като зазидат стената откъм
мокрото помещение-пералня, както и да бъдат осъдени да предадат на ищцата
владението на тоалетната.
В отговора на исковата молба ответниците Г.В.В. и П.И.А.В.
считат предявените искове за недопустими, евентуално за неоснователни.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Според приложеният
по делото Договор за продажба
на държавен недвижим имот
по реда на НДИ № 18785/15.05.1991 г. Карамфил Д. Бангов, закупил от ЕЛ”МАТ”-Русе, апартамент № на VІІІ етаж в жилищен
блок „М к", вход „" на ж.к."В" в град Р, състоящ се
от стая, дневна-кухня и
сервизни помещения със застроена
площ от 37,49 кв. м., заедно с избено помещение №с полезна площ от 1,77 кв.м., заедно с
0,461% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи за жилището : североизток – стълбище и ап. 6А, югоизток-коридор,
северозапад—общо помещение, югозапад- комплекса.
Видно от Удостоверение за наследници от 25.04.2012 г. на
Община-Русе К Д. Б починал на
. и оставил за свой наследник по закон- дъщеря си- ищцата.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ № 18788/17.06.1991 година, М М К и
М А К придобили от ЕЛ”МАТ”-Русе, собствеността на апартамент №6А на VІІІ етаж в жилищен
блок „М к", вход „" на ж.к."В" в град Р, състоящ се
от стая, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена
площ от 58.07 кв. м., заедно с избено помещение №с полезна площ от 1,77 кв.м., заедно с
0,715% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи за жилището : североизток – комплекса, югоизток- ап. и стълбище,
северозапад— комплекса, югозапад- ап. и комплекса.
Съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № г. М М К и М А на г. дарили на
дъщеря си И М Х този имот, а тя на 30.03.1993 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № том дело № г. го продала на Г. Р Г, който се
разпоредил с него на 06.12.1996 г. , видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № том дело №
г в полза на сестра си С РЛ.
На 09.10.2006 г. С Р Л с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том дело
№ г., вх.рег. № от
г. на СВ Русе, го продала на
ответниците.
Според Разрешение за строеж №г. на ОбНС-Русе, КТСУС, се
разрешавало на СО”МАТ”-Експлоатационно поделение” да раздели четиристайните
апартаменти в жилищен блок „М к", на ж.к."В" в град Р, като за вход „”, ет. , бил
посочен апартамент , като същите се разделяли както следва- апартамент „”- дневна,
спалня, кухня, баня-WС, пералня, вх. антре и 2 бр.
тераси, апартамент „Б”- дневна, кухня, спалня, баня-WС и 1 бр. тераса.
На 01.07.1993 г. К Д. Б и Г. Г се споразумели Г да отстъпи част от коридора си около 1кв.
м. за прекарване на канализационна тръба за тоалетна в апартамента на Б, за
негова сметка.
Съгласно Протокол от 30.07.2001 г. на Д”ТСУ”-Русе при Община
Русе, при извършена проверка в апартамент ет, бл. „М к", на ж.к."В"
в град Р, било констатирано, че имало обособена баня и
тоалетна след извършване на разделянето, която била свързана с вертикалния
канализационен щранг с хоризонтален участък, минаващ през апартамент „”, чрез
повдигане на пода, което противоречало на чл.145 и чл.147 от Наредба за проектиране на канализационни и водопроводни
инсталации.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза и обясненията дадени от
вещото лице в съдебно заседание, в
отдел „Общинска собственост" имало налични архитектурни чертежи и ценообразуване на
обекта-жил.блок"М к", но липсвали ВиК чертежи,за да се установи по какъв начин станало
разделянето на ВиК инсталациите.
Разрешението за строеж обхващало няколко различни обекти,а именно:апартамент № на етаж
2,4,5,6,7 във вход „";апартамент № на етаж 1,5,7 във вход „" и апартамент № на етаж във вход ", но това бил процесният апартамент, тъй като на
етажа имало само един четиристаен апартамент и той бил № . Всички жилища били ведомствени на СО”МАТ”-„Експлоатационно поделение” –
Русе, в които били настанени по две семейства, като разделянето било извършено с цел продажба на
жилищата. В апартамент
"Б",собственост на ищцата имало тръба ф110,която преминавала през коридора на ответника и отивала към вертикалните
щрангове в санитарния възел на ответника. Тръбата била запушена с бетон и не можела да се ползва. В
пакета, който преминавал
през санитарния възел на ищцата нямало тръба ф110,за да се включи тоалетна.При закупуването на жилищата през 1991 г. апартамента не е бил разделен
и се е ползвала общата тоалетна.Не
било възможно да се възстанови хоризонталния участък, защото не можело да се преминава през чужда
собственост,каквато се явявало жилището на ответниците.За да се включи тоалетната на ищцата във
вертикалния щранг,същия трябва да се смени от ф50 на ф110, като това трябвало да стане със съгласието на
собствениците на жилищата от долните етажи. В
дела, собственост на ответниците бил повдигнат пода на коридора и на санитарния възел и в
жилището се влизало посредством стъпала.В санитарния възел имало лята мивка на мястото на тоалетната и монтирана тоалетна чиния на мястото на
мокрото помещение.Вещото лице не открило одобрени документи за преустройството. Жилището,собственост на ищцата не
отговаря на законовите изисквания,
тъй като в него липсвала тоалетна. Били нарушени
чл.145 и чл.147 от Наредбата за
проектиране за канализационни и водопроводни инсталации
в сгради,действаща по това време от 1986г.
Съдът не коментира другите
представени по делото писмени документи- Постановления на РРП, РОП, АП, и ВКП,
тъй като същите са неотносими към спора.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците да предадат владението на имота:
Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на
невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск собственикът възвръща в свое
владение онези движими вещи и недвижими имоти, които са излезли от неговата
фактическа власт без правно или на отпаднало основание. За да бъде уважен
ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на юридически състав,
включващ три кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на собственост
върху претендирания имот от страна на ищеца, упражняването на владение или
държание на имота от страна на сочения ответник и упражняването от последния на
фактическата власт без правно основание.
Съдът приема, че наследодателят
на ищцата, респективно тя, не е станал собственик на апартамент № на етаж в жилищен блок „Мк", вход „" на ж.к."В"
в град Р, състоящ се от стая, дневна-кухня и
сервизни помещения със застроена
площ от 37,49 кв. м., заедно с избено помещение № с полезна площ от 1,77 кв.м., заедно с
0,461% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи за жилището : североизток – стълбище и ап. 6А, югоизток-коридор,
северозапад—общо помещение, югозапад- комплекса въз основа на Договор за
продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ № 18785/15.05.1991 г.
Това е така, тъй
като се претендира придобиване на собствеността въз основа на смесен фактически състав, включващ и
административен акт- Разрешение за строеж
№136/13.03.1991 г. на ОбНС-Русе. При разделянето на четиристаен апартамент,
находящ се жилищен блок „Мк", вход „" на ж.к."В"
в град Р, при което са били образувани два отделни обекта – апартаменти № и
апартамента № не са били спазени изискванията на закона и
двете жилища са нямали обособено за всяко от тях отделно санитарно помещение-
тоалетна. .Това се установява и от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема, като тъй
като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от него
специални знания е дал отговор на поставените му задачи. Жилището на ищцата няма санитарен възел. Така описания обект не
представлява жилище по смисъла на чл. 54 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (Д.В. бр. 1977 г.), чл. 93 от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (Д.В. бр. 1995 г.) и чл.
110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., респективно
чл.40 от ЗУТ, защото според посочените норми във всяко жилище трябва да
има тоалетна. Всичко това налага извода, че наследодателят на ищцата,
респективно тя, са владели обект, който не представлява жилище и затова те не
са придобили право на собственост върху жилищен обект апартамент №на етаж, в жилищен блок „М к", вход „" на ж.к." " в град Р.
Съдът намира, че наследодателят на ищцата, респективно
тя не е придобила и собствеността на
идеални части от разделения четиристаен апартамент, находящ се жилищен блок „М к", вход „" на ж.к."В" в град Р въз основа на договора за покупко - продажбата. Това е така, тъй като процесния договора е нямал за предмет четиристайния апартамент,
който не е бил индивидуализиран в него нито чрез своите граници, площ, размер
на придобитите идеалните части и др. Вярно е, че владението на обект, който не представлява
жилище би могло да обоснове право на собственост върху идеална част от разделения
четиристаен апартамент, но такава претенция няма заявена -претендира се собственост
на основание правна сделка, а не придобиване по давност / в исковата молба не се посочва друг
способ за придобиване на собствеността от ищцата, освен по наследство от баща си, който закупил
процесния апартамент чрез
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ № 18785/15.05.1991 г., не са събирани и
доказателства по делото в тази насока/.
По
изложените фактически и правни съображения съдът приема, че предявените
искове по чл.108 от ЗС, включително евентуалния следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение на исковете с правно основание по чл.109 от ЗС.
Искът109 ЗС по своята правна природа съставляват
средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.
Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на
собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия или
посегателства върху собствеността му.
Искът е осъдителен и за да бъде
уважен следва да са налице кумулативно две предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, за която твърди, че
е засегната от неоснователното действие на ответника и ответникът да е извършил
неоснователни действия, или поддържа това състояние, с които да пречи на ищеца
да упражнява своето права на собственост.
В конкретния случай съобразно приетото по горе ищецът не
установява, че е собственик на процесното жилище, респективно на идеална част
от четиристаен апартамент,
находящ се жилищен блок „М к", вход „" на ж.к."В" в град Р.
Както бе посочено наследодателят на ищцата въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ № 18785/15.05.1991 г. не е придобил собствеността, а от там и ищцата не
се легитимира като собственик на имота, респективно на посочените ид. ч. от
четиристайния апартамент. .
По
изложените фактически и правни съображения съдът приема, че предявените
искове по чл.109 от ЗС, включително евентуалния следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на спора ищцата дължи на
ответниците сумата от 1050 лв. разноски по делото.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.К.Б., ЕГН ********** ***,
против Г.В.В., ЕГН ********** и П.И.А.В.,***, искове по
чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, за признаване
за установено, че е собственик на апартамент
№ на етаж в жилищен блок „М к, вход „" на ж.к."В" в град Р, състоящ се от стая, дневна-кухня и сервизни
помещения със застроена
площ от 37,49 кв. м., заедно с избено помещение № с полезна площ от 1,77 кв.м., заедно с
0,461% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи за жилището : североизток – стълбище и ап. 6А, югоизток-коридор,
северозапад—общо помещение, югозапад- комплекса, евентуално на ид. ч. от четиристаен апартамент № , в гр. Русе , ж.к."В", ж. бл. „Мк", вх. „",
ет.., по наследство от баща и К Д. Б, починал на г.,
въз основа на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ № 18785/15.05.1991 г. и
за предаване държанието на тоалетна, находяща се гр. Р , ж.к."В, ж. бл. „М к, вх. „", ет., ап. , евентуално за
предаване владението на тоалетна, находяща се в четиристаен апартамент № , в гр. Р, ж.к."В", ж. бл. „М к", вх. „",
ет., както и за събаряне
на зазиданата стена откъм коридора на входа и за поставяне на врата, като се зазида стената откъм мокрото помещение
в собствения им апартамент
№ в гр. Р , ж.к."В", ж. бл. „М к", вх. „", ет., евентуално за събаряне на зазиданата стена откъм коридора на входа и за
поставяне на врата, като се зазида стената откъм мокрото помещение в четиристаен апартамент № , в гр. Р , ж.к."В", ж. бл. „М к", вх. „",
ет.
ОСЪЖДА Е.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Г.В.В.,
ЕГН ********** и П.И.А.В.,***,
сумата от 1050 лв. разноски в
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: