РЕШЕНИЕ
№ ………………../15.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53
състав, в открито заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6173/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от П.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Б.Е.“ АД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква
„а“ от ***г. за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен
полет ***г. от ***до ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По
твърдения в исковата молба, страните са сключили договор за въздушен превоз по
направление ***-
***с полет ***г. от
21:00 часа. Сочи се, че при пристигането на летището за полета ищецът
установил, че същият е отменен, поради което отправил искане за заплащане от
ответника на обезщетение, на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от ***г. в размер
на 250 евро, като до настоящия момент ответникът не изпълнил задължението си.
Заявява се, че не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на
ответника по регламента. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск. Претендира
и направените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Д.А.,
поддържа предявения иск и моли за присъждане на разноски, като твърди плащане
от ответника на предявената като главница сума след предявяване на исковата
молба.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
представлява и не изразява становище.
Съдът, като
съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не
е спорно между страните, че разстоянието
между ***и ***, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, възлиза на
364.33 км.
Ищецът е направил опит за извънсъдебно
разрешаване на спора и в проведената с ответника кореспонденция последният е
признал основателността на искането му, но не е изплатил дължимото обезщетение,
дори след изпратената нарочна покана.
Ответникът не е
оспорил изложените от ищеца твърдения в исковата молба. Отделно от това, за
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия
съдебно предявеното вземане фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени средства, които съответстват на наведените
твърдения.
От
гореизложеното следва, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответното дружество по чл. 6, т. 1, б. „а“ от ***на***и на ***г. и в тежест
на превозвача е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за закъснение
при полет в размер на 250 евро, на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от същия.
Не
е спорно между страните, а от представените по делото доказателства се
установява, че ответното дружество е заплатило на 25.08.2020 г. обезщетение на ищеца, видно от представеното в проведеното открито
съдебно заседание платежно нареждане.
Предвид
извършеното в течение на производството пълно погасяване на претендираната
главница, което съдът взе предвид съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
предявеният иск за главницата от 250 евро се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При предявено парично притезание
ищецът има право да претендира законната лихва от датата на предявяване на иска.
Искането за присъждане на законна лихва е акцесорно,
но има и самостоятелен характер. Законната лихва се дължи като законна
последица от предявяването на иска за вземането и за да бъде присъдена, е
достатъчно да бъде поискана от ищеца, без да е нужно претенцията за заплащането
ѝ да се индивидуализира.
В случая, от ангажираните доказателства се
установява, че ответникът не е предприел действия за заплащане на процесното обезщетение до момента на предявяване на иска, а
това е извършено в хода на процеса. С подаването на исковата молба ответникът е
поканен да плати, респективно е поставен в забава, поради което същият дължи
законна лихва върху главницата за периода от предявяване на иска - 10.06.2020 г.
до датата на извършеното плащане - 25.08.2020 г. Изчислена от съда с помощта на
******на законната лихва върху валутни задължения в
евро, размерът на лихвата за посочения период възлиза на 5,35 евро, която сума
се дължи в полза на ищеца и следва да бъде присъдена.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска и признае същия. В случая, макар и в хода на процеса
ответникът да е заплатил претендираното обезщетение,
от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е поканил
ответника да го заплати преди предявяване на иска по електронна поща на
07.03.2020 г. Поведението на ответника, с което не е предприел действия да
репарира вредите, е дало повод за предявяване на иска, поради което и дължи
заплащане на сторените от ищеца разноски.
Поради изложеното и съобразно направеното искане от страна на
ищеца, в полза на последния
следва да се присъдят извършените
по делото разноски в размер на 50 лева – заплатена
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Б.Е.“
АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, иск с правно
основание чл.
7, т. 1, буква „а“ от ***г. за сумата от 250
(двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за отменен полет ***г.
от *** до ***.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, законната лихва върху главницата от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща
обезщетение за отменен полет ***г. от *** до ***, считано от датата на предявяване на иска - 10.06.2020 г. до датата на окончателното изплащане на задължението –
25.08.2020 г.,
в размер на 5,35 (пет евро и тридесет и пет евроцента) евро, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Е.“
АД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща сторени съдебни разноски пред
настоящата инстанция, от които: 50 (петдесет) лева – заплатена
държавна такса и 300 (триста) лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: