Разпореждане по дело №247/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 2/11.02.2010 год., постановена по Н.ч.х..дело № 99/2009 год., Крумовградският районен съд е признал П. Ф. Х. П. от С. Ч., О.К., обл.К., за невиновен в това, че на 20.08.2008 год. в с. Г. Ч., О. К., в съучастие като извършител с Х.М.П. от същото село, причинил лека телесна повреда на М. Б. А. от с. Г. Ч., О. К., , с ЕГН *, изразяваща се в разклащане на първи долен ляв зъб и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК . С присъдата съдът е отхвърлил предявения граждански иск от М. Б. А. против Ф. Х. П. за сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата за деяние, като неоснователен и недоказан. Осъдил е тъжителя М. Б. А. да заплати на Ф. Х. П. направените по делото разноски, в размер на 150 лв., а по сметка на Крумовградския районен съд – държавна такса в размер на 80 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителят в първоинстанционното производство М. Б. А. от С. Ч., О.К., обл.К., който чрез повереника си я обжалва като постановена в нарушение на закона и необоснована. Твърди се в жалбата, че по делото са били събрани убедителни писмени и гласни доказателства, от които можело да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, като незаконосъобразна и необоснована, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която П. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 от НК и му бъде наложено съответстващо наказание, както и да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск. В съдебно заседание жалбодателят, чрез повереника си поддържа жалбата така, както е предявена. Развива подробни съображения в подкрепа на жалбата си., като твърди, че първоинстанционният съд в мотивите си бил маркирал всички доказателства, но бил обсъждал само някои от тях, без да обсъжда във взаимна връзка всички доказателства по делото. Претендира направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Не сочи нови доказателства.

Ответника по жалбата – подсъдимият Ф. Х. П., лично и чрез защитника си в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и обоснована. Изразява се становище, че твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата, не са подкрепени от събраните по делото доказателства, тъй като установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка съществено се различавала от тази, описана в тъжбата. Защитникът на П. развива подробни съображения в защита на П.. Моли да бъде потвърдена обжалваната присъда. Претендира направените разноски по делото. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата и в съдебно заседание, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят М. Б. А. живеел в Г. К., но почти всяка вечер се прибирал в с. Г. Ч., мах. „М.", О. К., обл. К., в дома на родителите си - свидетелите Х. М. А. и Б. А. А., като им помагал за прибирането на животните им - крави и телета. Семейството му имало дългогодишно неразбирателство със семейството на Ф. Х. П., с когото били братовчеди .

На 20.08.2008 год. привечер, около 20.00 часа, св. Х. П. се намирал в двора на негов съсед, който живеел в Р. Т. и който му бил предоставил имота за стопанисване. В този имот той всяка вечер прибирал кравите си и същата вечер, след като се били върнали от пашуване, ги чакал да се напоят, но тогава в двора влязла кравата на св. Б. А.. Недоволен от това, св.Х. П. я извел от двора и като излязъл на улицата, М. А. го хванал за дрехите, като след кратко боричкане, двамата паднали на земята, след което си разменили удари. Около петнадесет минути след възникване на скандала се появил подс. Ф. Х. П.. След като чул от баща си какво се е случило малко преди това, подсъдимият извикал св.Б. А. и му направил забележка, че това което става не е редно, след което между двамата настанала размяна на удари. Като чула това, св.Х. А. излязла от дома си и дошла в близост до тях, като започнала да хвърля камъни по посока на биещите се. В размяната на удари се включили всички присъстващи – Х. А., М. А., Б. А., Ф. П. и Х. П., при което настанало меле и всеки удрял напосоки, вследствие на което имали причинени телесни повреди, които били основно леки.

На следващия ден Х. П. и Ф. П. си извадили медицински удостоверения за нанесените им телесни повреди, а Х. А. и М. А. посетили същата вечер болницата в Г. К., където били консултирани с началник хирургическо отделение при МБАЛ „ Живот+” – К. - доктор Е. А.. Същият установил кръвонасядане около лявата очна ябълка, охлузвания по гърба, оток и кръвонасядания на дясната подбедрица на М. А., както и установил Г- образна контузна рана в областта на главата на Х. А.. Назначени били рентгенови снимки на двамата, които не дали данни за травматични увреждания. Двамата били настанени за лечение, като останали два дни в болницата - до 22.08.2008 год., след което били изписани.

От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, прието и неоспорено от страните, е видно, че на пострадалия М. Б. А. е било причинено: счупване на коронката и корена на втори долен ляв зъб, разклащане на първи долен ляв зъб, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гърба и крайниците; сътресение на мозъка и описаните увреждания са били получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, а за лентовидните кръвонасядания по двете мишници с категоричност се приема, че са били получени при удари с предмет с удължена цилиндрична форма (тояга, кол, щанга и др. подобни), като счупването на коронката и на корена на втори долен ляв зъб е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, а разклащането на първи долен ляв зъб, към момента на причиняването му, и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Освен това, в заключението и в отговорите на зададените му в съдебно заседание въпроси вещото лице е посочило, че пълното възстановяване на здравето на тъжителя е станало за около 15 - 20 дни и в делото липсват данни (медицински документи, епикризи, удостоверения от мед. прегледи и др.) пострадалият А. да е търпял болки и страдания за по-дълъг период от време, вследствие на нанесените му телесни увреждания, с изключение на травматичното увреждане на втори долен ляв зъб, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, което е завинаги. Вещото лице е изразило становище, че пет денонощия след нанасянето на уврежданията на М. А., той е бил адекватен, контактен, могъл е да се придвижва самостоятелно и сключването или несключването на граждански брак следва да е зависело единствено от неговите воля и желание, както и че видимо за околните било кръвонасядането по клепачите на лявото око на тъжителя до около две седмици след получаването му.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което следва подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като с обжалваната присъда го е оправдал и е отхвърлил предявеният граждански иск от частния тъжител.

Настоящата инстанция намира, че при постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е кредитирал изцяло обясненията на П. П. и показанията на свидетелите Х. П., С. П., А. М., Ф. М. и И. А., както и частично показанията на свидетелите Х. А. и Б. А., респ. посочил е, че не дава вяра на показанията на свидетелите Х. М., Д. М. и М.А., както и отчасти на показанията на свидетелите Б. А. и Х. А.. Отказа си да кредитира показанията на посочените свидетели първоинстанционният съд е мотивирал с противоречия и непоследователност в същите. За да приеме, че показанията на тези свидетели са противоречиви и непоследователни и да направи крайният извод, че свидетелите Х. М., Д. М. и М. А. въобще не са били свидетели на случилото се на 20.08.2008 год., съдът се е позовал основно на констатациите от направеният оглед на място, като е посочил в мотивите, че е установено от огледа, че видимост има само от един прозорец на коридора на втория етаж, като от него наблюдение можел да води спокойно само един човек, предвид размера му и свободното място към него, тъй като имало натрупани вещи от години /варел и бидон/, които пречели. Съдът е отбелязал във връзка с огледа също, че за да се гледа от прозореца на вторият етаж, който е до вътрешните стълби, както твърдяла свидетелката Мергюл А., следвало да се ползва подвижна стълба с дължина поне 1.50 – 2 метра, тъй като ръста, който имала свидетелката, не й позволявал като застане под този прозорец, да води наблюдение от него, и по никакъв начин до нея не е могла да бъде другата свидетелка Х. М.. С посоченото първоинстанционният съд е постановил присъдата си, мотивирайки я с доказателства, които не са приети непосредствено от него и не са събрани по предвидения в НПК ред. Така, видно от протокола от проведеното на 29.12.2009 год. открито съдебно заседание, след събиране на част от представените в същото съдебно заседание гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е провел оглед на място в С. Ч.. При проведеният оглед на място обяснения е дал подсъдимият П., както и са били разпитани свидетелите Х. А. и Х. П.. В същият протокол, обаче, не са отразени каквито и да било констатации на съда относно обстоятелствата колко прозореца има на коридора и в стаята на втория етаж на къщата, колко са големи същите, възможно ли е или не от тях да се наблюдава и колко лица биха могли да наблюдават, има ли натрупани вещи около прозореца на коридора на втория етаж, каква е височината на прозореца на коридора до стълбището и би ли могла св.М. А. да наблюдава от него случващото се в двора без помощта на стълба, и т.н. С други думи, основният мотив на съда да не кредитира показанията на свидетелите Х. М., Д. М. и М. А., които тъжителят е посочил като очевидци на случилото се, не е основан на събрани по надлежния ред доказателства. По този начин първоинстанционният съд е нарушил принципа на непосредственост в наказателния процес /чл.18 от НПК/, установяващ задължението на съда да основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, предвидени в НПК /какъвто очевидно не е случаят на оглед на място и констатациите при такъв, които следва да намерят място в надлежен акт - протокол/; както и е нарушил принципа на разкриване на обективната истина, обективиран и в разпоредбата на чл.13 ал.2 от НПК, установяваща, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК. Следва да се посочи в тази връзка, че принципът на непосредственост се проявява в най-Г. степен във фазата на съдебното следствие, тъй като по правило в съдебно заседание доказателствата се събират в присъствието на страните, на които е гарантирана възможността да правят бележки, оспорвания и оценки на доказателствата. Това от своя страна предполага, че съдът е длъжен да посочи кои доказателства ще има предвид при решаване на делото и да ги включи в доказателствените материали по предвидения в процесуалния закон ред. При това положение, съдът е лишил страните от възможността да вземат участие при събирането, проверката, обсъждането и оценката на доказателствата, т.е. допуснал е съществено нарушение на процесуалните правила, с което е ограничил и нарушил правата на страните по делото, вкл. и процесуалните права на тъжителя, препятстващо проверката на правилността - обосноваността, законосъобразността и справедливостта, на постановената присъда от настоящата инстанция.

От друга страна, макар и формално да е изпълнил императивното си законово задължение по чл. 305 ал.3 от НПК – да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали ги е приел за установени, както и при противоречия в доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, настоящата инстанция намира, че по същество посочените задължения не са изпълнени от първоинстанционния съд. Така, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на изискването да е установена по несъмнен и безпротиворечив начин от доказателствата по делото. Същата не дава отговор на редица въпроси, относими към предмета на доказване по делото. Например, първоинстанционния съд доста безкритично е дал вяра на обясненията на П. и свидетелите по делото - негови роднини, приемайки, че на инкриминираните време и място първоначално възникнал конфликт между тъжителя и св.Х. П., при който двамата паднали на земята, след което си разменили удари; а впоследствие, след идването на подс.Ф. П., между последния и св.Б. А. възникнал нов конфликт, при който двамата си разменили удари, в която размяна на удари се включили всички присъстващи: тъжителят, неговите родители – свидетелите Б. и Х. А., подсъдимият и неговият баща – св.Х. П., като настанало меле и всеки удрял напосоки, вследствие на което всички имали причинени леки телесни повреди. Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не държи сметка дори за кредитираните от съда обяснения на подс.Ф. П. /който категорично отрича да е нанасял удари на когото и да било/ и показания на св.Б. А., който признава, че само той е ударил шамари на тъжителя /но не и обратно/, както и чÕ подсъдимият само отблъснал тъжителя и неговите родители, но не ги бил удрял. Логично възниква и въпроса, при така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на удряне от всеки напосоки /т.е. вкл. и от П. Ф. П./, защо съдът е постановил оправдателна присъда. По никакъв начин в мотивите си съдът не е обяснил наличието на множество по вид и характер телесни увреждания по различни области от тялото на тъжителя, включително и такива, сочещи на нанасянето им с твърд предмет с удължена цилиндрична форма /пръчка, тояга, кол/, каквито данни се съдържат в твърденията на тъжителя и в показанията на множество свидетели по делото. Всъщност, в мотивите си съдът се концентрирал най-вече около липсата на доказателства за нанесена на тъжителя средна телесна повреда /която е очевидно е извън предмета на делото, с оглед прекратяването на наказателното производство, водено срещу П. за престъпление по чл.129 от НК/, но липсват подробни съображения относно множеството леки такива, наложили приемането му в болница и престоя му за два дни – до 22.08.2008 год., включително и относно времето, мястото и начина на нанасянето им според съда. В тази връзка следва да се посочи, че е нелогичен извода на съда – че е възможно констатираните увреждания на тъжителя да са били причинени при сборичкването, падането на земята и размяната на удари на последния със св.Х. П., тъй като както бе посочено по-горе в мотивите, в кредитираните от съда показания този свидетел твърди, че ударил на тъжителя шамари, но не и други удари; а от друга страна очевидно не е възможно всички наранявания на тъжителя да са причинени от удари с шамар, нито пък от падане върху земята, с оглед вида и характера на уврежданията и различните области на тялото на тъжителя, по които са констатирани. Не на последно място, първоинстанционният съд е тълкувал превратно множество доказателства, свързани с твърдяните противоречия и непоследователност в показанията на множество свидетели. Така например, за да не кредитира отчасти показанията на св.Х. А., съдът е приел, че същата сочела, че в боя е участвал и св.Ф. П., за когото първоинстанционният съд е приел, че било безспорно установено, че бил на работа в Г.С. на инкриминираната дата. Всъщност, това обстоятелство не е установено по делото с твърдяната от съда безспорност, тъй като е установено само, че в периода 01.08. – 31.08.2008 год. Ф. П. е бил командирован на работа на обект в Г.С., но това обстоятелство само по себе си не изключва по несъмнен начин възможността на инкрминираната дата вечерта този свидетел да е бил в С. Ч.. Според настоящата инстанция не са налице и твърдените от първоинстанционния съд съществени противоречия в показанията на свидетелите Х. М., Д. М. и М.А., тъй като доколкото ги има, същите биха могли да се дължат на динамичната обстановка при случилото се, на различните възможности на всеки от свидетелите да възприема и възпроизвежда случилото се, а и по отношение на основния предмет на доказване по делото – има ли нанесени удари от П. на тъжителя, какви, с какво, колко и в кои области на тялото, такива съществени противоречия не са налице. Първоинстанционният съд е придал на обстоятелството, че тъжителят е бил освидетелстван от съдебен лекар едва на 27.08.2008 год. /от което е направил извода, че в периода между 20.08.2008 год. до 27.08.2008 год. е възможно да се е случило друго събитие, което да е обусловило причиняването на описаните в заключението на вещото лице увреждания на тъжителя, вкл. и че членовете на семейството на тъжителя били агресивни и често се разправяли помежду си/ значение, каквото това обстоятелство няма, като извода на съда в тази връзка почива изключително и само на предположение, което е недопустимо. Пак в тази връзка следва да се посочи още, че ако биха били приети съображенията на съда относно това обстоятелство, то в мотивите си съдът не е дал ясен отговор на въпроса кое е наложило на инкриминираната дата вечерта тъжителят да бъде приет в болнично заведение в Г.К., където е останал до 22.08.2008 год. Или, настоящата инстанция намира, че неизвършването от първоинстанционния съд на цялостен анализ, съпоставка и оценка на всички доказателства в тяхната пълнота и взаимовръзка /като настоящата инстанция намира, че декларативното им изброяване, респ. направеният след това извод – че обвинението не е доказано по несъмнен начин, не е в състояние да изпълни изискванията на закона за мотивиране на съдебните актове, вкл. за съдържанието на мотивите/; неизлагането на логични, обосновани и последователни съображения при противоречия в доказателствените материали защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, и превратното тълкуване на доказателства, налагат извода, че по същество липсват мотиви към обжалваната присъда. Липсата на мотиви, дори и относно част от присъдата е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства проверката от въззивната инстанция на правилността и обосноваността на постановената присъда, а и нарушава процесуалните права на страните, като в конкретния случай ограничава възможността на тъжителя да упражни процесуалните си права – да оспорва изводите на съда, да навежда доводи в тази връзка, да прави искания и възражения, по най-ефективен за него начин, респ. да постигне целения от него резултат – постановяване на осъдителна присъда спрямо П..

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, посочени по-горе в мотивите – основаване на присъдата на доказателства, които не са събрани и проверени от първоинстанционния съд по реда на НПК, както и липсата на мотиви, са довели до опорочаване на съдебният акт, предмет на проверка от настоящата инстанция, като тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, но са отстраними от първоинстанционния съд, т.е. необходимо е да бъде постановен от първоинстанционния съд съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на П. и останалите страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. Посоченото налага отмяна изцяло на обжалваната присъда и връщане на делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното, настоящата инстанция не следва да се произнася по същество на делото – по обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда, както и не следва да обсъжда и събраните по делото доказателства.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 2/11.02.2010 год. по Н.ч.х.дело № 99/2009 год. по описа на Крумовградския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС - К. за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.