РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Белоградчик, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200177 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Делото е образувано е по Жалба на Б. С. Н. – Кмет на Община –
Белоградчик, против Наказателно постановление № 10/ 06.06.2023 г. на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите
(РИОСВ) – гр. Монтана, с което на осн. чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС), му е наложена „Глоба” в
размер на 2 000 лв., за нарушение на същите законови текстове.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че е
изпълнил предписанията на контролните органи дадени на 03.02.2023 г. и това
е констатирано на 23.02.2023 г. Сочи се, че на 11.04.2023 г. е подаден фалшив
сигнал, въз основа на който е била извършена проверка от служители на
РИОСВ на 04.05.2023 г., като се твърди, че подателя на сигнала вероятно е
организирал разхвърлянето на боклуци и умишлено е замърсил
проверяваните теР.. Жалбоподателят твърди, че е в обективна невъзможност
да контролира всички площи и места на територията на Община –
1
Белоградчик и да назначи охрана. Излагат се аргументи, че лицето, посочено
за подател на сигнала е подписал Декларация, че не е подавал този сигнал.
При тези съображения се моли съда да отмени обжалваното Наказателно
постановление.
Жалбоподателят е представляван в процеса от адв. Р. Д. от АК – Видин.
В хода на съдебните пР.я, процесуалния представител на жалбоподателя,
пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Подробни доводи са изложени в
представените по делото Писмени бележки.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото
са допуснати и разпитани свидетелите Р. Л. Ж., Н. С. Д. и А. И.. Т.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
И. Х., оспорват жалбата. Пледира, съда да потвърди издаденото Наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, поради доказаност на
авторство и вина.
Подробни съображения за това са изложени и в представени по делото
Писмени бележки.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна –
М. М. А. – актосъставител и М. Н. А. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН – и двете служители в РИОСВ –
Монтана.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното
лице, пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелите на въззиваемата страна, се установи следната
фактическа обстановка:
Свидетелите М. А. и М. А. – всяка от тях заемаща длъжността „главен
експерт” при РИОСВ – Монтана, направление „Управление на отпадъци и
опазване на почвата”, установиха с показанията си, че на 04.05.2023 г.
контролните органи извършили теренна проверка на населените места и
2
преминаващите през тях реки, както и на прилежащите им земи в границите
на населените места на Община Белоградчик. Проверката била във връзка с
изпълнение на предписание № 413 от 03.02.2023 г., дадено на Кмета на
община Белоградчик за предприемане на мерки за почистване и недопускане
на наличие на нерегламентирани замърсявания, в т.ч. на речните легла и
прилежащи територии в населените места в общината. Свидетелките заявиха,
че извършили проверката по повод получен на ел. поща на РИОСВ –
Монтана, сигнал до МОСВ и препратен на РИОСВ Монтана по
компетентност. Сигналът бил за продължаващо съществуване на
многобройни нерегламентирани сметища на територията на Община –
Белоградчик. При извършената проверка на теР. в гр. Белоградчик,
служителите на РИОСВ – Монтана установили замърсявания на местата,
посочени в сигнала, както и замърсявания и на други теР.. ПровеР.те обекти
били замърсени със смесени битови биоразградими отпадъци, както и
отпадъци от опаковки. Във връзка с оспорванията на жалбоподателя,
свидетелките уточниха, че на Кмета на Общината първоначално били дадени
предписания от дата 24.11.2022 г., като на 23.02.2023 г., контролните органи
установили, че са били изпълнени. С Предписание № 413/ 03.02.2023 г., са
дадени други, последващи предписания – за предприемане на мерки за
почистване и недопускане на наличие на нерегламентирани замърсявания,
като предписанието е до кметовете на посочените общини, в това число и
Община – Белоградчик, като това Предписание е било със срок на изпълнение
до 20.03.2023 г. Даденото предписание не е било за конкретни теР., а по
принцип – да се почистят теР.те и да не се допуска замърсяване. На
04.05.2023 г., е извършена проверка и е установено наличието на замърсени
места, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност от
жалбоподателя.
За неизпълнение на дадените предписания, на Кмета на Община –
Белоградчик бил съставен АУАН № УОмм – 08/ 12.05.2023 г., в негово
присъствие, който му е връчен лично.
Другата група свидетели, тези на жалбоподателя не дадоха показания,
които да променят съществено фактическата обстановка. Св. Р. Л. Ж. заяви
пред съда, че някой е създал фалшив ел. адрес, от който е изпратил сигнал до
МОСВ от негово име. Заяви, че той не е подател на сигнала.
3
Св. Н. Д. – на длъжност „главен експерт регионално развитие,
планиране и устойчиво развитие.“ в Община – Белоградчик заяви, че не е
присъствал при извършената от контролните органи проверка на теР. в гр.
Белоградчик на 04.05.2023 г. Сподели, че по принцип Общината почиства
замърсените теР., поставя забранителни табели да не се изхвърлят отпадъци,
но веднага след това табелите се премахват и теР.те отново се замърсяват.
В същия смисъл са и показанията на св. А. Т. – Заместник Кмет на
Община – Белоградчик. И този свидетел заяви, че многократно Общината е
почиствала теР.те, на които са изхвърлени отпадъци, поставяни са табели
забраняващи изхвърлянето на боклук на тези места, назначавани са пазачи,
които да охраняват тези места, но въпреки това проблема не може да бъде
решен, тъй като табелите се премахват, а теР.те отново се замърсяват. Заяви,
че е присъствал на процесната проверка на 04.05.2023 г., като показа, че
замърсяване на тези места действително е имало, но то е било незначително,
на много по – малка площ, а не както е посочено в констативния протокол и
отпадъците не са били в такова голямо количество.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 10/ 06.06.2023 г. на Директора на Регионална Инспекция по
опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на жалб.
Б. Н. – Кмет на Община – Белоградчик, е наложена „Глоба” в размер на 2 000
лв. – на осн. чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗООС.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Разпоредбата, за нарушение на която е съставен АУАН и е издадено
Наказателното постановление – тази на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1
ЗООС, предвижда наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв., за лицата, които
не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от
министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите
на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
обсъден по отделно и в неговата съвкупност, съдът намира, че по делото е
доказано по един безспорен и категоричен начин, че нарушителя, е
4
осъществил състава на адм. нарушение, за което му е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
С Предписание изх. № 413 от 03.02.2023 г. на Директора на РИОСВ –
Монтана до няколко Общини, в това число и Община – Белоградчик,
получено и входено в Общината на същата дата, са дадени общи предписания
за предприемане на мерки за почистване и недопускане на наличие на
нерегламентирани замърсявания /сметища/, включително и на речните легла и
прилежащите им територии, попадащи в границите на населените места от
съответната Община. Срокът за изпълнение на предписанията бил 20.03.2023
г. На 11.04.2023 г. на ел. пощата на РИОСВ – Монтана е препратен постъпил
в МОСВ – гр. София, сигнал от 04.04.2023 г. с посочен подател Р. Ж., като
сигнала е за продължаващо съществуване на многобройни нерегламентирани
сметища на територията на Община – Белоградчик с приложена Декларация
от подателя и снимков материал.
Във връзка с постъпилия сигнал, контролните органи пристигнали на
място в гр. Белоградчик на 04.05.2023 г. и установили, че предписанията
дадени с Предписание № 413 от 03.02.2023 г. със срок на изпълнение
20.03.2023 г., не са изпълнени. На посочените в Констативния протокол от
04.05.2023 г. теР., било установено замърсяване, като били открити различни
по вид боклуци: стари мебели, дрехи, строителни отпадъци, растителни
отпадъци, купчини със смесени битови отпадъци, опаковки, едрогабаритни
отпадъци, счупена пластмаса от бита.
В корелация с обективираното в Констативния протокол от 04.05.2023
г., АУАН и НП, са и показанията на свидетелите на въззиваемата страна.
Показанията и на двете свидетелки са безпротиворечиви и еднопосочни при
описание на установената фактическа обстановка. Възприятията им са лични
и непосредствени, същите са присъствали при огледа на терен и са
установили наличието на замърсявания. Показанията им не са пристрастни и
заинтересовани, поради което съдът изцяло ги кредитира. Същите
кореспондират с останалия събран по делото писмен доказателствен
материал.
Дори св. А. Т. – Зам. Кмет на Община – Белоградчик, който е свидетел
на жалбоподателя и цели да оневини същия, в показанията си пред съда
сподели проблема, че тези места постоянно се замърсяват и въпреки усилията
5
на Общината да преустанови тази порочна практика, проблема остава
нерешен. Свидетелят също потвърди, че на проверяваните теР. е имало
замърсявания, но отрече да са били на такава площ и количество, каквито са
посочени в Наказателното постановление.
По отношение на показанията на другите двама свидетели, изслушани в
процеса Н. Д. и Р. Ж., същите нямат определящо за изхода на делото
значение. Св. Н. Д. не е присъствал на проверката и не установи никакви
релевантни за делото обстоятелства.
Св. Р. Ж. заяви, че някой друг е подал сигнала до МОСВ от негово име.
Горното обстоятелство нямам никакво значение за крайния изход на процеса.
Без никакво значение за делото е, кой е подателя на сигнала и кой е сезирал
контролните органи.
На Община – Белоградчик, е издадено Предписание по смисъла със срок
на изпълнение 20.03.2023 г. Предписанието е входено в Общината и е
дистигнало до своя адресат.
Задължителното предписание, е указване на фактическите действия,
дължимо поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи, дейност. Предписанието изисква
активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него
срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и
предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, предписанието е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и
дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
В случая не се спори, че даденото предписание не е било оспорено от
адресата му, поради което и е станало задължително за изпълнение.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в своята съвкупност се
установи доказано неизпълнение на дадено от контролните органи
предписание, за което е съставен Констативен Протокол № УО мм, ма – 31 от
04.05.2023 г., удостоверяващ липсата на дължимо поведение от
жалбоподателя по изпълнение на Предписание № 413 от 03.02.2023 г.
Поради това, съдът приема, че безспорно установено е извършването на
6
административно нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено
задължително предписание. Осъществяването му е доказано по несъмнен
начин, което предопределя извод за законосъобразност на НП.
Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя че
предписанията са изпълнени, останаха недоказани в процеса. Изпълнени са
били други, предходни предписания – от 24.11.2022 г., за изпълнението на
които е съставен Констативен протокол № УО мм, бг – 5 от 23.02.2023 г., за
които от жалбоподателя изобщо не е ангажирана
административнонаказателна отговорност и не са предмет на делото.
Дори и да се приеме, че Общината е срещнала затруднения в
разрешаването на проблема с нерегламентираните сметища и са полагани
усилия за разрешаването му без успех, то релевантно за делото е наличие на
неизпълнено предписание, което само по себе си реализира състав на
административно нарушение. Само с факта на неизпълнение на влязлото в
сила Предписание, се осъществява състава на административното нарушение,
инкриминирано в чл. 166, т. 3 ЗООС, във вр. с чл. 165, ал. 1 от същия закон.
Всичко останало е без определящо за изхода на делото значение – кой е подал
сигнала, премахвани ли са поставяните от общината забранителни табели да
не се изхвърлят боклуци на теР.те, кога са замърсявани същите, имало ли е
охрана на тези места. Недоказано е и твърдението, че някой умишлено е
замърсил теР.те и след това е подал сигнала, за да се ангажира отговорност от
Кмета. Дори и да има такова предположение, то същото не бе доказано по
никакъв начин в процеса, а съдебния акт не може да бъде почива на
предположения.
Предвид горните мотиви, съдът приема, че е доказано извършването на
административното нарушение, за което на жалбоподателя му е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът не констатира допускането
на съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на крайния
акт – НП. АУАН и наказателното постановление съдържат всички
задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове,
надлежно връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна
7
квалификация на деянието. АУАН и Наказателното постановление са
издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни
акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
Доказана е материалната компетентност на актосъставителя и
длъжностното лице, издало оспорваното Нак. Постановление.
Съдът приема, че правилно определена е и административнонаказателна
разпоредба, въз основа на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност
– чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗООС, предвиждаща наказание за лица,
които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Правилен е и вида на наложеното наказание „Глоба”, предвидена за
нарушение, извършено от физическо лице, каквото е жалбоподателя.
Законосъобразно е определен и размера на наказанието – 2 000 лв., като
същият е в законоустановения минимум, предвиден в санкционната
разпоредба.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал.
1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 5 на същия законов
текст, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
8
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид изхода на делото – съдът потвърждава издаденото НП, то
жалбоподателят, е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
разноските по делото, направени от въззиваемата страна за юрисконсулт.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.
63, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредба да
заплащането на правната помощ, който предвижда размер на
възнаграждението защита по дела по реда на ЗАНН, в диапазон 80 – 120 лв. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10/ 06.06.2023 г . на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и
водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на Б. С. Н., ЕГН ********** – Кмет
на Община – Белоградчик, със служебен адрес – гр. Белоградчик, обл. В., ул.
„К. Б. I“ № ..., е наложена „Глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева)
– на осн. чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС).
ОСЪЖДА Б. С. Н., ЕГН ********** – Кмет на Община – Белоградчик,
със служебен адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Княз Б. I“ № 6, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите
(РИОСВ) – гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ № 4, представлявана от Л. И. –
Директор, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9