№ 2348
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***, чрез адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 4496509 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира извършването на
нарушението и фактическата обстановка да не са установени по категоричен
начин. Оспорва доказателствената стойност на изготвените снимки от
техническото средство. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г. Б.,
приложено на лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема
становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на
максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена
скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на
1
нарушението и размерът на административното наказание глоба. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г. А. А., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
06.07.2021 г., установено от справка от АИС АНД, приложена на лист 15 от
делото, а жалбата е подадена на 09.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 13.02.2021 г. в 14:38 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар Симеон“
кръстовище с ул. „Шипка“ в посока към ул. „Ягодовско шосе“
жалбоподателят Г. А. А. управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** със скорост от 53 км/ч. Скоростта на
движението на пътните превозни средства по ул. „Цар Симеон“ в оказаната
посока се регулирало от пътен знак В26. Същият бил поставен на км 2+580 от
булеварда и сигнализирал на водачите на ППС максимално допустима
скорост от 30 км/ч. Зоната на действие на този пътен знак била до следващото
кръстовище. Това било кръстовището с кръгово движение, образувано от
пресичането на ул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“ в град Пловдив.
Кръстовището било сигнализирано с пътен знак Г12, който бил поставен на
км 2+640 на ул. „Цар Симеон“ в гр. Пловдив.
На 13.02.2021 г. на км 2+780, или на разстояние от 200 метра от пътния
знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч, била разположена
процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M с номер 546. Радарът бил настроен с обсег на
измерване от 100-120 метра. След като навлязъл в кръстовището и преминал
през км 2+660, жалбоподателят попаднал в обсега на техническото средство,
което заснело неговото движение на снимка № 27344. От момента, когато
жалбоподателят А. навлязъл в кръстовището и попаднал в обхвата на радара,
ограничението, въведено с пътния знак В26, за максимална скорост от 30 км/ч
загубило действието си. На мястото, където движението на жалбоподателя
било заснето от техническото средство, действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
2
ЗДвП против жалбоподателя А. бил издаден Електронен фиш серия К №
4496509, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева. В електронния фиш било прието, че разрешената
стойност на скоростта била 30 км/ч.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 6-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с № 546 е
преминало последваща проверка на 18.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-4650/15.02.2021 г. се установява, че на дата 13.02.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични
изображения с номера от 27306 до 27358, с начален час на работа 12:00 ч. и
краен час на работа 19:00 ч. и с място на контрол път гр. Пловдив,
кръстовище на ул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“ в посока ул. „Ягодовско
шосе“. Установява се още, че АТСС е било разположено на разстояние от 200
метра до пътния знак В26, с който е било сигнализирано ограничение на
скоростта от 30 км/ч.
От снимка № 27344 от радар TFR1-M № 546 (лист 28 и 29 от делото) се
изяснява, че е измерената скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 56 км/ч, а заснемането е извършено
на 13.02.2021 г. в 14:38 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Г. А. А..
От схема за организация на движението на пътен участък гр. Пловдив,
ул. „Цар Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“, изготвена съгласно чертеж по
част Пътна – Организация на движението, одобрена, съгласувана и действаща
към дата 13.02.2021г. (лист 38 и от лист 40 до лист 42 от делото) се изяснява,
че при движение по ул. „Цар Симеон“ в посока ул. „Ягодовско шосе“ на км
2+580 е поставен пътен знак В26, сигнализиращ максимално допустима
скорост за водачите на ППС от 30 км/ч, а на км 2+640 е поставен пътен знак
Г12 „кръгово движение“, сигнализиращ кръстовище с кръгово движение,
образувано от пресичането на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Шипка“.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
3
обективна страна на 13.02.2021 г. в 14:38 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар
Симеон“ кръстовище с ул. „Шипка“ жалбоподателят А. е управлявал
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, като се е
движил със скорост от 53 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения
пътен участък максимално допустимата скорост за движение за водачите на
пътни превозни средства е 30 км/ч. Този извод обаче е необоснован. По
делото като писмено доказателства е приета схема на пътната организация на
движението за процесния пътен участък, одобрена, съгласувана и действаща.
Тъй като посоката на движение на жалбоподателя е била по ул. „Цар Симеон“
към ул. „Ягодовско шосе“, то следователно той се е движил в посоката на
нарастване на километража на пътя, който е обозначен на схемата. При
движението в тази посока се установява действително да има поставен пътен
знак В26, който сигнализира на водачите на ППС максимално допустима
скорост от 30 км/ч. Същият е поставен на км 2+580. От протокола с рег. №
1030р-4650/15.02.2021 г. (протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.) се изяснява, че техническото средство TFR1-M № 546, с
което е заснето и установено нарушението, е било разположено на разстояние
200 метра от пътния знак и е заснемало МПС, движещи се в посока
приближаване спрямо него. Доколкото за знак В26 се доказа по делото да се е
намирал на км 2+580, то оттук се прави извод, че АТСС към момента на
заснемане на нарушението е било позиционирано на км 2+780 на ул. „Цар
Симеон“ в град Пловдив. Съгласно техническото описание и инструкция за
експлоатация на процесното АТСС, раздел III „технически характеристики“,
т. 1 „радар“ се установява, че разстоянието на действие, или обсегът на
радара е от 60 до 120 метра в зависимост от избрания режим. В снимка №
27344 от 13.02.2021 г. е посочено, че техническото средство е извършвало
измерване при обсег „М“, при който съгласно раздел VII „указания за
експлоатация“, т. 4 (лист 26 от делото) обсегът на радара е 100-120 метра.
При така установените изходни факти и при зачитането на максимален
обсег на радара от 120 метра се налага извод, че движението на
жалбоподателя А., което е било фиксирано на процесната снимка, изготвена
от клип с № 27344, е било осъществено някъде между км 2+660 и км 2+780 на
ул. „Цар Симеон“ в град Пловдив. Целият този участък от пътя с дължина 120
метра обаче попада извън обхвата на действие на пътния знак В26,
сигнализиращ ограничение от 30 км/ч, който е бил поставен на км 2+580.
Това налага да се изясни каква е била зоната на действие на приетия за
приложим според ЕФ знак В26 (30 км/ч). Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.3
от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила
до следващото кръстовище. От приложената по делото схема по
категоричен начин се установява, че следващото спрямо пътен знак В26 на км
2+580 кръстовище е това, образувано при пресичането на ул. „Цар Симеон“ с
ул. „Шипка“. То започва малко след км 2+640, но преди началото на обсега на
радара TFR1-M с № 546, за който се изясни, че е от км 2+660. На км 2+660,
4
което е най-ранното място, попадащо в обсега на радара, кръстовището вече е
започнало, а следователно действието на пътния знак В26, сигнализиращ
ограничение от 30 км/ч, е преустановено. Несподелим е довод, че на км 2+660
кръстовището не е започнало, тъй като обективно този участък от пътя
попада след мястото, където трите пътни ленти по ул. „Шипка“ в посока на
движение от запад на изток вече са се пресекли с ул. „Цар Симеон“.
Участъкът на км 2+660 попада и след поставения пътен знак Г12 „кръгово
движение“. Че зоната на действие на пътния знак В26 е била именно до
началото на кръстовището с кръгово движение, се установява и от поставения
заедно със знака В26 пътен знак А29 „кръстовище с кръгово движение“.
Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18
от 23.07.2001 г. води до ясен и несъмнен извод, че действието в
пространството на забраната, сигнализирана с пътния знак В26, е ограничено
до началото на следващото кръстовище, т.е. без пътя вътре в кръстовището да
попада в обхвата на действие на забраната. В конкретния случай, видно е, че
пътният знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч, е бил
поставен за водачите, движещите се по ул. „Цар Симеон“, при наближаването
им на кръстовището с ул. „Шипка“, тъй като те са влизали в кръговото
движение без предимство - сигнализирано чрез знака Б1 „пропусни
движещите се по пътя с предимство!“. Веднъж навлезли в кръстовището,
както и след неговия край е напълно неоправдано и лишено от нормативно
основание водачите при избирането на скоростта си на движение да
продължават да съобразяват поведението си с вече загубилия действие на този
участък от пътя знак В26, сигнализиращ максимално допустима скорост от 30
км/ч. Вместо това след навлизането в кръстовището приложимо е било
общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
По делото се доказа по категоричен начин, че предвид установените
места на разположение на пътния знак В26 и на АТСС TFR1-M с № 546, то
обсегът на радара е обхващал пътя между км 2+660 и км 2+780 на ул. „Цар
Симеон“ в град Пловдив. Доказа се и че целият този пътен участък се
простира от началото на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“ и
обхваща част от пътя след края на кръстовището, поради което и предвид
липсата на други знаци, въвеждащи ограничение на скоростта на движение,
то при движението през целия участък е действала общата забрана за
превишаване на скорост от 50 км/ч в населено място. За пълнота на
изложението следва да се отбележи и че съгласно самите твърдения в
обстоятелствената част на електронния фиш – нарушението е извършено на
кръстовището на ул. „Цар Симеон“ с ул. „Шипка“, а не преди него.
При така установените факти необоснован е изводът в ЕФ, че
разрешената стойност на скоростта е 30 км/ч. В действителност тази стойност
е 50 км/ч. Доказа се по делото, че процесният лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № *** се е движил със скорост от 53 км/ч, а предвид категорията
на превозното средство, движението в населено място и липсата на въведени
ограничения на скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 50
5
км/ч. По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят А. не е
извършил административното нарушение, вменено му във вина с електронния
фиш. Фактическата обстановка е непълно установена, като са игнорирани
значими обстоятелства за правилното приложение на закона. В резултат това
е довело до необоснования фактическия извод в ЕФ, че разрешената стойност
на скоростта е 30 км/ч. Пряка последица от необосноваността и непълнотата
на фактическите изводи е и неправилното приложение на материалния закон.
Това налага електронният фиш да бъде отменен, тъй като в действителност
административно нарушение не е извършено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, като в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на
пренията, изрично е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение от представляващия жалбоподателя адвокат. Съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 9 от делото адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) на
близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,
ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
01.02.2021 г. по адм. д. № 3051/2020 г. на XXIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304/2020 г. на X
състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 100
лева, като на жалбоподателя не е налагано кумулативно и друг вид наказание;
- вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалба и процесуално представителство в открито съдебно
заседание;
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. Този размер
на възнаграждението се явява справедлив и обоснован и е определен при
спазване на правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
6
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4496509 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г. А. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на адвокат С.Ж. П., вписан
в Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7