О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568 10.04.2020 година гр. Бургас
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на пети март две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИАНА ГАНЕВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. Хардалова, в присъствието на
прокурора А. Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно дело № 187 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 2366 от
13.12.2018 г., постановено по адм.дело № 1076/2016 г. по описа на
Административен съд- Бургас, е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”- София да заплати на С.А.Д. с ЕГН ********** сумата от 7 200 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от подлагане на изтезания,
жестоко и нечовешко отношение, вследствие противоправно бездействие на
служители на ГДИН, изразено в неосигуряване на възможност за адекватно
проветряване и осветяване на помещението, в което ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода през периода 05.05.2012 г. - 20.05.2016 г., неосигуряване
на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен
възел и течаща вода, и лишаване от възможност за осъществяване на минимални
хигиенно-битови нужди, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до
претендирания размер от 221 550 лева. Със същото решение е отхвърлен предявеният
от С.А.Д. иск против ГДИН за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с
медицинското обслужване по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода през периода 05.12.2013 г. - 20.05.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
и́ изплащане.
Недоволство от така
постановеното решение са заявили двете страни, които са депозирали касационни
жалби в законоустановения срок.
В жалбата на С.А.Д.,
депозирана чрез пълномощника адв. Д.В. ***, са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение в отхвърлителната му част, поради
нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209,
т. 3 от АПК. В нея се сочи, че определеното от съда обезщетение е силно
занижено и не би компенсирало в пълна степен претърпените вреди, а предявеният
иск за обезщетение в размер на 221 550 лева е основателен и следва да се
уважи изцяло. Относно на предявения при условията на обективно съединяване иск
за обезщетение в размер на 50 000 лева за вреди от неосигуряване на медицинското
обслужване по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се сочи
в жалбата, че неправилно съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите
Д. Иванова, Л. Христова и В.Арабаджиев, вместо тези на незаинтересованите
свидетели и преки очевидци А. Хамза и Г. Енев. Отбелязано е, че показанията на
свид. Иванова не допринасят съществено за изясняване на фактическата
обстановка, тъй като се отнасят до времето след извършената ампутация на крака
на ищеца, а свид. Арабаджиев не е работил в Затвора Бургас по времето, когато е
била извършена ампутацията. Наведени са също доводи, че съдът неправилно е
формирал вътрешното си убеждение на базата на непълна и необоснована
експертиза, която не дава категорични отговори на въпроса за болестопричинителя
и процеса на развитие на заболяването. Направено е уточнение на касационната
жалба по втория иск, като се сочи, че се претендира сумата от 70 000 лева,
съобразно прието в с.з. на 15.02.2017 г. изменение на иска.
Постъпила е и втора
касационна жалба от С.А.Д., чрез пълномощника адв. Н. Славов, в която са
наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати
от съда съществени процесуални нарушения, изразени в недопускане на
доказателства и неправилен анализ на събраните доказателства. Изложено е, че
вещото лице, извършило съдебно-медицинската експертиза, е провело лечението на
ищеца и е извършило самите ампутации, поради което неговите „показания“ следва
да бъдат ценени „с оглед на неговата заинтересованост и обективност“. По
същество се иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и
постановяване на друго за уважаване на претенцията изцяло.
В жалбата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”- София са наведени доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която е уважена претенцията
на Д., като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни
основания по чл.208, т. 3 от АПК. Наред с това се сочи, че липсва произнасяне
на съда по направеното искане за присъждане на разноски. Твърди се, че съдът е
стигнал до погрешни изводи, като не е съобразил установените по делото
обстоятелства и не е преценил правилно доказателствената тежест на събраните
доказателства. Моли съдебното решение да бъде отменено, като неправилно
обжалваната му част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора,
с което да се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан по
основание и размер.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора-ищец поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и
постановяване на друго за уважаване на предявените искове в пълен размер.
Касаторът-ответник
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Не заявява
становище по жалбата на насрещната страна.
Прокурорът от ОП-
Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, подадена от ищеца С.Д.. Намира
за основателна жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София
досежно периодите, през които ищецът не е пребивавал в затвора.
В срока за
произнасяне съдът констатира, че първоинстанционното решение не съдържа
произнасяне по заявената от ищеца С.А.Д. втора претенция в пълния и́
размер. С исковата молба се претендира сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване на медицинско обслужване по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В съдебното заседание,
проведено на 15.02.2017 г., е прието от съда изменение на иска, като същият се
счита предявен за сумата от 70 000 лева. С постановеното по спора решение
е отхвърлена претенция за сумата от 50 000 лева и липсва произнасяне по
целия спорен предмет. Изложеното сочи непълнота на обжалваното решение, която не
позволява произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора. Допуснатата
непълнота следва да бъде отстранена в процедура по чл. 176, ал. 2 от АПК, поради
което образуваното касационно производство следва да се прекрати, след отмяна
на хода по същество, а делото да се върне на първоинстанционния съд за
допълване на постановеното решение.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното
определение от 05.03.2020 г., с което е приключено събирането на доказателства
и е даден ход по същество.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 187/2020 г. по описа на Административен съд-
Бургас.
ВРЪЩА делото на
Административен съд- Бургас за допълване на решение № 2366 от 13.12.2018 г. по
адм.дело № 1076/2016 г. по описа на същия съд по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.