Р Е Ш Е Н И Е
№………./......11.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1756 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след като първоначално сезираният Варненски районен съд
е прекратил образуваното при него производство по гр.д. №10588/2015г. и е
изпратил същото по подсъдност на родово компетентния съобразно правилото на
чл.104, т.4 от ГПК съд за разглеждане на предявения иск Варненски окръжен съд.
С
искова молба вх. №24291/27.08.2015г. по описа на ВРС, ищецът „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е предявил специалният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване спрямо ответниците „ТРАНС ГРУП 88” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, и А.Д.А., ЕГН ********** ***, съществуването на парични вземания на ищеца
– кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №5981/2015г. на Варненски районен съд, 7 състав,
заповед за изпълнение №3121/28.05.2015г. в
размер на 84 650,83 лева – непогасена главница по запис на заповед, издаден
на 03.06.2013г. за сума в общ размер 110 000 лева, с падеж на предявяване,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2015г., до
окончателното плащане.
Ищецът
претендира и присъждане на разноските по делото, в т.ч. сторените за
заповедното производство (платени държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение) такива в общ размер 3 492,78 лева.
С
влязло в сила определение №547/16.02.2016г. производството по делото по
отношение на иска спрямо първия ответник – издател на записа на заповед „ТРАНС
ГРУП 88” ЕООД е било частично прекратено, на основание чл.232 ГПК поради
оттегляне на иска, като в съответствие и с разрешението, дадено в т.13 от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, са обезсилени и издадените в
полза на кредитора заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо
този длъжник.
Исковото
производство е продължило единствено
по отношение на втория ответник А.А. в качеството му на авалист по процесната
запис на заповед.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 13.09.2016г.
За да се произнесе по същество на
предявения иск, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на иска е установяването
съществуването на парично вземане на менителничния кредитор „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, произтичащо от запис на заповед, издаден на 03.06.2013г. от от издателя
„ТРАНС ГРУП 88” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, и авалиран от
ответника А.А., за сумата 84 650,83 лева,
представляваща част от дължима главница,
цялата в размер на 110 000 лева, с падеж – на предявяване.
Твърди се от ищеца „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, че на
03.06.2013г. „ТРАНС ГРУП 88” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, действащ чрез управителя А.Д.А.,
е издал в негова полза запис на заповед като
безусловно и неотменимо се е задължил при предявяване на записа
на заповед, без разноски и без протест, да
заплати сумата от 110 000 лева. Плащането
по записа на заповед било обезпечено изцяло от ответника А.Д.А., ЕГН **********,***, авалирал задължението при условията,
при които е поето.
Ищецът твърди, че записът
на заповед е бил предявен за плащане на 04.07.2013г. на дружеството – издател, удостоверено надлежно
на лицевата страна на документа, като отговорността на
авалиста А. А. е обусловена от ангажиране отговорността на издателя. И тъй като
нито на посочената дата, нито в
последващ момент издателят извършил плащане, ищецът предприел действия по
осигуряване на принудителното събиране на вземането си, подавайки заявление за
издаване на заповед за изпълнение и допускане на незабавното й изпълнение по
реда на чл.417, т.9 и чл.418 от ГПК.
Обстоятелството,
че издадената му по ч.гр.д.
№5981/2015г. на Варненски
районен съд, 7 състав, заповед
за изпълнение №3121/28.05.2015г. била оспорена своевременно от длъжника,
обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за съдебно
установяване съществуването на вземането му.
Ответникът А.Д.А.,***, оспорва иска
като обосновава, на първо място, възражение за наличие на каузално
правоотношение, изразяващо се в сключен между ищеца „СТРОЙРЕНТ” ЕООД и „ТРАНС
ГРУП 88” ЕООД договор за наем на строително оборудване
№ДВ1200002244/28.03.2012г. и допълнителни споразумения към него - №30012743 от
05.07.2013г., №5 от 12.07.2013г., №30014284 от
28.02.2014г. и №30014719
от 28.04.2014г. Твърди, че записът на заповед е бил
издаден от дружеството – издател „ТРАНС
ГРУП 88” ЕООД, ЕИК
*********, съответно авалиран от ответника А. въз
основа на клаузата на чл.15, ал.1, т.3 от договор №ДВ1200002244 от
28.03.2012г., като поетото с него задължение обезпечавало задълженията на дружеството – издател именно по този договор. Като
допълнителен аргумент сочи, че същият е бил предявен за плащане на
04.07.2013г., т.е. непосредствено преди подписването на допълнителното
споразумение от 05.07.2013г. към договора за наем.
Като твърди, че за периода от датата
на сключване на договора - 28.03.2012г.,
до датата на предявяване на записа на заповед за плащане -
04.07.2013г., задълженията по каузалната сделка са били изплатени изцяло,
ответникът А. противопоставя възражение за липса на задължения по
обезпечаваното със записа на заповед каузално правоотношение към датата на
падежа (съвпадащ според него с датата на предявяването за плащане).
Наред с това твърди, че дори към
момента да съществуват задължения на дружеството – издател, то същите не са
породени от действието на договора от 28.03.2012г. и извършените доставки по
него до датата на предявяване за плащане на процесния запис на заповед -
04.07.2013г., а са произтекли от доставки по допълнителните споразумения,
сключени между страните след 05.07.2013г., т.е. след датата на предявяване на
записа на заповед, поради което същите не са обезпечени от процесната полица.
За обосноваване на допустимостта на
така релевираните лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение
между приносителя и издателя на записа на заповед, ответникът обосновава
възражение за недобросъвестност на поемателя на ценната
книга - ищец в производството по смисъла на чл.8, чл.63, ал.1 от ЗЗД, чл.289,
чл.465 и чл.485, ал.2 от ТЗ, като твърди, че ищцовото дружество е знаело към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, че вземането по процесния запис на заповед не съществува и
е било погасено чрез плащане от страна на издателя, съответно, че въпросната
ценна книга не обезпечава други вземания, освен вземанията по каузалното
правоотношение, възникнали до датата на нейното предявяване за плащане.
Допълнително ответникът А.А.
обосновава и възражение за погасяване на отговорността му като поръчител като
твърди, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист е бил налице изтекъл
преклузивния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
При така очертаните насрещни твърдения
и възражения на страните, за да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Процесния запис на заповед притежава
реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Документът носи
наименованието „запис на заповед”, което е поставено както като заглавие, така
и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с
другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати
с посочване на всички правно индивидуализиращи ЮЛ данни. Обективирано е и
изявлението му, като издател, че се задължава „безусловно” да заплати
определена сума, а именно сумата от 110 000 лева, на падеж – на
предявяване. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати -
юридическо лице, с пълно посочване на правно индивидуализиращите го данни.
Посочени са и дата и място на издаването, което посочване е извършено с
употребата на ясни и точни изрази. Налице е и подпис на сочения при името на
издателя управител на ЕООД.
Притежавайки изброените и изискуеми,
съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ реквизити, записът на заповед е редовен от
външна страна и годен да породи менителнично задължение.
Страните по делото не спорят за това,
че записът на заповед е подписан от ответника А.Д.А. в качеството на авалист.
В самата полица, на лицевата й страна,
с положени от управителя на дружеството – издател дата и подпис е удостоверено
и предявяването на ефекта, направено на
04.07.2013г.
Предявяването на записа на заповед на
издателя, без значение срещу кого кредиторът ще предприеме принудително
изпълнение – срещу издателя, срещу издателя и авалиста съвместно, или само
срещу авалиста, е условие за настъпване на изискуемостта на вземането спрямо
всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът отговаря както
длъжника, считано от момента на изскуемост на задължението, а това е момента на
предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника.
При така установените фактически
положения съдът приема, че ликвидността и изискуемостта на вземането на ищеца -
поемател спрямо ответника - авалист по процесната полица са надлежно
установени.
Развитите от ответника А. доводи за
преклузия на отговорността му за плащане по аналог
на поръчителя съгласно нормата на чл.147, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът намира за неотносими към
правния спор. Менителничните правила имат специализация, която, и доколкото не съществува
препраща уредба към общия закон, не допуска приложението на общата уредба на
поръчителството по ЗЗД.
Ответникът също така представя
бланкетно възражения по иска, основани на каузалните правоотношения между
издателя и приносителя на процесния запис на заповед. Същият обаче, въпреки
дадените указания относно доказателствената тежест, която носи по отношение
установяване твърденията за гаранционен характер на процесната полица и
недобросъвестност на нейния приносител като страна по обезпечаваното каузално
правоотношение, не е изпълнил това си задължение като не е посочил и представил
допустими и относими доказателства за установяване на тези обстоятелства. В
този ред и доколкото разпоредбата на чл.465 от ТЗ не въвежда презумция или
фикция, съдът намира тези доводи на ответника за недоказани и неоснователни.
При това положение и след като
вземането по процесния запис на заповед е
надлежно установено по основание и размер, а ответникът не е установил
плащане на задължението, предявената спрямо него искова претенция се преценява
като основателна и се уважава изцяло.
Ищецът е направил нарочно
искане да се осъди ответника да му репарира направените разноски за тази
инстанция, което с оглед изхода на спора и правилото, установено в чл.78, ал.1
от ГПК, се цени като основателно.
Като има предвид, че разноските на
кредитора, сторени в заповедното производство, не съставляват част от
вземането, предмет на съдебно установяване със специалния иск по чл.422, във
вр. с чл.415 от ГПК, макар и да са включени в съдържанието на оспорената от
длъжника заповед за изпълнение, а са законова последица от уважаване на
заявлението, като отговорността за тях е обвързана от окончателното произнасяне
на съда по предявения от кредитора иск по чл.422 от ГПК, както и обстоятелството,
че в сезиралата настоящия съд искова молба ищецът изрично твърди, че същите са
дължими като е заявил воля за тяхното присъждане, съдът намира, че следва да се
произнесе с решението си и по вземането на кредитора за разноските в
заповедното производство. В този смисъл са и разрешенията, дадени в т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Видно от списъка по чл.80 от ГПК
(обективиран в самото заявление) в заповедното производство по ч.гр.д. №15397/2012г. на ВРС, кредиторът е сторил разноски
в общ размер 3 492,78 лева, в т.ч. 1
693,02 лв. - платена държавна такса; 1 799,76 лв. – дължимо юрисконсулско възнаграждение.
В сезиралата настоящото исково
производство искова молба е обективирано искане за присъждане на разноските по
водене на делото, в т.ч. 1 693,02 лв. - платена държавна такса и 3 069,52 лв. – дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК адвокатско възнаграждение за осъществено представителство от юрисконсулт.
Като съобразява факта, че
процесуалното представителство по делото е осъществено от адвокат, съответно,
че към момента на приключване на устните състезания ищецът нито е представил
нов, нарочен списък по чл.80 от ГПК на претендираните разноски с ясно
разграничаване на разходите за дължими адвокатско и юрисконсулско възнаграждения
в хипотезите на чл.78, ал.1 и 8 от ГПК,
нито е представил доказателства за плащане на адвокатски хонорар на
осъществилия процесуалното представителство адвокат, като доказан съдът
приема единствено сторения от ищеца разход за платена държавна такса в размер
на 1 693,02 лева.
С оглед горното общият размер на
сторените от ищеца разноски за производството по делото се определя в размер на
5 185,80 лева (в т.ч. 3 492,78 лв. -
за заповедното производство, 1 693,02 лв. - за исковото производство). Именно този
общ размер на доказани като дължими и сторени от ищеца разноски следва да бъде
възложен за репариране на ответника А..
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско
Шосе“ №273, и А.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, м-ст „Розмарин” №159, съществуването на вземане на „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК
********* – кредитор по издадената
в негова полза по ч.гр.д.
№5981/2015г. на Варненски
районен съд, 7 състав, заповед за изпълнение №3121/28.05.2015г., за сумата 84 650,83 лева (осемдесет и
четири хиляди шестстотин и петдесет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща част от главницата по
запис на заповед, издаден на 03.06.2013г. от издателя „ТРАНС ГРУП 88” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, и авалиран от ответника А.А., за сума в общ
размер 110 000 лева, с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 27.05.2015г., до окончателното плащане, на основание чл.422, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.538 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
А.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***,
м-ст „Розмарин” №159, ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско
Шосе“ №273, сумата 5
185,80 лева (пет хиляди сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща дължими за възстановяване разноски, сторени за производството по
делото (заповедно и исково), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: