РЕШЕНИЕ
Номер 701 /18.12. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На тринадесети ноември през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 693 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът
- „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Републиканска“ № 71, вх.
А, ет.1, ап.3, представлявано от Ф.М.М. твърди, че е сключил в качеството му
на купувач на 03.02.2019г. с „ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТЕН ЦЕНТЪР“ ООД, в качеството му
на продавач предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот с идентификатор № 40909.118.161.1.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., представляващ ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор 40909.118.161.1, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 40909.118.161, с адрес гр. К., бул. „Б.“ № ** със
застроена площ 375 кв.м., състоящ се от дванадесет канцеларии, два санитарни
възела, едно складово помещение, коридор, стълбище, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на
етажа по схема: на същия етаж - няма; под етажа - имот с идентификатор №
40909.118.161.1.10 и имот с идентификатор 40909.118.161.1.9; над обекта - имот
с идентификатор № 40909.118.161.1.4 с уговорена цена - сумата от 500 000 лв. с
ДДС. Ищецът твърди, че съгласно чл. 1.2 от сключения между него, като купувач,
ответника, като продавач и ЮРОБАНК България АД договор за доверителна (ЕСКРОУ)
сметка от 25.03.2019г., страните са уговорили, че цената за прехвърляне на
гореописания имот е 416 667 лв. без ДДС или 500 000 лв. с ДДС, и са установили
в отношенията помежду си, че купувачът - ищец е заплатил на продавача -
ответник, съгласно предварителния договор за покупко-продажба от 03.02.2019г.
сумата от 100 000 лева, от която 83 333 лв. - основа и 16 667 лв. - лева ДДС,
съгласно РКО от 03.02.2019г., 04.02.2019г., 05.02.2019г., 06.02.2019г.,
07.02.2019г., 09.02.2019г., 10.02.2019г., 13.02.2019г., 14.02.2019г., 15.02.2019г.
и 16.02.2019г. Ищецът уточнява, че сумата от 16 667 лв., представляваща ДДС не
е предмет на настоящата искова претенция, тъй като за нея е заведено друго дело
между същите страни пред РС Кърджали.
Сочи, че страните са уговорили остатъкът от продажната
цена в размер на 400 000 лв., формирана от сбора на следните суми: 364 000 лв., от която 334 000 лв. -
основа, финансирана от банката и 30 000 лв. - ДДС също финансирано от банката и
36 000 лв. - ДДС за сметка на купувача, да бъде платена от Купувача на
Продавача чрез доверителна ЕСКРОУ сметка.
Твърди също, че
съгласно разпоредбата на чл. 1.3 от Договора за доверителна сметка от
25.03.2019г. между купувача и Юробанк България АД е бил сключен договор за
инвестиционен кредит BL 67119/25.03.2019г. за предоставяне на кредит в размер
на 364 000 лв., с цел покупка на имот.
Сочи, че собствеността върху имота е била прехвърлена
окончателно с нотариален акт от 26.03.2019г. № 138, том 1, peг. № 3864, дело №
132/2019г. по описа на нотариус Д.Г. - нотариус, вписан в Нотариалната камара с
район на действие PC Кърджали, като с преводно нареждане на Юробанк България АД
от 29.03.2019г. за сумата от 364 000 лв. и съответно с платежно нареждане на
ищеца от 28.03.2019г. за кредитен превод за сумата от 36 000лв е бил заплатен
пълният размер на дължимия остатък по продажната цена в размер на 400 000
лв.
Ищецът твърди, че ответникът е избрал да се възползва от
правото си на избор относно облагаемостта на доставката, регламентирано в чл.
45, ал. 7 от ЗДДС, издавайки фактура № **********/01.04.2019г. с правно
основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, третирайки цялата доставка като освободена,
без да начисли ДДС на отделен ред, съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС по цялата
доставка, в разрез с всички постигнати договорености относно продажната цена и
ДДС, поради което и според ищеца полученото от ответника плащане в размер на 66
000 лв. за ДДС, се явява имущество, получено без правно основание. Сочи, че
допуснатите от дружеството - продавач нарушения на постигнатите договорености
за облагане на сделката с ДДС са довели до невъзможност ищецът да претендира и
ползва правото си на данъчен кредит, съгласно чл. 68 и следващите от ЗДДС, в
размер на 66 000 лв. ДДС, защото това право предполага издадена фактура с
начислен на отделен ред ДДС от продавача/доставчик, съгласно чл. 68, във връзка
с чл. 114 и 115 от ЗДДС, каквато не е била издадена. Въз основа на изложеното
настоява, съдът да осъди ответника - „ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТЕН ЦЕНТЪР" ООД да
му заплати сумата от 66 000 лв., представляваща получена от ответника парична
сума без правно основание, представляваща 20% ДДС съгласно чл. 67, ал.2 от ЗДДС
- включени в стойността на окончателното плащане в общ размер от 400 000лв.,
извършено от Юробанк България АД чрез деблокиране на ескроу сметка с титуляр
Юробанк България АД: IBAN *******сметка от 25.03.2019г. и наредени по сметка на
продавача в Юробанк България АД с IBAN ********, от обща стойност от 500 000
лв. с вкл. ДДС на основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС и съгласно НА за
покупко-продажба на имот от 26.03.2019г. № 138, том 1, peг. № 3864, дело №
132/2019г. по описа на нотариус Д.Г. - нотариус, вписан в Нотариалната камара с
район на действие PC Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждането на ИМ до окончателното изплащане на същата. Претендира присъждане
на разноските по делото.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТЕН ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филип Македонски“ № 96,
ет.1, ап.1, представлявано от В.М.М., с който същият оспорва иска като
неоснователен. Признава сключването на посочените в исковата молба договори –
предварителен и окончателен. Признава и обстоятелството, че продажната цена е заплатена от купувача и последният е
придобил собствеността върху недвижимия имот. Твърди обаче, че е изправна
страна по сделката, тъй като страните не са уговорили, нито в предварителния
договор, нито в окончателния такъв, как да третират сделката за продажбата на
недвижимия имот - като освободена или като облагаема по ЗДДС, поради което и не
е налице противоправно поведение, което да е довело до увреждане на ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца, да е поемал каквото и да е задължение да не се
ползва от правото, което му дава ЗДДС в качеството на Доставчик, да избере дали
тя да бъде освободена, съгласно чл. 45 ал.3 от ЗДДС или облагаема, съгласно чл.
45 ал.7 от ЗДДС. Твърди, че на основание чл. 45 ал. 3 и ал.7 от ЗДДС третира
сделката като освободена, с оглед на което на 01.04.2019 г. е издал фактура №
********** на стойност 500 000.00 лв., като в същата е посочил основание за
неначисляване на ДДС - чл. 45 ал. 3 от ЗДДС. Сочи също, че доколкото в
качеството си на доставчик е приел да третира сделката като освободена, за него
съществува задължението да извърши
корекция на ползвания данъчен кредит - чл.79 ал. 1 и ал. 6 от ЗДДС. Спазвайки
тези изисквания, е издал протокол **********/01.04.2019 г., в който е
самоначислил ДДС в размер на 11 520,21 лв., като тази сума е изчислена съгласно
правилата и формулите, посочени в чл. 79 ал. 3 т. 1 от ЗДДС. Сочи, че в
изпълнение на чл. 79 ал. 4 от ЗДДС, данъкът е начислен в месец 04.2019 г,
посочен е в Дневника за продажбите по ЗДДС и Справката-декларация по ЗДДС за м.
04.2019 г., и сумата е внесена в
бюджета.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Няма
спор между страните, а последното се установява и от представения предварителен
договор от 03.02.2019 г., че ответника в качеството му на продавач се е
задължил да продаде на ищеца имот с идентификатор № 40909.118.161.1.3 по
кадастрална карта на гр. К., представляващ втори етаж от масивна
административна сграда с идентификатор 40909.118.161.1 с адрес гр. К., бул. Б.
№ ** със застроена площ от 375 кв.м. за сумата от 500 000 лева с ДДС срещу
насрещно поетото задължение от купувача да заплати цената, както следва:
100 000 лв., представляващи задатък, които се дължат в брой в рамките на
15 дни при 10 плащания по 9900 лв. за всяко от тях и 1000 лв., а остатъкът от
400 000 лв. с ДДС ще бъде изплатен с банков кредит, след нотариално
прехвърляне на имота и учредяване на ипотека в полза на банката, наредени в
нарочна сметка на продавача в рамките на 10 работни дни след нотариалното
прехвърляне на имота на имота на купувача.
Няма
спор, че проектираните отношения са финализирани, като на 26.03.2019г. е
сключен договор за покупко – продажба на обещания имот, обективиран в НА № 138,
том 1, рег. № 3864, н.д. № 132/2019г. на нотариус Д.Г., в който е удостоверено
получаването на сумата от 100 000 лв. от продавача преди сключване на
договора, а по отношение на сумата от 400 000 лв. е предвидено плащането й
да бъде осигурено с кредит за сумата от 364 000 лв. от „Юробанк България“
АД, която да се преведе по специална доверителна сметка с титуляр Банката и да
се освободи, като се преведе по сметка на продавача, след представяне на вписан
в СВ нотариален акт за продажба на недвижим имот, учредяване на първа по ред
ипотека в полза на банката и представяне на удостоверение за вещни тежести за
имота. По отношение на остатъка от 36 000 лв. е уговорено същата да бъде
платена със собствени на дружеството купувач средства.
Не
се спори, че сумата, преведена по доверителната сметка на Банката е освободена
и преведена по сметка на продавача, както и че остатъка от уговорената цена е
изплатен на продавача, което се установява и от приложените писмени
доказателства - преводни нареждания -
л.22, който на 01.04.2019г. е издал фактура № 851 на стойност 500 000 лв.,
като е посочил, че доставката е освободена при условията на чл. 45, ал.3 ЗДДС.
Спорът
по делото е концентриран досежно това налице ли е основание за ответника да
получи сумата от 66 000 лв., представляваща ДДС по сключената от него
сделка, която същия е приел, че е необлагаема на основание чл. 45, ал.3 ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда,
че освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които
не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях. Съгласно параграф 1, т.5 от ДР
на ЗДДС нови сгради са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за
доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб
строеж", или
б) за които към датата, на която данъкът за
доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на
която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на
територията.
Видно от НА № 138, том I, рег. № 3864, н.д.
132 от 26.03.2019 г. „ФЛП БОУВ“ ЕООД е закупил процесния недвижим имот,
представляващ втори етаж от масивна
административна сграда от "ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТЕН ЦЕНТЪР" ООД на
26.03.2019 г., като видно от представените документи, легитимиращи продавача
като собственик е, че същия го е придобил възмездно с договор за покупко –
продажба, обективиран в НА № 65, том 2, рег. № 4043, н.д. № 246/03.05.2007г.,
т.е. девет месеца след като са изтекли 60 месеца от датата, на която го е
придобил.
Следователно по
аргумент от противното на пар.1,
т.5, б."б" от ДР на ЗДДС доставката по НА № 138 от 26.03.2019 г.
не е нова.
Съгласно чл. 45, ал.7 от ЗДДС в случаите на доставка по ал.1, 3 и 4 на чл. 45 от ЗДДС, доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. Именно това свое право ответникът – доставчик е упражнил при подписване на предварителния договор за покупко – продажба, в който изрично е посочено, че цената на обещания имот е 500 000 лв. с ДДС, която воля, съдът приема, че е възпроизведена и в сключения окончателен договор. Вярно е, че в нотариалния акт не е посочено, че цената от 500 000 лв. включва и ДДС, но от една страна следва да се отчете волята на страните в предварителния договор, отношенията, по който са финализирани със сключения окончателен договор, а от друга и разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗДДС, че когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно се приема, че той е включен в договорната цена, която разпоредба е императивна – вж. Решение № 557 от 13.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 116/2009г., IV гр.о., ГК.
Изложеното до тук означава, че към датата на настъпване на данъчното събитие, което съгласно чл. 25 ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, т.е. към датата на сключване на договора за покупко – продажба - 26.03.2019г. доставчикът продавач е упражнил правото си на избор по отношение на освободената по закон доставка и на основание чл. 45, ал.7 ЗДДС е приел същата за облагаема, при които условия е сключена сделката от купувача.
Предявеният иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като полученото от продавача не е без основание, напротив – основанието за получаване на цената от 500 000 лв. е сключения договор за покупко – продажба, в който цената е определена на 500 000 лв. с ДДС, а обстоятелството, че впоследствие доставчикът е издал фактура № 851 от 01.04.2019г., в която същия е декларирал, че извършената от него доставка по прехвърляне на право на собственост върху недвижимия имот е освободена доставка по чл. 45, ал.3 ЗДДС сочи на неизпълнение на договорно задължение. След като доставчикът е направил своя избор да определи доставката за облагаема, което, каза се, е сторено при възникване на данъчното събитие, а именно сключване на договора от 26.03.2019г., същия е поел и задължение да издаде данъчна фактура за приетата за облагаема доставка, което задължение не е изпълнил. Предявеният иск ще се отхвърли, при който изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на 2500 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат.Мотивиран от изложеното, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Републиканска“ № 71, вх. А, ет.1, ап.3 против „ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТЕН ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филип Македонски“ № 96, ет.1, ап.1 иск за заплащане на сумата от 66 000 лв., представляваща получена от ответника парична сума без правно основание, която съставлява част от дължимото ДДС, включено в стойността на окончателното плащане в общ размер от 400 000лв., извършено от Юробанк България АД чрез деблокиране на ескроу сметка с титуляр Юробанк България АД: IBAN ****** сметка от 25.03.2019г. и наредени по сметка на продавача в Юробанк България АД с IBAN ******, от обща стойност от 500 000 лв. с вкл. ДДС на основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС, съгласно НА за покупко-продажба на имот от 26.03.2019г. № 138, том 1, peг. № 3864, дело № 132/2019г. по описа на нотариус Д.Г. - нотариус, вписан в Нотариалната камара с район на действие PC К., ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на ИМ до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Републиканска“ № 71, вх. А, ет.1, ап.3 да заплати на „ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТЕН ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филип Македонски“ № 96, ет.1, ап.1 сума в размер на 2500 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: