№ 13547
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110165442 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. ЕООД,
представлявано от управителя П.Б, срещу „Б.ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от
синдика Н.К.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал.
3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че, на
09.01.2013 г., в качеството си на купувач, сключил договор за покупко – продажба на
моторно превозно средство с „Е .В.“ ООД, с текущо наименование „Б.ЕООД, с предмет на
договора лек автомобил марка „О, модел „А“, с рег. № **** с цена за придобиване на
стойност 3000 лева. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора следвало да заплати продажната
цена за моторното превозно средство в срок до 15.02.2013 г. по сметка на продавача или на
трето лице с оглед дадени от продавача – ответник указания. В тази връзка, поддържа, че в
изпълнение на посоченото, след получено писмено уведомление от продавача, на 03.02.2013
г. извършил плащане на цената по договора в полза на трето лице, съгласно указанията на
ответника. Твърди, че продавачът потвърдил писмено извършеното плащане, като в тази
връзка прилага към исковата молба и протокол към договора от 15.02.2013 г., в който е
1
обективирано изявлението му. Ищецът сочи, че с оглед постъпилото плащане му била
издадена фактура от 18.02.2013 г. Твърди, че в изпълнение на чл. 4 от договора,
фактическата власт върху лекия автомобил, предмет на същия, му е предадена към датата на
подписването му. Посочва, че в чл. 6 от договора било предвидено задължение за страните в
едномесечен срок от датата на сключването му, да се явят пред нотариус с оглед
необходимостта от нотариално удостоверяване на подписите им положени по договора.
Твърди, че било налице неизпълнение на посоченото по вина на продавача, който с писмо от
06.03.2013 г. признал противоправното си поведение, като поел ангажимент да изпълни
договореното между страните до 31.03.2013 г., но посоченото обстоятелство останало
неосъществено. Ищецът твърди, че с предаването на владението на автомобила на
09.01.2013 г. и предвид упражняването на фактическа власт спрямо същия непрекъснато,
постоянно, по явен и спокоен начин, в продължение на петгодишен срок, е станал
собственик на автомобила на първично правно основание поради изтекла в негова полза
придобивна давност. Сочи, че считано от предаване на владението до настоящия момент е
осъществявал фактически собственически действия по отношение на автомобила, като в
това число е извършвал действия по ремонт и поддръжка, заплащал е разходи за паркинг и
го е използвал като собствена вещ. Поддържа още, че по отношение на ответника било
открито производство по несъстоятелност, като с Решение № 1233/20.08.2020 г. по т.д.
2949/2017 г., по описа на Софийски градски съд, TO, VI – 21 с-в, дружеството е обявено в
несъстоятелност. Сочи, че доколкото процесният лек автомобил бил регистриран на
дружеството – ответник, за него бил налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск, с който да бъде признато правото му на собственост спрямо същия, на
основание чл. 80, ал. 1 ЗС. Обосновава допустимостта на предявения иск по аргумент на чл.
637, ал. 6, т. 1 ТЗ, доколкото същият има за предмет правото на собственост на вещ от
състава на масата на несъстоятелността. Посочва, че процесният автомобил бил включен в
декларация по чл. 640, ал.1, т. 4 ТЗ, която съдържала списък с вещи и имуществени права на
дружеството – ответник, подписана от управителя и представена от синдика в
производството по несъстоятелност. В тази връзка, моли съда да признае за установено
правото му на собственост по отношение на процесния лек автомобил. Претендира
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез синдика Н.К, с който
оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Твърди, че до
откриване на производството по несъстоятелност процесното МПС е използвано от
„Б.ЕООД. Посочва, че на проведено събрание на кредиторите на дружеството на 04.08.2020
г., представител на ищеца е гласувал в полза на взето решение за продажба на петнадесет на
брой автомобила на дружеството, сред които и процесното МПС, с цел набиране на средства
за издръжка на производството по несъстоятелност. В тази връзка сочи, че до завеждане на
настоящото производство, ищецът по никакъв начин не се е заявил като собственик на
процесния автомобил и не е демонстрирал поведение, от което да бъде установено
намерението му да придобие по давност посочената вещ. Оспорва твърденията на ищеца
относно получаване на продажната цена по договора. Прави искане по реда на чл. 183, ал. 1
2
ГПК за представяне в оригинал на част от приложените към исковата молба писмени
документи. Оспорва истинността на приложените от ищеца писмени документи от т. 1 до т.
5 по описа в съдържанието на исковата молба, като твърди, че същите са изготвени след
провеждане на събранието на кредиторите на дружеството на 04.08.2020 г., и са съставени с
цел да ощетят кредиторите. Посочва, че процесният автомобил е предмет на учредени
особени залози и вписани запори в полза на кредитори на дружеството, като счита
посоченото обстоятелство за пречка относно прехвърлянето на правото на собственост на
ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 80, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на „Б.ЕООД (в несъстоятелност),
че „А. ЕООД е собственик на лек автомобил марка „О, модел „А“, с рег. № **** с шаси №
************, двигател № ********, цвят: сив металик, на основание придобивна давност
за периода от 09.01.2013 г. до 30.11.2022 г. (датата на исковата молба).
III. Обстоятелства, които се признават:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният
лек автомобил „О.“ с рег. № ***** е включен в състава на масата на несъстоятелността в
открито производство по несъстоятелност спрямо ответника.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
80 ЗС, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно
правопораждащите правото му на собственост върху процесния автомобил факти, в рамките
на очертаните с исковата молба предели – че в периода от 09.01.2013 г. до 30.11.2022 г. е
упражнявал фактическа власт върху вещта непрекъснато, постоянно, явно и спокойно, с
намерение за своене.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно твърденията си, че
процесното МПС е предмет на особени залози на търговско предприятие в полза на
Българска банка за развитие, както и множество вписани запори от съдебни изпълнители.
3
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
дадат показания относно посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, чрез синдика Н.К, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението изрично да уточни дали твърди, че следните писмени доказателства,
приложени към исковата молба, а именно: договор за покупко – продажба на моторно
превозно средство от 09.01.2023 г., уведомление за плащане от 10.01.2013 г., протокол от
15.02.2013 г. и писмо от 06.03.2013 г., не са подписани от името на посоченото дружество -
„Е .В.“ ООД. При неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че не налице оспорване на
истинността на посочените документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по реда на чл. 183 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба писмени
документи, за първото открито съдебно заседание по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
4
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако за изпълнението на някои от указанията е указан от съда по –
кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06.2023 г., от
14:10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5