№ 329
гр. В.Т , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т в публично заседание на двадесет и първи октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500667 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260050 от 27.07.2020 година, постановено по гр.дело № 700/2020 година по
описа на Районен съд – В.Т, е прието за установено, че Й. Д. Й. /ищец/ не дължи на „Е.С,
АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. В, бул. „В.В” № 258, В Т Е, сумата от
4412,41 лв., представляваща начислена стойност на електроенергия по партида с кл. №
********** за аб. № ********** с адрес на обекта потребител гр. В.Т, ул. „Проф.И.Я“ № 2,
вх. Е, по фактура № ********** от 21.02.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 731,50 лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба от „Е-С“ АД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр. В, В Т – Е, бул. „В.В“ № 258, представлявано заедно от всеки от
двамата Н.Й.Н, И.Г.Г и Р.Г.Л, чрез адв. А.М. от ВТАК. Обжалва се изцяло горепосоченото
решение като в жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Решението било постановено при необосновани изводи на
първоинстанционния съд, че не съществува възможност да се установи кога и по какъв
начин е възникнало натрупване на показания по скритата тарифа на електромер, поради
което не можело да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество ел. енергия е
измерено от електромера след монтажа му в обекта на ищеца. Правното основание за
начисляване на процесната сума била разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, при която хипотеза
1
е достатъчно при проверка и при спазване чл. 49 от ПИКЕЕ да е установено, че е налице
измерено количество ел. енергия в скрития невизуализиран регистър на СТИ. Излага свои
правни изводи, целящи да обосноват неоснователност на претенцията на ищеца и липса на
предпоставки да бъде уважен отрицателния установителен иск. Отправя искане към
въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да
отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Н.И. – пълномощник на
ищеца Й. Д. Й., чрез който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се
подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на атакуваното
решение на районния съд. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение,
с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване
на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на
въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва
делото да бъде разгледано по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т е бил предявен от ищеца
Й. Д. Й. отрицателен установителен иск против „Е-С“ АД гр. В по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез
който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 4412,414 лв., по фактура № ********** от 21.02.2020 година, представляваща стойността
на начислена ел. енергия за периода от 16.09.2015 до 08.05.2019г. за обект, находящ се в гр.
В.Т, ул. „Проф. И.Я“ № 3, вх. В по партида с аб. № ********** и клиентски № **********.
Ищецът отрича начислената му ел. енергия да е доставена и ползвана от него; оспорва
законността за извършената проверка, поради неспазване на ПИКЕЕ и ОУ. Оспорва
2
основанието, въз основа на което е извършено начисляването на тази ел. енергия и
съответно исковата сума като нейна цена. Тези разпоредби вменявали на потребителите
отговорност, чието изпълнение зависи изцяло от волята на ответника/жалбоподателя/.
Жалбоподателят – ответник по иска обосновава вземането си на чл. 55 от ПИКЕЕ,
тъй като при извършена на 08.05.2019 година проверка от негови служители на адреса на
обекта на ищеца, било констатирано, че електромерът е отчел количество ел. енергия в
невизуализирана на дисплея тарифа – регистър Т3. Въз основа на това било извършено
преизчисления на потребеното от абоната количество на ел. енергия за периода от датата на
монтиране на електромера до датата на демонтажа. При извършената проверка СТИ било
демонтирано и изпратено на проверка в БИМ. Претендира отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към
правния спор факти: ищецът има качеството е потребител на електрическа енергия по
смисъла на ЗЕ, която се доставя от ответното дружество /жалбоподател в настоящото
производство/ в обект, находящ се в гр. В.Т, ул. „Проф. И.Я“ № 3, вх. Е по партида с аб. №
********** и клиентски № **********. На 08.05.2019 год. е извършена проверка на обекта,
за което е съставен констативен протокол /КП/ № 1502544 от 08.05.2019г., подписан от
служителите на жалбоподателя, от съпругата на ищеца и от един свидетел. В протокола е
отразено, че СТИ е демонтирано за проверка от БИМ, записани са показателите на всяка
една от тарифите, включително и на тази, която не се визуализира на дисплея.
Съставителите на протокола констатирали следните тарифи и показания: Т.1.8.1 - 004167;
Т.1.8.2 – 0110061; Т. 1.8.3 – 026284 и Т 1.8.0 -041458 068774, когато чрез специален софтуер
била проверена паметта на СТИ. Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели на всички
тарифи. Старият електромер е изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Русе.
Извършена е за метрологична експертиза, за което е съставен ПК № 48/31.01.2020 г., която
установява, че представеното за изследване СТИ /запечатана индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 483327, за който е констатирано, че съответства с КП от
08.05.2019г. няма механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок; не е
констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера;
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. При
експерименталното изследване на електромера не е установено същият да мери с грешка над
максимално допустимата. Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена
намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 3 –
0026284,558 kWh, която не е визуализирана на дисплея. На 19.02.2020г. било дадено
становище да бъде начислено допълнително общо количество ел. енергия в размер на 26284
kWh за период 16.09.2015 г. – 08.05.2019 г. – констатираното от скритата част на СТИ
неотчетена ел. енергия. Периодът на начисление е от датата на монтажа на СТИ до датата на
извършената проверка. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от
21.02.2020 година, към която била и фактура № ********** от 21.02.2020 година.
От заключението на вещото лице, изготвило писмено заключение по назначената от
3
съда съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че процесното СТИ е монофазен
статичен електромер тип МЕ-162 № 1114021564270145, настроен фабрично да отчита по Т1
и Т2 – нощна и дневна тарифи, които се визуализират на дисплея на СТИ. Имал още две
допълнителни тарифи – Т 3 и Т 4 ненастроени за отчет. Този електромер не е тип SMART,
поради което не може да се установи причината за наличието на показания в
невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър. При софтуерното четене на
СТИ не можело да се установи точния ден от който са възникнали цифровите показания в
Т3. При това четене се констатират моментни данни. Процесното СТИ е одобрено от
ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и същото
е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия.. Вещото лице сочи при разпита
в съдебно заседание, че посоченото количество ел. енергия е възможно да премине през Т1 и
Т2 и същата се визуализира на дисплея на СТИ. Експертът сочи, че този електромер не
може да даде информация от кой период назад е започнало натрупването на ел. енергия в
скрития регистър. Посочените цифрови стойности по Т3 към момента на демонтажа, тези
при метрологичната проверка, както и при софтуерното чете на СТИ са моментни
стойности, текущи цифрови показания на тарифата. Видно от протокола за монтаж на
процесното СТИ – 16.09.2015г. то е било монтирано при нулеви показатели на Т1 и Т 2, но
няма запис при какви показатели на Т3 – ск7ритата тарифа е било монтирано. Фабрично
електромерът бил настроен да сумира показанията от тези две тарифи, като цифрите в
сумарния регистър не се визуализират на дисплея, а се прочитат само при софтуерно четене
на СТИ. Именно по този начин е направена констатацията за разлика в тази тарифа и
настроените Т1 и Т2, което се сочи и в показанията на св. Стоянов.
Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в
съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети от съда като компетентни,
обосновани и ясни. Становището на въззивната инстанция по този въпрос е същото.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК чрез който се иска със сила на
пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответника – да бъде отречено вземането на
ответника за исковата сума, дължима, според твърденията на му на чл. 55 от ПИКЕЕ,
съгласно който в случаите, в които се установи наличие на измерено количество ел. енергия
в невизуализираната тарифа на електромера и това е установено чрез констативен протокол
по реда на чл. 49 от ПИКЕЕЕ и извършена метрологична проверка в БИМ, то операторът на
съответната мрежа има право да начисли констатираната разлика и преизчислението е от
периода на монтажа на СТИ до деня на извършване на проверката. Първоинстанционният
съд въз основа на правилно установената фактическа обстановка достига до извод, че искът
е основателен, т. е. правото на ответника по иска /жалбоподателя/ не е възникнало. Между
страните е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при общи
условия, по силата на който ответникът по иска – жалбоподател в настоящото производство
е доставчик, а ищеца – ответникът по жалбата потребител на ел. енергия срещу заплащането
на цена. Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се
4
установи, че отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична
годност. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ устройството и експлоатацията на енергийната
система се осъществява според норми, уредени в ПИКЕЕ, уреждащи принципите на
измерване, начина и местата за това измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия. При извършената на 08.05.2019 година проверка от служители на жалбоподателя е
съставен констативен протокол в който е отразено, при софтуерното четене на електромера
в скритата невизуализирана на екрана тарифа е отчетено количество ел. енергия,
неотговарящо като обща стойност на тази отчетена н Т1 и Т 2 и това наложило демонтаж на
СТИ, заради това че същия извършвал неточно измерване на действително преминала през
него и потребена от абоната /ищеца – ответник жалба/ електрическа енергия. Съставеният
протокол по чл. 49 ПИКЕЕ е в съответствие с изискванията на правилата за това.
Жалбоподателят твърди корекцията на сметката на ищеца – ответникът по жалбата -
да е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ - разпоредба, която предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да начисли измереното количество енергия в
невизуализирата тарифа от момента на монтажа на СТИ до датата на проверката, за която е
съставен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ количества ел.енергия. Няма данни за техническа
неизправност или неправомерно вмешателство върху процесното СТИ или върху схемата му
на свързване към електропреносната мрежа. Налице е само регистрирани данни в регистър
на Т3, които не са визуализирани на дисплея на СТИ. СТИ е монтирано на 16.09.2015г. и не
се установява в хода на делото с какви показатели е било в Т3. Този електромер не е СМАРТ
и няма данни от кога са отразените в Т6 показания. Освен това скритият регистър остава
неизвестен за потребителя на ел. енергия. Не са установени и причините, поради които там е
отчетено по-голямо количество от това, визуализирано по другите две тарифи на дисплея,
след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване
на ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната разлика
между отчетеното в скритата тарифа 3 и визуализираните на дисплея показатели, се налага
извод за реално доставено и употребено количество ел. енергия, което да е длъжен абоната
за заплати. Жалбоподателят се позовава на изцяло едностранна процедура, в която
потребителя на ел. енергия не може да влияе и да контролира и при липса на данни в
протокола за монтаж на СТИ с какви начални данни е въведен в действие по отношение на
тази скрита тарифа, то не следва да бъде вменявано в задължение на потребителя – ищец по
иска и ответник по въззивната жалба да заплаща това количество ел. енергия.
С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за
липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като такава по реда и на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ. Доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните
по делото доказателства. Вярно е, че е констатирана разлика на отчетената ел. енергия в
5
скрита невизуализирана тарифа, с тази отчетена от останалите две видни на дисплея на СТИ,
но и безспорно установено е, че няма външно въздействие върху измервателните функции
на СТИ, то отговаря на всички законови изисквания, няма нарушение в схемата на
свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а по отношение грешката не е установена
причината поради която е налична, а освен това може да е резултат от софтуерен проблем на
самия измервателен уред.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на
„Е-С“ АД гр. В ЕИК .... против решението на районния съд е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78
ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдени направените
в хода на въззивното производство разноски в размер на 550.00 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050 от 22.07.2020 година, постановено по гр. дело
№ 700/2020 година по описа на Районен съд – В.Т.
ОСЪЖДА Е-С“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. В, бул. „В.В” №
258, В Т Г, представлявано от всеки от двама от членовете на управителния съвет Н.Й.Н,
И.Г.Г и Р.Г.Л ДА ЗАПАЛТИ на Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В.Т, ул. „Проф. И.Я“
№ 3, вх. Е СУМАТА от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7