Решение по дело №114/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. К. от [населено място] против Решение № 181/01.11.2023 г. по анд № 20232330200133/2023 г. на Районен съд-Ямбол в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0813-001614/02.02.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с което на Л. Г. К. за нарушаване на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и е осъден Л. Г. К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 99,67 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, т.к. първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота събраните писмени доказателства, както и допуснатите процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, доколкото при обсъждане на доказателствата, не са отчетени противоречивите показания между актосъставителя и свидетеля по акта и съдът е приел, че не са се събрали доказателства, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил каран на ремонт; от показанията на свидетеля по акта С. Д. се потвърждава, твърдяното от свидетелите И. В. и А. К. че полицейския автомобил не се е намирал в непосредствена близост зад автомобила на жалбоподателя и полицейските служители не са имали възможност да възприемат потеглянето на автомобила на жалбоподателя и първоначалното му движение; от страна на актосъставителя е налице тенденциозно отношение към водача; описаното като поведение на жалбоподателя, а именно поднасяне на автомобила надясно, после наляво, няма фактически как да бъде осъществено предвид разположението му върху пътното платно. В тази връзка се претендира за отмяна на съдебния акт в оспорената му част.

В съдебно заседание за касатора се явява процесуалния му представител, който подържа и доразвива съображенията в жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Участващият в процеса прокурор намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при съблюдаване на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 181/01.11.2023 г. по анд № 20232330200133/2023 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 22-0813-001614/02.02.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол в частта, с което на Л. Г. К. за нарушаване на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и е осъдил Л. Г. К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 99,67 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с всички изисквания на ЗАНН, като при издаването на АУАН е допусната грешка при формулиране на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от правна страна (посочено е, че то е „повторно“), но наказващият орган е отстранил тази нередовност по чл.53, ал.2 от ЗАНН с издаването на НП и в този смисъл с НП административните нарушения са точно и ясно формулирани от фактическа и правна страна, като от материалноправна страна според съдът се установява категорично, че жалбоподателят умишлено е дрифтирал на пътя и това е възприето от полицейските служители.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В посочения смисъл районния съд подробно се е аргументирал както по въпроса за извършените от водача действия и за доказателствата в подкрепа на възприетата фактическа обстановка, така и по въпроса за тяхното кредитиране.

Поради това извършените от водача действия, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя и при завиване на волана довеждане на автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, при което автомобилът поднася на платното за движение надясно и наляво, продължавайки посоката си на движение, налагат извода, че водача не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари и е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, въвеждаща забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, предвиденото за което наказание е в абсолютен размер и не подлежи на преценка.

По отношение наведените в касационната жалба доводи следва да се посочи на първо място, че техническото състояние на автомобила не е предмет на обсъждане в разглеждания случай и противоречия между свидетелите в тази насока са неотносими, още повече че водача не е имал право да управлява технически неизправно превозно средство.

На второ място поведението на водача и движението на автомобила са били ясно възприети от контролните органи, което е достатъчно за установяване на нарушението, независимо от местоположението на самите служители.

На трето място твърдения за тенденциозно отношение към водача се съдържат само в показанията на заинтересованите свидетели и не се подкрепят от други доказателства по делото.

На четвърто място соченето на обективна невъзможност да се извършат описаните маневри е неоснователно, т.к. при т.нар. дрифт се запазва посоката на движение, въпреки че автомобила губи сцепление с пътя и се застрашават останалите участници в движението.

На пето място грешката при формулиране на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от правна страна и посочването, че е „повторно“ е отстранена още в хода на административното производство и това е изрично констатирано и обсъдено в мотивите на атакуваното решение.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181/01.11.2023 г. по анд № 20232330200133/2023 г. на Районен съд-Ямбол в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0813-001614/02.02.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с което на Л. Г. К. за нарушаване на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и е осъден Л. Г. К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски в размер на 99,67 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. Г. К. от [населено място] за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.