О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер………… Година,
2018
Град Бургас
Бургаският окръжен съд ....…..…...
граждански състав ………………...………................
На двадесет и шести ноември
…………….…….... Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……….…………………....
Съдебни заседатели:
………..…………………..
Секретар
……………………………..……………………………….……………………..………...
Прокурор
………………………………….….…….………………………………….……………....
като разгледа докладваното от
………….......……Р. Калиманова …………………………..
гражданско дело № ……… 898....…. по
описа за ………. 2018…………. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „Хелиос Бийч Апартмънтс - Поморие“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Морска“ № 52,
представлявано от Марина Мутафян и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Морска“ № 52,
представлявано от Константин Сучков чрез процесуалния им пълномощник, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 против Гулнара Наилевна
Даминова, гражданка на Руската Федерация, с адрес град Поморие, ул. „М.” № *,
комплекс „Х.”, секция *, ет. *, ап. * и „Индекс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район Средец, ул. „Шейново“ №17,
представлявано от Елена Юлиевна Павловска за приемане за установено по
отношение на ответниците, че същите не са собственици на поземлен имот с
кадастрален идентификатор № 57491.509.36 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Поморие, одобрени със заповед РД 18-36/29.04.2009 година на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на същия този поземлен имот град
Поморие, п. к. 8200, ул. „Морска“ № 52, с площ от 8940 кв. м., съгласно
издадена от СГКК - град Бургас скица, с трайно предназначение: урбанизирана
територия и начин на трайно ползване - комплексно застрояване, при съседни
поземлени имоти с идентификатори: поземлен имот с идентификатор № 57491.509.18;
поземлен имот с идентификатор № 57491.509.40; поземлен имот с идентификатор
№57491.509.39; поземлен имот с идентификатор № 57491.509.38; поземлен имот с
идентификатор №57491.509.35. Претендира се от ищцовата страна и присъждането на
направените от нея съдебно-деловодни разноски.
Твърди
се в исковата молба от ищците,
че били съсобственици в поземлен имот с кадастрален идентификатор №57491.509.36
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, област Бургас,
одобрени със заповед РД 18-36/29.04.2009 година на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на същия в град Поморие, п. к. 8200, ул. „Морска“ № 52, с площ от
8940 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно
ползване-комплексно застрояване, при граници и съседи подробно и обстоятелствено
описани от тях в същата.
Ищците
се легитимирали като собственици на процесния недвижим имот на базата на
официални свидетелстващи документи, а именно нотариални актове. По-специално
правото на собственост върху процесния имот първият ищец „Хелиос Бийч
Апартмънтс - Поморие“ ЕООД придобил от „Нивомакс“ ООД по силата на сключена
между тях сделка по покупко-продажба, инкорпорирана в нотариален акт № 160, том
2, рег. № 2689, дело № 314/17.06.2016 година на нотариус с район на действие -
град Поморие, рег. № 607 на НК. През 2017 година „Хелиос Бийч Апартмънтс -
Поморие“ ЕООД продало на „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД правото на собственост
върху 910/8940 идеални части от имота, както и изграденото в него
съоръжение-басейн, изграден на основание одобрен на 04.05.2006 година
инвестиционен проект. Сделката била обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 91, том 1, рег. № 753, дело № 84/23.02.2017
година на нотариус с район на действие - град Поморие, рег. № 607 на НК.
Първият ищец придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 03.07.2015 година, заедно с приемо-предавателен протокол от същата дата,
сключен между него и „МГ Билдинг“ ООД собствеността върху техническото
съоръжение - басейн. За сделката била издадена фактура № 1/03.07.2015 година.
В
резултат на посочените по-горе разпоредителни действия с терена и изграденото в
него съоръжение двете дружества - ищци по делото в качеството на съсобственици
си разпределили правото на реално ползване върху незастроената част от
поземления имот, като в тази връзка подписали договор за разпределение на
реално ползване на дворно място на комплекс от затворен тип „Хелиос Бийч
Апартмънтс“ - град Поморие с нотариална заверка на подписите с рег. номер
755/23.02.2017 година на нотариус с район на действие - град Поморие, рег. №
607 на НК. Съгласно клаузите на същия, инвеститорът на комплекса „Хелиос Бийч
Апартмънтс - Поморие“ ЕООД щяло да ползва, владее, управлява и разпорежда
свободно дял първи, с площ от 8030 кв. м., при граници на този дял: от една
страна втори дял /вкл.басейн/ и от друга страна: поземлени имоти с
идентификатор №№ 57491.509.18,
57491.509.40, 57491.509.39, 57491.509.38 и 57491.509.35, а собственикът
на зоната за отдих и басейн „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД щял да ползва, владее
и управлява дял втори с площ от 910 кв. м., при граници: от всички страни първи
дял.
Теренът
бил частично застроен - построени били жилищни сгради - 12 секции - „А“, „Б “,
„В“ „Г“, „Д“, „Е“, „Ж“, „И“, „К“, „Л“, „М“. В незастроената част на дворното
място било изградено съоръжение - басейн и паркова зона, чийто собственик бил
„Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД. Сградите били въведени в експлоатация на
03.09.2007 година, за което било издадено удостоверение № 85 от 03.09.2007
година на Община Поморие. В разрешението за строеж № 59 от 29.05.2006 година на
Община Поморие, удостоверението за въвеждане в експлоатация и одобрените
архитектурни проекти било посочено, че са изградени жилищни сгради /дванадесет
на брой и паркинг-гараж/ с комплексно обществено обслужване, магазини, фитнес,
ресторант, сладкарница и външен басейн.
Ответниците
ползвали басейна и незастроената част от двора обособена като паркова зона
повече от десет години на основание договори за управление и поддръжка на
общите части, сключени с инвеститора на комплекса. Като собственици на
самостоятелни обекти в жилищните сгради, обаче те оспорвали правото на
собственост на ищците върху поземления имот и съоръженията изградени в него.
Целта им била да се ползват от тях безвъзмездно. Твърдели в рамките на други
съдебни производства, по които били страни, че „няма двор“, т. е. няма
незастроена част от двора, като вместо такъв имало построен паркинг, както и че
върху покрива на този паркинг-гараж била развита озеленителна структура или парк.
Най-общо казано ответниците твърдели, че при закупуването на апартаментите си и
идеални части от паркинг-гаража били придобили и басейна, заедно с озеленената
част /парк/ от двора, които били общи части към сградите. Според тях, басейна
винаги бил ползван като обща част от всички собственици и нямало индивидуално
заплащане за такъв. Наред с това управителят на ответното дружество Данчо
Павловски твърдял, че бил закупил оборудване за басейна в комплекс „Хелиос“,
което било предадено с протокол от 11.07.2016 година. Оборудването било
закупено от Данчо Павловски за басейна, което недвусмислено показвало, че
същият оспорва собствеността на басейна.
Ответницата
Даминова притежавала само студио /10 кв. м. общи части/. Тя била руска гражданка,
поради което и не можела да придобива земя на територията на страната. Това
изключвало варианта Даминова при закупуване на жилището си в комплекс „Хелиос“
да е придобила и идеални части от дворното място. Освен това, в документите за
собственост на ответниците ясно било посочено какво са закупили, респективно
обема от права, с които разполагат.
Тъй
като ответниците отричали собственическите права на ищците, това пораждало за
същите правен интерес да установяват със сила на присъдено нещо, че са съсобственици
в квоти съобразно документите им за собственост в поземлен имот с кадастрален
идентификатор №57491.509.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Поморие. Сочат също
така, че с действията си ответниците
оспорвали и не признавали права на собственост на ищците върху процесния
недвижим имот, както и върху изграденото в незастроената част на парцела
съоръжение-басейн, включително с твърденията си, че имали право да ползват
незастроената част от поземления имот, оформена като озеленена зона /парк/ и
басейн, изграден в незастроената част на двора, но без да сочели правно
основание за това.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея на ответниците по делото, като им е указал да депозират
писмен отговор в едномесечен срок от получаването, съдържанието на отговора и
последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права. В указания
от закона и съда срок по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отделни
писмени отговори, с които са изразили становище по така предявените против тях
искови претенции.
Ответницата Гулнара Наилевна Даминова счита предявения
иск за недопустим, а по същество неоснователен и необоснован. Твърди, че никога
не била претендирала и не била заявявала пред когото и да е, а още по-малко
пред ищците, че е собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор
№57491.509.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие,
с площ от 8940 кв. м. Тя никога не била давала повод за съмнения относно
собствеността на този недвижим имот, което от своя страна да доведе до
завеждане на настоящото дело, включително никога не била оспорвала нотариалните
актове за собственост на ищците. Ответницата Гулнара Наилевна Даминова била
гражданка на Руската Федерация и като такава много добре разбирала и знаела, че
дори да иска не може да притежава в България каквато и да е част от поземлен
имот, включително от процесния.
За липсата на правен интерес от
завеждане на настоящото дело показателен бил и факта, че ищците не били
посочили в исковата молба и допълнителната такава към нея нито едно пряко и
конкретно доказателство или факт, че ответникът Гулнара Наилевна Даминова
оспорва собствеността им върху процесния поземлен имот. Въпреки, че искът бил
относно собствеността на поземлен имот с кадастрален идентификатор №
57491.509.36, то още в обстоятелствената част на исковата молба ищците
твърдели, че възникналият спор касаел ползването на басейна като излагали
конкретно направено от втория ответник твърдение за това, че басейна бил обща
част. В случая ищците, дори евентуално да имали правен интерес от водене на
дело срещу направилия това изявление, то би трябвало същият да е само за
собствеността върху басейна, какъвто иск, обаче не бил предявен. В
допълнителното уточнение на исковата молба ищците отново твърдели, че предмет
на спора следвало да бъде правното основание, което обосновава „ползването“ на
басейна и на озеленената зона /парк/ изградени в двора. Тоест, ищците отново
твърдели, че правен спор бил възникнал не за собствеността върху дворното място
- процесния имот, а за правото на ползване на басейна и на прилежащата част от
двора към него. Това евентуално ползване от страна на ответниците се
обосновавало не с техни претенции за право на собственост върху дворното място,
а с правото им на суперфициари и етажни собственици на изградената в процесния
имот сграда. Самите ищци били представили договор за управление и поддръжка от
12.09.2007 година, сключен между ответника Гулнара Наилевна Даминова и „Тера
Тур Сервиз” ЕООД с ЕИК ********* - тогавашен собственик и инвеститор на
построеното в процесния поземлен имот, от който договор било видно, че
последният се задължавал съгласно чл. 1, да извършва срещу определено
възнаграждение стопанисване и поддръжка на общите части и съоръжения, служещи
за общо ползване, в това число зелени площи, двор, градина, басейн и други.
Този договор недвусмислено показвал, че въпросният басейн и зелените площи били
за общо ползване и както ответницата Гулнара Наилевна Даминова, така и всички
живущи в жилищната сграда с 12 секции, построена в процесния имот можели да ги
ползват, дори само защото били плащали за тяхната поддръжка. Твърдението на
ищците, че ответниците от две години не спазвали условията на този договор
нямали нищо общо със спора за собственост, който бил повдигнат. Освен това,
въпросът свързан с ползването на прилежащия терен със зелени площи нямал връзка
със заявения за съществуващ с исковата молба спор относно собствеността на
процесния недвижим с идентификатор №57491.509.36. Подобно право на ползване не
следвало от правото на собственост върху терена, а от суперфициарното право
върху чужд терен - чл. 63 от ЗС. Самият терен от зелени площи и алеи бил
разположен между отделните секции на сградата, която била построена върху
процесния имот. Това пространство било оформено по такъв начин, че да обслужва
всички отделни 12 секции на самата сграда и това било неговото предназначение.
Въпросният терен /двор/ не бил отделен със заграждение от сградата и до него
имали свободен достъп всички живущи в сградата от 12 секции, тъй като бил за
общо ползване.
Ответникът „Индекс“ ООД също
счита исковата претенция за недопустима поради липса на правен спор и съответно
поради липса на правен интерес от предявяването и. Сочи, че според твърденията
по искова молба той не разполагал с титул за собственост за процесния терен, а
притежавал само единствено и самостоятелен обект в сграда - етажна собственост,
изградена в процесния урегулиран поземлен имот. Пак според твърденията по
искова молба, възникналия спор, по повод на който ищците били предявили
исковете си касаел ползването на басейна и съответно прилежащия към него терен
и по-специално същият се свеждал това дали басейна е обща част. В този смисъл
собствените на ищците твърдения не можели да обосноват правен интерес от водене
на дело с предмет на спора собствеността върху земята. Същите можели да
обосноват правен интерес от иск със съвсем различен предмет и по-точно за
собствеността върху басейна, респективно за суперфициарното право на ползване
на прилежащ терен по смисъла на чл. 64 от ЗС. Спорът за ползването на терена,
обаче по никакъв начин не бил свързан със спора за собствеността върху него,
тъй като ползването по чл. 64 от ЗС не следвало от собствеността върху земята,
а от притежанието на ограниченото суперфициарно право. В допълнителното
уточнение на исковата молба ищцовата страна сама била заявила, че обосновава
правния си интерес с възникнал между страните спор за ползването на басейн,
който ответниците считали за обща част към изградения в терена комплекс. Изцяло
акцентирали върху това, че ответниците трябвало да установят правото си на
ползване, които факти изключвали приложението на соченото от ищците
тълкувателно решение на ВКС досежно правния интерес. Въпросът се свеждал не до
това дали ищците имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск
при накърняване на претендирани от тях субективни права, а до това какво тяхно
субективно право същите заявявали да е накърнено - право на собственост върху
терена или право на ползване на басейн и прилежащ терен.
Правен интерес липсвал дори и
да се приемела приложимост на цитираното от ищците тълкувателно решение.
Съобразно него, предявяването на установителен иск било допустимо и тогава,
когато ищецът разполагал с осъдителен такъв, но се имало предвид предявяване на
положителен установителен иск, а не на отрицателен такъв. От друга страна,
предявяването на отрицателен установителен иск, при съобразяване на посоченото
в него било допустимо тогава, когато ищецът упражнявал своя фактическа власт
върху спорната вещ като имал интерес от отричане правата на ответника, за да
можел да я придобие по давност. В настоящия случай самите ищци твърдели, че
процесния басейн се ползва от ответниците, което изключвало допустимостта на
предявения отрицателен установителен иск.
Освен това твърдяното от ищеца
претендирано от ответниците право на ползване се обосновавало и с наличието на
облигационни договори за това ползване. Тези договори нямали вещен ефект, който
да касае правото на собственост върху терена.
Правото на собственост, заявено
като предмет на спора и евентуално спорното право на ответниците на ползване
били съвсем различни субективни права. От една страна ползването на басейна
като обща част нямало връзка със спор за собственост върху терена. Спорът за
общите части касаел сградата - етажна собственост, а не терена, върху която
тази сграда е построена. От друга страна правото на ползване на прилежащия
терен също нямало връзка със спор за собственост върху терена. Подобно право на
ползване следвало не от правото на собственост върху терена, а от
суперфициарното право върху чужд терен - чл. 64 от ЗС, т.е. самата заявена от
ответниците, според твърденията на ищците, претенция за ползване изключвала по
дефиниция наличието на спор за собственост върху земята. Освен това, твърденията
на самите ищци за претендирано от ответниците право на ползване въз основа на
облигационен договор също изключвало вещен спор за собствеността върху терена.
Облигационното право на ползване било различно от онова ползване, което било
част от правомощията на собственика на една вещ.
Изтъква се на следващо място, че правен
интерес от воденето на делото против „Индекс“ ООД липсвал и по още една
самостоятелна линия на разсъждение. Каквито и претенции да твърдели ищците, че
са били заявявани от „Индекс“ ООД, то тези твърдения не можели да обосноват
правен интерес от предявяването на иск против това дружество. Това било така,
защото ищците твърдели, че изявления бил правил не управителят на ответното
дружество, а трето за настоящия спор лице - Данчо Павловски, който бил
съдружник в дружеството. Едно търговско дружество с ограничена отговорност се
управлявало и представлявало от неговия управител, а не от съдружниците в него.
Изявленията и съответно правните действия на физическо лице, съдружник в
дружество с ограничена отговорност по никакъв начин не можели да обвържат
самото дружество, а и правните последици на тези действия не настъпвали в
патримониума на дружеството.
Заявява се от търговското
дружество-ответник, че то не било повдигало и не поддържало против ищците спор
за процесния терен, не притежавало титул за собственост върху този терен,
съответно не считало себе си за собственик на терена.
При съобразяване на
така изложеното по-горе, съдът намира, че предявените от ищците отрицателни
установителни искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
повод на които е образувано настоящото производство са недопустими, поради
което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
Както бе посочено
по-горе, предявените искове са установителни. Безспорно е, че изискването за
интерес от търсената с иска защита е процесуална предпоставка за всички видове
искове и в най-голяма степен е предпоставка за допустимостта на установителните
искове. Правен интерес при исковия съдебен процес е налице при наличие на
правен спор: неоснователно отричане на право, което съществува и/или
неоснователно претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото
производство се цели именно установяване на действителното правно положение
между спорещите със сила на присъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за
удовлетворяване на субективното право при осъдителните искове и предизвикване
на правна промяна при конститутивните искове. Действително, от преценката на
ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и съответно дали да предяви
положителен или отрицателен установителен иск. Правен интерес ще бъде налице и
тогава, когато е избран път за защита, който е в по-ограничен обем, какъвто е
този при отрицателния установителен иск.
Като самостоятелна форма
на защита установителните искове за собственост са допустими с цел защита
правата на ищеца при наличие на правен интерес. За да е налице, обаче правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и в двете му
разновидности - положителен и отрицателен, е необходимо ищецът да заявява свои
собствени права по отношение на процесната вещ и с поведението си ответникът да
застрашава правното му положение. Конкретният правен интерес за предявяване на
положителен или на отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и
съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор. Когато той
вземе формата на оспорване на претендираното от ищеца право, последният има
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, за да бъде установено
със сила на пресъдено нещо съществуването на неговото право. В случаите, когато
ответникът твърди, че той има права по отношение на вещта, която е при ищеца,
тогава е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
чрез който ще отрече неоснователно претендирано от ответника право. Много често
са налице хипотези, при които ответникът отрича правата на ищеца по отношение
на вещта, като наред с това заявява и самостоятелни собственически права върху
нея. В такъв случай право на ищеца е да избере дали да защити правата си чрез
предявяване на положителен или на отрицателен установителен иск. Вярно е, че
при уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното
решение се изчерпва само с отричане правото на собственост на ответника, без
това да означава, че собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може
да се отрече правния интерес от провеждането му, тъй като по този начин ще се
сложи край на правния спор, ищецът ще отблъсне неоснователните претенции на
друго лице, което твърди, че е собственик на имота и ще запази фактическата си
власт с произтичащите от това последици.
В конкретния случай,
видно от изложените в исковата молба и в последващата постъпила по делото
такава във връзка с дадените от съда указания в тази насока фактически
обстоятелства, ищците не посочват ответниците да са извършили такива действия,
които да се счетат като претендиране от страна на последните на права по
отношение на процесния имот, респективно като оспорване правото на ищците
спрямо същия. Нещо повече, двамата ответника изрично са заявили с отговорите си
на исковата молба, че не отричат правото на собственост на двете търговски
дружества-ищци по делото върху процесния недвижим имот. Само това изключва
правния интерес от предявяване на исковете поради, на практика, липсата на спор
между страните по делото относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот - твърдението на ищците за притежаването на същия в съсобственост
не е оспорено по какъвто и да е начин от ответниците.
Тук е необходимо да се
посочи, че всички направени от ответниците възражения са основателни. Спорът,
при съобразяване на изтъкнатите в исковата молба факти, определено не е свързан
със собствеността на мястото, в която са построени сгради, в които двамата
ответника притежават обекти. Същият касае собствеността
върху басейна, респективно суперфициарното право на ползване на прилежащ терен
по смисъла на чл. 64 от ЗС, т.е. правото на ползване на басейн и прилежащ
терен. Този спор, обаче няма връзка със собствеността върху терена.
Освен това, съгласно Тълкувателно решение №8/2013
година по тълкувателно дело №8/2012 година на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е допустимо, когато ищецът
упражнява своя фактическа власт върху спорната вещ като има интерес от
отричането на правата на ответника, за да може да я придобие по давност. В
конкретния случай ищците твърдят, че ответниците ползват процесния басейн,
което изключва допустимостта на предявения от тях отрицателен установителен иск
за правото на собственост върху имота.
При така въведените
твърдения и заявената позиция от страна на ответниците очевидно няма как да се
приеме, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за правото на собственост върху терена. Това е така, тъй като
с оглед конкретните обстоятелства по делото, с разглеждането на същия не ще се
сложи яснота и безспорност в отношенията между страните по делото, а ищците не
биха получили по какъвто и начин ефективна защита на правата си, тъй като няма
да може да бъде сложен край на правния спор, който правен спор, както бе
посочено по-горе, е дали след като
ответниците са придобили и
притежават самостоятелни обекти на собственост в жилищните
сгради правата им по
чл. 64 от ЗС включват и ползването
на съоръженията, изградени в процесния имот,
включително басейна и с какъвто, обаче съдът не е сезиран.
Тук е необходимо само за пълнота на изложението да са посочи, че отрицателен
установителен иск за право на собственост върху имота се поддържа и след
дадените от съда нарочни указания с разпореждането му под №1934 от 14.06.2018
година по делото.
По горните доводи следва
да се заключи, че с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства
правен интерес по отношение на ищците от предявяване на отрицателен
установителен иск не е налице, поради което и производството по делото следва
да бъде прекратено.
С оглед отправените в
тази насока искания от двамата ответника, нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и
изхода на делото, на същите следва да бъдат присъдени сумите от 5783 лева - на
ответницата Гулнара Даминова и 2000 лева - на ответника „Индекс“ ООД,
представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски, в които се включва
адвокатското възнаграждение на ангажирания от всеки от тях адвокат за защита в
производството. Видно от доказателствата по делото и по-специално договорите на
правна защита и съдействие, посочените суми са платени в брой, т. е. налице са
реално направени разноски, които поради наличие на предпоставките на цитираната
правна норма, следва да бъдат поставени в тежест на ищцовата страна.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гражданско дело № 898/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Хелиос Бийч Апартмънтс - Поморие“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Морска“ № 52,
представлявано от Марина Мутафян и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Морска“ № 52,
представлявано от Константин Сучков чрез процесуалния им пълномощник, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 да заплатят на Гулнара
Наилевна Даминова, гражданка на Руската Федерация, с адрес град П., ул. „М.” №
52, комплекс „Х.”, секция *, ет. *, ап. * сумата от 5783 /пет хиляди седемстотин осемдесет
и три лева/ лв. , представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Хелиос Бийч Апартмънтс - Поморие“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Морска“ № 52,
представлявано от Марина Мутафян и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Морска“ № 52,
представлявано от Константин Сучков чрез процесуалния им пълномощник, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 да заплатят на „Индекс“
ООД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Средец,
ул. „Шейново“ №17, представлявано от Елена Юлиевна Павловска сумата от 2000
/две хиляди лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски.
Настоящото определение
подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: