РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 03.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 19 ноември две хиляди и
двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело N`136 по описа за 2021год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са за
установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
1986/2020г. на ВРС иск от ”*****” ЕАД, гр.София против Й.В.П. *** за признаване
за установено, че ответника дължи:
-18.85лв. незаплатени
начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода
05.08.2018г.-04.10.2018г. и 174.24лв. неустойка от предсрочно
прекратяване/разваляне на договор за мобилни услуги № *********/20.02.2017г. за
мобилен номер **********;
-219.67лв. незаплатени
начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода
05.08.2018г.-04.12.2018г. и 162.55лв. неустойка от предсрочно
прекратяване/разваляне на договор за мобилни услуги № *********/02.06.2017г. за
мобилен номер **********;
-13.56лв. с вкл.ДДС
незаплатени четири месечни текущи лизингови вноски начислени такси за периода
05.08.2018г.-04.12.2018г. и 13.56лв. с вкл.ДДС четири предсрочно изискуеми
месечни вноски 05.01.2019г.-02.05.2019г. по договор за лизинг от 02.06.2017г.
за мобилно устройство Таблет Леново;
-ведно
със законната лихва върху всяко от вземанията от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по
силата на сключени между страните договор за мобилни услуги и последващи анекси
ответникът е станал титуляр на мобилни номера и лизингополучател на лизингова
вещ. За потребените от него услуги за посочените периоди ищецът издал фактури, но
поради неплащането им, както и поради неплащане на лизинговите вноски,
претендира същите по съдебен ред.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр.чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен
отговор, с който оспорва изцяло исковете и моли за отхвърлянето им. Развива
доводи, че размера на претендираните неустойки е определен в съответствие с
текстове от Спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и ищеца по гр.дело №
16476/2014г. на СГС, но такава спогодба не е приложена към исковата молба, за
да може да се изведе основанието и размера на неустойката. Сочи, че липсват
доказателства договорите за мобилни услуги да са прекратени. По отношение на
договора за предоставяне на таблет на мястото на подписа на ищеца бил поставен
печат на търговско дружество, което не било ясно какво отношение има към
сключения лизингов договор. Счита също, че претендираната неустойка е нелоялна
търговска практика. Прави и възражение за погасяване на претендираните вземания
по давност на основание чл.111 от ЗЗД, а също и възражение на прекомерност на
неустойките на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №1986/2020 г. на Районен съд-Враца на 03.09.2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Й.В.П.
да заплати на „*****” ЕАД, следните суми:602.43 лв. -
главница, представляваща неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги
№*********/20.02.2017 г.Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни услуги от 18.05.2017 г., Договор за мобилни услуги №********* и Договор
за лизинг от 02.06.2017 г./71.03 лв. мобилни услуги, съгласно фактура
№**********/05.09.2018 г., 118.90лв.-мобилни услуги и 174.24лв.-неустойка и
3.39лв.-лизингови вноски, съгласно фактура №**********/05.10.2018 г.,29.38 лв.
мобилни услуги, съгласно фактура №**********/05.11.2018 г.,29.38 лв. мобилни
услуги, съгласно фактура №**********/05.12.2018 г. ,162.55 лв.-неустойка и
13.56 лв.-лизингови вноски съгласно фактура №**********/05.02.2019 г, законната
лихва върху главницата,считано от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата; разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от ответника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане
по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания
му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между страните е сключен договор за
мобилни услуги от 20.02.2017 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат НТС Desire 530 White. Страните
са уговорили стандартен месечен абонаментен план от 30.99лв.
С Допълнително
споразумение от 18.05.2017 г. към договора за мобилни услуги страните са уговорили нов абонаментен
план, със стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лв.
Страните по делото са сключили и Договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 02.06.2017 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС при промоционален месечен абонамент 25.99 лв. на месец за 24 месеца. Със сключения лизингов договор е предоставено мобилно устройство TABLET
LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М. Общата цена на лизинговата вещ е 152.97 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал.
1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 75.00 лв. с вкл. ДЦС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3.39 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
По делото са приложени:
фактура № **********/05.09.2018г. с отчетен период 05.08.2018г.-04.09.2018г. и включваща разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги, месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети в размер на
общо 71.80 и задължения за вноска-лизинг – 3.39 лв. като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен
отчетен период в размер на 75.46 лв. задължението по
фактурата възлиза на общо 75.19 лв. с вкл.ДДС.
Фактура № **********/05.10.2018г. е издадена за отчетния период 05.09.2018- 04.10.2018г. и включваща разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги,
месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети в размер на общо
118.90лв. и задължения за вноска-лизинг – 3.39 лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги – 174.24лв., вноска за лизинг от 3.39лв.,
задължения от предходен период с ДДС-75.19 лв. или фактурата е за общо сумата
от 371.72лв.
Фактура № 7281719676/05.12.2018г. е издадена за отчетния период 05.11.2018- 04.12.2018г. и включваща месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни
пакети в размер на общо 25.99лв. и задължения за вноска-лизинг – 3.39 лв.,
задължения за предходен период с ДДС 401.10 лв. или общо за сумата от 430.48
лв.
Фактура № **********/05.11.2018г. е издадена за отчетния период 05.10.2018- 04.11.2018г. и включва
месечни и еднократни такси/абонаменти,
допълнителни пакети/ - 25.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска - 3.39 лв. с вкл. ДДС, задължения
от предходен период с ДДС -371.72 лв. Общата сума, начислена във фактурата, е 401.10 лв.
фактура № **********/05.02.2019 г.,
включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване
в размер на 162.55 лв., както и лизингови вноски за предоставеното с договора за
лизинг в общ размер на 13.56 лв. с вкл. ДДС, задължения от предходен период с ДДС – 426.32лв. Общата сума за плащане е
602.43лв.
Назначената и приета по делото съдебно-счетоводната
експертиза посочва, че включеното във фактура №
**********/05.10.2018г. задължение в размер на 174,24 лева представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на номер ********** поради пренасяне на номера в мрежа
на друг оператор. Посочено е, че размера за възникване на задължението за неустойка за предсрочно прекратяваме
на договора за мобилни услуги за номер ********** - преди 18.05.2019г. са договорени в
т.4, р.З от Допълнително споразумение № ********* към договор от 18.05.2017г. Посочено е, че неустойката
е формирана съгласно Договора за мобилни услуги и Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за
защита на потребителите и „*****” ЕАД- сумата от дължими три месечни
абонаментни такси - 37.49 лева за всяка/ 37,49 лв. х 3/ 112,47 лева и добавена
разлика в размер на 61,77 лева между стандартната цена на НТС Desire 530 White без отстъпка,
съгласно ценовата листа към 20.02.2017 година - ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключване на договора запратена в брой
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
Според експертизата във фактура
№**********/05.02.2019 г. е включено задължението от 176,11 лева неустойка за предсрочно прекратяване на номер
********** - прекратен договор по вина на потребителя поради изпадане в забава
на плащанията. Посочено е, че
неустойката е формирана съгласно Договора за
мобилни услуги Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „*****" ЕАД- сумата от дължими три месечни абонаментни
такси без вкл. ДДС- 24,99 лева за всяка/ 24,99 лв. х 3/ 74,97 лева, добавена
част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план
съответстваща на оставащия срок до края на договора на стойност 13,49 лева и
добавена разлика в размер на 74,09 лева между стандартната цена на мобилно
устройство TABLET LENOVO Voga 3 10 4G Х50М без отстъпка, съгласно ценовата листа към 02.06.2017 година и
дължимата обща преференциална цена по Договора за лизинг от 02.06.2017г.,
съответстваща на оставащия срок от Договора за мобилни услуги.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимите по процесните договори за мобилни услуги и лизинги
такси за ползвани мобилни услуги, респективно лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите на клиентски номер №********* с титуляр Й.В.П.
са на стойност както следва: фактура № **********/05.09.2018г. дължима сума по фактура с ДДС-71.80лв.,вноска за лизинг
-3.39лв., платени суми -4.16лв. и дължима сума по фактура общо 71,03лв.; Фактура №
**********/05.10.2018г.- дължима сума по фактура с ДДС-118.90лв.,вноска за лизинг
-3.39лв., дължими неустойки – 174,24 лв., и дължима сума по фактура общо
296,53лв.; Фактура №
**********/05.11.2018г.
дължима сума по фактура с ДДС-25.99лв.,вноска за лизинг -3.39лв., дължима сума
по фактура общо 29,38лв.; Фактура № 7281719676/05.12.2018г. дължима сума по фактура с ДДС-25.99лв.,вноска за
лизинг -3.39лв., дължима сума по фактура общо 29,38лв.; Фактура № 7284384029/05.02.2019г. вноска за лизинг -13.56лв., дължими неустойки –
162,55 лв., и дължима сума по фактура общо 176,11лв.;
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са
допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1986/03.09.2020
г. по описа на РС – Враца. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното
предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От представените
договор за мобилни услуги № *********/20.02.2017г. и договор за мобилни услуги
№ *********/02.06.2017г. се установява
наличието на възникнали договорни правоотношения между „*****” ЕАД и Й.П., по
силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на
ответника по първия договор мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и
четири месеца срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в
размер на 30.99лв., а впоследствие въз
основа на допълнително споразумение
от 18.05.2017 г. e 44,99лв.,
а по втория договор стандартна месечна абонаментна
такса 29.99 лв. с вкл. ДДС при
промоционален месечен абонамент от 25.99лв. за двадесет и четири месеца.
В полза на дружеството е правото
да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец,
както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база и дружеството-оператор издава ежемесечно фактура
за ползваните услуги.
Претендираната в
настоящото производство сума 18.85лв. незаплатени начислени такси и ползвани
съобщителни услуги за периода 05.08.2018г.-04.10.2018г. по договор за мобилни
услуги № *********/20.02.2017г. и 219.67лв. незаплатени начислени такси и
ползвани съобщителни услуги за периода 05.08.2018г.-04.12.2018г. договор за
мобилни услуги № *********/02.06.2017г. представляват уговорено между страните
възнаграждение за ползваните от ответника
услуги и същите е следвало да бъдат заплатени от ответника в уговорения
срок. Видно от приложените по делото фактури, ведно с извлечение за
потреблението, ответника е ползвал предоставените мобилни услуги по процесния
договор с ищцовата страна и с действията си се е съгласил с условията по облигационното
правоотношение, поради което договорът между страните е валидно възникнал и е
действал между страните за исковия период. По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за заплащането й. Дължимият размер на сумите се
установи и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което
предявените искове за тези суми се явяват основателни. Приложените по делото
фактури съдържат общо потребените за мобилен номер услуги, в тази част
абонаментните планове, потребените услуги – в т.ч. потребени минути, мобилен
интернет.
При тези съображения основателни се явяват
предявените искове за сумата от 18.85лв. незаплатени начислени такси и ползвани
съобщителни услуги за периода 05.08.2018г.-04.10.2018г. по договор за мобилни
услуги № *********/20.02.2017г. и 219.67лв. незаплатени начислени такси и
ползвани съобщителни услуги за периода 05.08.2018г.-04.12.2018г. по договор за
мобилни услуги № *********/02.06.2017г. Върху тези сума следва да се присъди
законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилните услуги срещу изпълнение на
насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
Плащане от страна на ответника на претендираните суми нито се
твърди, нито се установява да е извършено, както се установи от
съдебно-счетоводната експертиза.
Основателен е и
предявеният иск за сумата от 13.56лв. с вкл.ДДС незаплатени четири месечни
текущи лизингови вноски начислени такси за периода 05.08.2018г.-04.12.2018г. и
13.56лв. с вкл.ДДС четири предсрочно изискуеми месечни вноски
05.01.2019г.-02.05.2019г. по договор за лизинг от 02.06.2017г. за мобилно
устройство Таблет Леново. Върху тези сума следва да се присъди законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В конкретният
случай П. е подписал договори за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер, както
и закупено на лизинг мобилно устройство и не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на потребените услуги. Не е изпълнил и задължението си да
заплати лизинговите вноски на предоставеното за временно и възмездно ползване
мобилно устройство с договор за лизинг от 02.06.2017 г. С това си поведение П.
е изпаднал в забава. Издадени са му фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен
е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответника следва да понесе отговорността си.
Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договори и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, не ги е заплатил, респ. същият е в
неизпълнение на договора си.
Видно е от представените договори за мобилни
услуги, че ответника се е съгласил и е приел лизинговите условия по сключения
между страните договор.
Основателен се явява иска за установяване на вземането за
неустойка в размер на 174.24лв. неустойка от предсрочно прекратяване/разваляне
на договор за мобилни услуги № *********/20.02.2017г. за мобилен номер **********
и 162.55лв. неустойка от предсрочно прекратяване/разваляне на договор за
мобилни услуги № *********/02.06.2017г. за мобилен номер **********.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, операторът е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника Й.П. за ползваните абонаменти и е издал Фактура №
**********/05.10.2018г., в която е начислил неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на
174.24лв. Видно от назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
начисленият размер неустойката за
предсрочно прекратяваме на договора за мобилни услуги за номер ********** -
преди 18.05.2019г. е договорен в т.4, р.3 от Допълнително споразумение №
********* към договор от 18.05.2017г. и неустойката е формирана съгласно Договора за мобилни
услуги и Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия
за защита на потребителите и „*****” ЕАД като същата е сбор от три месечни
абонаментни такси - 37.49 лева за всяка/ 37,49 лв. х 3/ 112,47 лева и добавена
разлика в размер на 61,77 лева между стандартната цена на НТС Desire 530 White без
отстъпка, съгласно ценовата листа към 20.02.2017 година - ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключване на договора запратена в брой
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
По
същия начин неустойката от 162.55лв. за предсрочно
прекратяване/разваляне на договор за мобилни услуги № *********/02.06.2017г. за
мобилен номер ********** е формирана съгласно
Договора за мобилни услуги и Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита
на потребителите и „*****" ЕАД като сумата представлява три месечни
абонаментни такси без вкл. ДДС- 24,99 лева за всяка/ 24,99 лв. х 3/ 74,97 лева,
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план
съответстваща на оставащия срок до края на договора на стойност 13,49 лева и
добавена разлика в размер на 74,09 лева между стандартната цена на мобилно
устройство TABLET LENOVO без отстъпка, съгласно ценовата листа към 02.06.2017
година и дължимата обща преференциална цена по Договора за лизинг от
02.06.2017г., съответстваща на оставащия срок от Договора за мобилни услуги.
Съгласно договорите за мобилни
услуги при прекратяването им преди срока по вина на потребителя, какъвто
безспорно е настоящия случай. В случая доколкото договорите са прекратени по
вина на ответника поради неплащане на потребените услуги и месечни
такси, основателно се претендира неустойка в трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
Следва да се посочи и че потребителят дължи
и разликата между стандартната цена на HTC
Desire 530 Whhite без отстъпка,
съгласно ценова листа към 20.02.2017 г.- ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключване на договора заплатена в брой съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги, както и сумата от 74,09 лева, представляваща
разлика между стандартната цена на мобилно устройство TABLET LENOVO без отстъпка, съгласно ценовата
листа към 02.06.2017 година и дължимата обща преференциална цена по Договора за
лизинг от 02.06.2017г., съответстваща на оставащия срок от Договора за мобилни
услуги.
С оглед тези съображения основателни са и предявените искове за неустойка в размер на 174.24лв. неустойка от предсрочно
прекратяване/разваляне на договор за мобилни услуги № *********/20.02.2017г. за
мобилен номер ********** и 162.55лв. неустойка от предсрочно
прекратяване/разваляне на договор за мобилни услуги № *********/02.06.2017г. за
мобилен номер **********. Върху тези сума следва да се присъди законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
25.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно
е възражението е изтекла погасителна давност по отношение на претендираното
вземане. Задълженията за плащане на начислени такси и ползвани съобщителни
услуги се начисляват месечно. Поради това съдът приема, че процесните
задължения отговарят на критериите, определени от ВКС в ТР № 3 от 18.05.2012 г.
и представляват периодични вземания, които по силата на чл.111, б.”б” ЗЗД се погасяват с кратката 3-годишна давност. Заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 25.08.2020 г.,
поради което погасени следва да са суми дължими преди 25.08.2017 г. В
настоящият случай сумата от 18.85лв. незаплатени начислени такси и ползвани
съобщителни услуги се претендира за
периода 05.08.2018г.-04.10.2018г., сумата от 219.67лв. незаплатени
начислени такси и ползвани съобщителни услуги се претендира
за периода 05.08.2018г.-04.12.2018г.и сумата от 13.56лв. с вкл.ДДС незаплатени
четири месечни текущи лизингови вноски начислени такси се претендира за периода
05.08.2018г.-04.12.2018г. и сумата от
13.56лв. с вкл.ДДС четири предсрочно изискуеми месечни вноски се
претендира за периода 05.01.2019г.-02.05.2019г., поради което вземанията не са
погасени по давност.
Погасителната давност
по отношение на претендираната неустойка е петгодишна, поради което с оглед
изискуемостта на това вземане същото не е погасено по давност и като такава е
дължима. Двете неустойки са начислени за плащане съответно във фактура
№**********/05.10.2018 г. и фактура №**********/05.02.2019 г., поради което
претендираните неустойки не са погасени по давност.
При този изход на делото и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в
тежест на ответника бъдат присъдени сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 1235.00лева, представляващи
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на
заповедното производство в размер на 385.00 лева.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Й.В.П., ЕГН **********
с адрес *** че дължи на „*****” ЕАД, с *****, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Й.В.П., ЕГН ********** *** да заплати на „*****” ЕАД, с *****, с адрес гр.София, район „Младост”,
ж.к.„Младост
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: