№ 50
гр. гр. Добрич, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
202132009000*5 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от М. Н. М. ЕГН ********** от
гр.Добрич,ж.к.“И.“*,вх.А,ет.1,ап.1,обл.Добрич,чрез АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление –
гр.Добрич,бул.“**“№52,ет.2,офис 10-11,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З.
,адрес за призоваване - гр.Добрич,бул.“**“№52,ет.2,офис 10-11 срещу **
,гр.София,1700,район „С“,бул.“С.Ш.“№**,представлявано от М.С.М.Г.,П. Н.
Г. и С. Н. А.,ЕИК ** с цена на иска 35 000 лв. и правно основание чл.*32 от
КЗ във вр.с чл.*5 и чл.51,52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-за мораторна лихва за
периода от 19.02.2021г.до завеждане на иска на 26.03.2021г.в размер на
350,03лв.
В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор.
В подадената искова молба се излагат следните обстоятелства:
При ПТП ,настъпило на територията на КК „З. П.“ на 2*.07.2018г. в посока
от светофара на главния път към кръговото пред хотел „А“,в отсечката между
хранителен магазин „А“ и коктейл бар „Г“са причинени телесни увреждания
на ищеца по делото,изразяващи се в изкълчване на акромио –клавикуларна
става,което е наложило оперативна процедура в областта на раменния пояс и
горния крайник с голям обем и сложност и е обусловило затруднение в
движението на горния ляв крайник за период от 2-3 месеца.
Обстоятелствата,около които е настъпило ПТП са следните:
На 2*.07.2018г. около 1*.00ч.М.М. се придвижва с велосипед по основния
път към вътрешността на КК „З. П.“ в посока светофара на главния път към
кръговото на хотел „А“.В отсечката по този маршрут ,която се намира между
хранителен магазин „А“ и десния завой преди коктейл бар „Г“М.М.
подминава намиращата се вляво от пътя аптека и на около 30м.разстояние
възприема спрян в дясната лента на пътя лек автомобил.Л.а. марка
„Форд“,модел „S Max“,рег.№В 31*5 ВР ,управляван от Т. Б. Т. престоява,а по
светлинната сигнализация не личи ,че двигателят е запален.Приближавайки
1
колата ищецът не успява по никакъв начин да разбере,че шофьорът се кани да
предприеме потегляне,още повече някаква по-сложна маневра.Когато е на по-
близко разстояние зад автомобила,водачът му свива рязко наляво,за да
предприеме обратен завой.Пътната лента ,по която ищецът велосипедист
М.М. се спускал по отрицателен наклон към центъра на комплекса ,е била
изцяло заета от л.а. марка „Форд“,модел „S Max“,рег.№В 31*5 ВР
,управляван от Т. Б. Т. ,който е изпълнявал обратен завой.Лекият автомобил
е бил разположен също в посока центъра на комплекса пред предприемането
на маневрата обратен завой.
Пътното платно,където е възникнало ПТП представлява две срещуположни
пътни ленти ,разделени с единична непрекъсната линия.Въпреки,че прави
всичко по силите си ищецът не успява да предотврати удара.Следва силен
удар в преден ляв калник на автомобила,а тялото на велосипедиста се отделя
от велосипеда ,прелита над предния капак на автомобила и пада в близост до
левия бордюр.
Произшествието е настъпило в близост до центъра на КК „З. П.“,през
светлата част от денонощието ,при добра видимост,на сух асфалтов участък.
В резултата на ПТП са причинени описаните в исковата молба телесни
увреждания на ищеца,които са наложили оперативна процедура в областта на
раменния пояс и горния крайник ,с голям обем и сложност и е обусловило
затруднение в движението на горния ляв крайник за период от 2-3 месеца.
Във връзка с така настъпилото ПТП са образувани ДП №507/2019г.по описа
на Пето РУ на МВР гр.Варна;Пр.пр.№9239/2019г.по описа на Районна
прокуратура гр.Варна.
Счита се,че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на л.а. марка „Форд“,модел „S Max“,рег.№В 31*5 ВР Т. Б. Т..Същият е
допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата ,а
именно (л.5 ал.2 т.1 от ЗДвП,чл.6 т.2 от ЗДвП,чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП,чл.25 ал.1
от ЗДвП,чл.26 от ЗДвП и чл.38 ал.3 от ЗДвП.
В резултата на тези действия са настъпили описаните вреди за ищеца по
делото.
Непосредствено след ПТП М.М. е откаран в спешното отделение при
МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД,не постъпва за лечение там,но от направения му
преглед е установено,че се налага оперативно лечение.
Приет е в Университетска болница МБАЛ „Св.Марина-
Варна“ЕАД,гр.Варна,където постъпва за лечение в отделението по ортопедия
и травматология.Постъпва в отделението адекватен.След назначените
прегледи и консулти е установена спонтанна и палпаторна болка в лява
раменна става,известна като симптом на „клавиша“.По рентгеновите и
клинични данни е установена акромиокланитуларна луксация 5-та
степен.Назначена му е оперативна процедура.Операцията е извършена на
следващия ден след постъпването му,а именно на 25.07.2018г.,като под обща
анестезия му е извършена репозиция на разместените кости,формиращи
ставата –ключица и лопатка.Поставена му е метална фиксация.След
изписването му са назначени контролни прегледи ,физиотерапия и
рехабилитация.
Вследствие на инцидента на пострадалия са причинени трайни физически
увреждания,които сами по себе си имат трайно проявление и оказват влияние
върху качеството му на живот.М. е в трудоспособна възраст,силен и
2
енергичен млад човек,който преди произшествието е изкарвал сам пари за
прехраната си.Заради инцидента пропуска възможността да работи през
лятото на 2018г.Предвид получените травми ,той не е бил в състояние да
извършва каквато и да е физическа дейност,изпитвал е силни болки в
ръката.Поради силните болки е приемал обезболяващи медикаменти,тъй като
болката е пречела на съня му. Състоянието,в което изпада създава
изключителни трудности и неудобства за него ,дори и за ежедневните битови
нужди,за които е разчитал на помощта на своите близки.Шока от
претърпяното се е отразил и върху психиката на М.М..Инцидентът забавя
кандидатстването му във висше училище,а именно в Академията на
МВР,където към настоящия момент той вече е курсант.Той непрестанно си
припомня случилото се ,а това ,че не можел да спи и да се грани нормално се
е отразило върху физическото му състояние-бил е изключително изнемощял и
отслабнал.Въпреки изминалото време от инцидента пострадалият все още не
се е възстановил напълно.
Лекият автомобил марка „Форд“,модел „S Max“,рег.№В 31*5 ВР
,управляван от Т. Б. Т.,при управлението на който е причинено ПТП е
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК „Л.
И.“АД,по силата на полица с начална дата на покритие от 25.0*.2018г.до
25.0*.2019г.
На основание чл.380 ал.1 от КЗ към ответника е отправена претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди ,причинени на ищеца
по делото от описаното пътно транспортно произшествие.Въз основа на
заведената прететнция с вп.№1517*/19.11.2020г. е образувана преписка по
щета №0000-1000-03-20-778*.В законоустановения срок по чл.*96 ал.1 от КЗ
ответното дружество не се е произнесло по претенцията.Това поражда
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
В срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор ,с който исковата
молба се оспорва по основание и размер със следните съображения:
На първо място не са доказани елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане,а именно противоправното и виновно поведение на
водача на автомобил марка „Форд“,модел „S Max“,рег.№В 31*5 ВР
,управляван от Т. Б. Т.,пораждащи деликтната му отговорност.Липсват и
категорични данни за наличието на причинно следствена връзка между
пътния инцидент и настъпилите увреждания на ищеца по делото.
Не става ясно по каква причина е настъпил сблъсъка на автомобил марка
„Форд“,модел „S Max“,рег.№В 31*5 ВР и велосипеда,управляван от
ищеца.Няма данни водачът на автомобила да се е движел с несъобразена или
превишена скорост,както и да е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП.
Твърди се,че причината за настъпване на инцидента е поведението на
водача на велосипеда М.М.,който с неправомерните си действия е предприел
управление на велосипед,който не е бил оборудван със задължителните
спирачки,съгласно изискванията на чл.79 т.1 от ЗДвП,както и с устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред,съгласно чл.79
т.2 от ЗДвП,управлявал е велосипеда с несъобразена с пътните условия
скорост,както и на забранен участък от пътя,не по велосипедната
инфраструктура и най-близо до дясната граница на платното за движение,с
което е допуснал нарушение на правилата на чл. 80 т.2 от ЗДвП.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
3
резултат.
Не са спазени нормативните изисквания за управление на велосипед.Не е
използвана защитна екипировка-каска,наколенки и налакътници.М.М. е
управлявал не по велосипедната инфраструктура и най-близо до дясната
граница на платното за движение,с което е допуснал нарушение на правилата
на чл. 80 т.2 от ЗДвП.
При правомерно поведение на пострадалото лице ,то нямаше да претърпи
описаните телесни увреждания.Неспазването на правилата за движение на
велосипедист е довело до по-големи увреждания,претърпени от
лицето.Съпричиняването е в размер на 90 % от настъпване на вредоносния
резултат.
Независимо от наличието или липсата на вина на водача на велосипеда не е
от значение за обективното съпричиняване на резултата.Приносът се
преценява винаги конкретно и е обективен.
На следващо място се оспорват всички твърдения на ищеца относно
вида,медико –биологичния характер и степента на
уврежданията,твърденията,свързани с продължителността на оздравителния
период,както и твърдението,че той още не е приключил.Тези твърдения не се
доказват и от представената медицинска документация по делото.Също така
няма данни за необходимост от приемане на обезболяващи
медикаменти,както и проблеми със съня ,с оглед изключително лекото
нараняване на ищеца,което се доказва и от факта,че болничният престой е бил
само три дни.
Няма доказателства за провеждана рехабилитация.Ако такава бе проведена
възстановителния период щеше да бъде значително намален.
Размера на претендираното от ищеца обезщетение на отговаря на
критериите на „справедливостта“,заложен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва се и иска за законна лихва.
В срок от ищеца е постъпила допълнителна искова молба в която се излага
и уточнява следното:
Поддържа се твърдението за наличие на виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил Т. Б. Т.,който ако беше спазил
предписанията на ЗДвП ,не би се стигнало до процесното ПТП.Поддържат се
изцяло твърденията за механизма на произшествието ,изложени в исковата
молба.
Счита се ,че настъпването на вредоносния резултат е изключително
вследствие на нарушенията на разпоредбите на ЗДВП ,цитирани в исковата
молба и в допълнителната такава.
Всички приложени по делото доказателства потвърждават твърденията на
ищеца относно механизма на настъпилото ПТП,както и противоправността на
поведението на водача на лекия автомобил.
Оспорва се твърдението за съпричиняване от страна на велосипедиста на
резултата от произшествието.
В закона не са въведени задължения на водача на велосипед да използва
каска,наколенки и налакътници,а е вменено единствено носенето на
светлоотразителна жилетка,пир управление на велосипеда извън населените
места,в тъмната част от денонощието и при намалена видимост,които
обстоятелства в случая не са налице.
4
Оспорва се приноса изобщо и неговия размер от 90 % от страна на ищеца по
делото за настъпване на събитието .
Счита се,че доказателства за здравословното състояние и настъпилите
увреждания тепърва ще бъдат събирани ,чрез допуснатата съдебно
медицинска експертиза и свидетелските показания по делото.
Обосновава се подробно защо ищецът счита,че претенцията му е
справедлива по своя размер.
В допълнителен отговор се поддържа становището,изложено от ответника в
отговора .
В съдебно заседание страните поддържат становищата си,изразени в
разменените книжа по делото.
Съдът,като се запозна с представените по делото писмени доказателства,с
показанията на разпитаните свидетели и заключенията на допуснатите
автотехническа и съдебно медицинска експертиза ,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим.Представени са доказателства за предявена претенция по
реда на чл.380 от КЗ,вх.№1517*/19.11.2020г.за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,във връзка с която застрахователят е образувал
преписка по щета №0000-1000-03-20-778*.
Безспорно установено е по делото,че за автомобила,с който е причинено
процесното ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,с начална дата на покритие на 25.0*.2018г. и крайна дата
25.0*.2019г.,в срока на която е настъпило застрахователното събитие.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП
гр.Варна е прекратено ДП №507/2019г.на Пето РУ на МВР гр.Варна,на
основание чл.199 и чл.2*3 ал.1 т.1 във вр.с чл.2* ал.1 т.9 от НПК.
По делото е изслушана автотехническа експертиза,от заключението на
която се установява следното:
Относно механизма на ПТП :На 2*.07.2018г.,около 1*.00ч.в КК“З. П.“,по
пътя ,водещ от супермаркет „А“към х-л „А“ се е движел л.а. „Форд“,модел
„Max“,с рег .№ В 31*5ВР,управляван от Т. Б. Т.,който пътувал сам в
автомобила си.Произшествието е настъпило през светлата част от
денонощието,при ясно и слънчево време и много добра метеорологична
видимост,при нова асфалтова настилка,суха ,без неравности и повреди,с
наклон на спускане по посока на движението на автомобила.Когато лекият
автомобил навлязъл в Т-образното кръстовище,водещо в ляво към ресторант
„С“,водачът е намалил скоростта си на движение и е спрял в непосредствена
близост до десния край на платното за движение,след което е предприел
маневра „обратен завой в ляво“.В същото време и същата посока,зад лекия
автомобил се е движел велосипедисти М.М. от гр.Добрич.М. е възприел
спрелия в дясната част на платното за движение лек автомобил,поради което
е отклонил велосипеда си в ляво с цел да го заобиколи и е преминал в лентата
за насрещно движение.При създалата се ситуация в резултат от взаимното
пресичане на траекторията на движение на автомобила и велосипеда ,е
настъпил удар между тях,като първоначалното съприкосновение се е
осъществило между външната част на предното ляво колело на лекия
автомобил,странично и предното колело на велосипеда –челно.Вследствие на
5
ударния импулс,породен от скоростта на движение и масата на
велосипедиста,той напуска велосипеда и прелита над предния капак на лекия
автомобил косо спрямо платното за движение,велосипеда се завърта
странично и последва удара в левия праг на автомобила,след което
велосипеда пада в ляво от лекия автомобил..Към момента на удара с
велосипедиста,автомобилът се е движел със скорост около 8,57 км./ч.,а преди
удара лекият автомобил се е движел със скорост 20-30 км./ч.Велосипедистът
от своя страна се е движел със скорост около 30,82 км./ч.
Поведението и на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна
обстановка.
Водачът на лекия автомобил Т.Б. е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието и удара с велосипедиста М.,ако
преди да предприеме маневра обратен завой,без пропуснал движещият се в
права посока велосипедист.Също и велосипедистът М.М. е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието ,ако се е
движел в непосредствена близост до десния край на платното за движение.
В района ,където е станало произшествието велосипедистът М. е имал пряка
видимост спрямо лекия автомобил от разстояние около 73 м.,а водачът на
лекия автомобил също е имал пряка видимост спрямо велосипедиста от
разстояние около 73 м.В района,където е станало местопроизшествието няма
изградена велосипедна инфраструктура.Липсва велосипедна алея.
Според обясненията на вещото лице по САТЕ ,в съдебно заседание от
25.11.2021 г.зад завиващия автомобил е имало свободен коридор в дясно ,т.е.
ако велосипедиста би продължил своето движение близо до десния край на
платното за движение,той е можел да премине зад автомобила и да бъде
предотвратено произшествието.
Велосипедът на М.М. е бил оборудван със спирачен механизъм на предните
и задните колела.
Относно механизма на ПТП е разпитан и свидетел Т.Т.,водач на
автомобила,с който е причинено произшествието.Според свидетеля самият
той карал много бавно,почти бил спрял.Велосипедистът се движел
надолу,много бързо станали нещата.Свидетелят подал мигач и започнал да
прави обратен завой,през това време изведнъж се появил
велосипедиста,който се мъчел да го заобиколи отляво.Според свидетеля,той
малко късно е подал предупредителния сигнал.
Свидетелските показания ,съвкупно с изслушаната експертиза по
непротиворечив начин установяват фактическата обстановка,свързана на
настъпването на ПТП.
От изслушаната съдебно медицинска експертиза се установява
следното:Пациентът е прегледан в Спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна-
Варна“ на 2*.07.2018г.,като му е поставена диагноза изкълчване на лявата
акромио-клавикуларна стена,след направените рентгенови изследвания и е
предписано оперативно лечение.На 25.07.2018г. е направена
операция,съгласно Оперативен протокол №25,при обща анестезия,през мини
достъп в областта на лявата акромиоклавикуларна става ,под рентгенов
контрол е извършена репозиция и фиксация с метал с артроскопска
астистенция.Няма представена документация за амбулаторно лечение.
Травматичното увреждане е настъпило при падане върху рамото,вследствие
на сила ,приложена по оста на ключицата,довела до разкъсване на връзките на
6
ключично лопатковата става.Травматичното увреждане има пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.Вследствие на приложената оперативна
техника се стига до натоварване на стерно –клавикуларната става.Възможно е
за в бъдеще да се развият рано артрозни промени в лявата стерно-
клавикуларна става,поради голямото й натоварване.Носенето на предпазни
средства не влияе на получаване на травматичното увреждане.
По делото е разпитана свидетелката Росинка Иванова,майка на пострадалия
М.М..
При нейното посещение в болницата в деня на произшествието й
обяснили,че задължително се налага оперативна интервенция.Трябвало да се
поставят метални импланти,които да останат цял живот в организма на сина
й.В болницата М. останал три дни и го изписали за домашно лечение.След
операцията ищецът имал силни болки,молел за повече обезболяващи.В къщи
болките намалели,но продължили доста дълго време.Първите дни бил седнал
,защото не може да се обръща ,навсякъде всичко го боляло.Пълното
възстановяване отнело около шест месеца.Налице били и психически
травми.И сега той много внимава как кара.Преди катастрофата искал да
кандидатства в Академията на МВР в Симеоново,но след като се случила тази
травма ,той трябвало да отложи кандидатстването си,тъй като се изисквали
медицински документи.Въпреки това решили,че той е годен за длъжността и
за това ,за което кандидатства и го допуснали да продължи.В момента не
може да вдигне до края ръката си,да я завърти назад-самите импланти пречат
на това.
Според свидетелката велосипедът бил оборудван с всичко ,имал предна и
задна спирачка,фарове ,светлоотразители.За състоянието на велосипеда
аналогични показания дава и св.В. М.,без родство.
При така установените фактически обстоятелства от правна страна е налице
следното:
Не се спори,че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,сключена за
автомобила,с който е причинено увреждането в ответното дружество.
На основание чл.*32 ал.1 от КЗ увреденото лице,спрямо което
застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“при спазване на
изискванията на чл.380.
По делото се доказаха всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност на прекия причинител на вредата-вина,която при деликт се
предполага,противоправно поведение и причинно следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат.
Противоправното деяние на делинквентна се състои в предприемането на
обратен завой,без да се съобрази с идващия към него велосипедист.
Съгласно чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на
водача на ППС е забранено ,когато платното за движение има две пътни
ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,освен при
изпреварване или заобикаляне.Нарушена е и разпоредбата на чл.25 ал.1 от
ЗДвП,гласящ че при маневра от вида на предприетата от водача на лекия
автомобил,той следва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците
в движението,които се движат след него,преди него или минават покрай
него,при което се съобрази с тяхното положение,посока или скорост на
7
движение.
Макар да е имал видимост ,която според вещото лице е била на разстояние
73 м.,водачът на автомобила не е успял да забележи,за което не е положил и
необходимите усилия ,движещия се в същата посока велосипедист и е
предприел маневрата обратен завой,като с това е допринесъл за сблъсъка
между двете ППС.Нарушено е и правилото на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП ,съгласно
което водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.
Не се доказа,че не е подаден светлинен сигнал от водача на лекия
автомобил,пред извършване на маневрата.
Според изслушаната съдебно медицинска експертиза претърпените вреди в
здравословното състояние на ищеца са в пряка причинна връзка с инцидента.
Касае се до травма,която се е наложило да бъде оперативно възстановена и
която е с продължителност на възстановяване около шест месеца.Според
вещото лице възможно е развитие на артрозни промени в лявата стерно-
клавикуларна става,поради голямото й натоварване.
След операцията ищецът претърпял силни болки,след изписването му
болките продължавали,налице била необходимост от помощта на домашните
на ищеца при справяне с елементарни битови нужди.Травмата е попречила на
осъществяване на плановете на младия човек да кандидатства по желаната от
него специалност в Академията на МВР в Симеоново.
Към момента обаче ищецът е почти напълно възстановен и все пак е успял
да продължи образованието си.Възможните артрозни изменения са само
хипотетични и към момента не са настъпили.
Предвид изложеното съдът намира,че справедливо обезщетение за
претърпените от пострадалия,вследствие на инцидента болки и страдания е
сумата от 20 000 лв.,като се имат предвид конкретните икономически условия
към момента на настъпване на застрахователното събитие и нивата на
застрахователните покрития.
Що се отнася до твърдяното съпричиняване,съдът намира,че не са налице
доказателства за съпричиняване,поради липса на предпазни средства на
велосипедиста или липса на спирачки или друго необходимо за безопасността
на велосипеда оборудване.Напротив от свидетелските показания по делото се
установява,че велосипедът е имал спирачки,а липсата на предпазна каска не
би повлияла върху получената в случая травма,ако действително
велосипедистът е бил без такава каска-така медицинската експертиза по
делото.
Налице е единствено съпричиняване от страна на велосипедиста,изразяващо
се в предприетия от него опит за заобикаляне на лекия автомобил от
ляво.Според обясненията на вещото лице,ако велосипедистът бе останал да се
движи в максимална близост до десния банкет,съобразно изискването на
чл.80 т.2 от ЗДвП,той би могъл да предотврати сблъсъка си с лекия
автомобил,тъй като зад автомобила е оставал свободен коридор от около 1,*7
м.Това съпричиняване съдът определя в размер на
10 %.
Предвид приетата степен на съпричиняване искът за обезщетение за
претърпените от катастрофата,станала на 2*.07.2018г. е в основателен размер
8
за 18 000 лв.,а в останалата част до 35 000лв.,като недоказан и неоснователен
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Основателен е иска за присъждане на лихва за забава върху присъдената
сума,за периода на забавата,считано от изтичане на срока за произнасяне по
чл.*96 ал.1 от КЗ,а именно от 19.02.2021г.до завеждане на исковата
молба.Изчислена с помощта на електронен калкулатор лихвата за забава
върху присъдената главница за процесния период е в размер на сумата от 180
лв.В останалата част до 350,03лв.искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Пропорционално на уважената част от иска се дължи заплащане на
сторените от ищеца съдебно деловодни разноски в размер на сумата от
975,77лв.,платима при условията на чл.38 от ЗА от страна на ответника на
процесуалния представител на ищеца по делото.
Пропорционално на отхвърлената част от иска се дължи заплащане на
сторените от ответника съдебно деловодни разноски,които пропорционално
на отхвърлената част от иска са в размер на 957,95 лв.Адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на
1000лв. съдът не намира за прекомерно,съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото.Внесени са суми за депозити на вещи лица в
размер на 900лв.,50лв.-за призоваване на свидетел и пет лева за
удостоверение,като общата сума на разноските на ответника възлиза на
1 955лв.
Дължи се заплащане на държавна такса по делото от осъдената
страна,доколкото ищецът е освободен от внасянето й,която върху уважената
част от иска е в размер на сумата от 727,20 и разноски,сторени за сметка на
бюджета на съда в размер на сумата от 153 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА **,гр.София,1700,район „С“,бул.“С.Ш.“№**,представлявано от
М.С.М.Г.,П. Н. Г. и С. Н. А.,ЕИК ** да заплати на М. Н. М. ЕГН **********
от гр.Добрич,ж.к.“И.“*,вх.А,ет.1,ап.1,обл.Добрич сумата от
18 000лв./осемнадесет хиляди лева/,главница,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди -болки и страдания,предизвикани от ПТП ,състояло се
на 2*.07.2018г.в КК „З. П.“,обл.Варна,ведно със законна лихва върху
главницата считано от 26.03.2021г.до окончателното изплащане на
сумата,както и сумата от 180 лв./сто и осемдесет лева/-лихва за забава
,считано от 19.02.2021г.до 26.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над присъдената сума до претендираната сума
от 35 000 лв.,в частта за главницата и до 350,03лв.като неоснователен.
ОСЪЖДА ** ,гр.София,1700,район „С“,бул.“С.Ш.“№**,представлявано от
М.С.М.Г.,П. Н. Г. и С. Н. А.,ЕИК ** да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление –
гр.Добрич,бул.“**“№52,ет.2,офис 10-11,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З.
,адрес за призоваване - гр.Добрич,бул.“**“№52,ет.2,офис 10-11 сумата от
975,77 лв./деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и седем ст./-
адвокатско възнаграждение ,на основание чл.38 от ЗА,пропорционално на
уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН ********** от
гр.Добрич,ж.к.“И.“*,вх.А,ет.1,ап.1,обл.Добрич да заплати на **
,гр.София,1700,район „С“,бул.“С.Ш.“№**,представлявано от М.С.М.Г.,П. Н.
Г. и С. Н. А.,ЕИК ** сумата от 957,95 лв./деветстотин петдесет и седем лева и
деветдесет и пет ст./-сторени разноски от ответника ,пропорционално на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ** ,гр.София,1700,район „С“,бул.“С.Ш.“№**,представлявано от
М.С.М.Г.,П. Н. Г. и С. Н. А.,ЕИК ** да заплати по сметка на Добрички
окръжен съд сумите от 727,20лв./седемстотин двадесет и седем лева и
двадесет ст./ държавна такса и сумата от 153 лв./сто петдесет и три лева/-
разноски за експертиза,от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10