Р Е
Ш Е Н
И Е №36
гр. Пловдив, 31.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, в присъствието на
прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ като разгледа ВНОХД № 2375 по описа за 2019г. докладвано от
чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 35/29.10.2019г по НОХД №473/2019г. по описа на РС – Асеновград, ІІІ н.с., е признал подс. К.И.Т. за виновна
в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и я е осъдил на ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата е обжалвана от адв.
Е.В. – защитник на подс. К.И.Т. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна в частта за
наложеното наказание. явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение
на присъдата на АРС и налагане на по-леко по вид наказание с приложение на чл.
55 от НК. Твърди се наличието на многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и се иска налагане на наказание „пробация“, което
по реда на чл. 55 от НК да бъде заменено с глоба в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, подсъдимата К.Т. не се явява.
Производството спрямо нея е протекло задочно и пред първата инстанция. Защитникът
й – адв. Е.В. иска изменение на присъдата и налагане на по-леко по вид
наказание.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив намира наложеното от АРС наказание за справедливо
и счита, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата К.И.Т. е родена на ***г***, с постоянен
адрес ***, /сега с неизвестен адрес в чужбина/ българка, българска гражданка, с
основно образование, разведена, работеща като готвач, неосъждана, ЕГН **********.
Подс. К.И.Т.
и св. Т. Р. М. сключили граждански брак на **** г. Известно време преди това,
те живели на семейни начала. По време съвместното им съжителство двамата
станали родители на две деца. Съответно - на И. Т. М., който се родил на ****.
и на Т. Т. М., който се родил на **** г. С течение на годините, отношенията
между двамата съпрузи се влошили, като причина за това било поведението на
подс.Т.. Същата не полагала грижи за семейството и децата си, като често
отсъствала от дома си. По подадена от страна на св.М. искова молба по реда на
чл.49, ал.1 от СК било образувано
гр.дело №1578/2013г. по описа на Районен съд гр.А. Същото приключило с Решение
№ 134/04.04.2014г. с което бракът между св. М. и подс. Т. бил прекратен. С
посочения съдебен акт родителските права върху децата били предоставени на
техния баща. Освен това подс. К.Т. била осъдена да изплаща ежемесечна издръжка
на синовете си, чрез техния баща и законен представител св. Т. М., както
следва, в размер на 100 лв. за детето И. М., и в размер на 80 лв. за детето Т.
М.. Решението е влязло в сила на 23.04.2014 г. /листи 30-32 от ДП/. След
развода децата продължили да живеят с баща си в жилище, намиращо се в гр. А..
До един известен период от време, подс.Т. заплащала сумите за дължимите от нея
издръжки към двете си деца. В един момент тя спряла да плаща, което станало и
причина за образуване на наказателно производство ДП №326/2015г. по описа на РУ
на МВР Асеновград с оглед извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. До приключването на разследването по това
дело подс. К.Т. изплатила сумите да издръжката на децата си, включващо периода
от месец септември 2014 г. до месец август 2016 г. Поради това и на основание чл.183,
ал.З от НК производството по посоченото дело било прекратено с постановление на
Районна прокуратура - Асеновград от 21.09.2016 г. /листи 15 и 16/. Във връзка с
постановеното решение по гр.дело №1578/2013г. по описа на Районен съд
гр.Асеновград, спрямо подс. К.Т. било образувано и изпълнително дело №
81/2014г. по описа на ДСИ при РС
Асеновград. По същото обаче няма постъпили суми от страна на подс. Т..
Въпреки
наличието на съдебното решение, с което била осъдена да заплаща издръжка на
своите синове, както и въпреки постановлението на РП Асеновград с приложението
на привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК, подс. Т. продължила да бездейства и да
не плаща дължимата издръжка на св. Т. Р.М. за двете им деца- И. Т. М. и Т. Т. М.
По този начин, за периода от месец септември 2016 г. до месец май 2019 г. тя
изпаднала в забава, общо за 33 месечни вноски за двете си деца, от по 100 лв.
месечно за И. Т. М., общо за сумата от 3300 лв., и от по 80 лв. месечно за Т.
Т. М. - общо за сумата от 2640 лв., или общо в размер на 5940 лв. През
посочения времеви отрязък обвиняемата не се е интересувала от физическото и
психическо състояние на двете си деца, за техните нужди. Не се е виждала с тях,
не им е правила подаръци. Не е полагала каквито и да е грижи за синовете си.
Предвид неплащането на издръжка, св. М.
потърсил съдействие от Прокуратурата, по повод на което било образувано и ново
досъдебно производство №152/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград. След
приключване на същото, от страна на РП Асеновград бил изготвен, а в РС
Асеновград внесен обвинителен акт,като подс. Т. била предадена на съд с оглед
извършено от нея през периода от месец септември 2016 г. до месец май 2019 г. включително,
в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Горната
фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните
в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелят Т. Р. М., Решение №134/04.04.2014г.
по гр.дело №1578/2013г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, Постановление от
21.09.2016г. на РП Асеновград, справки от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Асеновград, от ТД на НАП гр.Перник, Дирекция „Бюро по труда“ гр.Перник, Справки
за задграничните пътувания на подс. К.И.Т., свидетелство за съдимост и
характеристична справка.
Анализирайки и
съпоставяйки писмените доказателства, и свидетелските показания, първостепенният
съд е стигнал до правния извод, че подсъдимата К.Т. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. АРС е приел, че престъплението е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:
Жалбата на адв. Е.В.
– защитник на подс. К.И.Т. е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подс. К.Т., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите
факти относно неплащането на издръжка от подсъдимата за децата И. М. и Т. М.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от АРС. Те не се оспорват и от защитата на подсъдимата.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни
изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да
оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.
1, 2 и 5 от НПК са основани на установените фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимата по предявеното ѝ обвинение. Тези изводи за приложение на
закона се споделят и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимата Т. е
осъществила от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК. Правилно АРС е приел, че от субективна страна подс. Т. е
извършила престъплението с пряк умисъл.
Според въззивния
съд този правен извод е правилен, тъй като е съобразен с приетата фактическа
обстановка, която от своя страна се подкрепя от събраните по делото
доказателства. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че през
периода от месец септември 2016 г. до месец май 2019 г. включително, в гр. А.,
обл.Пловдивска, като е осъдена да издържа свои низходящи - синовете си И. Т. М.,
роден през **** г. и Т. Т. М., роден през ***г., подс. Т. съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
33 /тридесет и три/ месечни вноски за двете си деца, от по 100 лв. месечно за
И. Т. М., общо за сумата от 3300 лв., и от по 80 лв. месечно за Т. Т. М. – общо
за сумата от 2640 лв., или общо в размер на 5940 лв.
При определяне на
вида и размера на наложеното наказание на подс. Т., АРС е взел предвид степента
на обществената опасност на деянието и дееца. Правилно са отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства относително младата възраст на
подсъдимата и влошената икономическа обстановка в страната. Правилно АРС е приел
като отегчаващи отговорността обстоятелства предходното осъждане на подс. Т.
/като характеристични данни/ и обстоятелството, че спрямо нея веднъж е
прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Наложеното наказание – в
средния размер, а именно 6 месеца лишаване от свобода според въззивната
инстанция е справедливо. Правилна е преценката на АРС, че същото следва да се
отложи с изпитателен срок от 3 години. Подсъдимата е неосъждана /реабилитирана
по право/ и според ПОС не е необходимо за нейното превъзпитание наказанието да
бъде изтърпяно ефективно. Липсва и протест с такова искане, което прави
безпредметно обсъждането в тази насока. Размерът на изпитателния срок е
подходящ с оглед размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Неоснователни
са възраженията на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание.
Неплащането на издръжката касае продължителен период от време – почти 3 години,
извършено е спрямо две деца и касае немалка сума. Деянието е извършено от лице,
което макар и реабилитирано, е осъждано на лишаване от свобода за тежко
умишлено престъпление от общ характер. Ето защо и наложеното наказание се явява
справедливо както по вид, така и по размер. Наред с това подсъдимата трайно
живее в чужбина, което би довело до невъзможност, чисто хипотетично, да се
изпълни наказание „пробация“. Налагането на наказание „глоба“, така както иска
защитата, би било прекомерно снизходително, като наред с това допълнително ще
затрудни подсъдимата да изплати дължимата издръжка за децата си, заради което е
предадена на съд по настоящото дело. Ето защо изцяло се споделят доводите на
АРС при индивидуализацията на наказанието.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд
в настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35 от 29.10.2019г. по
НОХД №473/2019г. по описа на Районен съд – Асеновград, ІІІ н.с.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните
да бъдат уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.