Р Е Ш E Н И Е
№ 77
Гр. Перник, 09.04.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар ***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 17/2019 година по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Б.В.С. с ЕГН ********** *** и
В.В.С. с ЕГН ********** *** против Заповед № 1 999 от
07.12.2018 година, издадена от кмета на община Перник, с която на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт № 2-15/ТР-3146 от 19.04.2018 година от
служители на отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол по строителството“ при община Перник е наредено в
срок от 30 дни от влизане на настоящата заповед Б.В.С. и В.В.С.
/настоящи жалбоподатели/ да премахнат доброволно и за своя сметка обект
„Второстепенна постройка“, намираща се в ***, ***по плана на гр. Перник, кв. „**“.
Жалбоподателите твърдят, че заповедта е постановена в
нарушение на материалния закон. Въз основа на така изложените в жалбата
аргументи молят съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 25.03.2019 година
жалбоподателите заявяват, че постройката са я придобили въз основа на съдебна
делба, поради което молят съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 25.03.2019 година ответникът
по жалбата – кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт *** ***оспорва жалбата, като излага подробни доводи. Моли съда да
отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е започнало
по повод постъпила жалба вх. № 15/ТР-3146 от 14.08.2015 година от ***, с която
е уведомил отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при
община Перник за рушаща се сграда, изградена на границата със съседния имот – ***,
***по плана на кв. „**“, ***, гр. Перник, собственост на Б.В.С. и В.В.С. /настоящи жалбоподатели/.
Със Заповед № 1570 от 23.09.2015 година кмета на
община Перник е назначил комисия, която да направи обстоен оглед на вида и
състоянието на обекта на 08.10.2015 година и да излезе с препоръки и
предписание по състоянието на сградата.
С Констативен протокол № 1-15/ТР-3146 от 08.10.2015
година назначената комисия е установила, че сградата е полумасивна
стопанска постройка на допълващо застрояване, със стени от тухлена зидария –
тухли четворки, разположена източно от изграден на място гараж, за който има
наличен одобрен архитектурен проект от 21.05.1975 година и нотариално заверена
декларация от собственици на съседния имот. Установено е, че между стопанската
постройка и гаража няма изпълнена конструктивна връзка, като не са изпълнени
стоманобетонни носещи елементи – греди, колони и плоча, а покривната
конструкция е дървена и стъпва непосредствено на тухлените зидове, като е
покрита с керамични керемиди. Покривът е с наклон на оттичане на повърхностните
и дъждовни води към съседния имот – ***. Тухлените зидове са изронени и има
пукнатини. Размерите на постройката, съгласно кадастралната карта на гр. Перник
от 2008 година е 9 кв.м. и височина 2 м. и е с идентификатор ***, видно от
приложената скица на поземлен имот № 2470 от 03.08.2012 година на служба по
геодезия, картография и кадастър гр.
Перник. По данни на собствениците е изградена преди повече от 40 години.
Със Заповед № 1956 от 30.10.2015 година на кмета на
община Перник, издадена въз основа на посочения по – горе констативен протокол е
наредено на собствениците да представят конструктивно становище с оглед
възможността за заздравяване на постройката и привеждането й в добро
конструктивно състояние.
С Молба вх. № 15/ТР-4708 от 02.12.2015 година Б.В.С.
/настоящ жалбоподател/ е подал конструктивно становище, което главния архитект
на община Перник не е одобрил, тьй като постройката
не е законна и не е търпима. От направена справка в архива на община Перник е
установено, че за процесната постройка не са одобрявани строителни книжа, не е
издавано разрешение за строеж, както и второстепенната постройка не е изградена
в свързано застрояване със сграда на основното застрояване или със сграда в
съседния урегулиран поземлен имот. Настоящите жалбоподатели не са се
възползвали и към настоящия момент от възможността за узаконяване на
второстепенната постройка.
От направена справка в дирекция „Местни приходи и
такси“ при община Перник е установено, че за процесната постройка не е подавана
данъчна декларация от настоящите жалбоподатели, нито е отразена в
регулационните планове от 1978 година и от 1996 година. Едва през 2008 година е
отразена за първи път при одобрената кадастрална карта на гр. Перник, с
идентификатор ***.
От Писмо изх. № 15/ТР-3146-19 от 04.01.2018 година се
установява, че настоящите жалбоподатели не са подали заявление за търпимост на
процесната постройка, съответно такова не е издавано.
С Констативен акт № 2-15/ТР-3146 от 18.04.2018 година,
съставен от служители на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по
строителството“ при община Перник е установено, че второстепенната постройка е
собственост на настоящите жалбоподатели, за която няма одобрен проект, няма
съгласуване от контролните органи и няма издадено разрешение за строеж. При
извършената проверка е установено, че сградата е полумасивна
стопанска, като е изградена източно от масивен гараж, на дворищнорегулационната
линия с ***. Изградена е от тухлена зидария – тухли четворки, като не са
изпълнени носещи стоманобетонни елементи – греди, колони и плоча, а покривната
конструкция е дървена и стъпва непосредствено на тухлените зидове, като е
покрита с керамични керемиди. Установено е, че строежа е изграден без
изискващите се по реда на ЗУТ строителни книжа и разрешение за строеж, с което
е нарушена нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
С Възражение вх. № 15/ТР-3146-27 от 30.10.2018 година настоящите
жалбоподател са възразили срещу констатациите обективирани
в посочения по – горе констативен акт, като са заявили, че постройката е
съществувала преди 1992 година и преди извършената съдебна делба, като са
заплащали данъци. С подаденото възражение молят да бъде прекратено
административното производство.
С Протокол № 1-15/ТР-3146 от 23.11.2018 година комисия
в посочен състав е разгледала подаденото възражение от настоящите жалбоподатели
и е решила, че не следва да бъде уважено възражението, като са изложени
подробни мотиви в таза връзка.
Със Заповед № 1 999 от 07.12.2018 година, издадена от
кмета на община Перник
/предмет на съдебен контрол/ на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал.
1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт №
2-15/ТР-3146 от 19.04.2018 година от служители на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по
строителството“ при община Перник е наредено в срок от 30 дни от
влизане на настоящата заповед Б.В.С. и В.В.С.
/настоящи жалбоподатели/ да премахнат доброволно и за своя сметка обект
„Второстепенна постройка“, намираща се в ***, ***по плана на гр. Перник, кв. „**“.
С протоколно
определение от проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2019 година
настоящия съдебен състав, с оглед изясняване на делото от фактическа страна
служебно е назначил съдебно – техническа експертиза и е формулирал конкретни
задачи към вещото лице.
В проведеното съдебно
заседание на 25.03.2019 година жалбоподателите изрично заявяват, че нямат
строителни книжа и разрешение за строеж на изградената второстепенна постройка.
В проведеното съдебно
заседание на 25.03.2019 година настоящите жалбоподатели категорично заявяват,
че не желаят извършването на съдебно – техническа експертиза, тьй като делото е изяснено от фактическа страна от
събраните писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани
лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник на основание
чл. 225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, според която норма –
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът
се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
В заповедта ясно са обективирани изискуемите
за акта реквизити, с оглед на което по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при
издаване на оспорената заповед е спазена установената форма.
Относно съответствието й с административнопроизводствените
правила настоящия съдебен състав намира, че не са налице нарушения на същите.
Жалбоподателите не са присъствал при съставяне на констативният акт на 18.04.2018
година, като това не е засегнало правото им на защита, тъй като акта им е
връчен и е постъпило срещу него възражение вх. № 15/ТР-3146-27 от 30.10.2018
година, съответно няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава
отмяна на заповедта. Административният орган е издал акта си, след като е
изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е
изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен
от длъжностни лица от община Перник, съответно срещу констативния акт е
постъпило възражение, което е обсъдено в протокол № 1-15/ТР-3146 от 23.11.2018
година на поименна комисия, с участието на главния архитект на община Перник, служители
на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при община
Перник, юрисконсулт и служител в отдел „Устройство на територията“ при община
Перник.
Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи
следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен
строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата
разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на
ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието „Строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване уредени
в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително – монтажни работи, водещи до
трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя
или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота.
Между страните няма спор, че изграденото представлява второстепенна
постройка, която се използва за съхранение на въглища и за нея няма издадено
разрешение за строеж. От разпоредбите на чл. 42, ал. 3, във връзка с чл. 46 от ЗУТ, определящ постройките на допълващо застрояване като второстепенни
постройки, за които съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1, предложение
второ от ЗУТ изисква за строежите от допълващото застрояване разрешение за
строеж, в случай, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ. За този строеж не е издадено разрешение за строеж, който факт е
безспорен и се признава от жалбоподателите, както и че е построена преди повече
от 40 години.
Липсата на строително разрешение, предпоставя
наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както е посочил и
административният орган, поради което издадената на това основание заповед е
законосъобразна. Следва да се отбележи, че е изследвано съответствието на второстепенната
постройка с техническите изисквания към момента на изграждането й – 1974 година,
преди повече от 40 години, когато е бил действащ Закон за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ/, в сила от 01.06.1973 година /отменен на 31.03.2001
година/ и Правилника за прилагане на Закон за териториално и селищно устройство
/ППЗТСУ/, в сила от 11.08.1973 година /отменен на 31.03.2001 година/. Съгласно
чл. 55 от ЗТСУ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон и разпоредбите по неговото приложение, като в чл. 112, ал. 4 от
ППЗТСУ е предвидено, че в дворищнорегулационни
парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото
застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с
действащия застроителен и регулационен план, ако се
застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано
само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по
териториално и селищно устройство, санитарно – хигиенните и противопожарните
изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.
220, ал. 2, т. 2, върху която се указват точни мерки, коти,
разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в
действащия застроителен и регулационен план. За
останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда и кварталнозастроителен и силуетен
план по чл.
61, ал. 1. В настоящия случай е безспорно установено, че
процесната второстепенна постройка не е застроена свободно, както и не е
свързана с основното застрояване в парцела, нито е свързана между два парцела,
видно от приложената скица на поземлен имот № 2470 от 03.08.2012 година на
служба по геодезия, картография и кадастър гр. Перник, имот с идентификатор ***.
От друга страна е безспорно установено и прието по делото, че за процесната
постройка жалбоподателите нямат издадено разрешение за строеж. В тази връзка
жалбоподателите не ангажираха доказателства и доказателствени
средства за да оборят констатациите на административния орган, въпреки че
настоящия съдебен състав служебно назначи съдебно – техническа експертиза с
конкретно формулирани задачи. С оглед на изложеното „Второстепенната постройка”
не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изградена
в нарушение на строителните правила и норми действали в периода на извършване
на строителството. В тази връзка са напълно неоснователни и неотносими
изложените възражения в жалбата и представените писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното и при извършената проверка
по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което жалбата
следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като
жалбоподателите платят на община Перник сумата от 100 /сто/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.С. с ЕГН ********** *** и В.В.С. с ЕГН ********** *** против Заповед № 1 999 от
07.12.2018 година издадена от кмета на община Перник, с която на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт № 2-15/ТР-3146 от 19.04.2018 година от
служители на отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол по строителството“ при община Перник е наредено в
срок от 30 дни от влизане на настоящата заповед Б.В.С. и В.В.С.
/настоящи жалбоподатели/ да премахнат доброволно и за своя сметка обект
„Второстепенна постройка“, намираща се в ***, ***по плана на гр. Перник, кв. „**“, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.В.С. с ЕГН ********** от гр. Перник, *** и В.В.С.
с ЕГН ********** *** да заплатят на община Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А сумата в размер на 100 /сто/
лева, представляваща направени съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: