№ 453
гр. София , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ в публично заседание на
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207036 по описа за 2021 година
Съдът, като съобрази материалите по делото, прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл. 48, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/.
Образувано е по жалба на Т. М. М. ЕГН ********** чрез адв. Д.М. срещу Наказателно
постановление (НП) № .......г., издадено от Заместник Кмета на Столична община – Д.Б., с
което на жалбоподателката на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО е наложена глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 18, т. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1
от НРУПОГТТСО.
В жалбата са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения при издаване
на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, конкретно на чл. 42, т. 5
ЗАНН, тъй като актът бил съставен чрез попълване на бланка, в която нарушените норми
били посочени чрез подчертаване на предварително дадени възможности. Отделно, в акта
били подчертани няколко отделни норми, част от които се изключвали помежду си, поради
което не ставало ясно коя точно норма се твърди да е била нарушена. Този порок бил
пренесен и в НП, където били посочени същите норми като нарушени, което водело до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Според жалбоподателят приложение в случая
следвало да намери разпоредбата на чл. 101, т. 1 от ЗАвтП. Направено е искане за отмяна на
НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована чрез адв. М., не се явява и
не изпраща представител. От нейния повереник е постъпила молба, в която същият излага
становището си по съществото на спора, като отново моли НП да бъде отменено с доводи,
аналогични на изложените в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
1
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Относно допустимостта на жалбата подробни доводи бяха изложени от съдията-
докладчик в разпореждането за насрочване на делото, към които съдебният състав се
присъединява изцяло, като не намира за нужно да ги преповтаря.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 20.06.2019г. около 08.45ч. жалб. Т.М. пътувала в Автобус 94 /с инв. № 2063/ в гр.
София. След спирка „ПК Диана” в посока Гара Пионер - район Студентски град, свид. С.С.
на длъжност контрольор по редовността на пътниците към Центъра за градска мобилност,
заедно с колегата си К.С.Т. извършили проверка на редовността на пътниците. По време на
проверката констатирали, че жалб. Т.М. пътува без редовен превозен документ.
Контролните органи предложили на нарушителката да закупи карта за еднократно
пътуване на нередовен пътник, но същата отказала. Поради това свид. М. съставила срещу
нея акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че пътува без
превозен документ и че отказва да закупи карта за еднократно пътуване. Актът бил предявен
на М., която го подписала без възражения.
Въз основа на АУАН на 15.07.2019г. било издадено атакуваното НП. Препис от него й
бил връчен.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелката С.С.
- участник в самата проверка и съставила впоследствие АУАН. Като лице, участвало в
самата проверка, същата се явява и очевидец на нарушението. Макар същата да не си
спомни случая, след предявяване на акта потвърди констатациите, описани в него, като
изнесе и конкретни сведения относно начина на работа на контрольорите, в частност
принципното им задължение и изпълнението му от тяхна страна – да предлагат на
нередовните пътници да закупят карта за еднократно пътуване преди съставяне на акта.
Това е достатъчно за съда да приеме за установена горната фактическа обстановка,
която не се оспорва и от жалбоподателката, чиито възражения касаят правната страна на
спора.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото, които също
допринасят за разкриване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка СРС намира от правна страна следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на
атакувания акт само на това основание, като възраженията в тази насока се явяват
неоснователни.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани.
Актът е издаден от надлежно оправомощен за това служител на „ЦГМ“ ЕАД – С.С.,
видно от приобщената по делото Заповед на Кмета на СО № СОА18-РД-03-455 от
10.05.2018г. Заповедта е издадена на основание чл. 45, ал. 1 от НРУПОГТТСО, съгласно
2
която: кметът на Столична община определя и оправомощава длъжностните лица, които да
осъществяват контрол по редовността на пътниците в обществения градски транспорт.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от НРУПОГТТСО – длъжностните лица - контрольори по
редовността на пътниците, определени и оправомощени от кмета на Столична община, при
установени от тях нарушения на тази наредба, продават карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците или съставят актове за установяване
на административно нарушение на нарушителите.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от НРУПОГТТСО - въз основа на съставените актове за
установяване на административни нарушения, Кметът на Столична община или определено
и оправомощено от него лице издават наказателни постановления.
Относно компетентността на лицето, издало конкретното НП, по делото е приобщена
Заповед № СОА18-РД-09-1582 от 12.12.2018г., по силата на която кметът на СО е
оправомощил заместник кмета Д.Б. направление „Транспорт и градски комуникации” да
изпълнява функциите на административно наказващ орган по преписки, образувани въз
основа на съставени актове за извършени нарушение по НРУПОГТТСО.
Визираните правомощия са легитимирани на заместник кмета по силата на чл. 47, ал.
1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл. 22, ал. 5 и ал. 6 от ЗМСМА, вр. чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН - административни наказания могат да налагат:
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да
контролират тяхното изпълнение.
Ал. 2 на този нормативен акт от своя страна предвижда възможност ръководителите по
буква "а" да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни
лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерския съвет.
Именно такава възможност – за издаване на НП от Кмета на общината или от негов
заместник е предвидена в ЗМСМА - чл. 22, ал. 5, съгласно която НП за нарушения на
наредби на общинския съвет /каквато наредба е именно процесната/, се издават от кмета на
общината или него заместник.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42
ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН.
Обстоятелството, че част от съдържанието на акта представлява предварително
изготвена бланка, в която нарушените норми са визирани чрез тяхното подчертаване по
никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като от
съдържанието на акта става ясно кои правни норми се вменяват като нарушени.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителните
реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Последното е издадено в рамките на 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
В НП се съдържа подробно описание на нарушението; обстоятелствата, при които
същото е извършено и установено; нарушената разпоредба на закона; нарушителя; вида и
размера на наложената санкция.
Най-сетне, описаната в АУАН фактология кореспондира изцяло на тази, обективирана
в НП, като същата съответства на дадената от административно-наказващия орган
3
квалификация на нарушението.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка жалб. Т.М. е
осъществила вмененото й нарушение, доколкото на процесната дата, час и място, е пътувала
в Автобус 94 /с инв. № 2063/ без редовен превозен документ, като наред с това е отказала да
закупи карта за еднократно пътуване на нередовен пътник. С това свое поведение
жалбоподателката виновно е извършила вмененото нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността й за това. Същата е съзнавала, че пътува без редовен превозен
документ, както и забраната за това, но въпреки това е извършила нарушението, целейки
именно този резултат.
В настоящия казус Т.М. е пътувала в превозно средство от обществения транспорт на
СО без билет или друг превозен документ. С това си поведение не е изпълнила
задълженията си, визирани в чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРУПОГТТСО, според които в
превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да спазват
разпоредбите на настоящата наредба, както и:
1. да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района
на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото;
2. да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при
поискване;
3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на
следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на 46, ал. 1 от НРУПОГТТСО: „При констатиран от
длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
превозен документ или с нередовен превозен документ пътникът закупува карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците:
1. в превозното средство картата се валидира от длъжностното лице - контрольор и
дава право на пътника да продължи пътуването си със същото превозно средство;
2. при слизане на нередовния пътник, последният заплаща стойността на картата на
спирката”.
Според разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО – „При констатиран от
длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
превозен документ или с нередовен превозен документ, и/или случай на пътуване без
редовен превозен документ за съответни единици багаж, велосипед и/или домашен
любимец, в нарушение на чл. 13, и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола
съставя акт за установяване на административно нарушение по реда на Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), за което нередовният пътник е длъжен
да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното средство”.
Прочитът на визираните норми сочи, че съставът на вмененото на жалбоподателката
административно нарушение включва не само пътуването без редовен превозен документ,
4
но и отказа на пътника да закупи продавана и предложена от контрольора по редовността на
пътниците карта за еднократно пътуване, които елементи от обективната страна на
нарушението бяха безспорно установени в настоящото производство. Касае се за сложен
фактически състав, а не за отделни нарушения, поради което възраженията за противоречие
между вменените като нарушени норми, този състав не споделя.
Именно поради това и този състав на нарушение е различен от предвидения в чл. 101
от Закона за автомобилните превози, поради което не би могло да се приеме, че е налице
противоречие между тях, като и възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В тази връзка съдът само ще обърне внимание, че с ДВ бр. 9 от 26.01.2017г., в сила от
30.01.2017г. е изменен ЗМСМА, с което в правомощията на Общинските съвети
законодателят е включил и правото определя условията и реда за пътуване по маршрутите
на обществения градски транспорт на територията на съответната община /виж т. 25 на чл.
21 от ЗМСМА – нова/, поради което и нормите на НРУПОГТТСО не се явяват издадени в
нарушение на чл. 10 и чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, без законова
делегация. Напротив с изменението на визираните законови разпоредби, тази делегация е
регламентирана по надлежния законодателен ред.
Тъй като е пътувала в превозно средство от обществения транспорт на СО без
превозен документ и е отказала да закупи продаваната от контрольора карта за еднократно
пътуване, от обективна страна жалбоподателката е извършила вмененото нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината - пряк умисъл –
Т.М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и пряко е целяла настъпването на същите. Съзнавала е,
че не притежава превозен документ и въпреки това е пътувала в превозно средство от
обществения транспорт, като е съзнавала и възможността да закупи превозен документ от
контрольора, но е отказала.
С оглед на това, правилно е била ангажирана и нейната административно наказателна
отговорност на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, съгласно който: за всяко, установено по
реда на чл. 47 от тази наредба нарушение, се налага глоба в размер на 50 лева.
Размерът на глобата е фиксиран такъв и именно такъв размер е наложен на
жалбоподателката.
Само за пълнота съдът ще посочи, че нарушението не би могло да бъде прието и за
маловажно, доколкото същото е формално такова и обстоятелствата, при които е извършено,
не го отличават като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този вид.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото претенциите на жалбоподателката за присъждане на
разноски се явяват неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съдия, НО, 100
състав,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .......г., издадено от Заместник Кмета
на Столична община – Д.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалб. Т. М. М. чрез адв. Д.М. за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6