гр. Силистра, 17.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в.
гр. дело № 84 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
21/31.01.2018г., постановено по гр. д. № 93/2017г. по описа на Районен съд –
Дулово, е уважен предявеният от Ф.Х.М. срещу Х.М.Х. осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати сумата
от 4190,40 лв. – обезщетение за 40 месеца по 104,76 лв. месечно,
представляващо частичен иск от общо дължимата сума от 8000 лв. (40 месеца по
200 лв. месечно), за ползването на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с площ от 68,01 кв.м., в сграда с идентификатор 24030.501.811.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дулово, с административен
адрес: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“ № 30, вх. А, ет. 1, ап. 1, при съседи:
обект с идент. № 24030.501.811.1.2 и обект с идент. № 24030.501.811.1.4, за
периода от месец юли 2010г. до месец октомври 2013г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Х.М.Х., чрез
процесуалния му адв. С., в която се излагат съображения за недопустимост на
обжалвания съдебен акт, основани на довод, че първоинстанционното производство
е с предмет осъдителна претенция по насрещния иск, предявен в производството по
гр.д. № 282/2013г. по описа на Районен съд – Дулово, срещу двама ответници - Х.
Мастък Х. и Гюлейда Фетми Х.. Въззивникът счита, че в този случай следва да се
приеме, че общата сума в размер на 4190,48 лв. се дължи от двамата ответници по
равно, т.е. всеки един от тях следва да заплати на ищцата по 2095,24 лв.
Поддържа, че при това положение Районен съд – Дулово е следвало да обсъди
наличието или липсата на материалните предпоставки по двата съединени за
съвместно разглеждане осъдителни иска, но с решението си е осъдил единствено
първия ответник да заплати цялата сума и не се е произнесъл по претенцията
срещу втория ответник. Счита, че по този начин първоинстанционният съд се е
произнесъл по спор, с който не е сезиран, поради което моли обжалваното решение
да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на Районен съд – Дулово за
произнасяне по предявените пасивно субективно съединени искове, формиращи
предмета на спора.
Въззиваемата
Ф.Х.М. не е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата не се явява, съответно
не изразява становище по жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като изложените възражения във
въззивната жалба за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни, поради
следните съображения:
Районен съд
– Дулово е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен
от ищцата Ф.Х.М. срещу двамата ответници (съпрузи) Х.М.Х. и Гюлейда Фехми Х. за
присъждане на обезщетение за ползването на процесния недвижим имот през периода
от месец юли 2010г. до месец октомври 2013г. в размер на 4190,40 лв. - 40
месеца по 104,76 лв. месечно, представляващо частичен иск от общо дължимата
сума от 8000 лв. (40 месеца по 200 лв. месечно).
Първоначално производството пред Районен съд – Дулово е
било образувано по предявен от Х.М.Х. и Гюлейда Фехми Х. срещу Ф.Х.М. иск с
правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 6346 лв.,
представляваща стойността
на направени подобрения и
необходими разноски в процесния имот, като ответницата от своя страна е
предявила срещу ищците насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за ползването на процесния недвижим имот през периода от месец
юли 2010г. до месец октомври 2013г. С влязло в сила на 20.02.2017г. Решение №
18/ 20.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 298/2016г. по описа на Окръжен съд –
Силистра, въззивният съд е обезсилил Решение № 169/11.08.2016г., на което с Решение № 220/04.11.2016г. е
извършена поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по гр. д. № 282/2013г. по описа
на Районен съд – Дулово, в частта, в която е уважен насрещният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
и делото е върнато на Районен съд – Дулово за разглеждане на предявения
насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползване на процесния недвижим имот в размер на 4190,48 лв. (за 40 месеца по
104,76 лв. месечно) за период от месец юли 2010г. до месец октомври 2013г.,
представляващо частичен иск от сумата в размер на общо 8000 лв. (за 40 месеца
по 200 лв. месечно), ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане - от друг състав на съда. Постановеното решение при
второто разглеждане на делото е предмет на настоящия инстанционен контрол.
Установява
се, че с изрична молба от 03.06.2014г. ищцата е оттеглила на основание чл. 232 ГПК исковата си молба спрямо втората ответница Гюлейда Фехми Х., а с
Определение № 328 от 14.07.2017г., постановено по гр. д. № 93/2017г. Районен
съд – Дулово е прекратил производството по отношение на тази ответница, поради
заявеното оттегляне на иска от ищцата, като определението не е обжалвано от
страните в законоустановения срок, поради което същото е влязло в сила.
Няма спор
между страните, че ищцата Ф.Х.М. е собственик на процесния имот, както и че
през периода от месец юли 2010г. до месец октомври 2013г. ответникът Х.М.Х.,
заедно със съпругата си Гюлейда Фехми Х., е ползвал жилището и въпреки
отправената от ищцата нотариална покана от 04.06.2010г. не е освободил
доброволно имота.
Изяснено е
от заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, че размерът на дължимия наем за процесния период съответства на претендираната
сума от 4190,40 лв. след направеното изменение на иска, съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание от 11.07.2016г. пред Районен съд – Дулово.
От
Удостоверение за сключен граждански брак от 14.05.2013г. се установява, че Х.М.Х.
и Гюлейда Фехми Х. са сключили граждански брак на 01.06.2003г. Нормата на чл.
25, ал. 2 СК (отм.), както и идентичната такава в новия Семеен кодекс – чл. 32,
ал. 2 СК, предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нуждите на
семейството.
В съдебната практика константно се приема, че за задължението за заплащане на
обезщетение за ползване на жилище, свързано с удовлетворяване на общите нужди
на семейството, отговорността на двамата съпрузи е солидарна по силата на
закона. (В този смисъл - Решение № 342/4.01.2012г. по гр. д. № 1358/2011г., ІV г.о.
на ВКС, Определение № 703/06.06.2011 г. по гр. д. № 443/2010 г. на III г.о.
на ВКС.)
Безспорно в
конкретния случай двамата съпрузи са си спестили плащане на наем за жилище, в
което са живеели именно като семейство, поради което следва да бъде прието, че
задължението им да обезщетят собственика на това жилище е общо, солидарно.
Следователно, доколкото производството по предявения иск спрямо солидарно
отговорната втора ответница Гюлейда Фехми Х. е прекратено, правилно
първоинстанционният съд се е произнесъл само по отношение на първия ответник Х.М.Х.
за цялата претендирана сума, представляваща обезщетение за ползването на
процесния недвижим имот през периода от месец юли 2010г. до месец октомври
2013г. в размер на 4190,40 лв. - 40 месеца по 104,76 лв. месечно,
представляващо частичен иск от общо дължимата сума от 8000 лв. (40 месеца по
200 лв. месечно), тъй като по силата на закона същият отговаря за задължението
в пълния му размер.
С оглед
гореизложените обстоятелства и правни съображения предявеният от ищцата иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД се явява основателен.
Във въззивната жалба не са релевирани
доводи за неправилност на обжалваното решение и въззивният съд не констатира
нарушение на императивна материалноправна норма, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
При този изход на спора пред
настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата има право на разноски за въззивното производство, но такива не
са поискани и не са представени доказателства за тяхното извършване, поради
което не следва да се присъждат съдебни разноски.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 21/31.01.2018г., постановено по гр. д. № 93/2017г. по описа на Районен съд –
Дулово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.