№ 1140
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Моли
пропърти енд консултинг“ ЕООД, с която оспорва решение № 263 987 от 17.06.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. .№ 1 672/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 12 състав, с което е отхвърлена жалбата на „Моли пропърти енд консултинг“
ЕООД, ЕИК ********* срещу разпределение предявено с Протокол от 25.01.2021 г. по
изпълнително дело № 20208410401841/2020 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорват се изводите на съда по отношение на поредността на удовлетворение на
кредиторите. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че
настоящия жалбодател е хирографарен кредитор, както и че наложените запори са
непротивопоставими, поради липсата на вписване на особения залог в ЦРОЗ. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗОЗ запорът не може да се противопостави на
кредитора, в полза на когото и при условията и по реда на този закон се учредява залог
върху вземане, ако не е вписан в ЦРОЗ. Инвокира доводи, че запорът означава забрана на
длъжника да се разпорежда с вземането, тъй като разпореждането ще е относително
недействително спрямо лицето, в чиято полза е наложен запорът и забрана третото лице да
плаща на друг преди отмяна на запора. Неоспорва, че в случая е наложен запор върху
вземане, след което е учреден особен залог, но твърди, че съгласно чл.12, ал.1 от ЗОЗ
вписания особен залог става противопоставим на другите обезпечителни и разпоредителни
действия., а ал.2 на същия текст дава право на заложния кредитор да се удовлетвори преди
определената група кредитори, които не са вписали по партидата на длъжника вземанията
1
си. Прави извод, че вписването на запора по партидата е изискване с цел
противопоставимост на правата на кредитора, чието вземане е обезпечено със запор на
правата на всяко лице, вписало особен залог. В тази връзка цитира практика на Върховен
касационен съд и прави аналогия с уредбата на реда и привилегиите за удовлетворяване на
кредитори в производството по несъстоятелност. Твърди, че ЗОЗ като специален закон дава
разрешението за конкуренцията между запор и залог, в зависимост от момента на тяхното
вписване. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното като
незаконосъобразно и неправилно, като се извърши ново разпределение.
Ответниците „Триотурист“ ЕООД и Национална агенция за приходите,
редовно уведомени за жалбата не взимат становище по нея.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 263 987 от 17.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. .№ 1 672/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, че съдът е отхвърлил жалбите на
„Моли пропърти енд консултинг“ ЕООД, ЕИК ********* и НАП срещу разпределение
предявено с Протокол от 25.01.2021 г. по изпълнително дело № 20208410401841/2020 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
по молба на взискателя „Моли пропърти енд консултинг“ ЕООД и въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1 5976/20 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 126 състав, е образувано изп.д. № 20208410401841/2020 г. срещу
длъжника „Триотурист“ ЕООД за сумите: 1 400 000 лева - представляващи задължение по
запис на заповед с падеж на 05.01.20 г., както и разноските по изпълнението. Видно от
молбата за образуване на делото взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи -
поискал е налагане на запори на вземания по банкови сметки на длъжника в изрично
посочени банкиу, като впоследствие е представил и уточнителна молба.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по
изпълнителното дело, че с разпореждане от 04.06.2020 г. е образувано изпълнителното дело,
разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, както и да бъдат
наложени поисканите от взискателя обезпечителни мерки и да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че
покана за доброволно изпълнение до длъжника „Триотурст“ ЕООД е връчена на 22.06.2020
г., лично на управителя на дружеството.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че запорното
съобщение до третото задължено лице „Първа инвестиционна банка“ АД е връчено на
11.06.20 г. (стр. 32).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по приложеното копие на
изпълнителното дело, че на 23.06.20 г. по делото е постъпило удостоверение от НАП по чл.
191 ДОПК, съгласно което публичните задължения на длъжника към датата на издаване на
удостоверението - 17.06.2020 г., са в размер на 9 664.22 лева. Не се спори, че с
постановление от 16.11.2020 г. държавата, чрез НАП, на основание чл. 458 от ГПК е
присъединена като взискател по делото, за което са уведомени надлежно както НАП, така и
първоначалния взискател и длъжника.
2
Не се спори, а се установява и от доказателствата по приложеното
изпълнително дело, че с протокол от 20.11.2020 г. е предявено разпределение на постъпили
суми по делото в размер на 1 216.58 лв. Страните са били редовно призовани за
разпределението, не са го обжалвали, разпределението е влязло в сила и сумите са били
наредени на страните на 04.12.2020 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата, че на 07.12.2020 г. по делото
е постъпило удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК, съгласно което публичните
задължения на длъжника към датата на издаване на удостоверението - 02.12.2020 г., са в
размер на 141 278.40 лева.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по изпълнителното дело, че
на 29.12.2020 г., с молба взискателят „Моли пропърти енд консултинг“ ЕООД, е представил
удостоверение от ЦРОЗ за вписан в негова полза особен залог върху вземане на длъжника,
находящо се в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 07.01.2021 г.
по делото е постъпила сума в размер на 1 364 270 лв., наредена от третото задължено лице
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по приложеното
изпълнително дело, че на страните по делото са връчени призовки за разпределение, след
което с протокол от 25.01.2021 г. е предявено разпределение на постъпилата сума.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 263 987 от 17.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. .№ 1
672/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, че съдът е
отхвърлил жалбите на „Моли пропърти енд консултинг“ ЕООД, ЕИК ********* и НАП
срещу разпределение предявено с Протокол от 25.01.2021 г. по изпълнително дело №
20208410401841/2020 г.
В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързани с изводите на съда по отношение на противопоставимостта на запора,
както и относно приложението на разпоредбата на чл.12 от ЗОЗ. Така наведените доводи,
настоящият състав намира, че са неоснователни по следните съображения:
Тълкуването на разпоредбата на чл.452, ал.1 от ГПК налага безпротиворечив
извод, че запорът на вземане се изразява в забрана длъжника да се разпорежда с вземането,
тъй като това разпореждане ще е относително недействително по отношение на лицето, в
чиято полза е наложен запорът. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2, предл.4 от ЗОЗ
запорът не може да се противопостави на кредитора, в полза на когото при условията и по
реда на ЗОЗ се учредява залог върху запорирано имущество/вземане, ако същият не е вписан
в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. Разпоредбата на
закона предпоставя непротивопоставимост на наложения запор, които не е вписан в
регистъра на особенните залози, т.е. наложеният запор няма да произведе действие по
отношение на заложния кредитор и да обоснове противопоставимост. Липсва спор, че към
момента на налагането на запора върху вземането не е бил учреден особен залог в полза на
взискателя по изпълнителното дело.
Целта на изискването за вписване е да се уведомят всички трети лица, като
след измененията на ЗОЗ (ДВ, бл.105 от 2016 г.), вписването на залога освен оповестително
има и конститутивно действие. Със ЗОЗ се създава специален ред за удовлетворяване на
кредиторите, в чиято полза има учреден особен залог, извън общите правила на ГПК.
Вписването на особен залог оповестява всички трети лица, че съществува право на
предпочитително удовлетворение на заложния кредитор (чл.30, ал.1 от ЗОЗ), като всяко
3
следващо вписване на обезпечителни или разпоредителни действия с имуществото, предмет
на залога не могат да се противопоставят на този кредитор, съгласно разпоредбата на чл.12,
ал.1 от ЗОЗ. С разпоредбата на ал.2 от същия член законодателят е уредил правото на
заложния кредитор да се удовлетвори преди определена група кредитори, при условие, че
същите не са вписали в ЦРОЗ по партидата на длъжника вземанията си, подлежащи на
удовлетворение. Изискването за вписване на запора в ЦРОЗ е с оглед противопоставимостта
на същия спрямо всяко лице, вписало особен залог. Вписването на наложения запор в
регистъра притежава оповестително действие, като уведомява всички трети лица за
възможността да се насочи изпълнение върху това вземане на длъжника за удовлетворение
на кредитора.. С него се дава гласност на определен факт.
Наложеният запор произвежда действие по отношение на длъжника, третото
задължено лице и всички останали лица от връчването на запорното съобщение на третото
задължено лице. Вписването на запора, съгласно изискването на чл.12, ал.2 от ЗОЗ е с оглед
противопоставимостта на правата на трети добросъвестни лица, изпълнявайки
оповестителното си действие по отношение на всички трети лица. Липсата на вписване би
се преодоляла от знанието на факта за наложения запор.
В конкретния случай липсва спор между страните, че индивидуалното
изпълнително производство е образувано по молба на настоящия частен жалбодател и
заложен кредитор. С молбата за образуване на изпълнителното производство същият е
посочил способ за изпълнението, вкл. и налагането запор върху вземанията на длъжника,
които същият има от третото задължено лице „Първа инвестиционна банка“ АД, т.е. следва
да се приеме, че взискателя е знаел за наложения запор, преди да сключи договора за заем и
да го обезпечи с вписания впоследствие договор за особен залог върху вземането. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложените към изпълнителното дело жалби,
подписани от взискателя до третото задължено лице „Първа инвестиционна банка“ АД и
изпратени чрез ЧСИ Н. М.. Знанието за факта на наложения запор от кредитора по
учредения впоследствие особен залог прави неприложима разпоредбата чл.12, ал.2 от ЗОЗ, а
наложеният преди това запор противопоставим на лицето, знаещо за наложения запор ( в
конкретния случай взискателя в изпълнението).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди в атакуваната
част.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 987 от 17.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. .№ 1
672/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, в частта, в
която съдът е отхвърлил жалбата на „Моли пропърти енд консултинг“ ЕООД, ЕИК
********* срещу разпределение предявено с Протокол от 25.01.2021 г. по изпълнително
дело № 20208410401841/2020 г., като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5