Разпореждане по дело №144/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от №172/31.10.2013 год., постановена по Н.о.х.дело №793/2013 год., К. районен съд е признал подсъдимия С. М. Д. от Г.К. с ЕГН * за виновен в това, че на 06.02.2013г. в Г.К. повторно в немаловажен случай отнел чужди движими вещи- 40.00лв., дамско кожено портмоне на стойност 12.60лв. и лична карта на стойност 18.00лв., всичко на обща стойност 70.60лв. oт владението на Д.Х.К. от Г.К. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.Осъдил е подсъдимия С. Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 30лв. по сметка на Районен съд-К. и е постановил след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство- компактдиск с видеозапис, да бъде върнат на неговия собственик, а именно на „А. С. ”ЕО╬Д- С..

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия С. М. Д.,който обжалва същата, като постановена при явна несправедливост на наложеното наказание.Прави искане същото да се намали до законовия минимум.В съдебно заседание лично той и защитника му -А.С.,поддържат жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства-7бр.Епикризи, касаещи основно здравословното състояние на жалбодателя.От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 06.02.2013г. през деня пострадалата свидетелка Д. К.била на работа като медицински секретар към ТЕЛК в сградата на МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски" в Г.К., на партера под родилно отделение. Около 11,00ч. тя излязла от канцеларията си под № 6 без да я заключи като там останала дамската й чанта на етажерката.В 11.07ч. в коридора на болницата на партера влязъл подсъдимият С. Д. и седнал на пейката срещу канцелария № 6. След две минути той влязъл без да чука в това помещение. Видял, че в стаята нямало никой, огледал се и забелязал дамската чанта на свидетелката К.. Бръкнал в нея. намерил дамско портмоне и го взел. С тези вещи подсъдимият Д. излязъл от канцеларията и седнал отново на пейката в коридора. Там отворил портмонето, извадил намиращите се в него банкноти на обща стойност 40лв. и ги прибрал в джоба си. След това скрил портмонето в дрехите си и излязъл навън.Няколко минути по- късно свидетелката К. се върнала на работното си място в канцеларията. Около 12ч. тя установила липсата на портмонето си, за което сигнализирала на охраната. Последните прегледали записите на монтираните в болницата записващи видеокамери, където видели случилото се по- рано на деня.На следващият ден подсъдимият Д. бил извикан в полицията, за да даде обяснения за извършеното от него.Същия ден предал с Протокол за доброволно предаване откраднатото портмоне ведно със съдържащите се в него лични вещи на свидетелската К.- лична карта на името на Добринка К., бележка от ОДМВР- К., карта на ЕВН, карта Билла и карта Ротел.От заключението на вещото лице изготвило съдебно- оценителната експертиза се установява стойността на отнетите вещи, а именно 30.60лв. Видно от представените пред тази инстанция Епикризи-подсъдимия Д. страда от хроничен алкохолизъм, язвена болест, чернодробна цироза, алкохолен хепатит и остър хеморогичен гастрит.Всички тези болести са изключително сериозни и нелечими на практика.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимият Д.,направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия пред органа по разследването, показанията на свидетелите Д. К., Б. С., Б. А.и Б. Д., от протоколите за разпознаване на лица, както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети на ДП,както и пред тази инстанция.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплениÕто по чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.194 ал.1във вр. с чл.28.ал.1 от НК. Деяние е съставомерно по т.7 на чл.195 ал.1 от НК, тьй като е извършено повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, предвид осъждането му по НОХД № 826/ 2012г. на КРС за кражба. Престъплението не е маловажно предвид обществената опасност на дееца във връзка с неговата упоритост при извършване на престъпни прояви.Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал извършеното и е целял неговия резултат. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и незачитане на личната собственост,до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Относно твърдяното от защитника в съдебно заседание наличие на данни за квалификация на деянието по чл.195 т.7 НК, настоящата инстанция намира,че такива липсват и деянието е перфектно квалифицирано.

При определяне на наказанието съдът е отчел степента на обществена опасност на деянието- типична, както и характера на извършеното, и отчитайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- пълните самопризнания, ниската стойност на откраднатото имущество и връщане на част от отнетото; както и отегчаващите такива- лошата характеристика и предишни осъждания,съобразявайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към чл.58а от НК е намерил, че чрез наказание към минимума на предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелствата, с оглед най- вече на ниската стойност на предмета на престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване е определен на „строг” в затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид безспорно установената изключително ниска стойност на престъплението и изключително сериозните заболявания на подсъдимия,настоящият инстанция намира, че определеното наказание е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимия, макар и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко,несъотвестващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца.В случая изключително ниска стойност и изключително сериозните заболявания не се оценени достатъчно.При това положение,следва за извършеното престъпление от подсъдимия, да бъде наложено наказание в размер на 6 месеца,като при приложение на чл.58а, ал.4,във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК- същото става 4 месеца „лишаване от свобода”,с което наказание,настоящата инстанция намира, че ще се постигнат в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода”за срок от 8 месеца,като се намали размера на същото на 4 месеца.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №172/31.10.2013 год., постановена по Н.о.х.дело №793/2013 год., на К. районен съд в частта й, с която на подсъдимия С. М. Д. от Г.К. с ЕГН * на основание чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК е определено наказание „лишаване от свобода" за срок oт 1 година,което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип,като НАМАЛЯВА размера на окончателното наказание "лишаване от свобода" от 8 месеца на 4 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.