РЕШЕНИЕ
№
121
гр. Враца, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.03.2021г. / двадесет и трети март две
хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 658 по описа на АдмС – Враца
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на И.Е.М. ***, чрез пълномощника * А.И. против РЕШЕНИЕ №260023/13.10.2020г.,
постановено по АНД №95/2020г. на Районен
съд Мездра, с което е потвърден ЕФ за налагане на глоба серия К № 1874357
на ОДМВР-Враца. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е
неправилно, като се излагат подробни възражения
за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на оспореното
решение и отмяна на потвърдения с него
ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Алтернативно се прави искане за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Мездра.
Ответникът – ОДМВР-Враца не
ангажира становище по делото.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и за оставяне в сила на решението на РС, като правилно.
Не е нарушен материалния закон.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение
№260023/13.10.2020г., постановено по АНД №95/2020г. на Районен съд Мездра, с което
е потвърден ЕФ за налагане на глоба серия К № 1874357 на ОДМВР-Враца, с който
на И.Е.М. *** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100.00 /сто/ лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Настоящия касационен състав
намира, че при постановяване на съдебния си
акт възивният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалния
закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е
проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е
мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш.
Районният съд при правилно
установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е
направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни
изводи. Като е управлявал МПС на 26.12.2017г.
с установена скорост 112 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км./ при ограничение
90км/ч за извън населено място, надвишаваща с 22 км/ч позволената касаторът е
реализирал състав на нарушение
именно по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, за което правилно е
административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер
административно наказание. Нарушението е безспорно установено и доказано от
приложените писмени доказателства пред РС. Налице е снимка на нарушението, с 4
кадри от клипа, с които е установено нарушението. Електронният фиш е издаден в
процесуално законосъобразно производство, съдържа в пълнота необходимите
реквизити, съгласно чл.189, ал.4 ЗДВП, в съответствие с утвърдения от Министъра
на вътрешните работи образец, както и е спазено изискването на чл.10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за изготвяне на
протокол за използването на мобилното АТСС. Достигайки до тези изводи и
приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, районният съд не е допуснал
нарушение на материалния и процесуалния
закон, водещи до отмяна на оспорения ЕФ, поради което е постановил правилен съдебен акт. Възраженията на касатора с оглед на гореизложеното са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
В представеното възражение към
касационната жалба до Директора на ОДМВР-Враца не се сочи лице на което е било
предоставено управлението на МПС, с оглед извършване на процедурата по чл.189, ал.5 ЗДвП. Отделно от това от същото не се
установява и датата на неговото
изпращане до ответника.
При служебна проверка на
решението съобразно чл.218, ал.2 АПК на
основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които
да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила.
Касационната жалба следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №260023/13.10.2020г., постановено по АНД №95/2020г. на
Районен съд Мездра.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.