№ 14794
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110161642 по описа за 2021 година
„Т. е предявило против И. С. Т. и М. С. Т. кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат суми за
предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот - апартамент 120, находящ се
в гр. С., жк. „М., абонатен № ..
От всеки от тях, като собственик на 1/2 ид.ч. от имота ищецът претендира следните
суми: сумата от 1729,73 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 200,95 лева - представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 10.05.2021 г.; сумата от 26,27 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
04.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4,93 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците /последните като собственици на визирания по-
горе имот/, са се намирали в облигационни отношения, като доставял до имота през
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците били
неизправна страна, тъй като останали задължени за стойността на доставената и потребена
топлинна енергия, като дължали и обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Т..
В срока по чл.131 от ГПК всеки от ответниците е подал отговор на ИМ, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е приемал наследството
на С. Т.. Прави възражение за изтекла давност. Претендират разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ - потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съдът счита, че от така ангажираните от страна на ищеца доказателства, не се
установява двамата ответници /или техен наследодател/ в процесния период да са били
потребители на ТЕ касателно процесния имот.
В тази насока съдът съобрази следното:
Видно от приобщения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
17.01.1980г., на посочената дата С. Т. е закупил следния недвижим имот: апартамент № 120,
находящ се в гр. С., жк. „М.. Посоченият документ не се оспорва от страните, поради което
съдът го кредитира изцяло.
Следователно, въз основа на така сключения договор за покупко- продажба, С. Т. е
придобил собствеността върху процесния имот.
В подкрепа на това обстоятелство е и приобщения по делото списък на Етажните
собственици на имоти на адрес: жк. „М. към Протокол от ОС на ЕС от 10.09.2002г. /л. 17-19
от делото/, видно от който в него като собственик на ап. 120 е вписан именно С. Т., като
срещу неговото име е налице и подпис, който не е оспорен от страните. Видно от
представената по делото Декларация от Л. /л. 20 от делото/ - упълномощено лице от
Домсъвета на ЕС, последната е удостоверила, че подписите на ЕС във връзка със вземане на
решение за сключване на договор с „Т. за извършване на услугата дялово разпределение на
разходите за отопление и топла вода, са положени пред нея. Декларацията е нотариално
заверена на дата 24.09.2002г. Най-сетне, в тази насока съдът кредитира и писмото от СО
район „М.” /л. 22 от делото/, в което е удостоверено, че по данните, с които разполага СО,
процесният апартамент е бил закупен от С. Т. на 23.11.1989г.
Съдът кредитира коментираните по-горе писмени доказателства изцяло, като същите
не се оспорват от страните относно тяхната автентичност.
Най-сетне, видно от удостоверението за наследници на С. Т., последният е починал на
26.04.2010г., като е оставил за свои наследници ответниците И. Т. и М. Т.- синове.
От друга страна, обаче, видно от удостоверението за наследници, С. Т. към момента на
смъртта си е бил със семейно положение - разведен.
Видно от представената от СО район М. данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ /л. 134-
143 от делото/, през 1998г. лицето Н. Т.а е подала същата, като е декларирала собствеността
върху процесния имот – ап. 120, находящ се в гр. С., жк. „М.-1”, бл. .. Видно от
съдържанието на декларацията, Н. Т.а е декларирала собствеността си върху този
апартамент, като е посочила, че е единствен собственик, позовавайки се на съдебно решение
№ 79 от дата 09.04.1991г. по извършена делба. Действително, самата декларация по чл. 14 от
ЗМДТ не представлява документ, който да удостоверява сделка, по силата на която да
възниква собствеността върху процесния имот. Обстоятелствата, обаче, декларирани в
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която не е оспорена от ищеца, а именно: декларирана
еднолична собственост върху процесния имот въз основа на съдебно решение по делба от
1991г. от страна на трето лице Н. Т.а, разколебават категоричността на изводите за
собствеността на процесния имот към датата на смъртта на наследодателя на ответниците –
С. Т.. В тази връзка съдът също така ще обърне внимание, че по делото не са ангажирани
доказателства относно наличие на роднински връзки между Н. Т.а и ответниците, още по-
малко са ангажирани доказателства Н. Т.а да е починала, респективно да е възникнало
правоприемство между нея и ответниците.
2
В тази насока не може да де отминат и факта, че видно от представените от третото
лице – помагач индивидуални справки по партидата на процесния имот, същата се води
именно на името на Н. П..
С оглед на горното, съдът приема, че разглежданите до тук писмени доказателства не
са достатъчни, за да може да бъде прието за установено качеството на потребителите по
смисъла на закона по отношение на двамата ответници. Лисват доказателства, от които да
може да се направи безспорен извод, че в процесния период ответниците са били
собственици /или техен наследодател/ или ползватели на имота, във връзка с който ищецът
претендира незаплатена ТЕ и суми за дялово разпределение, както и лихви върху тях.
Що се отнася до приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, вещото лице сочи,
че в процесния имот и в релевантния период услугата дялово разпределение е било
извършвана от „Т., като дължимата сума за ТЕ възлиза на 3399,80 лева.
Съгласно заключението на ССЕ, което също не е оспорено от страните: задължението
за процесния имот в релевантния период са общо 3512,01 лева, включващи задълженията за
топла вода, отопление и услуга дялово разпределение, като мораторната лихва върху тази
главница за периода от датите на падеж на съответните фактури до 10.05.2021г. е в размер
на 411,78 лева. Вещото лице сочи, че при проверка в отдел съдебни вземания към Правна
Дирекция на ищцовото дружество не са установени данни за постъпили суми за покрИ.е на
начислените сума за процесния период.
Приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ няма пречка да бъдат кредитирани,
доколкото вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси.
Въпреки това, и доколкото ищецът при условията на пълно и главно доказване не успя
да установи наличието на облигационни отношения между него и ответниците, касателно
процесния имот, като липсват доказателства, които да доказват същите да са негови
собственици или ползватели за релевантния период /или техен наследодател да е имал това
качество/, съдът счита, че исковете, касаещи претендираните суми за заплащане на главница
за ТЕ за процесния период и на главница дялово разпределение по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При това положение неоснователни се явяват и исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главниците за ТЕ и дялово разпределение,
доколкото същите са акцесорни такива.
Горното прави безпредметно обсъждането на възражението за изтекла давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответниците.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, приложени към
отговорите на ИМ, всеки от ответниците е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
по 750 лева.
Съдът счита възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение /направено в ИМ/ за основателно.
В конкретния случай с оглед защитавания правен интерес, който за всеки от
ответниците е в общ размер на 1961,89 лева, минималното адвокатско възнаграждение,
предвидено в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ № 68/31.07.2020 г., действаща към
приключване на съдебните прения по делото/ е 368,72 лева. С оглед на липсата на
значителна фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че
делото е приключило в две съдебни заседания, съдът счита, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лева за исковото производство
за всеки от ответниците.
3
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците
сумата от по 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, направени в исковото
производство пред СРС.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Видно от материалите по ч.гр.д. № 31810/2021г., всеки от ответниците е направил
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ № 68/31.07.2020 г., действаща към приключване на
съдебните прения по делото/ - за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. Т.е., с оглед правния интерес,
който е защитаван /намален на половина/, минималното адвокатско възнаграждение, което
се дължи в заповедното производство, попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. – 300 лева. При това положение, съдът счита, че заплатеното в заповедното
производство адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците в размер на по 400 лева е
завишено и следва да бъде редуцирано до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г., а
именно 300 лева.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците
разноски, направени в хода на заповедното производство в размер на по 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу И. С. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че И. С. Т. дължи следните суми
във връзка с топлоснабден имот - апартамент 120, находящ се в гр. С., жк. „М., абонатен № .,
а именно: сумата от 1729,73 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 200,95 лева - представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021 г.; сумата от 26,27 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
04.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4,93 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу М. С. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М., ет. . искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че М. С. Т. дължи следните
суми във връзка с топлоснабден имот - апартамент 120, находящ се в гр. С., жк. „М.,
абонатен № ., а именно: сумата от 1729,73 лева - главница, представляваща стойност на
4
незаплатена топлинна енергия за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 200,95 лева - представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021 г.; сумата от 26,27 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
04.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4,93 лева - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на И. С. Т. ЕГН ********** сумата от 500 лева
/петстотин лева/ - разноски, сторени в исковото производството пред СРС, както и сумата от
300 лева /триста лева/ - разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
31810/2021г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на М. С. Т. ЕГН ********** сумата от 500 лева
/петстотин лева/ - разноски, сторени в исковото производството пред СРС, както и сумата от
300 лева /триста лева/ - разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
31810/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на страната на
ищеца – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5