№ 602
гр. София, 04.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501009 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 и сл. ГПК.
С решение от 14.11.2022г. постановено по гр.д.№ 1009822г. по описа на САС, ГО, 14
състав, съдът е потвърдил решение № 266874/08.12.2021г. постановено по гр. д. №
8086/2017г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователни,
предявените Й. Н. Б. против „ДЖИ ЕНД ДЖЕЙ 5“ ООД, ЕИК ********* и „ТУИСТХЪТ“
ООД, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр. 1 ЗЗД,
чл.26 ал.1 пр. 2 ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.226 ал. 3 ЗЗД, вр.чл.26 ал.2 изр.1, пр.4 ЗЗД, и чл.
26, ал. 2, изр.1, пр. 5 от ЗЗД - за признаване за установено, че договорът за дарение от
03.05.2017г. сключен между „ДЖИ ЕНД ДЖЕЙ 5“ ООД и „ТУИСТХЪТ“ ООД, обективиран
в н.а. № 95, том III, per. № 4368, дело № 423/2017 г. по описа на нотариус с per. № 40 от
НКРБ, е нищожен, както и иск по чл.33 ал.2 ЗС - за изкупуване на 74.6% ид.ч. от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.191 и 65.56% ид.ч. от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.192, прехвърлени с договор за дарение и
договор за покупко-продажба, и двата сключени на 03.05.2017г. между „ДЖИ ЕНД ДЖЕЙ
5" ООД и „ТУИСТХЪТ" ООД.
Съобщението за това решение е връчено на жалбоподателя на 22.11.2022г.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана на
08.12.2022г. т.е. преди изтичане на преклузивен срок.
Молителят Й. Н. Б. изтъква факта, че делото не представлява нито фактическа, нито
правна сложност, в производството не са събирани доказателства, не са разменяни
становища и не са анализирани допълнителни искания, като действията, предприети от
страна на ответното дружество се свеждат до отговор на въззивната жалба и участие в едно
о.с.з., в което делото е обявено за решаване. Освен това не е представен Договор за правна
1
помощ, от който да се прецени размера на договореното адвокатско възнаграждение.
Исковете като брой в действителност са такива, каквито са изложени в решението, но броят
на същите е съобразен с доводите за наличие на различни хипотези за нищожност на един
договор за дарение на 0.01 % идеални части от два поземлени имота. Възражението за
прекомерност е направено своевременно и до края първото и единствено проведено о.с.з.
пред въззивната инстанция. Затова и при лиса на доказателства за особени усилия, от страна
процесуалния представител на ответника моли да бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение, съобразено с минимума на възнаграждението по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът „ТУИСТХЪТ" ООД оспорва същата и моли съда да остави молбата без
уважение в писмено становище от 13.01.2023г. Посочва, че независимо че съдебното дирене
е приключило само с едно открито съдебно заседание, положеният труд за адвокатска
защита, състоящ се в проучване и анализ на многобройната съдебна практика по сходни
претенции, изготвяне на отговор на въззивна жалба, явяване в съдебно заседание и
изготвяне на писмена защита, е със значителен обем. В производството са разгледани по
същество 6 обективно съединени иска, пет от които за прогласяване на нищожност на
сделка. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адв.възнаграждения
„За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете." В настоящия случай,
изчисляването на възнаграждение за всеки един от съединените искове би довел до размер,
значително надвишаващ претендирания от въззиваемия.
Ответникът „ДЖИ ЕНД ДЖЕЙ 5“ ООД не изразява становище по молбата.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства
намира, че частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Настоящото производство е образувано по пет обективно съединени искове, предявени в
условие на евентуалност за прогласяване нищожността на договор за дарение от 03.05.2017г.
и един конститутивен по чл.33 ал.2 ЗС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно евентуално и субективно пасивно
съединени искове с правно основание по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД - поради противоречие на
закона, евентуално на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД - поради заобикаляне на закона,
евентуално на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави,
евентуално на основание чл.226 ал.3 ЗЗД. вр.чл.26 ал.2 изр.1 пр.4 ЗЗД - поради липса на
мотив и липса на основание, евентуално с основание по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД, като
симулативен /привиден/ и прикриващ договор за продажба, а в условията на
кумулативност: да се допусне изкупуване в полза на ищеца на основание чл.33 ал.2 ЗС на
74.6% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.191 и на
65.56% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.192, колкото
общо идеални части са прехвърлени с процесния договор за дарение от 03.05.2017г.,
2
сключен между ответниците.
Всички искове са отхвърлени като неоснователни.
Молителят Б. е сключил договор със строител /първия ответник/, като с влязло в сила на
28.10.2016г. решение от 28.05.2014г. по гр.д.№ 1680/2009г. на СГС, ГО, 17 състав, е обявен
за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, сключеният на 20.06.2003г. между ищеца и
първия ответник, предварителен договор за проектиране, учредяване право на строеж, за
построяване и предаване в завършен вид на сгради с търговско и офис предназначение, в
частта по т. 3.9, за прехвърляне по нотариален ред на 76% ид.ч. от правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ УПИ отреден за парцел Х-1620, 1745, които съгласно
одобрената КК и КР съставляват ПИ с идентификатор 68134.4083.191, с площ от 3022 кв.м.
и ПИ с идентификатор 68134.4083.192, с площ от 1118 кв.м., с адрес и на двата: гр.София,
СО-район „Младост“, ж.к.„Младост“1А, бул.„***“ (л. 15).
Така на 29.09.2016г. /преди влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД на 28.10.2016г./
„ДЖИ ЕНД ДЖЕЙ 5“ ООД продава на втория ответник „ТУИСТХЪТ“ ООД, самостоятелни
обекти (36бр.), цялата сграда - Корпус С, офиси и подземен паркинг, намиращи се в сграда с
идентификатор и в сграда с идентификатор 68134.4083.191.2. Видно от договора за
продажба (н.а. № 93, том V, per. № 31312, дело № 818/2016 г. по описа на нотариус с per. №
274 от НКРБ), ведно със самостоятелните обекти са прехвърлени и съответните им идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е изградена сградата (л.113 - л.134).
На 03.05.2017г., между ответниците е сключен договор за дарение, по силата на който
,,ДЖИ ЕНД ДЖЕЙ 5“ ООД дарява в полза на „ТУИСТХЪТ" ООД, 0.01 % ид.ч. от правото
на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.191 и 0.01 % ид.ч. от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.192. Договорът за дарение е оформен с
н.а. № 95, том III, per. № 4368, дело № 423/2017 г. по описа на нотариус с per.№ 40 от НКРБ
(л.54) и именно той е предмет на настоящото производство.
Именно този договор за дарение е предмет на производството, като жалбоподателят-ищец Б.
притежава право на собственост на самостоятелни обекти в Сграда 1 с идентификатор по
КККР, съгласно нот. акт № 71, том II, per. № 6268. дело № 255 от 09.04.2004 г. и нот акт
№82, том VIII, per. №21943, дело № 1356 от 04.11. 2005 г., а "ТУИСТХЪТ“ ООД притежава:
36 бр. самостоятелни обекти в Сграда 1 с идентификатор 68134.4083.191.1 по КККР, цялата
Сграда 3 с идентификатор 68134.4083.191.3 по КККР и трафопоста - Сграда 2 с
идентификатор 68134.4083.191.2 по КККР. В точка В е описан ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ с
идентификатор 68134.4083.191.3.1. с площ 2200. 32 кв. м.
След постановяване и влизане в сила на съдебното решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД,
съсобственици в УПИ X-1620, 1745 са останали Й. Б. с квота 24% и „Джи енд джей- 5" ООД
с квота от 76 %. В частта от имотите, реални части от които са извън обхвата на УПИ и
попадат в улична регулация, собственик е останал само Й. Б.. С последвалите и разглеждани
в настоящото производство договор за дарение и договор за покупко-продажба. "Джи енд
3
джей- 5" ООД не би могъл да прехвърли повече от това, което притежава, съгласно
диспозитива на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД, който би следвало да отразява не само
индивидуализация на имота към датата на сключване на предварителния договор, но и
неговото актуално описание, ако междувременно са настъпили изменения.
Въведено е твърдение, че строителството е излязло извън учреденото право на строеж от Б..
При това чрез извършената комбинация от сделки- дарение, с последваща покупко-
продажба, се лишава действителния собственик на тези идеални части от имота, попадащи
евентуално в улична регулация при бъдещо прилагане на уличната регулация и отчуждаване
на същите за улица, от страна на Общината, Б. няма да получи последващо обезщетение.
Отчуждаване на 1056 кв.м. „влизащи" в бул. „***" до момента няма проведено от страна на
СО. Именно затова предмет на делото е и ЗУТ, а това безспорно представлява правна
сложност.
Жалбата е изцяло неоснователна, поради което и на осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят Б.
дължи в полза на въззиваемите страни направените пред въззивна инстанция разноски,
които са 8400 лв. платен адв.хонорар. Възражението за прекомерност съдът намира за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност и факта, че са разгледани по
същество пет обективно съединени искове.
На л.54 е приложен списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за плащане, като в о.с.з. на
18.10.22г. е връчен препис на адв.А., която изрично е направила възражение за
прекомерност т.е. същата е запозната с размера на претендираното възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанция намира молбата за неоснователна по следните
съображения:
По тези въпроси е налице трайна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК - Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ВКС, ІV ГО,
Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о., ТК, Определение
№ 477/04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г. на ВКС, 1 ТО и др., към която настоящият
състав изцяло се придържа. Според цитираната практика, когато между едни и същи страни
са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е
една, едно е и адвокатското възнаграждение, доколкото последното е уговорено за защита на
едно благо. В разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК е предвидено, че за предявените с една
искова молба евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за
един иск. Смисълът на тази норма е да бъде събрана държавна такса само по главния иск, по
който първоинстанционният съд има задължение да се произнесе, като предвид това, че на
този етап на производството е неизвестно дали ще се дължи произнасяне по евентуалните
искове, е нецелесъобразно събиране на държавна такса и по тях. Оттук следва, че когато
между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове
дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. От гледна точка правото на
ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от обективно
евентуално съединените искове /по главния или по евентуалния/ правните последици са
идентични - отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед основателността на
4
разгледания иск. Разноски по всеки един от предявените искове биха се дължали при
кумулативно съединяване на исковете и прекратяване на производството по отношение на
един от тях. Когато обаче исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и
производството се е развило по същество с произнасяне по всеки от тях, отговорността за
разноски ще следва от изхода на спора по всички разглежданите искове.
Уговореното и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение надвишава
минималния размер, но не е прекомерно. Възможността за намаляване на възнаграждението
по реда на чл.78, ал.5 ГПК, не предполага задължение за съда във всеки случай да свежда
уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004г. В
случая следва да се съобразят фактическата и правна сложност на спора и множеството
правни доводи, обсъдени в самото решение, както и наличието на няколко производства
между едни и същи страни, макар и на различни правни основания. Ирелевантен за
преценката по чл.78. ал.5 ГПК е размерът на адвокатския хонорар, платен от другата страна.
Ето защо САС намира че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 26358/08.12.2022г. депозирана от Й. Н. Б. за
изменение на решение от 14.11.2022г. постановено по гр.д.№ 1009822г. по описа на САС,
ГО, 14 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
частна въззивна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5