Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр. Р., 11 октомври 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Р.нски административен съд, в публичното
заседание на 20 септември 2023 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА Д.
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Галина Кунчева………и в присъствието на прокурора ………
Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №275…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от В.Г.Г. ***, срещу
решение №453/22.06.2023 год. на Районен съд гр. Р., постановено
по а.н.д №575/2023г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно
постановление №К-1048 от 27.02.2023г., издадено от зам. кмета на община Р.. С
наказателното постановление, на В. Г., за нарушение на чл.94, ал.3 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.178е от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
В жалбата от адвоката на касатора се твърди, че атакуваното решение е постановено
при съществено нарушение на процесуални правила и в нарушение на материалния закон.
Сочи се, че въззивната инстанция не е ценила правилно събраните по делото
доказателства и оттам е стигнала до погрешния извод за наличие и доказаност на нарушението на ЗДвП,
за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Г.. Не се и
спори, че той, в качеството на водач на МПС с рег. № Р 1589 КР бил спрял по
начин, заради който служителите на община Р. са приели, че нарушава нормата на
чл.94, ал.3 от ЗДвП. Твърди се обаче, че е спрял само за момент с двете колела
на автомобила на тротоара, с идея да прибере превозното средство в гараж и
самия автомобил не бил и паркиран, а само спрял.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление. Претендират се
разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по
чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д №575/2023г., Р.нският районен съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление, с което на касатора в настоящото
производство – В. Г., на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева. Г. е наказан в качеството му на водач на МПС БМВ, с
рег. № * ** ** **. Автомобилът бил паркиран на 10.11.2022г., около 10.24 часа,
в гр. Р., по ул. Л., до №**, с повече от половината си част върху тротоара.
Това нарушавало разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Според изр.
2-ро на цитираната норма „Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.“
Нарушението било установено от служители на КООРС при община Р., които
съставили фиш, сер. Б-2020, бл. №0047549 от същата дата-10.11.2022г. С фиша на
нарушителя била наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Недоволен от така съставения срещу него фиш, В. Г. го оспорил с подадена
декларация и отделно възражение.
По повод възражението и декларацията е съставен АУАН под №0000182 от
17.11.2023г., досежно нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП е издаден с адресат В.
Г.. Този акт е в резултат именно на процедурата по чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.39,
ал.3 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, подписан с възражение, е издадено и
оспореното пред РРС наказателно постановление №К-1048 от 27.02.2023г., издадено от
зам. кмета на община Р..
Защитата, която предприел Г. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея той оспорва извършеното
нарушение, но и твърди, че е АУАН и НП били издадени при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че
липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че НП е издадено при спазване на правилата на
ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният
си акт съдът е отговорил на направените с жалбата възражения и ги отхвърлил
като неоснователни. Всичко това го мотивирало да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
АС Р., на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Р.нски районен съд относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързано с неправилно паркиране на
неразрешено за това място на МПС, управлявано от Г..
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е извършено
нарушение на правилата, въведени със ЗДвП досежно паркирането на позволените за
това места.
Правилно е била ангажирана за това деяние административно-наказателната
отговорност на собственика и водача на МПС, с което е извършено нарушението,
след като в декларацията по чл.188 от ЗДвП той посочва, че паркирането с процесното
МПС е извършено лично от него.
Доводите пред касационната инстанция са в посока липса на извършено
административно нарушение, но се явяват неоснователни. Не се доказа нито във
въззивното производство, нито в касационното такова, че Г. не е извършил
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Напротив. Доказателствата,
събрани пред районния съд сочат на поведение, с което водачът на МПС БМВ, с
рег. № * ** ** ** е паркирал лекия си автомобил на 10.11.2022г., около 10.24
часа, в гр. Р., по ул. Л., до №**, върху тротоара.
По тези възражения се е произнесла въззивната инстанция. Административен
съд Р. също счита, че автомобилът е бил паркиран, а не спрял за кратко, както
се твърди в жалбата. А ако причината е тази, посочена в касационната жалба за
паркирането - да остави децата в къщата и след това да прибере л.а. в гаража, не
е било необходимо да качва МПС върху тротоара, а да спре на позволено за
спиране/паркиране място. Това по-скоро е защитна теза, която обаче не
освобождава дееца от наказание за извършеното от него административно нарушение
на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Атакуваното решение на РРС е допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него
- неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП,
а решението му по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. **3, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към община Р. /в чиято структура
е зам. кмета на общината/, които съдът определя в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №453/22.06.2023 год. на Районен съд гр. Р., постановено по а.н.д
№575/2023г. по описа на съда.
Осъжда В.Г.Г. ***, ЕГН ********** ***0 (Сто) лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.