№ 211
гр. Перник, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720101798 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба Община Перник срещу „Невис“
ЕООД. Ищецът твърди, че между него и ответникът е бил сключен договор за наем
***** г. на общински имот – кафе аперитив, находящ се в ***** (Договора) за срок от
шест месеца, като след изтичането на срока ответникът е продължил да ползва имота
по правилото на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Впоследствие Договора бил едностранно прекратен
от ищеца, считано от *****, като имота е предаден от ответника на ищеца с протокол
от **** г.
Твърди, че съгласно Договора, задължение на ответника е да заплаща
задълженията за консумирана топлоенергия, за който задължения е бил налице висящ
спор между него и „Топлофикация Перник“ АД, в рамките на който ответникът е бил
трето лице помагач на страната на Община Перник.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 872,63 лева – стойността на ползваната топлоенергия от ответника в
качеството му на наемател по Договора на общински имот – кафе аперитив, находящ
се в ***** за периода от ******* до *****, вкл. изравнителна сметка за м. **** г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба (**** г.), както и 74,68 лева
обезщетение за забава в периода от **** г. го ****.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговора в срок, чрез адв. А., като доказателство за
надлежно учредена представителна власт не е представено, като оспорва предявените
искове. Признава, че между страните е сключен Договора. Пояснява, че съгласно чл.
3.8 от Договор разходите за комунални услуги са в негова тежест, но той не е сключвал
договор с „Топлофикация Перник“ АД, не е ползвал топлинна енергия, не е
уведомяван за наличие на текущи задължения.
Позовава се на приетата в рамките на гр.д. № 5259/2022 г. по описа на Районен
съд Перник СТЕ, съгласно която топлоенергия не е разпределяна в за Стая 1 и Стая две
1
и не са начислявани суми за това, а единствено за сградна инсталация.
Твърди и че не е ползвал топла вода, която е начислена по норматив, тъй като в
помещението не е бил монтиран водомер. Ако такъв би бил наличен, то щяло да се
установи, че потребление няма.
Оспорва да е ползвал реално имота в процесния период.
Оспорва да е налице хипотезата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, тъй като разходите за
топлинна енергия не са пряко свързани с ползването на имота и те следва да са в
тежест на собственика.
Счита, че наличието на наемно правоотношение между него и ищеца не
обосновава възникване на задължение за заплащане на топлинната енергия за наетия
имот, позовавайки се на съдебна практика.
Счита, че нормативната база, по която е изчислен размерът на задължението е
незаконосъобразна, тъй като е отменена с решение на ВАС.
Оспорва претенцията като погасена по давност, позовавайки се на кратка
тригодишна такава.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват. Поддържат изложените
твърдения и фактически възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр., чл. 232, ал. 2, вр. чл. 236, ал. 1 и, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото се развива след като в рамките на гр.д. № 5259/2022 г.
по описа на Районен съд Перник, настоящият ищец – Община Перник е осъден да
заплати на „Топлофикация Перник“ АД сума в размер на 2042,51 лева, представляваща
парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия за Кафе
аперетив – общински имот, находящ се в ************* за периода от ********** г.
до ***** и изравнителна сметка месец **** г., ведно със законната лихва върху
главницата от ******. до окончателното плащане на вземането, както и разноски те по
делото. Искът правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Община Перник да
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сума в размер на 294,03 лева, представляваща
обезщетение за забава върху месечните плащания за периода ****** до ****. е
отхвърлен. В това производство настоящият ответник „Невис“ ЕООД е участвал като
трето лица помагач на страната на Община Перник и по правилото на чл. 223, ал. 2
ГПК е обвързано от мотивите на решението, че до посочения адрес е доставяна
топлинна енергия, с чиято стойност собственикът неоснователно се е обогатил.
При извод за основателност на една от претенциите по гр.д. № 5259/2022 г. по
описа на Районен съд Перник е налице предпоставка за разглеждане на настоящата
такава, насочена срещу третото лице, за което се твърди, че фактически е ползва имота
и по силата на договорно взаимоотношение със собственика е следвало да заплаща
доставяната топлинната енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по настоящите искове е да установи
наличието на облигационно (наемно) отношение относно процесния имот и период
между него и третото лице - ответник по обратните искове, неговото съдържание и
изпадането му в забава.
2
Между страните не е спорно, че с бил сключен договор за наем с наемодател
ищеца и наемател ответника. По делото е приложен такъв с № ********** от
********* г. с предмет отдаване под наем на помещение в ***********/А с площ от 95
кв. м. като имота ще се ползва с търговска цел със срок от 6 месеца. Същевременно
предмет на исковата претенция по гр.д. № 5259/2022 г. по описа на Районен съд
Перник е за Кафе аперетив – общински имот, находящ се в ********Б. В кориците на
гр.д. № 5259/2022 г. по описа на Районен съд Перник, прието като доказателство по
делото, е представен екземпляр от същия договор, с видима корекция на адреса – Б и
доколкото между страните не се спори за идентичността на имота съдът приема, че се
касае за техническа грешка при първоначалното изписване на административния адрес.
Общите разпоредби, регулиращи наемното правоотношение са в ЗЗД – чл. 228 –
239. Последната от тук посочените разпоредби (чл. 239 ЗЗД) разяснява, че когато
наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните
се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго. В
конкретния случай е налице специална уредба. Съгласно чл. 23 от Наредба на ОбС
Перник за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество
(отм.) - свободни нежилищни имоти или части от тях – частна общинска собственост,
могат да се отдават под наем от Кмета на общината след публичен търг или публично
оповестен конкурс, който се провежда при условията, описани в Глава ІХ на тази
Наредба, освен в случаите на публично-частно партньорство, като срокът на договора
за наем не може да бъде по-дълъг от 5 години. В договора за наем следва да са
отразени всички условия, залегнали в тръжните или конкурсни книжа, както и в
решенията на Общински съвет касаещи съответния имот. Изключения от това
правило са посочени в чл. 25, ал. 1 от Наредбата - Без търг или конкурс могат да се
отдават под наем свободни нежилищни имоти - общинска собственост, на юридически
лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за здравни,
образователни и други хуманитарни дейности за социално задоволяване на
съответните нужди на населението на Общината и на общински търговски дружества,
с решение на Общинския съвет – хипотеза, различна от настоящата.
Друго изключение е визирано в чл. 26а от Наредбата - Кметът на Общината
може да отдаде под наем имот - частна общинска собственост за срок не по-дълъг от
6 месеца.
При тази правна рамка, съдът приема, че между страните по спора в възникнало
наемно правоотношение по силата на договор за наем № ********** от ********* г.,
но то е прекратено с изтичане на срока му – **** Дори да се приеме, че е приложим
чл. 236, ал. 1 ЗЗД (което този съд не споделя), то отново срокът на договора би
изтекъл най – късно на **** г. – максималният такъв е пет годишен. Ето защо към
исковия период (*****– *****) договор за наем между страните не е съществувал,
поради което искът, предявен на това правоотношение (чл. 3.8 от договора за наем) е
неоснователен.
Само за пълнота следва да се посочи, че с доклада по делото на ищеца е
указано, че не е представен Протокол от ****, на който изрично се позовава, целейки
да установи, че ответникът е ползвал имота до тази дата – твърдение изрично оспорено
с отговора на исковата молба. Въпреки това, в съдебно заседание, редовно призован и
представляван е заявил, че няма да сочи и представя доказателства. Това процесуално
поведение (бездействие при изрични указания на съда, доколкото хипотезата касае
посочено, но непредставено доказателство, а не никакво, в която следваше да се укаже,
че не се сочат и представят доказателства), както и неспазване на собственото си
местното законодателство – наредбите на Община Перник, водят до единствения
правен извод за неоснователност на претенцията, предявена на договорно основание.
3
При неоснователност на главната претенция, такава е и акцесорната за присъждане на
обезщетение за забава, като отново могат да бъдат посочени няколко отделни мотива
защо тя е неоснователна.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не следва да
му бъдат присъдени.
Ответникът е претендира разноски и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в доказания размер от 500,00 лева, доколкото
възражение за прекомерност не е направено.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Община Перник, ЕИК *********, гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А срещу „Невис“ ЕООД, ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр., чл. 232, ал. 2, вр. чл. 236, ал. 1 и, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 872,63 лева – стойността
на ползваната топлоенергия от ответника в качеството му на наемател по Договор за
наем общински имот – кафе аперитив, находящ се в *****, ***** г. за периода от
******* до *****, вкл. изравнителна сметка за м. **** г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба (**** г.), както и 74,68 лева обезщетение за забава в
периода от **** г. го ****. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община Перник да заплати на
„Невис“ ЕООД сумата от 500,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4