Р Е Ш Е Н И Е №
2386
10.06.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно заседание на 28.05.2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18349 по описа за 2018г. на съда, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с правна квалификация
чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт С. П., е предявил против Т.Н.К. с ЕГН **********
*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно
гр. дело № 10947/2018 г. на РС – Пловдив, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6122/03.07.2018, суми за начислена топлинна енергия, както следва:
главница в размер на 312,16 лева представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.11.2016г .- 30.04.2017 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 39,21 лева за периода 04.01.2017г.- 01.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 02.07.2018г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата и разноските по заповедното производство
в размер на 75 лева както и се иска да бъде осъден ответника да заплати
разноските в настоящето производство. Ищецът твърди неизпълнение на
задължението за заплащане стойността на топлинна енергия доставена за процесния
период за който е начислена главницата на основание Общите условия за доставка
на топлиина енергия на ищеца и чл. 150 вр. с чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката, която топлинна енергия е доставена за обект на потребление,
находящ се в гр. П., ул. Б. № *, вх.*, ап. **, ИТН ****** и клиентски номер ********.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Т.Н.К. с изричен писмен отговор по чл. 131 ГПК
оспорва предявените искове по основание и размер.
По подадено от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление
по чл. 410 ГПК е било образувано частно гр. дело № 10947/2018 г. на РС –
Пловдив в рамките на което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6122/03.07.2018 с която са присъдени суми за начислена топлинна
енергия, както следва: главница в размер на 312,16 лева представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2016г .- 30.04.2017
г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
върху главницата в размер на 39,21 лева за периода 04.01.2017г.- 01.07.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.07.2018г.- датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата и разноските по
заповедното производство в размер на 75 лева
Ищецът в подкрепа на твърденията си представя
препис-извлечение от сметка, от която се установява, че за процесния период са
издадени съответните фактури за доставка на топлинна енергия по партидата на
ответника за обект на потребление гр. П., ул. Б. № *, вх.*, ап. **, по ИТН
****** и клиентски номер ********.
Представя се и копие от кадастралната карта с данни от
КРНИ на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.526.225.1.72 с
предназначение – жилище, апартамент с отразен единствен собственик Т.Н.К.
съгласно нот.акт № ***, том **, дело ****/**.**.****г. на Нотариус при ПРС.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ
с вещо лице В.Ш. през процесния период абонатната станция, която е обслужвала
жилищния блок гр. П., ул. Б. № *, вх.* ап. ** е работила като е подавала
топлинна енергия само за отопление, като битова гореща вода не е доставяна. В
ап.** на ответницата всички 2 бр. отоплителни тела са били присъединени към
топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, които
са били технически изправни. Отопляемият обем на имот е 124 куб.м., през имота
не преминава щранг лира. За имота на ответника не е прилаган т.6.7 във вр. с
чл. т.6.5. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост като количеството топлинна енергия отдадено за жилището е 2, 6741 MWh,
а за сградна
инсталация 0.981150 MWh или общо 3.655290 MWh. Според вещото лице няма разлика между разпределеното
количество ТЕ от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца.
Според вещото лице Д.К. назначено по счетоводната
експертиза общата сума, която е дължима за исковия период е 312.16 лева, а
обезщетението за забава за исковия период е 39.21 лева. Вещото лице посочва, че
сумите правилно са начислени с оглед определеното от топлинния счетоводител
потребено количество топлоенергия Заключението е прието без възражение и се
кредитира от съда като компететно изготвено.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Според
нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните до колкото
ответник Т.К. е единствен изключителен титуляр на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
Доказани
се явяват твърденията на ищеца за размера на разпределената топлинна енергия за
процесния период, и остойностяването й за което са налице категорични
доказателства – заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЧе
Ето
защо предявените искове са явяват основателни и доказани по размер.
На
основание чл. 78 ГПК ответник Т.К. следва да бъде осъдена да заплати разноските
в заповедното производство и в настоящата инстанция в общ размер от 600 лева съгласно
представения от ищеца списък на л 43 от делото.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Т.Н.К. с ЕГН ********** *** дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез юрк. С. П. присъдените по частно гр. дело № 10947/2018 г.
на РС – Пловдив, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6122/03.07.2018, суми за начислена топлинна енергия, както следва:
главница в размер на 312,16 лева представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.11.2016г .- 30.04.2017 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 39,21 лева за периода 04.01.2017г.- 01.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 02.07.2018г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата
ОСЪЖДА Т.Н.К.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37 чрез юрк. С. П. сумата от 600 лева, които представляват разноски
за заповедното производство и настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ П / ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.