М О Т И В И
към присъда № 149 от 26.07.2016 година, по
н.о.х.дело № 454/2016 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.С.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съда за
това, че на 04.11.2013 година, в село Маджерито община Стара Загора, самоволно,
не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго – И.Г.Б.,
чуждо предполагаемо право – на сина му С.Д.С., а именно право да премахне
съществуваща ограда с дължина 38
метра, представляваща метална /оградна/ мрежа на колове
от стоманени тръби, замонолитени в асфалтова площадка
и да постави нова ограда, с която е променил съществуващата граница със
съседния имот – УПИ V-452 в кв. 48 село Маджерито, собственост на „Агровива“ ООД град Стара Загора, с управител и представител
И.Г.Б., като е усвоил част от имота и е възпрепятствал достъпа на
собственика до обект – част от навес,
представляващ метална клетка с площ от 49 кв.м., в немаловажен случай –
престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения,
че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на
деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание “Лишаване от
свобода” за срок от девет месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за съответния
изпитателен срок, както и „Глоба” в размер на 500 лева. Подробни съображения за
това излага в хода на съдебните прения.
Подсъдимия Д.С.Д.
не се признава за виновен, не е критичен към извършеното и намира, че съда
следва да го оправдае по така повдигнато обвинение и да го признае за невиновен
в извършване на престъпление. Защитника на подсъдимия – адвокат Ц.В. ***,
пледира, че оспорва фактическата обстановка и моли съда да оправдае подзащитния
му. Намира, че с действията си подзащитния му не е извършил самоуправство, тъй
като е изградил оградата в неговия си имот. Подробни съображения за това излага
в хода на съдебните прения.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.С.Д. се занимавал със земеделие.
През 2004 година подсъдимият закупил селскостопански навес с оградни стени, със застроена площ от 100 кв.м., съставляващ
УПИ V-19 в кв. 48 при действащия ПУП на село
Маджерито община Стара Загора. Сделката била обективирана в нотариален акт № 96
том ІV рег. № 7191 дело № 390 от 08.11.2004 година /т.І л.28 от досъдебното
производство/. След малко повече от месец, с нотариален акт № 190 том ІV рег.
№8214 дело № 460 от 21.12.2004 година, била извършена поправка на първия
нотариален акт за продажба на недвижим имот, с която израза „100,00 кв.м. се
заличава, а вместо него да се чете 180,00 кв.м.“./т.І л.29 от досъдебното
производство/. С нотариален акт № 106 том ІІІ рег. № 2903 дело № 193 от 2009 година
подсъдимият Д., чрез извършена обстоятелствена проверка бил признат за
собственик и на селскостопански склад със застоена площ от 64,00 кв.м. построен
върху държавен УПИ - дворно място, съставляващо УПИ V-19 в кв. 48- стопански
двор, по плана на село Маджерито община Стара Загора с площ от 4 700,00
кв.м.
С Договор за
покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя, частна държавна собственост
от 22.01.2011 година подсъдимия Д. и „Кооперация за производство, търговия и
услуги-Маджерито“ – село Маджерито /КПТУ/ закупили в
съсобственост от МЗХ и земята под посочените складове
с площ от 4 700,00 кв.м. С нотариален акт от 2005 година подсъдимият Д. и
съпругата му продали на сина си – свидетеля С.С. селскостопанския навес с оградни стени със застоена площ от 180,00 кв.м. На
28.05.2009 година било постигнато споразумение между КПТУ
– село Маджерито и подсъдимия Д.С.Д. за делба на недвижимия имот, съставляващ
УПИ V-9 в кв. 48 с площ 4700 кв.м. по плана на село Маджерито с граници и
съседи: от север - УПИ II-19; III-19 и IV-19; от изток - навес и склад на Д.С. ***;
от юг - улица; от запад – УПИ VI-423, с
находящи се в него селскостопански метален навес и селскостопански склад, както
следва ½ ид. части за КПТУ
– Маджерито в западната част на имота и ½ ид.
части за Д.С.Д. в източната част на имота./т.І л.27 от досъдебното производство/.
Това споразумение е обективирано в Договор за доброволна делба на недвижими
имоти от 05.06.2012 година, с нотариална заверка на подписите, в резултат на
която подсъдимия Д. и съпругата му станали собственици на УПИ VІІ-453 в кв. 48
– стопански двор с площ от 2 349 кв.м. заедно с построените в него
селскостопански метален навес с площ от 180 кв.м. и масивен селскостопански
склад от 64 кв.м. Този имот те дарили на сина си – свид. С.С. с нотариален акт
№84 том І общ. рег. №1195 нот.д. №47 от 15.04.2013г./т.ІІ л.32 от досъдебното
производство/.
От друга
страна свидетеля И.Г.Б. бил управител на „Агровива”ООД
град Стара Загора. От 27.09.2004 година, по силата на Договор за наем,
управляваното от свидетеля дружество било наемател на имот и сгради в
Кооперация за производство, търговия и услуги (КПТУ)
с. Маджерито, общ. Стара Загора, като от източната страна на наетия имот била
изградена ограда от колове и оградна мрежа. На 30.08.2012 година свидетеля И.Б.
в качеството си на управител на „Агровива” ООД град Стара
Загора закупил от П.П.С., председател на ликвидационната комисия на КПТУ-в ликвидация село Маджерито: 1. Поземлен имот с площ
565 кв.м., находящ се в с. Маджерито, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ
VII-19, заедно с находящата се в този имот сграда с колиен кантар и инв. Номер 17,
целия от 94 кв.м.; 2. Поземлен имот с
площ 3630 кв.м., находящ се в с. Маджерито, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ
II-19, заедно с находящия се в този имот
селскостопански обект – краварник с инв.номер 4,
целия с площ от 630 кв.м.; 3. Поземлен имот с площ 2349 кв.м., находящ се в с.
Маджерито, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ V-452, заедно с находящия
се в този имот селскостопански метален навес, целия от 490 кв.м. (л.58,59 от досъдебното
производство). Сделката е обективирана в нотариален акт №19 том ІІ рег. №2379
дело №105 от 2012 година /т.І л.58 от досъдебното производство/.
В резултат на
описаните сделки с недвижими имоти свидетелите И.Б. и синът на подсъдимия Д. –
свидетеля С.С. станали собственици на два съседни имота, които били разделени със
съществуваща и изградена от Б. преди време ограда с дължина 38 метра, представляваща
метална /оградна/ мрежа на колове от стоманени тръби, замонолитени
в асфалтова площадка. Оградата била поставена от свидетеля Б. още през 2004 година,
когато, като наемател на имота бил длъжен да охранява и имота на кооперацията.
През 2012 година
от имота на подсъдимия Д. започнали да липсват гориво, части за селскостопанска
техника, газови бутилки. Тъй като оградата между имотите била в недобро
състояние, подсъдимия Д. решил да трасира имота и да изгради нова ограда.
Веднага след сключване на договора за доброволна делба от 05.06.2012 година, на
16.06.2012 година, в качеството си на собственик, преди сделката с дарението на
сина си, подсъдимия Д. трасирал имота. При това трасиране се оказало, че има
разминаване в границата между двата съседни имота, за което възникнал спор
между подсъдимия и сина му от една страна, като съсобственици на единия имот и
свидетеля Б. от друга страна, като собственик на съседния имот. Проявлението на
този спор е изразено в покана за доброволно изпълнение от 15.07.2013г., /т.ІІ
л.101 от досъдебното производство/, с която
свидетеля С.С., станал единствения собственик след извършеното дарение
на 15.04.2013 година, предявил претенции към „Агровива“
ООД представлявано от свидетеля Б., че дружеството е „завзело и ползва част“ от
неговото дворно място и селскостопанския метален навес с площ от 180,00 кв.м.,
като поканил свидетеля Б. да освободи
неговата част от имота или да заплаща обезщетение за ползваната част в размер
на 500,00 лв. месечно. Съдът намира, че тази покана не води до спор за граници
на два имота, а до имуществен спор относно владеене на правото на собственост и
е следвало този наличен вече спор още тогава да бъде отнесен до съда за
неговото разумно и навременно решаване, което е щяло да доведе и до определяне
но точните граници на имота, въз основа на евентуалното постановено съдебно
решение.
От друга
страна може да се приеме, че отражение на съществуващия, реално вече спор е и
Констативен протокол на Община Стара Загора от 09.09.2013 година, в който след
извършена проверка в присъствието на страните, е отразено, че са представени
протоколи за трасиране на двата имота от две различни лицензирани геодезически фирми, които се различават, като проблемът е
за границите между имотите, респективно
спорът е за материално право /съдът намира, че се касае за спор за
правото на собственост и реалното владеене на площта на собствените на страните
имоти/ и следва да се решава несъмнено по съдебен път, а не чрез трасиране и
реализиране от един от собствениците. /т.ІІ л. 113 от досъдебното производство/.
В тази връзка
по делото се установи, че освен посочената покана и предизвиканата проверка на
общината, свидетеля С.С., подал жалба в районна прокуратура Стара Загора, в
която сам е посочил, че между него и свидетеля И.Б., в качеството му на
управител на „Агровива“ ООД, има спор относно границата и съответно владението и ползването на двата съседни
недвижими имота /този спор е правно основание да се заведе иск по ГПК за да
бъде решен от съда и съответно и по силата на съдебното решение да се извърши и
трасирането на имотните граници – това е законовия начин/. По повод на
подадената от свидетеля С. жалба в районна прокуратура Стара Загора била
образувана преписка вх.№ 3423/2013 година,
която приключила на 04.10.2013 година с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. В резултат на извършената проверка в постановлението
наблюдаващият прокурор е направил категоричен и напълно логичен извод, че се
касае за отношения от гражданско-правен характер, възникнали и развили се по
повод съществуващия между страните спор за границата между двата имота, като
изрично е посочил, че тези спорни въпроси
могат да бъдат разрешени единствено по съдебен ред. /т.І л.51 от досъдебното
производство/ Постановлението е получено от жалбоподателя - свидетеля С.. Следователно
още веднъж е обърнато внимание на свидетеля С., както и на подсъдимия Д., че
наличния вече между тях и свидетеля И.Б., спор
относно границата и съответно владението и ползването на двата съседни
недвижими имота, следва да се решава само по съдебен ред и че това е
институцията компетентна за това, а не дадена лицензирана фирма извършваща
трасиране на граница върху терен.
Въпреки
изричните указания, възприети несъмнено от подсъдимия Д., един месец по- късно,
неговия син – свидетеля С. подал молба за ново трасиране на имота. На
04.11.2013 година, свидетеля Р.С.,
въпреки наличието на посочения по горе спор,
извършил ново трасиране на имота, при което на място не присъствал свидетеля
С., а баща му подсъдимия Д.. На същата дата, без да предупреди собственика на
съседния имот - свидетеля Б., с когото
вече, както бе посочено по-горе е имало наличен спор за границите и владеенето
на съседните имоти, подсъдимия Д. отстранил съществуващата мрежеста ограда, обозначаваща границата между
имотите и започнал да изгражда нова ограда между тези два имота. Свидетелката К.Ж.
– счетоводител в „Агровива” ООД, била на място и
когато видяла, че се трасира границата между имотите и се отстранява
съществуващата ограда, на границата, се обадила по телефона на свидетеля Б. и
му съобщила за случващото се. Свидетеля Б. бил извън града и нямал възможност
да реагира лично, но незабавно се обадил на полицейския инспектор свидетеля П.Г.,
който го посъветвал да подаде жалба в прокуратурата. Още на следващия ден –
05.11.2013 година свидетеля Б. потърсил съдействието на адвокат Г.,*** и заедно
с него отишли на мястото. Там се намирал подсъдимия Д.. Свидетеля Б. отново
оспорил действията на подсъдимия, а адвокат Г. го предупредил, че събаряйки
старата и изграждайки нова ограда, с която променя границата между двата имота,
извършва незаконосъобразно действие и че спора трябва да бъде решен от съда а
не от единия от собствениците на двата съседни имота. Въпреки това, подсъдимия Д.
не премахнал изградената от него ограда и не възстановил старото фактическо
положение. Един ден по-късно, на 06.11.2013 година свидетеля Б. подал жалба в районна
прокуратура Стара Загора, в резултат на която се извършила проверка и било образувано
настоящето досъдебно производство. Към момента на неговото приключване, въпреки
връчения протокол за предупреждение, подсъдимия Д. не е премахнал поставената
от него ограда и не е възстановил първоначалното фактическо положение.
Поставяйки новата ограда, той не само променил съществуващата до момента
граница между съседните имоти, но и преградил една от клетките от навеса, която
била използвана до момента от свид. Б., с което му възпрепятствал достъпа до
обект– част от навес, представляващ метална клетка с площ от 49 кв.м. С това
било променено и реалното владение на двата съседни имота.
Изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се установява на първо място от
обясненията на подсъдимия Д.С.Д. / напрактика той не отрича описаното но счита,
че с действията си е действал в рамките на закона и не е извършил
престъпление/, показанията на свидетелите И.Г.Б., С.Д.С., К.Б.Ж., Р.И.С., Й.П.П.,
А.Ж.Ж., И.Х.А., И.Х.С., А.Н.С., С.Г.С., П.Г.Г. и И.С.И., дадени в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство, заключенията на основната и
допълнителната съдебно-технически експертизи, както и от другите събрани в
наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 НПК.
Подсъдимият Д.С.Д.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, излага доводи и съображения
че не извършил престъплението за което е предаден на съд, че извършеното от
него не съставлява престъпление, тъй като е положил оградата в неговото място. В
тази връзка, както той така и неговата защита поиска оправдаване по така
повдигнатото обвинение. Съдът намира, обаче това за една защитна теза на
подсъдимия, която съпоставена на база всички събрани по делото доказателства не
кореспондира с тях, напротив установява се точно обратното именно възприетата
от съда фактическа обстановка и наличието на извършено престъпление по чл.323,
ал.1 от НК.
Самоуправството е престъпление против установения от закона ред относно уреждане на взаимоотношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащо дейността по решаване на възникнали помежду им спорове,
със съответните правни последици за спорещите страни.
Гражданско-правните отношения, свързани със спорните вещни права и
правото на собственост, са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това правораздавателни
органи. Всяко едно осъществено
самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго свое
или чуждо действително или предполагаемо
право, свързано със собствеността и произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в
чл.17 от на Република България основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му
от закона, поради което съставлява и самоуправство по смисъла чл. 323 НК. От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК се характеризира
с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право,
което той осъществява самоволно не по установения от закона ред. Престъплението
е от категорията на тези, изпълнителното деяние на които може да се осъществи
само с действие. От обективна страна при самоуправството винаги е налице
предшестващо спорно имуществено правоотношение. Съответно при наличието на
такъв спор престъпният деец със своята деятелност самоволно, не по установения
законов ред /чрез исково производство пред надлежния съд например/, извършва
една промяна в съществуващото по - раншно фактическо положение. Субект на
престъплението може да бъде страна по имуществено правоотношение или нейн представител.
Следователно
от въз основа на изложеното самоуправството по смисъла на чл.323, ал.1 от НК е
възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или
претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения
от закон ред, при което случаят не е маловажен. В този смисъл е константната
съдебна практика. Иначе казано в гражданското право в теоретичен аспект правото
на собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона възможност
на даден правен субект да владее, ползва и се разпорежда фактически и
юридически с определена вещ или недвижим имот и да изисква от всички други лица
да не го възпрепятстват от упражняването на това му право. Гражданско-правните
отношения, свързани със спорните вещни права и правото на собственост са подсъдни
и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това правораздавателни
органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по установения от закона ред,
оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право,
свързано със собствеността и произтичащите от нея вещни права, води до
нарушение на закрепеното в Конституцията на Република България основно начало,
гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона. В този смисъл
самоуправството е престъпление против законно установения ред на
взаимоотношения между отделните граждани, държавни или обществени организации,
като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права.
Както бе посочено изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 от НК
от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца
действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по
установения ред. Следователно, за да има възможност да се извърши
самоуправство, трябва да има възникнал спор за имуществено право между две
страни, изразяващо се или в несъгласие със съществуването на правото, или с
избрания начин за осъществяването му. В разпоредбата на чл.323, ал.1 от НК
законодателят не е определил задължителна форма на оспорване, при което съдебната
практика приема, че оспорване има винаги, когато насрещната страна изрази несъгласие със съществуването на правото на
дееца или с избрания от него начин на осъществяване /несъмнено посочената
фактическа обстановка и извършеното от Д. отговарят изцяло на изпълнителното
деяние на описаното престъпление по чл.323, ал.1 от НК/. Единствено необходимо
и достатъчно за съставомерността на деянието е да е налице обективно несъгласие,
доведено до знанието на дееца /В случай несъгласието е било доведено до
знанието на Д./. Нещо повече подсъдимият не отрича, че е налице спорно
имуществено правоотношение със свидетеля Б., не оспорва и правото му на
собственост, но оспорва местонахождението на оградата между двата съседни имота
посредством извършеното трасиране, а с изготвената нова ограда и ограничава
достъпа Б. до част от собствения му имот. Естеството на съществуващите
правоотношения между Б. и подсъдимия определят наличието на съществуващ между
тях спор. При тези обстоятелства от обективна страна е налице оспорено от
страна на свидетеля Б. гражданско-правно отношение, което подсъдимият
осъществил самоволно, не по установения ред. В поведението на подсъдимия Д. не
се установяват признаци на добросъвестност, тоест да преустанови самоуправните
действия, дори и след като е предупреден неколкократно.
Спорното право е било за мястото на границата разделяща двата съседни имота,
собственост на сина на подсъдимия Д. – свидетеля С. и „Агровива“
ООД представлявано от свидетеля Б., както и за ползването на обект – част от
навес, представляващ метална клетка с площ от 49 кв.м. Свидетеля С., като
собственик на единия от имотите и подсъдимия Д., действащ като негов
представител /водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл.60-62 ЗЗД/
са претендирали за съществуването на това право и съответно
са отричали съществуването на същото за
„Агровива“ ООД. Въпреки оспорването от свидетеля Б., подсъдимия
Д., действайки като представител на сина си, самоволно е осъществил спорната
престация. Подсъдимият Д. с конкретните свои действия, като премахнал
съществуващата ограда и поставил нова, на различно от мястото на първата,
променил съществуващата граница между имотите,
като по този начин препятствал достъпа на свид. Б. до металната
клетка. След като е имало оспорване
претенцията е следвало да се реализира по общия исков ред пред гражданския съд.
Именно гражданският съд при така възникналия граждански спор е бил компетентен
да прецени дали законосъобразно е упражнено правото на поставяне на нова
ограда, която променя съществуващата граница, коя е изправната страна,
основателна ли е предявената пред него искова претенция. В случая, без да е бил решен от гражданския
съд имущественият спор за граници между
имотите, подсъдимият Д. самоволно не по установения законов ред е
реализирал претендираното право. Вместо
съда да реши спора в едно исково производство по ГПК, подсъдимият сам е решил
спора със свидетеля Б. в полза на сина си – свидетеля С..
От всичко
изложено до тук може да се приеме за установено по един несънен и безспорно
доказан начин, че в резултат на поредица от сделки, подробно описани по-горе,
свидетелят И.Б. и синът на подсъдимият Д. – свидетелят С.С., станали
собственици на два съдебни имота. Безспорно тези два имота били разделени с
ограда още от 2004 година, поставена от свидетеля Б., който и тогава по силата
на наемни правоотношения ползвал закупения по късно имот. Това не се отрича и
от подсъдимия и се потвърждава от показанията на свидетелите П.Г., И.И., К.Ж., Й.П.,
А.Ж.. Наличието на ограда находяща се между двата имота и разграничаваща площа им се потвърждава и от заключението на
съдебно-техническата експертиза. Без значение е според съда, дължината на
оградата и нейното състояние за съставомерността на престъплението по чл.323,
ал.1 от НК. На следващо място безспорно е че след извършеното на няколко пъти
трасиране е налице разминаване в точното местоположение на границата разделяща
двата съседни имота. В тази връзка между тях е възникнал спор който е продължил
във времето /поканата за доброволно изпълнение, показанията на част от
свидетелите – С., С., С., констативния протокол от община Стара Загора,
показанията на свидетеля И.. Не се отрича и от страна на подсъдимия за
наличието на този спор, касаещ границата на двата имота и владяната площ от
собствениците. На следващо място не се спори, че именно Д. е премахнал
съществуваща ограда и е поставил нова с което е променил границите на имотите,
като по този начин е препядствал достъпа на свидетеля
Б. до метална клетка от 49 кв.м. Този безспорен факт се потвърждава и от
показанията на свидетеля С.. Ето защо съдът приема, че с действията си
подсъдимия Д.Д. е осъществил престъпния състав на престъплението по чл.323,
ал.1 от НК, като с конкретните свои действия, като премахнал съществуващата
ограда и поставил нова, на различно от мястото на първата, променил
съществуващата граница между имотите,
като по този начин препятствал достъпа на свид. Б. до металната
клетка. След като е имало оспорване
претенцията е следвало да се реализира по общия исков ред пред гражданския съд.
Именно гражданският съд при така възникналия граждански спор е бил компетентен
да прецени дали законосъобразно е упражнено правото на поставяне на нова
ограда, която променя съществуващата граница, коя е изправната страна,
основателна ли е предявената пред него искова претенция. В случая, без да е бил решен от гражданския
съд имущественият спор за граници между
имотите, подсъдимият Д. самоволно не по установения законов ред е
реализирал претендираното право. Вместо
съда да реши спора в едно исково производство по ГПК, подсъдимият сам е решил
спора със свидетеля Б. в полза на сина си – свидетеля С..
Съща така
самоуправството е престъпление на просто извършване, поради което за неговата
съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици, извън
самото деяние. В настоящия случай инкриминираното деяние не може да се приеме,
че представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като
обществената му опасност е типичната за този вид престъпни посегателства. В
конкретния случай в резултат от самоуправните действия, извършени от подсъдимия
Д., управителят на „Агровива“
ООД - свидетелят Б. не е могъл да ползва част от имота, както и металната
клетка. Гореизложеното дава основание за извода, че разглежданият случай на
самоуправство не представлява маловажен такъв, или несъмнено от обективна
страна подсъдимият Д. е осъществил престъпният състав на чл.323 ал.1 от НК. В
конкретния случай от деянието на обвиняемия, обаче, са настъпили дори и
допълнителни, в смисъл на несъставомерни, вредни последици, които при това в
никакъв случай не са незначителни, след като достъпът на владелеца на имота до
металната клетка е бил невъзможен. Обществената опасност на конкретното
самоуправство не е по- ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпленията от този вид и не се касае за „маловажен случай”, съгласно
легалната дефиниция на понятието съдържаща се в чл. 93 т.9 НК. Действията на
подсъдимия Д. сочат на демонстрирано желание за несъобразяване не само с
нормите на законите, но и незачитане на правовия ред в страната. Такова
поведение не разкрива ниска степен на обществена опасност, а значимостта на
едно такова деяние се определя не само по отношение на нанесената вреда, но и
по отношение степента на засягане на обществените отношения.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът несъмнено достига до извода, че предаденият на съд Д.С.Д. е
автор на посоченото по - горе деяние по описания в обвинителния акт начин. С
това си деяние подсъдимия Д. е осъществил състава на престъплението по чл.323,
ал.1от НК.
Съдът приема,
че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, както че нарушава установения от закона ред при извършване на
промяната на съществуващото фактическо положение, така е имал и представи
относно липсата на съгласие за това от страна на свид. Б. като управител на
дружество „Агровива” ООД.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Д.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация. Така възприето от съда се
потвърждава по несъмнен начин от установената по делото фактическа обстановка в
хода на съдебното следствие.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства също не са налице.
Предвид на
изложените съображения съдът при съобразяване със събраните по делото
доказателства и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на основание
на чл.323, ал.1 от НК определи на подсъдимия Д.С.Д. наказание “лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата по делото, както и „глоба” в размер 300 лева. Съдът
намира, че определянето на наказание към предвидения в закона минимум би
реализирало целите заложени в разпоредбата на чл.36 от НК.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление е незачитане на моралните и
законови норми в обществото, слабите морално – волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: