№ 659
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503985 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 826/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 56159/21 г. по
описа на СРС, 125 състав, е признато за установено, че Т. П. П. не дължи чрез
принудително изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
от 500 лв. – главница по договор за заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно със законната лихва от 17.06.2014 г. до окончателното
плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г.
до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на
77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата от 225,00
лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр. д. № 32981/14 г. по
описа на СРС, 42 състав, е издаден изпълнителен лист. С решението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на Т. П. П.
сторените по делото разноски в размер на 431,71 лв., от които – 71,71 лв. –
държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
1
Подадена е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу решение № 826/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 56159/21 г. по
описа на СРС, 125 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесното вземане е погасено по
давност. Твърди, че изп. дело № 1307/14 г. по описа на ЧСИ Й. Ц. е
образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/13 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. Поддържа, че последващите тълкувателни
решения започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. Твърди, че от датата на образуване на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР №
2/26.06.2015 г./ давността не е текла, тъй като за този период са били валидни
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г., а от
26.06.2015 г. е започнал да тече 5 – годишния давностен срок, който е
следвало да изтече на 26.06.2020 г. Посочва, че съгласно Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. в страната е било обявено извънредно
положение в периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. и съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока
на извънредното положение давностните срокове не текат, а с § 12 от
Заключителните разпоредби на ЗМДВИП е прието, че посочените срокове
продължават да текат след изтичане на 7 – дневния срок от отмяната на
извънредното положение, т. е. от 21.07.2020 г. Поддържа, че съгласно чл.
116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудителното изпълнение на вземането, и че прекъсва давността
предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инциатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Твърди, че не е условие
за прекъсване на давността постигането на резултат от съответното
2
изпълнително действие. Посочва, че в случая с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 13.12.2014 г. на ЧСИ е възложено извършването на
изпълнителни действия, като на 26.01.2017 г. е поискано налагане на запор
върху вземания, на 16.07.2018 г. е поискано налагане на запор върху банкови
сметки, на 29.03.2019 г. и на 07.11.2019 г. отново е поискано налагане на
запор върху банкови сметки, а на 14.07.2021 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение. Поддържа, че давността е започнала да тече след
приемане на тълкувателното решение, и от тази дата до датата на подаване на
исковата молба в съда са изисквани и прилагани изпълнителни способи и 5 –
годишният давностен срок не е изтекъл. Твърди, че неправилно съдът е приел,
че не следва да се вземат предвид изпълнителните способи, извършени след
премиране на делото. Счита, че перемпцията е без правно значение за
давността, и че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи подчинение на
представения и намиращ се при него изпълнителен лист, като новото искане
на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело или не го е образувал в ново дело.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което
да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемият – Т. П. П. е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди, че от момента на образуване на изпълнителното дело на 13.12.2014 г.
в продължение на две години не искани или извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 13.12.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Поддържа, че последващо искане за извършване на изпълнително
действие по вече прекратеното изпълнително производство няма да произведе
търсения ефект – съдебният изпълнител няма да го извърши, а на взискателя
ще бъде указано да образува ново производство, в което да направи валидно
искане за извършване на съответното действие. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
3
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Т. П. П. твърди, че на 04.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист
от СРС, 42 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 32981/14 г., с който е осъден да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата от 500 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер
на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в
размер на 200 лв., лихва за забава в размер на 77,09 лв. за периода от
28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата в размер на 225,00 лв. – разноски
по делото – 25 лв. – държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа, че по молба на взискателя „Агенция за събиране
на вземания“ ООД въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело
№ 20147840401307 срещу длъжника Т. П. П. на 13.12.2014 г., като в молбата
взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Твърди, че след 13.12.2014 г. не са искани и не са извършвани никакви
изпълнителни действия в продължение на две години, поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.12.2016
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че на 26.01.2017 г.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като правоприемник на титуляра по
изпълнителния лист, е депозирала молба с искане за извършване на
изпълнителни действия, в резултат на което са изпратени запорни съобщения
до банки. Твърди, че действията на взискателя и на съдебния изпълнител,
предприети по прекратеното изпълнително производство, са
незаконосъобразни и не са породили правни последици. Твърди, че всички
вземания по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Поддържа,
че вземанията за лихви са погасени с изтичането на 3 – годишния давностен
срок /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/, а за главницата и разноските – с изтичането на
общия петгодишен давностен срок /чл. 110 ЗЗД/. Твърди, че последното
поискано от титуляра по изпълнителния лист изпълнително действие е с
молбата за образуване на изпълнителното дело – 13.12.2014 г., като след
4
тази дата не са искани или извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, и делото е било прекратено по силата на закона след
изтичането на две години на 13.12.2016 г., а след изтичането на още три
години – на 13.12.2019 г. всички вземания по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на ищеца
сумата от 500 лв. – главница по договор за заем № 5012270, сключен с „В.К.“
ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва от 17.06.2014 г. до
окончателното плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от
28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за
забава в размер на 77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както
и сумата от 225,00 лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и
200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав. Претендира
разноски.
Ответникът – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че изп. дело № 1307/14 г. по описа на ЧСИ Й. Ц. е
образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/13 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. Поддържа, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните ППВС и ТР обратно действие, и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело
до 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г./ давността не е
текла, тъй като за този период са били валидни задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г., а от 26.06.2015 г. е започнал да тече 5 –
годишния давностен срок, който е следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Посочва, че взискателят периодично е предприемал изпълнителни действия,
5
поради което счита, че погасителната давност не е изтекла. Поддържа, че не
представлява условие за прекъсване на давността постигането на резултат от
съответното изпълнителн действие. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Не се спори между страните по делото, а и от изпълнителен лист от
04.12.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав, се
установява, че длъжникът Т. П. П. е осъден да заплати на кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ ООД сумата от 500 лв. – главница по договор за
заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно
със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. до окончателното плащане,
договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до
24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на
77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата от 225,00
лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С молба с вх. № 12663/13.12.2014 г. взискателят „Агенция за събиране на
вземания“ ООД е поискал от ЧСИ Й. Ц. да образува изпълнително дело срещу
длъжника Т. П. П. за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист
от 04.12.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от
взискателя да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника и е
възложено на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определи начина на изпълнение, както и да
бъде пазач на описаното имущество.
На 23.03.2015 г. е постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране
на вземания“ ООД по изп. дело за извършване на справка в имотния регистър
към Агенцията за вписванията за наличие на имот.
На 30.11.2015 г. е постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране
на вземания“ ООД по изп. дело за извършване на справка в КАТ.
На 10.08.2016 г. е постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране
на вземания“ ООД по изп. дело за извършване на справка ЕСГРАОН и за
6
оттегляне на възлагането по делото по см. на чл. 18 ЗЧСИ.
На 25.10.2016 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като правоприемник на взискателя „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, по изпълнителното дело, с която е възложено на ЧСИ на
основание чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнение и да бъде пазач на описаното имущество.
На 26.01.2017 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по изпълнителното дело, с която е поискано ЧСИ да пристъпи
към налагане на запор върху всички левови и валутни банкови сметки,
открити на името на длъжника, както и да пристъпи към извършване на
справка ГРАО за наличието на промяна в адресната регистрация на длъжника.
На 16.07.2018 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по изпълнителното дело, с която е поискано ЧСИ да извърши
справка за притежаваните от длъжника банкови сметки, и ако има открити
банкови сметки, да наложи запор.
На 29.03.2019 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по изпълнителното дело, с която е поискано ЧСИ да извърши
справка за притежаваните от длъжника банкови сметки, и ако има открити
банкови сметки, да наложи запор.
На 07.11.2019 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД по изпълнителното дело, с която е поискано ЧСИ да наложи запор на
банкова сметка в „Райфайзенбанк“ и да извърши справка в отдел МДТ за
декларирано движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжника.
Видно от запорно съобщение с изх. № 9556/14.07.2021 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
работодателя „Столичен електротранспорт“ ЕАД.
На 07.09.2021 г. на длъжника Т. П. П. е връчена покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 1307/14 г.
С постановление от 02.11.2021 г. ЧСИ Й. Ц. е спрял изпълнителното
производство по изп. дело № 1307/14 г. на основание чл. 432 ал. 1, т. 1 ГПК
с оглед обезпечителна заповед от 29.10.2021 г., издадена по гр. д. № 56159/21
г. по описа на СРС, 125 състав.
7
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението,
като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е идадено изпълнителното основание.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
на обстоятелството, че вземането на ответника, за което е издаден
изпълнителен лист от 04.12.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42
състав, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по
давност.
С оглед направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със
спиране или прекъсване на течението на погасителната давност по отношение
на вземането, предмет на процесния изпълнителен лист.
С исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че вземането за
главница и разноски, предмет на принудително изпълнение по изпълнителния
лист от 04.12.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42
състав, е погасено по давност на чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5 – годишния
давност срок, а вземането за лихви с изтичането на 3 – годишния давностен
8
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение от кредитора. Изпълнителният лист от 04.12.2014 г. по ч. гр.
д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав, е издаден във основа на влязла в
сила заповед за изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав, след
изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, е започнала да тече
нова 5 – годишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй
като влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и не е
допустимо последващо пререшаване на спора между същите страни на
същото основание. Посочените правни последици на влязлата в сила заповед
за изпълнение я приравняват на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
съдебно решение. Длъжникът не може да прави възражения срещу дълга,
извън хипотезите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за
изпълнение. Ето защо, по отношение на спор, разрешен със влязла в сила
заповед за изпълнение, приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, като срокът на новата давност е винаги 5 години.
Тъй като по делото няма данни за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, то следва да се приеме, че датата, на която
заповедта за изпълнение е влязла в сила, е датата на издаване на
изпълнителния лист – 04.12.2014 г. Ето защо, от този момент е започнала да
тече нова 5 – годишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността започва да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 ЗЗД/. От събраните по
делото доказателства се установява, че по молба на взискателя въз основа на
издадения изпълнителен лист от 04.12.2014 г. по ч. гр. д. № 32981/14 г. по
описа на СРС, 42 състав, на 13.12.2014 г. е образувано изпълнително дело №
20147840401307 по описа на ЧСИ Й. Ц.. В случая с образуването на
изпълнителното дело давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“
ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
9
Спирането на давността по изп. дело № 20147840401307 по описа на
ЧСИ Й. Ц. следва да се счита преустановено от момента на отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015 г.
Според разясненията, дадени с Решение № 170/17.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2382/17 г. по описа на ВКС, IV г. о., с ППВС №
3/18.11.1980 г. е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено посоченото ППВС. Извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Следователно от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов 5 – годишния
давностен срок. Давностният срок е спрял за тече в периода от 13.03.2020 г.
до 21.05.2020 г. /на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР,
според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“/.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
10
ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В случая, последващото изпълнително действие, което е прекъснало
давността, е молбата от 26.01.2017 г. от взискателя за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника, от който момент е започнал да тече нов 5 –
годишен давностен срок. След това с молбите от 29.03.2019 г. и от 07.11.2019
г. от взискателя с искане за налагане на запор върху банкови сметки отново е
прекъсната давността, и е започнал да тече нов 5 – годишен давностен срок,
който не е изтекъл до 02.11.2021 г. /датата на спиране на изпълнителното
производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК – издадена обезпечителна
заповед № 473/29.10.2021 г. по гр. д. № 56159/21 г. на СРС/. Не представлява
условие за прекъсване на давността постигането на резултат от съответното
изпълнително действие. От значение за прекъсването на давността е
активността на взискателя, а не - ефективността на поисканите изпълнителни
действия.
Твърдението на ищеца, че по изпълнителното дело е настъпила
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, считано от 13.12.2014 г. до 13.12.2016 г., и че извършените след
13.12.2016 г. изпълнителни действия са невалидни, е неоснователно.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността . Съгласно
разясненията, дадени с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. по
описа на ВКС, IV г. о., общото между давността и перемпцията е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за давността, така и за
перемпцията. В решението е разяснено, че се касае за различни правни
институти с различни правни последици – давността изключва
принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а
перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Посочено е, че когато по изпълнителното дело е направено искане
11
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов изпълнителен способ. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото
е вече прекратено. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал
ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 500 лв. – главница по договор за
заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно
със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. до окончателното плащане,
договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до
24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на
77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата от 225,00
лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 04.12.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав, и е образувано изп.
дело № 20147840401307 по описа на ЧСИ Й. Ц. и с район на действие – СГС,
поради изтекла погасителна давност за принудително събиране, следва да
отхвърли като неоснователен.
Поради разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 826/07.02.2022 г., постановено по гр.
д. № 56159/21 г. по описа на СРС, 125 състав, следва да бъде отменено като
неправилно, в т. ч. и в частта за разноските, и вместо него следва да бъде
постановено друго решение, с което предявеният иск с правно основание чл.
439 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП
сумата от 135,86 лв., представляваща направени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
12
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 826/07.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 56159/21 г. по описа на СРС, 125 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж. к. *******, *******, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж. к.
******* № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 500 лв. –
главница по договор за заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. до
окончателното плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от
28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за
забава в размер на 77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както
и сумата от 225,00 лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и
200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.12.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав,
и е образувано изп. дело № 20147840401307 по описа на ЧСИ Й. Ц. и с район
на действие – СГС, поради изтекла погасителна давност за принудително
събиране.
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******,
*******, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж. к.
******* № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК сумата от 135,86 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14