Решение по дело №10298/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              27.04.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                            ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10298 по описа за  2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 24.04.2019г., гр.д.52464/15г., СРС, 68 с-в отхвърля  предявения от  „Д.Г.“ ООД против В.С.С. иск  по чл.266,ал.1 ЗЗД вр. чл.286,ал.1 ТЗ за сумата 19 200 лв. – възнаграждение (с включен ДДС) по чл.2,ал.1 от договор  № 45-06-073/29.12.2014г. за разработване на централизирана информационна система за случайно разпределение на делата, инсталирана на сървър на ВСС, отговаряща на изискванията за функционалност и сигурност, одобрени с решение на ВСС по протокол № 62/18.12.2014г., осъжда „Д.Г.“ ООД да заплати на В.С.С. на основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата 4 000 лв. – неустойка за разваляне поради неизпълнение по чл.10 от същия договор, изчислена като 25% от цената по чл.2,ал.1 от договора, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 136,92 лв. -   мораторна лихва върху  неустойката за периода 10.08.2015г. - 10.12.2015г., заедно със законната лихва от 11.12.2015г. до  окончателното плащане, 150 лв. – разноски по първоначалния иск, 210 лв. – разноски по насрещните  искове и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от „Д.Г.“ ООД. Счита че работата е извършена качествено и в срок. Няма своевременно възражение за недостатъци, а едва 2-месеца след предаването, поради което се счита приета. Иска се за отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се уважи главния иск и се отхвърлят насрещните искове.

         Въззиваемият Висш съдебен съвет оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са главен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.266, ал.1,изр.1 ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, с характер на относителна търговска сделка, сключена от изпълнителя като търговец във връзка с упражняваната дейност. Правоотношението произтича от договор № 45-06-073/29.12.2014г. за разработване на централизирана информационна система за случайно разпределение на делата, инсталирана на сървър на ВСС, отговаряща на изискванията за функционалност и сигурност и анекс № 1-45-00-073/26.01.2015г. към договора. По силата на уговореното, Висшият съдебен съвет възлага на „Д.Г.“ ООД разработването на системата за случайно разпределение на делата съобразно изискванията в Техническото задание – Приложение 1 към договора. Удълженият с анекса краен срок за изпълнение е 19.01.2015г.

          Предпоставка за предявяване на правата по чл.265, ал.1 ЗЗД е поръчващият да не е приел работата, ако недостатъците са явни. Съобразно чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

В случая, процесните недостатъци са изцяло скрити. За да бъдат установени не е достатъчен обикновен преглед, а същите се проявяват вследствие употреба, като за уточняване на причината са необходими специални технически знания. В тази насока са заключенията на първоначалната и двете допълнителни съдебно-технически експертизи. Прието е, че изготвената система за случайно разпределение на делата не отговаря като обем и качество на изискванията и целта, заложени в техническото задание към договора.

Възложителят възразява и известява изпълнителя за недостатъците веднага след тяхното откриване чрез необходимите технически способи, т.е. в рамките на нормално необходимия срок за проявлението им и установяване на източника. Документацията относно разработената система за случайно разпределение на делата е входирана под № 45-06-073/26.01.2019г. при възложителя. Същият с писмо изх. № 45-06-073/14/ 18.03.2015г. уведомява изпълнителя за констатирани от нарочна комисия при ВСС 50 проблема при тестването на информационната система. До изработващия на 27.03.2015г. е изпратен доклад за изпълнение на препоръките за случайно разпределение от същата дата. Информацията за констатирани в „паметна записка“ на комисията 21 недостатъка на системата е изпратена с писмо изх. № 96-00-032/15/15.04.2015г. С писмо от 20.04.2015г. е изпратено „описание на извършеното съгласно писмо на ВСС от 15.04.2015г. по точките от паметната записка”.

В този смисъл, възраженията на възложителя са направени веднага след установяване на недостатъците от лица, притежаващи необходимите  специални знания в областта информационните технологии. Предвид своевременно направеното възражение от възложителя по реда на чл.264, ал.1 ЗЗД, работата не се счита одобрена и окончателно приета. Довод в тази насока е и липсата на подписан приемо-предавателен протокол.

Изпълнителят не провежда успешно доказване да е изправна страна в правоотношението, като полага необходимата добросъвестна грижа и изпълнява точно задълженията си по смисъла на чл.63, ал.1 и 2 ЗЗД. Не се установява пълно изпълнение на основното задължение по чл.258 ЗЗД за постигане  на възложения трудов резултат и на задължението по чл.261, ал.1 ЗЗД изпълнената работа да е годна за обикновеното или предвидено в договора предназначение Тези задължения не се считат изпълнени, предвид допуснатите множество и съществени отклонения от поръчката, довели до негодност на изработеното за употреба съобразно уговореното предназначение. След като извършената работа основателно не е приета, в тежест на възложителя не възниква корелативното задължение по чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД да плати възнаграждението. Предявеният от изпълнителя „Д.Г.“ ООД главен иск със същото правно основание за сумата 19 200 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Понеже недостатъците на поръчаната работа се дължат на некачествено изпълнение, поръчващият разполага с предвидената в чл.265, ал.1, т.2, пр.3 ЗЗД особена правна възможност да развали договора. Изпълнена е първата хипотеза на чл.10 от договора, както за неговото разваляне при пълно неизпълнение, частично неизпълнение, забавено изпълнение или  констатирана с протокол невъзможност за изпълнение, така и за дължима неустойка в размер на 25% от цената по договора. Последиците от прекратеното правоотношение настъпват с връчването от 10.08.2015г. на писмо изх. № 45-06-073/24.07.2015г. с приложен препис-извлечение от протокол № 40/15.07.2015г. на ВСС, в който е обективирано решение за разваляне на договора. Предявеният от възложителя ВСС насрещен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.10 от договора за сумата 4 000 лв. – неустойка за разваляне е основателен.

Считано от връчване на съобщението за разваляне и за претендирана договорна неустойка, изпълнителят изпада в забава за плащане съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. Предявеният от възложителя ВСС насрещен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 136,92 лв. -  мораторна лихва върху неустойката през периода 10.08.2015г. - 10.12.2015г. е доказан по основание и размер, определен от съда по реда на чл.162 ГПК.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2019г., гр.д.52464/15г., СРС, 68 с-в.

ОСЪЖДА „Д.Г.“ ООД, *** да заплати на В.С.С., гр.София, ул. „********* сумата 300 лв. – юрисконсулско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.