гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 2074 по описа за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 161100 от 27.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 39286/2019 г. на Софийски районен съд, 85 състав, са отхвърлени предявените
искове по реда на чл. 422 ГПК от “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК:1******, против П.А.С.,
ЕГН:**********, за признаване за установени задълженията на ответника за
плащане на ищцовото дружество сумата от 2938,35 лв., представляваща цена за
ползвана ел. енергия за периода от 18.9.2018 г. до 16.1.2019 г. за обект, с
абонатен номер № 300017351712, ведно със законна лихва от 04.04.2019 г. до
изплащане на вземането и сумата от 55.57 лв., лихва за забава за периода
20.11.2018 г. до 27.03.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 26.11.2018 г. и от 10.05.2019 г. по ч. гр. д. № 73395/2018г.
на СРС, 85 с-в.
Решението е обжалвано от
ищеца “ЧЕЗ Е.Б.” АД с актуално наименование „Е.П.“ ЕАД. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на
установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че процесните количества електрическа енергия са реално доставени и
отчетени от съответния електромер в обекта на ответника. Оспорва се изводът на
съда, че не е доказано по делото, че П.А.С. е собственик на процесния обект с
абонатен номер № 300017351712 и следователно не е потребител на електрическа
енергия. Моли се да се уважи въззивната жалба, предявените искове да бъдат
уважени и да бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски.
Ответникът по въззивната
жалба - П.А.С., действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Претендира се присъждане на сторени съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Предмет на въззивното
производство е и определение № 20262423 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 39286/2019 г. на СРС, 85 състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на П.А.С.
за изменение на постановеното преди това решение по делото в частта му за
разноските по реда на чл. 248 ГПК.
В частната жалба на П.А.С.
срещу акта по чл. 248 ГПК се излагат твърдения за дължимост на по-висок размер
на адвокатско възнаграждение за депозираните две възражения в заповедното
производство. Изтъква се, че другата страна не е правила възражение за
прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК относно
претендирания размер на адвокатско възнаграждение. Желае се да бъде присъдена
сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на П.А.С. в заповедното производство по ч. гр. д. №
73395/2018г. на СРС, 85 с-в и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА също адвокатско
възнаграждение за процесуалното му представителство в исковото производство
пред районния съд.
Ответникът по частната
жалба - “ЧЕЗ Е.Б.” АД, е депозирал в законоустановения срок отговор. С последния се излагат
съображения за прекомерност и недължимост на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство в по-висок размер от
присъдения от съда.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
По въззивната жалба срещу решение № 161100 от
27.07.2020 г.:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че от приетите по делото доказателства не се установява, че между страните е
съществувало валидно облигационно отношение. В разглеждания случай ищецът не е доказал
по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, поради което не може да се ангажира
отговорността му за плащане на сумите за доставена електрическа енергия. Предвид
изложеното районният съд е отхвърлил
предявеният иск като недоказан.
Изложените фактически и правни аргументи от районния съд,
въз основа на които е отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани
са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото
доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е
правилно и следва да се потвърди.
В случая същественото е, че районният съд е указал на
ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
П.А.С. има качеството на краен потребител (носител е на право на собственост
или на ползване) на електрическа енергия, доставяна на процесния обект и през
процесния период. Обосновано е
заключението му, че твърденията на “ЧЕЗ Е.Б.” АД в тази насока не са доказани.
Това положение се отнася и за въззвиното производство. Правоотношението по
доставка и продажба на електрическа енергия се регламентира от действащите в
тази област нормативни актове - Закона за енергетиката /ЗЕ / и приетите въз
основа на него /чл. 98 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Е.Б." АД, одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР) с Решение № ОУ - 059 от
07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03 от
26.04.2010 г. и влезли в сила на 01.06.2010 г. Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да
е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ е предвидена възможност
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се
приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Съгласно чл. 1
вр. с чл. чл. 4, ал. 2 и чл. 13, т. 1 от посочените общи условия
собственикът или лицето в полза, на което е учредено право на ползване върху
електроснабдения имот, следва да заплати цената на доставената електрическа
енергия. В случая не се доказва, че именно П.А.С. отговаря за задължението за
заплащане на доставено количество електрическа енергия за процесния период в
процесния обект.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
обективирани във въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе
бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в
тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за
необходимо да ги обсъжда в детайли.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
По частната жалба срещу определение № 20262423 от
27.11.2020 г.:
Правилно районният
съд е приел за дължимо възнаграждение за процесуалното представителство в
заповедното производство на П.А.С. в размер на 50 лева. Действително в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. не е предвидена
разпоредба, която да установява размера на адвокатското възнаграждение за
процесуална защита на длъжника в заповедното производство. Характерът на
последното изключва възможността на заявителя да оспорва като прекомерен
размера на претендираното от длъжника и заплатено от него адвокатско
възнаграждение за изготвяне и подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Ето защо
районният съд е приложил по целесъобразност и по аналогия чл. 6, т. 5 от Наредба
№ 1 и е присъдил справедлив и според настоящия съдебен състав размер от 50
лева.
По отношение на
дължимостта на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна защита
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да се посочи, че същата не е безусловна. В разглеждания
случай от наличните данни по делото пред районния съд може да се заключи, че П.А.С.
не попада в хипотезата на материално затруднено лице, поради което чл. 38, ал.
2 ЗА е неприложим, а възнаграждението за процесуално представителство не може
да бъде вменено в отговорност на “ЧЕЗ Е.Б.” АД.
Поради изложените
съображения частната жалба на П.А.С. следва да бъде оставена без уважение, а определение № 20262423 от
27.11.2020 г. потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на
правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, въззивникът следва
да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на въззиваемия –
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Следва да бъде посочено, че
останалите разноски, посочени в представения списък от процесуалния
представител на П.А.С. са недължими и не следва да бъдат присъждани, доколкото
касаят други съдебни производства, различни от настоящото въззивно такова.
Освен това както по-горе беше посочено частната жалба на С. срещу определение №
20262423 от 27.11.2020 г. е неоснователна и свързаните с нея разноски следва да
останат за негова сметка.
Воден от изложеното,
Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161100 от 27.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 39286/2019 г. на Софийски районен съд, 85 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20262423 от 27.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 39286/2019 г. на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, с
предишно наименование “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК:1******, да заплати на П.А.С., ЕГН:**********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 400 лв. – разноски за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.