№ 1560
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110137754 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К. М. Т., ЕГН ********** и
С. М. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция; гр. С, чрез адвокат А. И. - САК, със
служебен адрес за кореспонденция и адрес за призоваване: гр. С против Столична община,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета.
Ищците твърдят, че между страните е бил сключен договор за наем № РОБ18-ДГ66-76
от 02.11.2018 г., който договор е сключен въз основа на заповед № РОБ18-РД09-265 от
05.09.2018 г., издадена от кмета на район „Оборище“ - Столична община, с което между
страните са възникнали наемни правоотношения за общинско жилище, с административен
адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 111а, ет. 2, за който има издаден Акт за общинска
собственост № 914 от 24.04.2009 г.
Твърди се, че на 13.11.2018 г. между представители на ответника и ищците е сключен
предавателно-приемателен протокол за общинското жилище, като в протокола е описано
състоянието на предаденото жилище. Твърди се, че жилището е било изцяло негодно за
живеене и е имало нужда от основен ремонт, включително е нямало ток и вода.
Твърди се, че на 01.10.2020 година, представители на ответника и ищците са съставили
протокол за опис на общинското жилище. Твърди се, че жилището е претърпяло множество
ремонтни дейности през периода от 2018 г. до 2020 г., които са извършени от наемателите,
включително същите са продължили до първото тримесечие на 2022 година.
Сочи се, че с уведомително писмо изх. № РОБ20-ГР94-855-27 от 19.07.2022 г. от район
„Оборище“ на жалбоподателите е връчена заповед № РОБ22-РД09-145 от 19.07.2022 година,
с която заповед е прекратено наемното правоотношение между ищците и ответника, за
общинското жилище.
Твърди се, че срещу заповедта е била подадена жалба пред Административен съд
София - град, където е образувано адм. дело № 7165 по описа на АССГ за 2022 година, като
като с решение № 1822 от 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7165 по описа на АССГ
1
за 2022 г., 58 състав, съдът е отхвърлил подадената жалба.
Твърди се, че докато е бил висящ процеса по заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение ответника е издал заповед № РОБ22-РД-09-220 от 19.10.2022 г., с която на
основание чл. 65 ЗОС и чл. 34 НРУУРОЖТСО, се нарежда изземване на жилището от
ищците.
Сочи се, че срещу тази заповед е подадена жалба пред Административен съд - София -
град, където е образувано адм. дело № 10145 по описа на АССГ за 2022 г., 68 състав, като с
решение № 1807 от 21.03.2023 г., постановено по делото, е отменена заповедта за изземване
на жилището, а в мотивите се посочва, че не е налице предпоставката по чл. 65 ЗОС -
държане на имота без правно основание. Ответникът е подал касационна жалба срещу
решението на АССГ. С решение № 7273 от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4347
по описа на ВАС за 2023 г., върховната инстанция е оставила в сила решението на АССГ.
Сочи се, че заповедта за прекратяване на наемните правоотношение, считано от датата
на решението /21.03.2023 г./ е влязла в сила и жилището е вече иззето.
Сочи се, че по реда на чл. 207 и сл. ГПК е извършено обезпечение на доказателства,
преди иницииране на настоящото производство. Твърди се, че на 09.06.2023 г. е депозирана
съдебно – техническа експертиза, от която е видно, че стойността на извършените трайни
подобрения в процесния имот от 13.11.2018 г, (предаване на имота с приемо- предавателен
протокол) и 21.03.2023 г. (влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемните
правоотношения) възлиза на 23 816.46 лева. Заключението е прието в съдебно заседание на
19.06.2023 година.
Твърди се в исковата молба, че ищците са извършили множество, подробно описани в
молбата ремонтни дейности в наетото жилище. Твърди се, че с тези ремонти се е увеличила
стойността на наетия имот, вследствие на извършени от ищците подобрения в имот - частна
общинска собственост.
Твърди се, че ищците за времето през което са владели имота до влизане в сила на
решение № 1822 от 21.03.2023 г.; постановено по адм. дело № 7165 по описа на АССГ за
2022 г., 58 състав, са били в състоянието на добросъвестни владелци, тъй като едва на
посочената последна дата е отречено правото им върху имота.
Сочи се, че от предавателно-приемателен протокол от 33.11.2018 г. се констатира, че
жилището е негодно за живеене, т.е. следва да се извърши основен ремонт в него, вкл. няма
ток и вода, като се твърди, че стойността на извършените подобрения в имота, изчислена по
средни строителни цени към датата на прекратяване на наемното правоотношение възлиза
на 23 816.46 лева.
В условията на евентуалност се твърди, че, ако се приеме, че ищците имат качеството
владелец, а не владелец на процесния имот, то ищецът се е обогатил неоснователно и следва
да им заплати като обикновен подобрител на чужд имот извършените в имота подобрения.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Столична община,
с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на К. М. Т., ЕГН
********** и С. М. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция; гр. С, чрез адвокат А.
И. – САК, сумата от 23 816,46 лева, представляваща увеличена стойност на имот - частна
общинска собственост на ответника - АЧОС № 914 от 24.09.2009 г., вписан в АВ под № 124,
том CLXXV, вх. per. № 69965, дело Хе 53521 от 21.09.2022 г., находящ се в гр. С, вътрешна
къща, ет. 2, представляващ - апартамент на втори етаж, състоящ се от три стаи, преходен хол,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ около 80 кв. м. и жилищна площ от 57,04
кв. м., вследствие на извършени от ищците подобрения в имота в периода от 13.11.2018 г. до
първото тримесечие на 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
прекратяване на наемното правоотношение - 21.03.2023 г. до изплащане на задължението.
В условията на евентуалност се иска съдът да осъди ответника за същата сума, като
2
такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата
претенция.
Твърди се от ответника, че въз основа на Заповед №РО618-РД09-265/05.09.2018 г. на
кмета на район „Оборище" - Столична община, на основание чл. 19. ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община (Наредбата. НРУУРОЖТСО) са били настанени: ........ (починала на
31.05.2020 г.), К. М. Т., внук, и С. М. Т., внук, като тричленно семейство в общинско
жилище (вътрешна къща) с адрес: гр. С, по АОС №914/24.04.2009 г., състоящо се от три
стаи, преходен хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от спални, дневна,
кухня, баня-тоалетна и сервизни помещения със застроена площ от около 80 кв. метра и
жилищна площ от 57,04 кв.м.
Твърди се, че на основание посочената заповед е бил сключен договор за наем
№РОБ18-ДГ66- 76/02.11.2018 г. между район „Оборище“ - Столична община, като
наемодател, и ........, като наемател, със срок на действие 10 години, считано от деня на
подписването му. Твърди се, че съгласно раздел V. т. 7.8 от същия, договорът се прекратява
при не обитаване на жилището за повече от шест месеца, извън случаите на чл. 24 от
Наредбата.
Ответникът оспорва основателността на главния иск, като твърди, че ищците не са
владелци на имота, а се сочи, че ищците са били държатели на имота.
Твърди се от ответника, че ищците като държатели на имота нямат правото на
обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, каквито се претендират с исковата
молба.
Иска се от съда да отхвърли главния иск като неоснователен.
Твърди се, че съгласно чл. 5.2 от Договора за наем изрично е посочено като задължение
на наемателя да извършва всички основни и текущи ремонти на имота за собствена сметка,
като те не подлежат на репариране от страна на наемодателя.
Твърди се, че евентуалният иск също е неоснователен, тъй като наемателят е бил
неизправна страна по договора и е станал причина за неговото прекратяване.
При горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В съдебно заседание за ищците, редовно призовани, се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи доказателства и
претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на разноските по чл.80
ГПК.
За ответника се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа заявените възражения и оспорвания.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, допуснато и
прието е заключението по съдебно – техническа и оценителна експертиза изготвена и приета
в производство по чл.207 от ГПК , въз основа на които и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за
доказано следното от фактическа страна:
Установява се от доказателствата по делото, че ищците К. М. Т. и С. М. Т. са сключили
с ответника Договор за наем № РОБ18-ДГ66-76 от 02.11.2018 г., който договор е сключен въз
основа на заповед № РОБ18-РД09-265 от 05.09.2018 г., издадена от кмета на район
„Оборище“ - Столична община, с което между страните са възникнали наемни
правоотношения за общинско жилище, с административен адрес: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 111а, ет. 2, за който има издаден Акт за общинска собственост № 914 от
24.04.2009 г.
3
Доказва се ,че на 13.11.2018 година е съставен Предавателно-приемателен протокол за
наетото общинско жилище, като в протокола е описано състоянието на предаденото
жилище. От съдържанието на същия протокол е видно, че жилището е предадено в
състояние, което не е било годно за живеене, доколкото освен счупените врати, замърсени,
напукани и мухлясали стени са сторени отбелязвания, че висят кабели, няма ел.инсталация,
стъклата на прозорците са счупени, част от прозорците не се затварят. В същия протокол е
отбелязано, че стая, с югоизточно изложение с плащ от 19,60 кв.м. /страница втора от
протокола/ представлява силно компрометирано помещение негодно за обитаване. Същото
отбелязване за негодност е сторено и за стая с площ о 11,31 кв.м. За помещението,
представляващо преходен хол е отбелязано в протокола, че цялото помещение е силно
компрометирано и е за основен ремонт. За стая запад с площ от 14,04 кв.м. е отбелязано, че
цялото помещение се нуждае от генерален ремонт. В протокола е сторено отбелязване, че
кухнята няма изградена водопроводна мрежа и няма изградена електрическа мрежа. Прави
впечатление от описанието в предавателния протокол относно вратите на жилището, че са
сторени отбелязвания, че са счупени, липсват в някои помещения, или че са изцяло за
подмяна.
Установява се, че в периода на наемния договор – на 01.10.2020 година, представители
на ответника и ищците са съставили протокол за опис на общинското жилище. Такъв
протокол е съставен и относно принудителното изпълнение на Заповед № РОБ22-РД09-
220/19.10.2022 година. От същите протоколи се установява, че в жилището са извършени и е
започнало извършването на ремонтни дейности през периода от 2018 г. до 2020 г. Не се
спори по делото, че тези ремонтни дейности извършени от наемателите – ищците в
производството пред съда.
Установява се от анализа на доказателствата, че с уведомително писмо изх. № РОБ20-
ГР94-855-27 от 19.07.2022 г. от район „Оборище“ на ищците е била връчена заповед №
РОБ22-РД09-145 от 19.07.2022 година, с която заповед е прекратено наемното
правоотношение между ищците и ответника относно процесното общинското жилище.
Срещу тази заповед е била подадена жалба, въз основа на която е било образувано адм. дело
№ 7165 по описа на АССГ за 2022 година, като с решение № 1822 от 21.03.2023 г.,
постановено по адм. дело № 7165 по описа на АССГ за 2022 г., 58 състав, съдът е отхвърлил
подадената жалба.
Със Заповед № РОБ22-РД-09-220 от 19.10.2022 г. На Кмета на район „Оборище“,
Столична община на основание чл. 65 ЗОС и чл. 34 НРУУРОЖТСО е било наредено
изземване на жилището от ищците. Срещу тази заповед е била депозирана жалба, въз основа
на която пред Административен съд - София - град е било образувано адм. дело №
10145/2022 година, по което е постановено Решение № 1807 от 21.03.2023 г., с което е
отменена заповедта за изземване на жилището. С решение № 7273/03.07.2023 година,
постановено по адм. дело № 4347/2023 година на ВАС е оставено в сила същото.
Не се спори между страните и съдът приема за доказано, че заповедта за прекратяване
на наемните правоотношение, е влязла в сила и жилището е вече иззето, което се установява
и от съставения протокол за принудително изземване – лист 145-148 от делото и Протокол –
опис за заварено имущество при изземване на общинско жилище – лист 149-151 от делото.
Ищците са депозирали молба за обезпечение на доказателствата по реда на чл. 207 и
сл. ГПК, като е било образувано гр.дело № 19437/2023 годна по описа на Софийски районен
съд. Доказва се и не се спори, че е било допуснато обезпечение, чрез изготвянето на съдебно
– техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Веселин Миланов. От
заключението на вещото лице в производството по чл.207 от ГПК се доказва, че стойността
на извършените трайни подобрения в процесния имот в периода от 13.11.2018 година
/датата, на която е извършено предаване на имота с приемо- предавателен протокол) до
21.03.2023 г. /датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемните
4
правоотношения/ възлиза на 23 816.46 лева.
Ответникът не оспорва и сочи доказателства, че въз основа на Заповед №РО618-РД09-
265/05.09.2018 г. на кмета на район „Оборище“ - Столична община, на основание чл. 19. ал.
1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община (Наредбата. НРУУРОЖТСО) са били настанени: ........
(починала на 31.05.2020 г.), К. М. Т., внук, и С. М. Т., внук, като тричленно семейство в
общинско жилище (вътрешна къща) с адрес: гр. С, по АОС №914/24.04.2009 г., състоящо се
от три стаи, преходен хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от спални,
дневна, кухня, баня-тоалетна и сервизни помещения със застроена площ от около 80 кв.
метра и жилищна площ от 57,04 кв.м.
Не се оспорва от ответника и сключването на наемния договор.
От съдържанието на наемния договор е видно, че по смисъла на чл. 5.2 от Договора за
наем страните са уговорили, че наемателят е длъжен да извърши за своя сметка „всички
основни и текущи ремонти на общинското жилище“. Пак в договора е предвидено – така
чл.7.2, че договорът се прекратява поради извършване на „основен ремонт“, когато се
засягат обитавани помещения.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция с правна
квалификация чл.72, ал.1 от Закона за собствеността.
Заявеният в условията на евентуалност иск е такъв с правна квалификация чл.59, ал.1
от Закона за собствеността.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лица, които твърдят
и доказват правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат
разгледани по същество.
По същество
По заявената осъдителна искова претенция с правна квалификация чл.72, ал.1 от
Закона за собствеността:
Така заявения иск следва да се отхвърли като неоснователен при следните
съображения:
Ищците, като страна по наемно правоотношение в казуса нямат качеството на владелец
/добросъвестен или не/. В случаи като разглеждания, правната норма, под която следва да се
подведат спорните права, съдът може да определи след като изясни качеството на лицето,
извършило работите – владелец (добросъвестен или не), държател, гестор, както и вида на
предявеното вземане – разноски, подобрения и пр. Тази преценка е невъзможно да се
направи преди обсъждане на събраните доказателства, доводи и възражения на страните,
което става със съдебното решение. По тази причина, въведените в исковата молба и в хода
на процеса твърдения и квалификации на страните на спорното право не обвързват съда и не
го ограничават да даде защита според действително осъщественото правно основание, както
в случая е сторил и въззивният съд. Съобразена в тази връзка е приложимата практика на
ВКС, че отношенията между страните по наемното правоотношение за заплащане на
разходите за ремонт и строителство в наетия обект, направени от наемателя с цел
привеждането му в състояние, годно за уговореното предназначение на обекта, се уреждат
от договора за наем, а при липса на договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат
предвид правилата за неоснователното обогатяване.
5
В този смисъл доколкото ищците твърдят правото да получат претендираната сума, за
която се събраха доказателства в хода на процеса – нейната дължимост се следва на същите
като държатели, извършили подобрения в чужд имот, а не в качеството им на добросъвестни
владелци на наетия имот.
Според задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 1/79 г., когато
държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД -
дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Когато
страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на
разходите за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в
състояние, годно за предназначението на обекта, наемателят може при прекратяване на
наемното правоотношение да претендира стойността на подобренията съобразно правилата
на неоснователното обогатяване./вж решение № 120 от 1.07.09 г. по гр. дело № 21/09 г. на II
т. о. на ВКС/.
С оглед на горното на ищците не се дължи претендираната сума за подобрения в чужд
имот на основание договора за наем и по правилото на чл.72, ал.1 от Закона за
собствеността.
Така заявения главен иск следва да се отхвърли и съдът следва да разгледа по същество
заявения евентуален иск.
По заявената в условията на евентуалност осъдителна искова претенция с правна
квалификация чл.59, ал.1 от Закона за собствеността:
Ищците в условията на пълни главно доказване установиха сторените по вид, размер,
количество и цена подобрения в чужд имот.
Така от съдебно – техническата експертиза същите се доказаха по вид, количество и
цена, като общия размер на сторените подобрения в чужд имот е на стойност 23816,46 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника, че по смисъла на чл.5.2 от договора за
наем сторените разноски за подобрения – извършения основен ремонт е за сметка на ищците
и, че по силата на тази уговорка в договора ответникът е освободен от отговорността да
заплати извършените строително – монтажни работи, с които се увеличила стойността на
общинското жилище.
Неоснователността на възражението на ответника се следва от анализа и тълкуването
на договора по смисъла на чл.20 от Закона за задълженията и договорите. Така ако се обърне
внимание на чл.7.2 от същия наемен договор, извършването на основен ремонт е основание
за прекратяване на договора. В същото време, самият ответник /чрез служителите си/ при
изготвянето на предавателния протокол на 13.11.2018 година, а в последствие и с
извършването на проверка по време не изпълнението на договора – на 01.10.2020 година –
Протокол за опис на общинско жилище не се противопоставил на извършваните ремонтни
дейности и извършени ремонти в наетия имот. На следващо място самият ответник, чрез
сторените записи в предавателния протокол е сторил извънсъдебно признание, че отдадения
под наем имот не е годен за обитаване. В този смисъл не може да се приеме, за основателно
твърдението, че предвиденото в чл.5.2 от договора касае извършването на такъв основен
ремонт, който е необходим с цел да се превърне жилището в годно за обитаване и такова по
предназначение за задоволяване на жилищни нужди.
Неоснователно е възражението на ответника, че поради прекратяване на договора за
наем на общинско жилище не дължи плащане на подобренията, с които се увеличила
стойността на имота, в размера по смисъла на чл.59 от Закона за задълженията и договорите.
Задължението по чл.59 от Закона за задълженията и договорите – да се плати като се върне
онова, с което ответникът се е обогатил, до размера на обедняването е извъндоговорно и не е
производно на договорно основание, предвидено в договора за наем.
Последователна и безпротиворечива е съдебната практика – така и Определение №
6
5552 от 2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Георгиева, Решение № 411 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 115/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 195 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6969/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 120 от 1.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 21/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, която
и се споделя от настоящия съдебен състав, че: „Когато страните са обвързани от договор за
наем и наемателят направи подобрения без съгласието на наемодателя, то той има право на
обезщетение доколкото подобренията са извършени с оглед ползването на имота по
предназначение. Когато страните са обвързани от договор за наем и наемателят направи
подобрения със съгласието на наемодателя, то страните могат да уговорят за чия сметка ще
останат извършените разноски. Те могат да постигнат съгласие наемодателят да ги заплати;
да бъдат прихванати от наема или наемът да не бъде увеличен, тъй като собственикът на
имота се ползва от подобренията. Когато страните са обвързани от договор за наем и
наемателят направи подобрения със съгласието на наемодателя, но без да е постигнато
съгласие кой да поеме разноските, според принципа на неоснователното обогатяване те се
поемат от наемодателя, който се ползва от подобренията. Разноските за подобренията не
могат да останат за сметка на наемателя без изричното му съгласие за това или при
съгласието му да бъде компенсиран чрез по-благоприятни условия на наемния договор.“.
В казуса в договора за наем не е уговорено съгласието на наемодателя, за съда изразено с
конклудентни действия, за чия сметка ще останат сторените от ищците разходи и разноски за
извършените подобрения в общинския имот. При това съдът прави извода, че същите се
дължат от ответната община. Същата е направила контролен опис на жилището, при което
са били установени част от извършените и започнати дейности по ремонтиране на имота за
да бъде годен за жилище и общината не се е противопоставила на извършването в имота.
С оглед на горното исковата претенция като доказана по основание – чл.59 от Закона за
задълженията и договорите и размер – 23816,46 лева следва да се уважи, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на наемното правоотношение –
21.3.2023 година до окончателното й изплащане.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски, които в казуса са в доказан
размер от 9473,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на
спора.
Заявеното възражение за прекомерност съдът приема за неоснователно. Сторените
разноски за адвокатски хонорар както в производството по чл.207 от ГПК, така и в
настоящето са съответни на положения труд, времето необходимо за подготовка на адвоката,
участията му в съдебно заседание и процесуалната му активност. В този смисъл не се следва
намаляване на разноските претендирани за адвокатски хонорар. Следва да се посочи, че
съдът не прилага Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения по
аргумент от чл4, §3 от ДФЕС като противоречаща на чл.101 и чл.102 от ДФЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл.71, ал.2 от Закона за собствеността , и на
основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и
ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл.71, ал.2 от Закона за собствеността, с който се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди Столична община, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на К. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция; гр. С, сумата от 23 816,46 лева, представляваща
увеличена стойност на имот - частна общинска собственост на ответника - АЧОС № 914 от
24.09.2009 г., вписан в АВ под № 124, том CLXXV, вх. peг. № 69965, дело Хе 53521 от
21.09.2022 г., находящ се в гр. С, вътрешна къща, ет. 2, представляващ - апартамент на втори
етаж, състоящ се от три стаи, преходен хол, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ около 80 кв. м. и жилищна площ от 57,04 кв. м., вследствие на извършени от ищците
подобрения в имота в периода от 13.11.2018 г. до първото тримесечие на 2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на прекратяване на наемното правоотношение -
21.03.2023 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Столична община, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на К. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция; гр. С,
сумата от 23 816,46 лева, представляваща увеличена стойност на имот - частна общинска
собственост на ответника - АЧОС № 914 от 24.09.2009 г., вписан в АВ под № 124, том
CLXXV, вх. peг. № 69965, дело Хе 53521 от 21.09.2022 г., находящ се в гр. С, вътрешна къща,
ет. 2, представляващ - апартамент на втори етаж, състоящ се от три стаи, преходен хол,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ около 80 кв. м. и жилищна площ от 57,04
кв. м., вследствие на извършени от ищците подобрения в имота в периода от 13.11.2018 г. до
първото тримесечие на 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
прекратяване на наемното правоотношение - 21.03.2023 г. до изплащане на задължението,
както и да заплати сумата от 9473,00 лева, представляваща сторените разноски в
производството по гр.дело № 19437/2023 по описа на Софийски районен съд и гр.дело №
37754/2023 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8