№ 13886
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РР.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110102021 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу С.О., в качеството й на наследник на И. С. Д.
обективно съединени осъдителни искове с правно основА.е чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати следните суми: за сумата от 1392,03лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-
30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в – ***, абонатен №***, за сумата от
275,98лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода
15.09.2021г. – 20.12.2023г., сумата от 32,40лв., представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба -11.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 8,41– мораторна лихва дължима върху цената
на услугата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г.- 20.12.2023г. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и И. Д. е съществувало облигационно отношение,
възникнало въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия в обекта в сградата в режим на етажна
собственост при прилагане на система за дялово разпределение, извършвано от ищцовото
дружество по решение на ОС на ЕС. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката. Прави искане за привличане на ТЛП – „Б.“ЕООД.
В уточнителна молба посочва, че доколкото починалия И. Д. няма наследници, за
задълженията за доставена ТЕ следва да отговаря С.О., в качеството й на собственик на
основА.е чл.11 от ЗН.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК С.О. дава становище за
неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва процесният имот да е ползван от
общината. Посочва, че С.О. не е приемала наследството на И. Д..
Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница
(главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между
стрА.те за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които
изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Приети като писмено доказателство по делото са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на потребители в град София.
Установява се от приетия по делото като писмено доказателство Заповед РД-41-
491/10.03.1983г., че И. С. Д. е придобил право на собственост върху апартамент, находящ се
в гр.София, жк. Надежда V микрорайон, бл.9а, вх.А, ет .3, ап.9., който съгласно
представеното по делото удостоверение за идентичност е е идентичен с процесния
недвижим имот.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на И. С. Д., последният е
починал на 21.08.2013г. и не е оставил законни наследници.
Претенцията на ищцовото дружество е насочена към С.О. на основА.е чл.11 ЗНасл.
съгласно която при липса на наследници, наследството се получава от държавата, с
изключение на движимите вещи,, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотитете, предназначение предимно за жилищно стр строителство. Общината става
собственик на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, на чиято територия се намират.
Всичко останало от наследството се получава от държавата. Следователно общината получава
само конкретни вещни права, придобива конкретно имущество по силата на закона, но не и
пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник – държавата. Получаването на
имуществото от общината на основА.е чл. 11 ЗН е сходно с придобИ.ето на имущество от
заветника, доколкото общината придобива отделни права от наследството, но не отговаря за
задълженията на починалото лице. За задълженията на починалия отговаря държавата огрА.чено -
до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН.
В конкретния случай обаче И. С. Д. е починал през 2013г., когато притежавА.ят от него имот
е станал собственост на С.О.. От този момент на сетне задълженията за топлинна енергия, не са
задължения на починалия, а на правоприемника, поради което съдът приема, че С.О. дължи
претендирА.те суми, като правоотношението между нея и ответното дружество е възникнало
по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от тяхна
страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
2
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Б.“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвА. услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Съгласно заключението по допуснатата СТЕ количеството топлинна енергия (ТЕ) за
Количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес жк.Въбница 1,
бл.503, вх. А се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ
топломер, монтиран в абонатната станция /АС/ . Топломерът в АС се отчита от служители на
ищеца “Т.С.” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”,
с който се снема показА.ето на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Вещото лице
посочва, че технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявА.
ежемесечно по Наредбата и са отчислявА. от ТЕ преди нейното разпределение между
абонатите съгласно действащите разпоредби. След запознаване с документите СТЕ
установи, че за процесният период от 01.05.2020-30.04.2022 г. , Фирмата за ДР е отчитала
уредите в имота дистанционно. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 1
монтирано отоплително тяло и съответно е монтиран един топлоразпределител. ФДР „ Б. ”
ООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирА. в имотите на абонатите в СЕС. През
процесният период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата ЕС,
където се намира процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за
топлоснабдяване. Отчитането на ТЕ се извършва от топлофикация по топломер монтиран в
абонатната станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за
АС и така изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението
на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен
изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на
индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни
сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ отдадена от
имотите и ТЕ за подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл. 69 от НТ и методиката за ДР
към приложението на чл.61. В обобщение се сочи, че общата стойност на фактурираната
/начислена/ ТЕ за процесния период, като след приспадане на изравнителните сметки
стойността на потребената ТЕ е в размер на 1391,99лв.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
3
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурирА.те през този период суми са били
завишени или зА.жени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показА.ята на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че няма данни за извършени плащА.я. Незаплатеният остатък възлиза на: 1392,02лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., сумата 275,98лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
20.12.2023г., сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на
32,40лв,- главница, и 8,41лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 20.12.2023г.
В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на задължението
посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е
съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и доплащане
за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирА.я размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. следва да бъде уважен.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 55,56лв. лева, до който размер искът се явява
основателен, като по отношение на главницата и предвид периода на предявяването й не са
налице погасени по давност вземА.я.
По исковете с правно основА.е чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземА.я, дължи мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г., която възлиза на претендирА.я в исковата молба
размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за производството, както следва – държавна такса в
размер на 68,35лв., 500лв.депозит – експертизи, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и
10лв. държавна такса за съдебни удостоверения. С оглед изхода на спора ответницата дължи
разноски в размер на 675,01лв.
Ответникът С.О. претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 100лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи 0,49лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, на основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
сумата сумата от 1392,03лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в – ***, абонатен
№***, за сумата от 275,98лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 15.09.2021г. – 20.12.2023г., сумата от 32,40лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба -11.01.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основА.е чл.78,ал.1 ГПК сумата от
675,01 разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 8.41лв. - мораторна лихва
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до
20.12.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати С.О., с БУЛСТАТ: *** на основА.е чл.78,ал.3 ГПК сумата от 0,49лв. разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5