Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  261096                        01.11.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14917 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът Д.С.П. твърди, че по силата на договор за продажба е закупил през 2015г. недвижим имот в с. Б. с площ 200 кв.м., ведно с построената в него едноетажна сграда с площ 77 кв.м. с пл. № 442 в кв.68 по плана на селото при граници подробно описани в исковата молба. Твърди, че негови праводатели били К. С. А. и съпругата му С. А.. Поддържа, че бащата на К. А. – С. А. бил придобил по давност и делба извършена през 1964г. собствеността върху парцел ІV-142 кв.22 по плана на с. Б.. Впоследствие с нот. акт ***, дело ****/**** г. С. К. продал на Г. Е. Г. /общ наследодател на първите трима ответници/ 1292/1442 ид.ч. от парцел ІV-149 по действуващия тогава план, както и обособена част от едноетажна къща, при което било уговорено и как ще се полза дворното място. Така върху парцела, който бил идентичен с процесното дворно място била възникнала съсобственост. През 1968г. Г.Г. започна строителство в ползваната от него част в съсобствения имот, без да има за това декларация по чл.56 ЗТСУ/отм/, дадена от С. А., като изградил двуетажна жилищна сграда от 90 кв.м. През 1999г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка синът на Г.Г.  -Х. Г. бил признат за собственик на 308/1600 ид.ч. от дворно място парцел ХV-651 в кв.68 по плана на селото Б. Х. Г. бил наследодател на първите трима ответника, които през 2017г. се снабдили с нотариален акт право на собственост върху двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 90 кв.м. и стопанска сграда –  навес 27 кв.м., построени в дворно място с адрес с. Б., ул. Р. №** с площ от 1675 кв.м. съставляващо УПИ ХV-651 в кв.68 по плана на селото, ведно с 1200,60/1675 ид.ч. от гореописаното дворно място. След това те прехвърлили правото на собственост върху сградата на четвъртия ответник С.Т.. Ищецът твърди, че праводателят на първите трима ответника бил починал през 2000г. като от този момент до 2015г. неговите наследници не владеели имота, а тяхното владение било прекъснато по силата на снабдяване на праводателите на ищеца с нот. акт по обстоятелствена проверка. Поддържа, че фактическа власт върху жилищната сграда била упражнявана в този период от праводателите му, както и от него самия. Предвид това счита, че  като съсобственик в дворното място се явява съсобственик и на ½ от жилищната сграда от 90 кв.м. Иска да бъде установено по отношение на ответниците, на осн. чл.108 ЗС, че той е собственик на тази част сградата от 90 кв.м. и стопанската постройка от 27 кв.м., като бъдат осъдени същите да предадат владението.

В хода на делото ищецът, позовавайки се на обстоятелството, че стопанската постройка от 27 кв.м. е била разрушена и не съществува, е оттеглил претенцията по чл.108 ЗС по отношение на тази сграда. С определение постановено в съдебно заседание от 25.02.2020г. съдът е прекратил производството в тази му част.

Ответниците В. М. Г., К.Х.Г., Г.Х.Г. и С.П.Т. отричат твърденията на ищеца, че неговите праводатели не са упражнявали фактическа власт върху процесните имот и сгради. Твърдят, че още при продажбата при която С. А. е прехвърлил права на Г.Г.- дворното място било поделено така, че се били оформили два отделни поземлени имота. Праводателите на ищеца, както и праводателят на ответниците упражнявали самостоятелно владение върху така обособените части от имота и сгради. Поради това имотът на ищеца бил заснет отделно с номер 442 и обособен от този на праводателя на ответниците  - № 651. Твърди, че през 1999г. било водено дело относно грешка в плана и установяване на правото на собственост върху тези два отделни имота, урегулирани в общ парцел. Предвид това, счита че ищецът не е придобил права върху сочените идеални части.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, дело ***/****г. на нотариус – . ищецът Д.П. закупил от К. С. А. и С. Й. А. правото на собственост върху поземлен имот № 442 в кв. 68 с площ от 200 кв.м., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. по рег. план на с. Б. одобрен през 1992г. /лист 5/. При продажбата праводателят на ищеца се легитимирал като собственик с нотариален акт за собственост по давностно владение № *** дело **/****г. на нотариус М. П. – А./ лист 100/.

По делото не е спорно, че прехвърлителят К. С. А. е наследник на С. К. А., който на 02.12.1964г. по силата на спогодба в производство по съдебна делба  / гр. д. №517/1964г. на ПРС/ е придобил в изключителна собственост дворно място с къща, съставляващо парцел ІV-149 в кв.22 по плана на с. Б. / лист 99 и 98/. Впоследствие - на 12.12.1964г. С. К. А. продал на Г. Е. Г. собствеността върху 1292/1442 ид.ч. от дворно място парцел ІV – 142 в кв.22 с площ 1442 кв.м. както и част от построената в дворното място едноетажна къща, а именно пет стаи и салон от западното крило на постройката, като си запазил собствеността върху източното крило състоящо се от две стаи с площадка –стълбище от източната част на къщата и коридор-килер. За това бил съставен нот. акт №***, том **, дело ****/****г. на нот. при ПРС /лист 101/. Със същия нотариален акт било уговорено разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот, като С. А. следвало за ползва 4 метра лице откъм улицата, което се определяло спрямо северозападния ъгъл на парцела в посока към северния съсед – Й. Н.и отстояло на два метра източно от къщата в това крило, като останалата част на дворното място се ползва реално само от купувача Г.Г.. В този нотариален акт номерът на имота е неправилно посочен като 142, вместо правилния 149. Този фактически извод се налага при сравняване на площта и съседите на притежавания от Аргиров имот, отразени в протокола за делба и нотариалния акт от 21.09.1964г. / лист 89 и 99/, както от заключението на съдебно техническата експертиза което установява, че в периода на извършване на делбата и сключване на прехвърлителната сделка, тоест през 1964 г. е действувал един и същи кадастрален и регуалционен план пози приет през 1923г., в който имотът е бил урегулиран в парцел ІV- 149 /лист 191/.

            Съгласно приетата по делото експертиза за с. Б. са приети три кадастрални и регулационни плана - от 1923г., 1967г. и 1992г. В плановете от 1923г. и 1967г. е заснет един общ имот, като едва с плана от 1992г. от въпросната площ са обособени два отделни имота. В плана от 1923г. за дворното място е отреден парцел ІV-149 с площ от около 1450 кв.м. по графични данни / лист 189 и 191/. В плана от 1967г. имотът получава отреждане като парцел ХІІІ – 651 в кв. 61, в същия са заснети сгради, което понастоящем не съществуват /лист 188 и 192/. В действуващия кадастрален и регулационен план от 1992г. от площта съставлявала парцел ХІІІ-651 са заснети два имота – имот № 442 с площ от 220 кв. м. в с отразена в него сграда, означена като паянтова жилищна / ПЖ/, относно която при огледа вещото лице установява, че е разрушена и не съществува  - т. 4  и 7 на заключението / лист 190и 193/. В разписния списък към този план като собственик на този имот е посочен ищецът. За този имот липсва отреждане по регулационния план. Такова е налично само относно имот № 651 за който е отреден парцел ХV-651 в кв.68 / лист 193/. В този парцел е са отразени следните сгради:  двуетажна масивна жилищна с площ 90 кв.м.,  навес с площ от 75 кв. м. и навес с площ 27 кв.м. При огледа вещото лице е установило, че от така посочените сгради съществува само двуетажната жилищна, а другите са разрушени. Липсата на отреждане на парцел за имот пл.№ 442 по плана от 1992г. дава на вещото лице основание да предполага, че с този план е предвидено неговото отчуждаване – т. 2 от заключението /лист 189/.

            От заключението на вещото лице и сравняването му с нот. акт №***, том **, дело ****/****г. се налага извод, че сградата съществувала към момента в който С. А. е прехвърлил Г.Г. собственически права е разрушена, а по-късно в рамките на парцела са били построени две отделни сгради. Относно процесната двуетажна жилищна сграда с площ от 90 кв.м. се установява, че същата попада в границите на площта, определена с горепосочения нотариален акт за реално ползване от Г.Г., чиито наследници са първите трима ответници В. Г., Г.Г. и К.Г. / лист 160/. Въпросната сграда е била построена през 1968г., което се установява от строителното разрешение от 27.05.1968г. и и протокола за строителна линия от 18.05.1968г. / лист 161 и 162/.

            С договор за продажба – нот. акт №***, дело ***/****г., съставен на **.**.****г. и поправен на **.**.****г. с нот. акт №***, дело №***/****г. на нот. Д. Н., Х. Г. Г. прехвърлил на С. С. С. 74,40/1600 ид.ч. от дворното място съставляващо парцел ХV-651 от кв.68 по действуващия план на с. Б.. Предмет на сделката са само идеалните части от земята без постройките в нея / лист 157 и 158/.

            От приложеното гр.д. № 3151/99г. на ПРС се установява, че  праводателят на ищеца С. К. А. завел срещу Х. Г. Г. и С. С. С. иск по чл.32, ал.2 ЗТСУ /отм./. По същия било постановено решение от 19.01.2000г., с което било признато за установено по отношение на двамата ответници, че към момента на одобряване на действуващия план на с. Б. през 1992г.,  С. А. е бил собственик на 200/1800 ид.ч. от парцел ХV-651 в кв.68 по плана на селото, както и че е допусната грешка в кадастралната основа на действуващия регулационен план, одобрен със заповед №45/20.8.1992г., изразяваща се в обособяване на нов имот пл. № 442 в кв.68, в рамките на парцел ХV-651 кв. 68. / лист 56 от приложеното дело/. 

            На 28.08.2017г. бил съставен нот. акт за собственост върху недвижим имот № *, дел ***/****г. на нот. С. З. с който ответниците В. Г., Г. Г.в и К.Г. били признати за собственици по силата на наследство и давностно владение на двуетажна масивна сграда от 90 кв.м., стопанска сграда –навес от 75 кв.м. и стопанска сграда – навес с площ от 27 кв.м. построени в дворно място УПИ ХV-651 в кв. 68 по плана на с. Б. /лист 4/. На 13.10.2017г. тези трима ответници продали на С.П.Т. правото на собственост върху гореописаните постройки – двуетажна жилищна и два навеса, построени в УПИ ХV-651, кв.68. Сделката била обективирана в нот. акт №***, том **, дело ****/****г. /лист 7/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В случая ищецът извлича правото си върху процесната сграда от твърдението, че е съсобственик на урегулирания поземлен имот в който тя е построена. Така спорът за евентуалната съсобственост в урегулирания имот, косвено засяга този относно собствеността на сградата. В тази връзка при преценка на правата на страните върху терена следва да се съобрази, че между техните праводатели има формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на грешка в кадастралната основа по плана от 1992г. в който за пръв път имотът с № 442 е бил обособен като самостоятелна кадастрална единица, без за него да е направено отреждане в парцел. Това налага да се приеме, че по силата на решението по дело 3151/1999г. на ПРС в отношенията между страните следва да се счита, че ищецът Д.П. е съсобстевник в УПИ – 651, кв.68 по плана на с. Б., независимо, че в титула му за собственост е посочено, че придобива само кадастралната основа, обособена като имот №442 в кв.68.

Съгласно чл.92 ЗС, на който се позовава ищецът, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Такова изключение, установено в закона е хипотезата на чл.63 от ЗС който позволява собствеността върху постройка да се придобие от лице което не е собственик на земята. Суперфиция може да се учреди освен чрез договор за това и посредством сделка при която собственикът на земята прехвърля собствеността върху съществуваща постройка отделно от земята под нея – арг. от чл.63, ал. 2 ЗС. Всъщност в такава хипотеза следва да се счита, че ищецът е придобил изключително за себе си едноетажната постройка от 77 кв.м. по силата на сключения от него договор за продажба – нот. акт. № ***/ дело ***/****г.  Тъй като правото на строеж е ограничено вещно право, то може да бъде придобито освен чрез сделка и по силата на давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС. В случая е видно, че процесната сграда е била построена през 1968г., след като между праводателите на страните е бил сключен договорът за продажба от 12.12.1964г., с който помежду им е било разпределено и реално ползването на общия съсобствен имот. Сградата е построена в частта на Г.Г., като къщата е била ползвана от него самостоятелно в периода от построяването до смъртта му. Последното обстоятелство се установява безпротиворечиво от всички свидетели, разпитани в настоящото производство, включително и тези на ищеца / лист 201/.  Всъщност по същия начин е била владяна и едноетажната постройка от 77 кв.м. в имот 422, която е закупил ищецът. Тя също е била ползвана единствено и само от неговия праводател С. А. и неговият баща – К. А..

Ето защо относно собствеността върху процесната сграда със застроена площ 90 кв.м. не следва да прилага правилото на чл.92 ЗС и ищецът не би могъл да придобие собствеността върху нея на това основание.

Изцяло неоснователни са доводите на ищеца извличани от чл.56 от ЗТСУ /отм./, тъй като този закон е влязъл в сила на 1 юни 1973 г. – чл. 206 ЗТСУ/отм./, а строежът на сградата е осъществен при действието на ЗПИНМ /отм./, който не съдържа подобно правило относно застрояването на съсобствени парцели.

Съдът намира, че с оглед на заявеното от ищеца придобивно основание – чл.92 ЗС е безпредметно да се коментират въпросите, свързани с осъществяваната върху имота фактическа власт след смъртта на праводателя на ответниците Г.Г.. Това е така, защото като предмет на делото са правата на ищеца върху сградата извличани по силата на приращение, имено поради което той претендира идеални части. Все пак, за пълнота следва да се отбележи, че по делото не се събраха доказателства, че ищецът е установил самостоятелно владение върху сградата, като е противопоставил същото на първите трима ответника, така че да има основание да претендира придобиване на права върху нея по давност.

След като не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС – ищецът не се легитимира като собственик, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

            На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответниците деловодни разноски в размер на 2200 лв., представляващи възнаграждение за адвокат / лист 198 и 199/.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от Д.С.П. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, адв. С. А. против В.М. Г. ЕГН **********, К.Х.Г. ЕГН **********, Г.Х.Г. ЕГН ********** тримата с адрес *** и С.П.Т. ЕГН ********** с адрес *** за признаване на ищеца за собственик, по силата на приращение по чл.92 ЗС, на ½ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., построена в дворно място, находящо се в с. Б., обл. П. с административен адрес ул. Р. № **, съставляващо УПИ ХV-651 в кв. 68 по плана на селото, одобрен със заповед № АБ 45/20.08.1992г.

ОСЪЖДА Д.С.П. да заплатят на В.М. Г., К.Х.Г., Г.Х.Г. и С.П.Т., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 2200лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п / Живко Желев

Вярно с оригинала: Д.Д.