Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 19.06.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание
на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното
от съдията БАНКОВА гр. д. №993 по описа за 2019 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.232, ал.2,чл.86 от ЗЗД и чл.92 и чл.231, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
*** Н. против А.П., в която се твърди, че между страните е бил сключен
договор за наем на 21.06.2016г., на имот, собственост на ищцата, находящ се в
гр.София, ***.Твърди се , че е прекратен договора на 30.06.2018г. Твърди се, че
не е заплатена сумата 1700лв. наем за м.май и юни 2018г., разходите за ел.
енергия-66,64лв. за същия период, вода в размер на 5,58лв. за юни 2018г.,
разноски към етажната собстност-27,17 за май и юни 2018г.Претендира се
обезщетение за вреди, получени от обикновеното ползване на имота -440,73лв.-
труд и материали, както неустойка по
договора в размер на 850лв., лихва за
забава в размер на 110,14лв. върху сумата по иска за наем и консумативи за
периода 26.08.2018г.-18.02.2019г. Претендират се посочените суми, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ, както и направените
разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата, като оспорва предявените искове.
Съдът като прецени
събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно,
съобрази доводите и възраженията на страните, констатира следното:
Видно от представения
договор, е че на 21.08.2016г., е че между страните е сключен договор за наем по
силата, на който ищецът като наемодател е предоставил на ответника като
наемател за временно и възмездно ползване имот, представляващ апартамент, напълно обзаведен, находящ се в гр.София, ***,срещу месечна наемна цена в размер на 850.00лева,
опред*** в чл.2.1 на същия договор и платима от 20-то до 30-то число на в месеца.Не
е спорно, че имотът е предаден с приемо- предавателен протокол, в състояние, в
което да изпълнява предназначението си –л.6-9 от делото. Съгласно чл.4 на
договора, страните са договорили, че наемателят се задължава да заплаща редовно
всички текущи разходи, свързани с ползването на имота, като: ток, вода,
телевизия, интернет, охрана, входни такси за ползване на общи части и др.
текущи, както и по обикновеното ползване на имота.Не е спорно, че договорът е
прекратен на 30.06.2018г.
Спорни по делото са въпросите изпълнил ли е
задълженията си по договора наемателя,
направени са разходи от наемодателя, които са в резултат от повреди от
обикновеното ползване на имота от наемателя, в какво са се изразили и каква е
тяхната стойност.
По предявения с правно
основание иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че
наемателя не му е заплатил дължимия наем за м.май- юни 2018г.-1700лв.общо.Това
твърдение на ищеца за отрицателен факт, който го освобождава от тежестта на
доказване, която лежи върху ответника,
като последният не е ангажирал доказателства в тази насока.
В молбата си ищецът
посочва, наемателят не е изпълнил и задължението си по чл.4 от договора за
заплащане на текущи разходи за консумативи и др. във връзка с ползването на
имота.Установи се в с.з. и не е било спорно, че разходите за ел.енергия за май
и м. юни 2018г.-66,64лв. и вноски към
етажната собственост-за същия период в размер на 27,17лв. са заплатени преди
завеждане на делото.В тази връзка е и признанието на ищцата на л.74 от
делото.Не са представени доказателства, че е заплатена водата в размер на
5,58лв. за м. юни 2018г. При това положение следва да се уважи само за сумата
5,58лв. платен разход за вода за м. юни 2018г., а за разходите за ток и вноски
към етажна собственост се отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД, сумата общо 1705,58лв. по договор
за наем от 21.08.2016г., от която 1700лв. неплатен наем за периода м. май- юни 2018г. и 5,58лв. - неплатен консуматив за вода за юни 2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните разходите за
ел.енергия за май и м. юни 2018г.-66,64лв. и
вноски към етажната собственост-за същия период в размер на 27,17лв., се
отхвърли иска, като неоснователен.
По предявения иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
С ИМ ищецът е претендирал
лихва за забава върху главницата от по
чл.232, ал.2 от ГПК в размер на 110,14лв. за периода 26.08.2018г.-18.02.2019г.-
датата на поканата до датата на ИМ. С този осъдителен иск ищецът цели
обезщетяване на вредите, които е претърпял в следствие забавеното изплащане на
наема и консумативите от страна на ответника. Същият е акцесорен и като такъв
следва съдбата на главния иск. При кумулативното съединяване на искове, каквото
в случая е налице, след като е уважен главният иск за заплащане на наем и
консумативи, като основателен и доказан, такъв е и акцесорния иск, който също
следва да бъде уважен. Предвид изложеното, съдът приема, че ответника е
изпаднал в забава, деня последващ деня на падежа на всяка вноска за наем и за
консумативи. По делото е приложена покана/л.14/, като е даден тридневен срок за
заплащане на претендираните суми.С оглед на уважената част от претенцията по
главния иск и след изчисление с е-калкулатор, се установява, че размера на
лихвата за процесния период е 83,85лв., в каквото размер следва да се уважи, а
за разликата до претендираните 110,14лв., се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По предявения иск с
правно основание чл.231,ал.2 от ЗЗД.
С молбата са претендирани
разходи за поправка на повреди, резултат от обикновеното потребление на вещта –
115,73лв. за материали, 250лв. за труд за боядисването, 50лв. почистване и
25лв. за материали за почистването. Съгласно чл.5 от Договора и чл.231, ал.1 от ЗЗД, посочените разходи са за сметка на наемателя.Поделото не е спорно, а е и
представен приемо- предавателен протокол от 21.08.2018г., че имота е предаден в
добро състояние и съобразно предназначението си.В същия подробно е посочено
състоянието и вещите, които са предоставени на наемателя.Представен е от ищцата
и протокол от 30.06.2018г.-л.76-гърба, двустранно подписан, от който се
установява, че стените са били за боядисване, апартаментът не е почистен, установени
са спукани плоскост на шкафче до банята, откъртена горна лавица на дрешника,
счупен механизъм на врата към мокро помещение. Представеният документ не е бил
оспорен по надлежния ред, поради което съдът го приема като годно доказателство
относно посочените в него обстоятелства.Представена е разписка от трето
неучастващо лице от 04.07. 2018г., че е боядисал стените на имота и му е
заплатена сумата 250лв. Същата не е оспорена, а и по време съвпада с
прекратяване на договора и изложеното в констативния протокол от 30.06.2018г.,
поради което го кредитира. Съдът приема, че за материалите, макар и да е
приложен касов бон за сумата 115,73лв., не е установено по безспорен начин, че
са вложени точно в този имот.Не е доказана и сумата за почистване на имота-
труд и материали.При това положение, предявеният иск следва да се уважи - за
сумата 250лв., представляваща разходи, за повреди, свързани с обикновеното
потребление на вещта по договор от 21.08.2016г.- за боядисване на стените,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-18.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
440,73лв. се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно основна предпоставка за изплащането на неустойка е наличието на виновно неизпълнение на задължение по възникналото облигационно отношение. В конкретния случай е безспорно, че ответника е нарушил клауза от сключения договор за наем и не е изпълнил по своя вина основното си задължение като наемател-за заплащане на наемната цена, консумативи.Съгласно чл.10, т.6 от представения договор при нарушаване на клаузите, неизправната страна дължи неустойка в размер на едномесечния наем. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната неустойка в размер на 850лв. по договора , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето дело и тези по допуснатото обезпечение, за което са представени доказателства към списъка по чл.80 от ГПК.Съобразно уважената част от исковите претенции, се дължи сумата 273,82лв., по компенсация. Неоснователно е възражението на ищцата за редукция на адвокатското възнаграждение, същото е съобразено с Наредба№1/2004г., тъй като защитата е за четири отделни иска, както е съобразно и с фактическата и правна сложност на делото.
По така изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД, А.Н.П., ЕГН**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., ЕГН**********,***, сумата общо в размер на 1705,58лв. по договор за наем от 21.08.2016г.,
от която 1700лв. неплатен наем за
периода м. май- юни 2018г. и
5,58лв. - неплатен консуматив за вода за
юни 2018г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
ИМ-18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
разходите за ел.енергия за май и м. юни 2018г.-66,64лв. и вноски към етажната собственост-за май и юни
2018г. в размер на 27,17лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., ЕГН**********,***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
, сумата 85,83лв., лихва за забава за периода 26.08.2018г.-18.02.2019г.-
датата на поканата до датата на ИМ- върху
главницата 1705,58лв.- неплатени наем и консумативи, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата до претендираните 110,14лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.231, ал.1 от ЗЗД, А.Н.П., ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., ЕГН**********,*** , сумата 250лв., представляваща направени разходи,
за повреди, свързани с обикновеното потребление на вещта по договор от
21.08.2016г.-за труд за боядисване на стените, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ-18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до претендираните 440,73лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, А.Н.П., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., ЕГН**********,*** сумата 850лв., представляваща дължима неустойка по договор за наем от 21.08.2016год., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК А.Н.П., ЕГН**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., ЕГН**********,***, сумата 273,82лв., представляваща направени деловодни разноски /по
настоящето дело и допуснато обезпечение/, по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: